Харесвам ли две момчета? и как е възможно
преди: 4 години, 8 дни, прочетена 565 пъти
Здравейте,
Постоянно съм пред дилемата, дали харесвам достатъчно гаджето си. До преди него не съм имала гадже. Нямам опит с връзките. Въпросът "Харесвам ли две момчета? "се поражда в мен, защото понякога чувствам, че не съм му достатъчно емоционално отдадена или че химията липсва, оная топлота на 100 процента, и разговор на 100 процента откровеност, която постигнах по рано с друго момче. След малко ще разкажа и за него. С гаджето ми имаме много общи интереси и общата приказката върви винаги, но все пак....
С него тръгнахме преди 2-3 месеца и имахме доста трудно начало, в началото го изкарах извън релси и той ме отряза, въпреки че не е бил безпристрастен. Но в последствие нещата се оправиха и тръгнахме. Да подчертая, че аз бях тази, която направи първата крачка и му призна, че го харесва, въпреки че не се познавахме все още толкова добре.
Преди него имам предистория с едно друго момче от интернет, с което много си допаднахме душевно, отново общи интиреси, възгледи и приказката не спираше. Странно е че много се привързахме с него, въпреки че се познавахме от интренет. Истината е че за няколко месеца( около 7-8) и 3-4 виждания вече пощи бях влюбена в другото момче и бях сигурна, че не съм безпристрастна. От него получих и същото признание без да съм му казвала, какво изпитвам, а и то си личеше от непрекъснатите ни разговори в интернет - аудио, че химията е страшна. Добих вяра в и доверие в него, въпреки, че съм го виждала няколко пъти на живо. Направо се омагьосах. Него познавам няколко месеца преди сегашното ми гадже. Настина душевно беше първото момче, с което си паснах много и на виждания и възгледи за живота, явно и очарование и характер. Истината е че и двамата струват много като хора и са достойни за мен. След като тръгнах със сегашното ми гадже, разказах на сродната си душа и прекъснах непрекъснатите си разговори с него в нета. Защото не е честно спрямо сегашното ми гадже. В момента с другото момче сме само приятели, но аз не общувам с него, рядко си пишем и то приятелски неща. Въпреки, че и той сподели че ме харесва, аз не тръгнах с него по обстоятелства, който прецених, че сегашното ми гадже е по добрия избор за мене. А след като съм харесала гаджето си, начи момчето от интернет не е единствено, а и все пак го познавам от нета. И въпреки, че го познавам до мозъка на костите си като реакции в интернет, не рискувах. А не беше само това, причината имаше и още по-лични неща. Угризенията на съвестта ми идват от това постоянно сравнение на сегашното ми гадже и другото момче по качества и достойнства. Първото момче нещата станаха постепенно с опознаването и тогава пламна това влюбване, докато с гаджето бих казала, че нещата се получиха, постепенно, мисля че ако не му бях признала, че го харесвам никога нямаше да се получи. Защото все пак сме колеги. И с него не сме имали първоначални разговори на опознаване до мозъка на костите си каквито с момчето от интернет пространството, където можеш да говориш всичко за себе си и за сърцето си. Въпреки, че съм във връзка с гаджето, си все още се сещам за другото момче, чудя се как е какво прави, виждам постовете му във фб и те сякаш са по-близко по емоция и интереси до мен от колкото с гаджето ми. Така ли е наистина или това е заблуда? А след като знам, че и двамата са ме харесвали доста, въпреки че звучи наивно, съм го виждала в очите на другото момче от нета, а на гаджето си след като ми предложи да тръгнем. И че до последно се въртеше около мене, въпреки че отричах да го харесвам и че имам симпатии към сегашното си гадже. И защо за бога аз съм в такива тригълници с първото си гадже. Как се подредих така. Явно го забравих другото момче по някакъв начин, но емоционално няма да мога никога... , ще ми остане. Не мога да го изтрия, толкова много ме е разбирал, такъв отдушник ми е бил на душата. И винаги ще го сравнявам с гаджето си по някакви неща. Щото явно го надминава по реакции, а може би и факта че сме били една зодия. Истината е че все още не съм го изтрила от себе си. Емоционално се питам дали направих добрия избор и дали не тръгнах срещу себе си и чувствата си, дали не съм харесвала повече първото момче. Но и аз не мога да си отговоря на тоя въпрос, или не искам да си призная пред себе си, че явно щом се сещам за него е така. Страх ме е да не нараня сегашното си гадже, той знае за другото момче преди това, поне съм честна към него. Но истината е че понякога, не усещам все едно това разбиране и тая топлота от него както от другото момче от интернет преди това. Сигурна съм, че гаджето ми е с мен, защото наистина ме харесва. Въпреки това понякога искам да съм сама със себе си и се чудя дали не скапвам живота на гаджето си, защото се чувствам, че го лъжа емоционално в някакво отношение, че той се привързва все повече и повече към мен с всеки изминал ден. И че някой ден ще го нараня, защото вече един път го отхвърлих имахме и първи скандал. Понякога се чудя не е ли добре да съм сама и да оставя гаджето си да си намери по достойна от мен. Просто да не съм с никой. И без това за 23 години все сама съм била.
Пиша тая история тук с надеждата малко да ми олекне, а и да споделя някъде, където мога да получа мнение от различни страни. Ще се радвам да чуя как ви звучи тази история.