Споделена история от Любов и изневяра |
Любов
преди: 4 години, 4 дни, прочетена 1296 пъти
За мен не си човек, а ангел,
превърна се в безплътен храм,
издигна кули към небето,
шепнешком доведе Бог оттам.
Чрез думите си ме спечели,
вълшебни, фини и небесни,
в душата ми роди Едем,
стенания преви във песни.
С очи бездънни облада ме,
в тях понасям се и плувам,
и щом ме гледаш сякаш казваш
, , С океана те целувам".
Ръцете ти са лековити,
с дланите си ме лекуваш,
с допир лилум посаждаш,
с пръст по устните танцуваш.
За мен си вярната защита,
като Егида пред гръдта ми,
макар да си ранен, безмълвно,
ще те боли за мойте рани.
Гласът ти химн е на сърцето,
твоите слова са богослов,
погледът съдбовен миг е,
ти си благозвучната любов.
|
