 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Писна ми да живея като затворник
преди: 3 години, 11 месеца, прочетена 1103 пъти
Здравейте, момиче на 22 съм. Родена съм в малък град, но съм студентка в столицата. Идва лято, но аз не се радвам, а изпитвам страх, защото знам какво ме очаква - цял ден лутане сама, да няма с кого да изляза и да пия едно кафе, както се казва. Просто в един момент останах сама. В гимназиалните ми години в даскало имах една много близка приятелка, но извън него нямах почти никога компания. Само един период на 2014 имах и бях много щастлива, но се разделихме с компанията. Като завърших училище, не знам как, тъй като не съм особено общителна и трудно допускам, но открих компания. Даже голяма компания бяхме, всичко беше идеално - винаги имаше с кого да излезеш, возехме се, събирахме се, ходехме и на дискотека, и на домашни събирания. По всяко време имаше хора за всичко, както се казва. Но с времето станаха скандали, някои хора много се промениха и озлобиха към живота, не знам защо, всеки има проблеми, но не разбирам озлобяването към живота. Озлобиха се и с тях вече не може да се общува нормално, само съдят и се отяждат. Не мога да се занимавам с простотии. Такива хора повече ме натоварват, но по едно време бях принудена да излизам с тях, защото буквално нямаше с кого друг. По принцип мога да излизам сама, правя си екскурзии сама понякога, дори до Чужбина, ходила съм на концерти и денс партита сама, но писва да си постоянно сам. Други хора пък се преместиха по други градове, трети си откриха половинки и естествено няма да ида да им светя. Има и още една групичка, която откровено не разбирам - изведнъж не им се излиза, не защото работят и са изморени, а ей така - предпочитат цял ден вкъщи да висят и да играят игри. Не разбирам как може да си на 21-2 години и да не ти се излиза, да не ти се забавлява, да не ти се живее. Ако не сега, кога?? Миналата година си хванах гадже и покрай него излизах в неговата компания. За няколко месеца нямаше и помен от състоянието, което ви описвам - там нямаше разни депресирани и комплексирани хора, имаше домашни събирания, готини идеи, излизания, всичко. Това беше моят мечтан живот. С времето обаче много хора от там почнаха с дрога да се занимават, приятелят ми също и накрая не издържах, аз не съм наркоманка и го напуснах. След това започна моят кошмар - разделихме се края на юли 2019. Сещате се, че оттогава всеки ден почти съм била сама. Почти нямаше с кого и 1 кафе да изпия. От сутрин до вечер сама се мотаех, защото не мога да вися само в нас. Нито мога постоянно да съм сама, нито мога и постоянно в нас. Много рядко имаше с кого да изляза на една разходка. Кошмар. Виждах как хората си излизат на групички, забавляват се лятото, а аз все сама. Аз съм човек, който обича да се забавлява. Обичам да излизам, да купонясвам, да се запознавам с различни хора, интересувам се от света около мен. Обикновено съм оптимист по отношение на хората, обичам хората. Общувам с хора на всякаква възраст - от тийнове до хора над 30. И пак съм сама. Просто ми идваше да умра. Когато започна учебната година септември, ми беше много добре. С колегите се разбирам, макар че не чувствам, че пред някого от тях мога да бъда изцяло себе си. Не сме от една кръвна група, както се казва. Забелязала съм, че с годините става все по-трудно да създаваш приятелства. Но поне в академията се срещах с хора, не висях постоянно сама, имаше с какво да се занимавам. Много ми беше добре там. Но извън нея, например почивни дни и ваканции, веднага се усещаше отново самотата. Януари 2020 пак си хванах гадже, аз по принцип не търся връзка, предпочитам да имам приятели, но видях, че това е единствения начин да не съм постоянно сама, а и отначало с момчето си допадахме. Беше добре наистина в началото, имаше с кого да излизам /с него/, имаше за какво да си говорим, макар че с приятеля ми от 2019 ми беше по-забавно. Но аз се радвах и на това. Нали не бях по цял ден сама като някаква луда. Пък и през седмицата бях в академията и всичко беше наред, времето ми беше запълнено. Ето, че обаче пристигна и коронавируса. Не можех да се виждам с приятеля ми, а и вече виждах, че не е това, за което го мислех. Бяхме много различни в отношението ни към нещата от живота, дразнеше ме, че не държи на правописа, културата. Даже по едно време се радвах, че не може да се виждаме заради коронавируса. Както казвам, аз реално не исках връзка, а просто компания и нямаше никакъв друг начин освен това. Не казвам, че е правилно, но просто ми беше омръзнало да съм като затворник. Аз не го харесвах изобщо по едно време, но не го късах, защото знаех, че като мине извънредното и дойде лятото, отново ще стане така, че да няма с кого да излизам и бях принудена да съм с него. Е, в началото на май все пак скъсахме. А пък се оказа, че той от самото начало ме е лъгал, че няма чувства към бившата си. Както и да е. Ето, че сега отново става същото - цял ден се лутам или сама, или с майка ми. Рядко с друг. Не ми се мисли следващите месеци, защото ще се побъркам. Просто всеки вече пое по своя път и аз останах сама. Мъчно ми е, че пилея младостта си. На 22, а живея като пенсионер. Искам да се забавлявам, да опознавам света, а се чувствам като в изгнание в тази самота. Сега заради този проклет вирус не мога и да пътувам спокойно, това поне ме разсейваше преди и не ми пречеше, че съм сама. Пътуването ми беше единственото щастие, сега вече и това не може. Не пожелавам на никого тази присъда, наречена самота. Виждам останалите на моите години как се забавляват, събират, аз искам, но няма с кого. Не знам как да променя нещата. Не смятам, че съм някаква смотана и неприятна - по принцип мога да водя разговори на много теми, поддържам се външно, умея да се забавлявам, слушам всякаква музика. Просто не знам как точно аз изтеглих късата клечка в това отношение. Имам една позната, която ми гледа на кафе от време на време. Не вярвах отначало, но много от нещата, които ми е казвала са се сбъдвали. Каза ми за едно момче, което е от академията, в която уча и което ме харесва. Даде ми описание на каква възраст е, какви качества има и как изглежда. Аз се сетих кой е. Наистина има момче от там, което често ме гледа и понякога се върти около мен. Но и той е един затворен такъв, повече от мен дори. Открих го във фейсбук, проучих го обстойно. Наистина и той е донякъде като мен, няма много приятели и страда от това, в академията е 90% от времето сам. Пратих му покана, но нито отхвърля, нито приема, стои изпратена. А продължава да се върти около мен и да ме гледа. Не учим едно и също, даже нямат много общо нашите специалности, а за друго не знам как да го заговоря. Лошото е, че тази година завършва и после не знам къде да го търся. Сега заради вируса е затворена академията, трудно ще го виждам. Тези дни ходих до там и като по чудо го зърнах, но нищо. Само се гледаме. Поне с него да се запозная, може да си допаднем, а като гледам и двамата сме едни самотници.... но май няма да стане. Явно присъдата ще се наложи да излежа и това лято. Имам чувството, че полудявам от цялата тази ситуация. Благодаря на всеки, който е изчел докрай. Имах огромна нужда да споделя на някого.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 11 месеца hash: 1607c7589b |
|
1. Здравей, авторке! Аз съм на 37 г., от Варна, живея с майка си, имам и камера, с която ходя на всички безплатни концерти, церемонии във Варна, а когато дойде 24.05 и 15.08-това е Денят на Варна-има доста културни събития, но в момента покрай режима, си стоя у нас, защото и в Радио Варна също са отменени всички събития-чух, че и екипа ходи на работа с маски! Ако не знаеш, радиото е като един завод-трябва да има хора, които да създадат крайния продукт! Като започнеш от новините и стигнеш до предаванията! Всичко се прави от хора-има редактори, репортери, водещи! Пуснеш си радиото-има говор, музика, интервюта! А за да се вземе интервю от даден човек, първо трябва да се уговори среща с него! Това най-често става на терен, както се казва-било на улицата, било в театъра-всичко се прави от хора, музиката също се подбира от музикален редактор, новините също! Събитията също! Има си координатори, които са натоварени с тази задача-да предоставят помещенията на съответните лица! Сградата разполага с два АРТ салона, които са независими един от друг, както и Концертно студио, което разполага със звукозаписна техника! Има много по-важни неща, върху които трябва да обърнем по-специално внимание! На мен компания не ми е необходима, защото тя едва ли би споделила интересите ми-открива се изложба в Арт салона на Радио Варна, или камерен концерт, под акомпанимента на пиано и цигулка, по-добре да отида сам, отколкото да кажа на някого, който не се вълнува от това! Нарича се "ценностна система"! Аз нямам като твоята ценностна система-да се събирам с някакви хора и да си губя времето с тях! Ще си търся жена, която да споделя моите интереси! Казваш, че ти е скучно-ами ходи на такива концерти, не знам откъде си, но при вас сигурно има концерти, не може да няма! Просто можеш да намериш щастието другаде! Нищо не губиш!
|
| преди: 3 години, 11 месеца hash: e686b3a665 |
|
2. На тази възраст хората започват да имат сериозни връзки, да създават семейства... И затова купонджийството става по семейни двойки или по двойки. Намери си някакво хоби и покрай него се запознай с нови хора.
|
| преди: 3 години, 11 месеца hash: 610dd541de |
|
| преди: 3 години, 11 месеца hash: 184f4d433a |
|
4. Ако историята беше пусната не от жена, а от мъж на 22, коментар2 100 процента нямаше да напише „На тази възраст хората започват да имат сериозни връзки, да създават семейства “.
Авторке, запиши някаква магистратура в чужбина. Започвай отсега да проучваш къде. Така ще имаш нови и интересни запознанства от цял свят гарантирано, а и шанс за по-добра реализация. Успех.
|
| преди: 3 години, 11 месеца hash: 95c34fd3bb |
|
5. Добре изчетох писанието ти и бих ти дал една приятелска идея да се хванеш на работа. Като бачкаш нещо няма да мислиш за самотата и ще имаш допълнителен доход. Най-лесното е това вместо да се мотаеш и да си търсиш приятели на 22 по добре си намери работа колкото да убиваш времето. Няма да усетиш как е минало лятото.
Сигурен съм че ще чувстваш по-добре.
|
...
| преди: 3 години, 11 месеца hash: efb103f77c |
|
6. Чудих се как не съм имала такъв проблем, защото и аз с малко хора се отпускам и се сетих, че от 16 до 23 годишна всяко лято работих сезонна работа на морето. В един голям хотел работят над 50 човека, аз даже нямах време да се запозная с всички. Живееш с колеги, излизаш и ходиш на плаж, с който почива едновременно с теб. Вечер все на някой му се излиза, на друг му се гледа филм, трети ходи да плува, нещо да спортува, четвърти да обикаля с туристи. Все има какво да се прави. Пък и благодарение на сезонните работи имам познати и приятели от различни градове. В София преспивам в приятелка от морето, в Сливен ходих на гости на колега, при мен са идвали в Пловдив.
Аз те адмирирам, че си ходила на парти сама. Честно, браво. Много пъти съм искала да го направя.
Само за наркотиците.., не знам от средата ми ли е такава, но ако спра да контактувам с всички, които взимат нещо (не говоря за наркомани, а за хора, които като излизат си взимат понякога) няма да има с кои да се виждам. Приемам избора им, те моя и така. Страшно се забавлявам, но си имам на ум, че не мога да разчитам за друго. Например, има едно тридневно парти, правят го едни англичани всяко лято в Родопите до с. Полковник Серафимово, имаме традиция да ходим с няколко човека. Едно лято имах работа на третия ден и се бях разбрала с компанията да си тръгнем на втория. На втория ден обаче настроението беше "айде още малко, айде на обяд, айде утре рано ще тръгнем". И аз като някой парти килър давам зор. Реално трябваше да избирам, дали да си рискувам ангажимента и живота, да ме прибира човек неспал 3 дена, или да се оправям сама. И се прибрах от селото до Смолян на стоп и от там с автобус, имах време за равносметка. От тогава и двама човека да ходим, аз съм си с колата и не се съобразявам. И съответно спрях да им се дразня... То кво да се дразниш на човек в такова състояние.
|
| преди: 3 години, 10 месеца hash: 49547a5948 |
|
7. Аз съм на 21. Абсолютно всичко описано се случва и при мен. Студентка съм в София, от малък град съм. Често се чувствам сама и няма с кого да изляза.
Много е трудна комуникацията между младите в днешните дни. В началото на студентските години излизахме по дискотеки, ходихме на различни събития. С течение на времето обаче компаниите се разбиха на по-малки групички и като се опознаят хората, почват да си показват непознатата страна, излизанията замряха и всеки чака другия да поеме инициативата. Ако той я поеме, се почва, ама нямаме настроение, не ни се излиза. Една приятелка дори се изказа "Омръзнаха ми тея тъпотии и излизанки", а сега сме си в най-хубавите години. Покрай ситуацията с вируса съвсем стана проблемно всичко. За мен проблемът е, че сме забили в тези социални мрежи, не знаем как да комуникираме и най-вече да се забавляваме.
Постоянно се опитвам да завързвам контакти, но е трудна и супер изморяваща цялата тази процедура, защото първоначално като се опиташ да ги заговориш, те гледат странно и е необходимо известно време да се отпуснат. Ако са в група, много трудно се случва и това. Всички тези взаимоотношения и опити също уморяват.
Истината е, че всички си плачат за одобрение (момчета и момичета) и чакат на другия да поеме инициативата. Въпреки това мисля, че правилният начин е да не се отказваме, да се усмихваме напук на всичко, а който иска да ни е приятел - нека да бъде, който не - приятен му път.
Лошото е, че трудно може да се намери занимание или работа през лятото при тези условия и обстановки, траещи вече 3 месеца.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
