История, която ме съсипва... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (112658)
 Любов и изневяра (27224)
 Секс и интимност (13323)
 Тинейджърски (21397)
 Семейство (5869)
 Здраве (8924)
 Спорт и красота (4535)
 На работното място (2779)
 Образование (6929)
 В чужбина (1493)
 Наркотици и алкохол (1043)
 Измислени истории (782)
 Проза, литература (1663)
 Други (16549)
 Избор на редактора (148)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

История, която ме съсипва...
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 25630 пъти
Здравейте!

Пише ви една 30 годишна жена отегчена и изстрадала от живота, заради близките си. Ще започна от самото начало. Бях на 22, бях щастлива от живота той беше на 23, с него бяхме заедно от 5 години. Обичахме се, карахме се толкова рядко, че дори и не помня тези случаи. С него се запознах, когато бях на 17, той не беше Българин… беше кореец няма значение как се казваше аз обичах да му казвам на галено Лий (моля ви без коментари от сорта на ‘как така ще се хванеш с дръпнат’).

Беше дошъл тук в България на море във Варна там се запознахме с него, първо си мислехме, че това е просто лятно забавление, но се оказа нещо много по сериозно. Влюбихме се… и така той реши да остане в България с родителите си. Те бяха богати, баща му имаше фирма в Корея и ходеше там от време на време за да подписва някакви документи. И така с времето нещата ставаха се по-сериозни.

На 20 се принесох да живея у тях… той си беше купил апартамент в новата кооперация близо до моя панелен блок. И така заживяхме заедно в мир и разбирателство. Бяхме просто идеалната двойка, разбирахме се във всичко, понякога само сме спорели за дребни неща, но много бързо се сдобрявахме, защото и двамата не понасяхме да сме скарани.

Родителите ни се разбираха прекрасно. Баща ми не беше много съгласен в началото, защото е кореец, но с времето се примири, все пак виждаше колко се обичаме. Мислех си тогава „колко е хубав живота”, „сигурно винаги ще е така”.. е да ама не. Bсичко хубаво си има край… и всяко перфектно нещо губи ефективността си, защото в този живот аз разбрах, че нищо перфектно и вечно няма.

Беше 2003. 24 Декември, с него се прибирахме от супермаркета, бяхме накупили продукти за Бъдни вечер. Щяхме да празнуваме празника с дете си семейства. Помня много добре тази мрачна за мен дата която никога няма да забравя. Валеше много силно сняг и за това той караше внимателно. Последното което помня тогава беше силен удар от дясната си страна…

Събудих се в болница, до мен седнала на един стол беше майка ми. Не знаех какво става. Съзнанието ми беше замъглено, за момент дори не помнех коя съм. Майка ми щом видя, е се събуждам веднага се затича към вратата и извика някакъв доктор. Той дойде и започна да ме успокоява, аз се опитвах да стана, тогава бях изпаднала ужас а майка ми седеше и плачеше до леглото. Беше ми трудно да се движа, всички мускули ме боляха. Трябваха ми поне 10 минути за да се успокоя напълно.

Попитах майка ми какво става защо съм в болница. Къде е Лий.. тя седна до мен на леглото и започна да ми казва какво се е случило. В нощта на 24 Декември сме катастрофирали с колата на път към вкъщи. И дамата сме били тежко ранени най-вече аз. 3 дни след постъпването ми болницата съм изпаднала в кома. Когато той се е събудил на другия след упойките, заради операцията която му е била направена на главата, не е помнел нищо.. освен родителите си.. имал е загуба на памет /амнезия. Докторът е казал, че ще е по-добре да си спомни сам да не се напряга. Но той нито след първата седмица… нито след втората не си е спомнил нищо за мен или за моите родители. А през това време аз още съм била в кома.

След като са изминали тези две седмици, неговите родители които аз много обичах са поискали да се срещнат с майка ми и баща ми. Казали са им, че смятат да се върнат в Корея.. и, че ако Лий си спомни за мен ще се свържат с нас. Майка ми и баща ми не са могли нищо да направят, те просто са се съгласили… но и те са мислели като неговите родители, че може би е по-добре така, че въпреки любовта която имахме той не ме помни.. след комата можело и аз да не го помня. И нямало смисъл да се насилват нещата.

Така те заминали отново в Корея, и на седмица и половина аз съм се събудила. Това ми разказа майка ми седнала на леглото до мен. Ходех всеки ден на раздвижване, за един месец не се бях схванала толкова много, но се усещаше слабостта на мускулите ми. Много исках и бях решена да се възстановя напълно и да отида Корея, не смятах да оставя това така, ние трябваше да сме заедно. Тази любов и всичко което имаше между нас не можеше да свърши просто така. В такъв момент не трябваше ли да сме заедно и аз да му помогна да си спомни за мен???

И така мина още едни месец.. почти да за да се оправя напълно. През това време не се бяхме свързвали с неговите родители, те с нас също, ние… или по точно аз правех опити, но без успешни. След като се оправих следващата ми цел бе да събера пари и да отида в Корея, за да го намеря. Но преди това трябваше по някакъв начин да се чуя с майка ми или с баща му. С него никога не сме засягали темата, за това къде живее в Корея знаех само, че е в Сеул… Но Сеул е толкова голям, можеше да е навсякъде.

Вече бяха минали 10 месеца от катастрофата, ние още не можехме да се свържем с неговите родители. Аз вече имах работа и отделях всеки месец пари.. смятах да събера пари за билет, хотел.. и в прочие знаех, че няма да го намеря за един ден особено така, когато не можех да се свържа с никой от семейството му за да разбера най-малко в коя област в Сеул да търся.

Ето, че наближаваше и първата коледа след катастрофата. Чувствах се ужасно… не исках да съм жива, едвам изтърпях този ден да мине, след него мина и Нова година. Идваше лято… аз още не се бях свързала с тях беше месец май. Това време за мен беше много мъчително нямам думи. Но ето, че дойде и месец юли в който за първи път установихме контакт с майка му. Бях на небето от щастие, просто бях толкова щастлива, че съм успяла да се свържа с тях.
Тогава беше и поредния черен ден за мен.

Майка му ми каза, че той и до ден днешен не си спомня за мен… каза още, че сега си има и приятелка и не иска аз да се бъркам. Той сега бил щастлив, и тя не искала да си спомня за мен защото ще го налегне и тъгата. Не я разбирах… той щеше да е щастлив божее та ние бяхме лудо влюбени преди катастрофата която беляза най-вече моя живот, защото той не си спомняше нищо. Тя ме помоли да не звъня повече… и затвори телефона.

Тогава това беше период в който не се хранех със седмици. Свалих много килограми, но с помощта на моите родители се оправих. Започнах отново работа. Така е и до ден днешен. Имам вече и собствен апартамент. Не е много близо до нашите, но пак се виждаме в месеца веднъж. Моят Лий ще остане един за цял живот. Той е моята не изживяна любов. И никога няма да го забравя, всеки ден мисля за него. Той ще живее винаги в моето сърце.
Е това беше моята история.. просто исках да я споделя

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 11 години, 5 месеца
hash: a0807f2810
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Изглежда нагласено

 
  ...
преди: 11 години, 5 месеца
hash: ed2afed5a4
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Миличка, това е като филм, но с тъжен край:( Не можеп ли бъпреки това да се свържеш с него, да отидеш до там? Ох, не знам и аз какво да ти кажа, но иде да ревна, как ли се чувстваш... браво, че поне си успяла да се възтановиш, не се предавай, ти явно си много силна. Желая ти успех и дано има щастлив край, от една страна да, може би е по-добре за него, но всъщност от къде знаем кое е добре и кое не е-рискувай, иди, потърси го, разкажи му... знам ли? ! При всички случай ти желая страшно много успех, приятни емоции, усмивки и любов, колкото и да ти е трудно:*

 
  ...
преди: 11 години, 5 месеца
hash: 93f7857279
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

3.   Съжалявам за преживяното всички сме обичали и ще обичаме но има хора които няма да эабравим докато сипят пръст на очите ни Хектор

 
  ... горе^
преди: 11 години, 5 месеца
hash: 768af7ae72
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   „Пише ви една 30 годишна жена отегчена и изстрадала от живота, заради близките си. “

защо заради близките си?

 
  ...
преди: 11 години, 5 месеца
hash: 733dfdd175
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   От авторката до номер 4. През тези 5 години в които бяхме заедно аз считах и неговите родители за мои. Всички бяхме като едно голямо семейство. От друга страна мисля, че моите родители е трябвало да се противопоставят повече, тогава може би родителите на Лий нямаше да си тръгнат толкова лесно.. или поне щяха да му кажат за мен и да го пуснат да ме види. Една седмица... само с една седмица сме се разминали. Седем дни не са много, но в този случай са били от огромно значение.
До номер 1. Де да беше нагласено.. де да беше.

 
  ...


...
преди: 11 години, 5 месеца
hash: 4d37af97ef
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

6.   Най-тъжната история, която съм чела:(

 
  ... горе^
преди: 11 години, 5 месеца
hash: d488c4d475
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Много тъжна история, съжалявам много. Но не се предавай! знаеш ли: Всяко зло за добро!!! : )
Може би това се случва за добро, защото в бъдеще може да не ти върви с този човек!

*Van Buuren

 
  ...
преди: 11 години, 5 месеца
hash: 14b0a9ef3f
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

8.   А може би родителите му имат пръст в тази ситуация? дали наистина след толкова време не е изникнал и спомен за теб? много тъжно наистина.. продължи живота си напред.. не се връщай в миналото.. явно така е трябвало да стане.. време е и ти да създадеш семейство и отново да бъдеш така щастлива.. дори и повече.. пожелавам ти УСПЕХ hug

 
  ...
преди: 11 години, 5 месеца
hash: 8ca6860572
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

9.   Живота продължава миличка. Желая ти много успех и много щастие. Радвай се, че си жива и здрава. Продължавай напред и си намери нова любов.

 
  ... горе^
преди: 11 години, 5 месеца
hash: 6bf97b19df
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Аз се чувствам по същият начин независимо, че моята история и години са много по далеч.. :( на 17 съм. Бих ти казал само да се опиташ да се съживиш малко, защото ще пропилееш време, а то не се връща... така аз изгубих година и още се мъча...

 
  ...

...
преди: 11 години, 5 месеца
hash: 7f93a1a595
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

11.   Във живота на всеки има една неизживяна любов, по един човек, които никога няма да забравим, една любов, която ще носим вечно в сърцето си и една неизживяна мечта, която ще бъде над нас като мрачен облак.

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: 80760c054d
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   незнам какво да ти кажа но винаги любовта се връща

 
  ... горе^
преди: 9 години, 10 месеца
hash: b8c9791cbd
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

13.   Правилно си определила, че е заради близки, но точно заради един-единствен близък човек. Или майка му, или баща му. Не си мисли, че някой твой близък е бил в състояние да спре това, да те предупреди и т. н.
В случая най-вероятно е майката. Видяла го е пак като малък, беззащитен и е искала да упражни отново всичките си умения на майка. Много порочна ситуация.
Разбирам отчаянието ти. Като намеря начин да се възстановя от травмите, които ми бяха нанесени, ще ти пиша кой е най-ефективния и положителен начин. Не спирай да влизаш тук.

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: b54cbecffb
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Наистина, много тъжна история, надявам се някой ден да се случи нещо и да се видите.

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: 38356fce14
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

15.   Добре откъде да започна на мен ме хваща ад просто като го чета. Ядосвам се малко и на теб но тогава си била малка била си в шок и не си знаела кка да действаш и така. Наистина леко изглежда като филм цялата това нещо което ти се е случило като някоя азиантска драма но както казва Шекспир живота е сцена а хората сме актьори. Интересно ми е как аджеба няма ка кда нямате общи приятели приятели които не са се намесели не са се опитали да поговорят с него да му казат нещата или най-малкото да говорят с родителите му. Как ти не знаеш къде живеев Сеул няма начин един поне да не си ходила с тях там при положение че ще били 5 години заедно поне един път е трябвало да има въжможност за такова нещо да се случи. Да предзположа че не е така в интернет примерно лесно може да намериш някакив адреси тогава примерно ако е голяма компанията на баща му както пиша много лесон ще го намериш на английски или ако не на корейски поне малко сигурно ще знаеш. И защо си се отказала трябвало е да правиш някакви опити да се свършиш и да искаш обяснение защо това да е по-добре като са те приемали за дъщеря не мога да разбера защо така са действали и не са казали на сина му че си има пирятелка дори и нищо да не помни напълно въжможно е пак да се влюби тогава в теб да всичко отначало стеше да започне но какво от това. Ядосвам се на хора в някакви подобни случаи където са пасивин и позволяват някои да ги раздели съгласан съм с горните коментари че нещо гнило ми мирише тука. Надявам се да имаш въжможноста да се видите някакси защото е ужасно това насилвствено разделени от съдбата. Друго не мога да разбера те родителите му тук ли са живеели и защо и как така изведнъж е дошъл в Варна на почивка? И защо са решили че е добре за него да не знае че си му пирятелка нещо скрито има тук? Надявам се да е нямало никакви скрити игрички тук или интрики от старна на родителите му или той да е казал нещо а те да са те излъгали за това че му изгубена поамета или нещо друго както и да просто съм шашната наистина. Сега може да го потърсиш но малко е късно и е неудбно може да се е оженил може да ни си е върнал памета и да се е оженил или да му се е върнал но пак да е с друга може някои да му е наговорил някакви неща и да е повярвал а на теб да са казали това всичко може да е но според мен потърси някакъв контакт с него и семейството му да си изясниш нещата поне това да продължиш спокойно напред защото това е много гадно наистина и ще се измъчваш то пак ще си те боли ще си го обичаш и няма да го забравиш но ще разбереш какво става. По болезнено е човек да е в неизвестност с купища въпроси да си задава и да си казва ако и тъй подобни. Имаш подкрепата ни от всички ни мила крайно време е да действаш и бъди силна. И спокойно никой няма да ти каже аджеба защо си тръгнал с еди какмо си аз лично страшно харесвам азиат;ите и не виждам защо има хора които са предубедени към тях защото са от различна раса.

 
  ... горе^

...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: 38356fce14
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

16.   Можем хората да бъркат като казват че някои от близките е намесен може би майка му не се впускай в някакви изводи защото все пак ние не сме познавали хората и можем да бъркам. Миличка както казах по рано с теб съм и не се отказвнай бори се да разбереш истината какво се случва може да не се съберете но поне да си видиш с него все е нещо. Ако е писано ще се съберете ако не трябва някакси да продължиш напред не така да се разяждаш отвътре и да си тъжно да живееж затворен живот неспособна да види красотата на живота и неспособна д се влюби и да създаде семейство. Трябва да се радваш на живота и да го живеж защото рано или късно всеки ще умре не трябва без никакви съжаление да го живееж навярно за да продължиш напред да ти улекне поне малко трябва да го видиш. Моля те остави някакъв контакт защото искам да ти помогна по някакъв начин колкото и странон да е или най-малкото да говорим да те изслушвам да ти улекне.

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 6892a2a794
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

17.   Незнам от къде да започно но ще започна, на този свят правя все добро всеки ден. Днес приютих един непознат човек от гр. Костимброт на вид добро момче, понеже започнах да обичам силно момичето което е написало този разказ. Надявам се бог да направи така че да се сгодим с нея, защото без нея не мога да живея, телефонът и звани постоянно когато е с мен и това ме вбесява но като ли че нещо ме успокоява. Знам че има бог понеже съм го виждал и ме е изцерявал. Не съм казвал на никого за да не ми се присмиват тези който не вярват. Исус Христос ми се яви пред мен към 02. 00 в военна болница бях много болен докосна ми ръката дясната ръка и ми каза не се страхувай от мен ти ще бъдеш изцерен твоята вяра те спаси. След това изчезна в стаята бяхме 5 войници как така само аз го видях исках да мърдам и да избягам но не можех. Станах към 02. 05 от страх се скрих в тоалетната запалих си цигара но нямаше друго какво да правя освен отново да се върна и да заспя както останалите войници. На сутринта доктора не можеше да повярва че бях изликуван бях много радостен но преди да ми се яви Исус Христос бях накарал един приятел да извика един пастор за да се помоли за мен в болницата но тои не дойде, и сигурно за това дойде Исус Христос при мен. Да си продалжа мисълта за това момиче което е писало текста. Обичам я, спя цяла вечер прегърнал блузата и вярвайте ми искам да се сгодим с нея но не знам как да постъпя? как да й кажа? за да живеем заено до сетният ни ДЪХ.

 
  ...
преди: 9 години, 7 месеца
hash: 1b33fd1a61
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

18.   Бог си знае работата. Така е трябвало да стане. Той ти е дал сигнал е вярно жесток. Забрави всичко. Остави го в миналото. Започни на чисто. Такава съдба ти е отредил Господ. Не унивай. Не си съсипвай останалия живот. Имаш мисия още на този свят. vinarsk

 
  ... горе^
преди: 9 години, 3 месеца
hash: bb5975d242
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

19.   За съжаление, когато човек изпадне в такава ситуация никои няма правилния отговор. Но в този случай смятам, че и двете го имаме. Ти никога няма да го преживееш. Забрави всичко и всички за момент. Помисли за какво наистина копнееш... Сега опитай на всяка цена. В край на сметка при кой избор губиш повече?

 
  ...
преди: 9 години, 3 месеца
hash: 35c4378d15
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

20.   Каква съдба бе хора. Ако съществуваше съдба какъв щеше да бъде смисъла на живота след като всичко е нагласено. Така отричате свободната воля на човек...?

 
  ...

...
преди: 8 години, 11 месеца
hash: bc5b4b76fa
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

22.   Много съжелявам за това което си преживяла, когато прочетох това ми стана много гадно. Интересно ми е какво се случва сега, но аз немога да те накарам да пишеш.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 11 месеца
hash: 923173ae59
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

23.   Номер 17, я пак?? Кого обичаш?? С чия блуза спиш?? Ти изобщо за тази история ли си писал коментара? Нещо съвсем се обърках, те и повечето коментари са почти нечитаеми, ама твоят е съвсем "от друга планета" (или от "Костимброт")
А колкото до историята, съжалявам, но ми звучи невероятно. Първо, една почивка трае около 2 седмици, ти си била на 17, той на 18. Значи за две седмици вие се влюбвате и родителите му, по негова команда взимат решение да останат в България. Айде де! А, и баща му от време на време "отскача" до Корея, ей къде я, да подпише "някакви документи". Аха! То така се прави. Летяла ли си някога до Азия? Аз съм летяла до Япония и полетът беше 12 часа!! Това звучи мноог зле скалъпено, дори историята ти да е истинска, ще се съгласиш, че както си представила нещата, не е много достоверно.
Има и други пропуски в историята ти, извинявам се за мнителността, но има основания да я имам :) Първо въпросът как така за 5 години не си научила никакви подробности за него и поне веднъж не си посетила неговата родина? Та нали баща му си отскача там през ден през два, не можа ли поне веднъж да ви вземе с него? И апартаментът, в който сте живели? Какво стана с него? Нали все пак е бил тяхно/негово имущество? Никой ли не се поинтересува, поне да го продаде чрез посредник? Тия корейци нещо много безотговорни ще дойдат. За две седмици взимат решение да си зарежат къщата в Корея и да се преселят в българия, после за две седмици решават пак да си зарежат дома... Бе де да знам. Аз всъщност много се разрових в дребни подробности. Извинявам се за мнителността, ама ми е съшито с бели конци и това си е!

 
  ...
преди: 8 години, 11 месеца
hash: 935fe4b1d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

24.   тъжна история,но ще е по-добре да оставиш да бъде щаслив ск нея,щом го обичаш .Може би един ден той ще си скпомни за теб и ще реши сам да те потърси,но ти трябва да продължиш напред,сега той има свои живот ,отделен от твоя?забрави го ,няма смисъл да го чакаш,живеи си жживота

 
  ...
преди: 8 години, 10 месеца
hash: 3d9aac5d42
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

26.   Да малко бие на корейска драма. Само, че там винаги има Happy End пожелавам ти и твоята корейска драма да завърши щастливо ^~^

 
  ... горе^
преди: 8 години, 9 месеца
hash: ac9f901703
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

27.   Мисля че пръст в цялата тази работа имат майка му или баща му. Може би не са те харесвали, нищо че сте били заедно цели 5 години. Може би родителите му са изчаквали да видят колко можеда продължи връзката ви. 5 години не са малко, може да са преценили че това трябва да се промени. Може пък да са направили така че да катастрофирате нарочно за да ти се случи(да отидеш горе на небето), но нещата се променят, пак в тяхна полза, нищо че детето им има амнезия. Важното е че тях ги познава. След като си заминават, не ти оставят никакви координати. Повече от ясно е че не искат да имаш каквото и и да било със сина им. Ако наистина го обичаш, макар и след толкова много време, свържи се с майка му, поискай адрес уж да му пратиш нещо, пък отиди при него. Както казах вече може и да е направено магия за раздяла, дори по такъв начин с катастрофа. Надявам се да направиш нещо за да си върнеш любимия.

 
  ...

...
преди: 7 години, 9 месеца
hash: 479f757dad
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

28.   аз просто не знам какво да кажа аз сам на 13 години и вярвам че истинската лубов саществува това момиче искам да му кажа да направи всичко вазможно да си го варне тои ще си спомни за теб опитаи се не слушаи родителите му и утиди там и си го варни благодаря ако сам била полезна

 
  ...
преди: 7 години, 5 месеца
hash: 99df6376b1
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

29.   Според мен, ако любовта ви е била толкова силна колкото я описваш трябва да отидеш и да го намериш. Не трябва да слушаш, нито твоите родители (ако те са против това), нито неговите. Ако го обичаш толкова много ще направиш всичко възможно, за да сте заедно. Трябва да го откриеш и да му разкажеш всичко (ще е хубаво да носиш и снимки на вас двамата). Нали знаеш, за любовта няма граници. А, ако не, то просто никога не си е струвало. Но моето мнение е да не се отказваш, а да се бориш за това което обичаш. :) И запомни по добре късно от колкото никога.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 5 месеца
hash: 894002eeef
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

30.   Тежка история. Той може и да те помни, но техните да не го пускат. Може и да не те помни, но техните са виновни, че не си те е спомнил, понеже са го отделили от теб. Въпреки всичко не се отчайвай. Там някъде има друг Лий, с който ще бъдеш поне толкова щастлива. Не спирай да го търсиш. Успех!

 
  ...
преди: 7 години, 3 месеца
hash: 7c995dca16
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

32.   Незнам дали вие вярвате на това но аз не тази история си я спомням от един филм апсолютно същата е

 
  ...
преди: 6 години, 7 месеца
hash: 8bfbd77d5b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

34.   Това е наистина тъжно и е най-тъжната история, която съм чел! Виждам, че си я писала преди много време и се надявам нещата вече да са се наредили! Много искам да осъществим някакъв контакт, за да си поговорим. Ако желаеш пиши тук ще ти дам данни за контакт. :)

 
  ... горе^

...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 15958ebc99
гласове:
1 2 3 4 5
  (13 гласа)

35.   Има такъв филм

 
  ...
преди: 6 години, 5 месеца
hash: 30ea212f46
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

36.   Авторке, какво става? Успя ли да се свържеш с него по някакъв начин? Намери ли друг човек в живота си?

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: 493fdaf39c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

37.   Много ми е чудно защо родителите на Лий не са ти се обадили нито веднъж след катастрофата и след като са заминали, за да разберат как си и добре ли се възстановяваш. Все пак спомена, че са били като твои родители..

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker