Родителите ни няма да ни приемат.
преди: 3 години, 11 месеца, прочетена 672 пъти
Надявам се модераторите да одобрят тази история!

Аз:16г. 155см 75кг. Бисексуална
Тя:18г. 167см 80кг. Бисексуална

Това е нашата история. Ако не ви се чете преминете последните два абзаца.

Тя се казва Мария. Запознахме се от фейсбук. Още от първия ден си паснахме. Като се запознахме беше депресирана и все казваше как иска да умре. Това мразех в нея, но във всичко останало беше перфектна. Няколко месеца по-късно тя ми сподели всички ужаси през които е преживяла. Тогава осъзнах, че детството ми си е било много добре даже. Майка и не я е искала и я е изоставила, а баща и си мени гаджетата всяка година. Мащехите и всичките са били отвратителни жени. Третирали са я като бокук и са я правили виновна за всичко и баща и им е вярвал. Тогава харесваше едно момче от 4 години. Той стана гадже с бившата и най-добра приятелка която е знаела. За детството няма да пиша, но това ви е достатъчно да определите че е силен човек. Тогава бях на 13 и бях хомофобна, защото нашите постоянно ми казват колко е грешно. Мразя се защото съм била толкова глупава да вярвам на старомодните си родители. Един път четох от някакъв американски сайт как едно момиче е било убито само и само защото е хомосексуална. И нашите казаха това:
-Ами тя като е луда, така и се пада.
Та... Месец по-късно се запознах на живо с едно момче.

Почнах да го харесвам 1 седмица след като се запознахме. И той ме е харесвал. Станахме гаджета. Нашата връзка беше нездравословна. Един ден се разбираме, на следващия се караме за глупости(по-скоро той! ) и все аз съм тази която се извинява. С времето се влюбвах все повече в него, но не бяхме интимни. Той все ми казваше че ако го обичах истински до сега щели сме да правим секс. Той ми изневери. Понеже аз бях никой в училище и все бях момичето на което всички ще се смеят. Всички ми се присмиваха защото бях девствена. Не мислех че е нормално да правя такива неща в 7 клас.

2 месеца по-късно Мария ме изненада с новините че се мести в моят град. Баща и имал роднини тук и затова иска да са по-близки. Оказа се че са бивши колеги на мама. Добри хора са. Като се запознахме всичко беше хубаво. Само тя ме разбира. Имаме еднакви характери и като цяло имам чувството че сме близначки. Тя даже почна да учи в училище което е близко до моето. Това беше гимназията в която исках да кандидатствам. Това е единствената гимназия с такава паралелка. Много се радвах като ме приеха там. С времето осъзнах колко се привързвам към Мария. Само тя ми беше в главата. Имах и други приятелки, ама само на нея писах първа. С другите не чувствах удоволствие. Като бях с тях мислех само за нея. Дори и с гаджето ми не чувствах удоволствие. Знаех че трябва да го зарежа, но не се обичах достатъчно.

Мария се запозна с едно момче. Той е приятел на гаджето ми. Аз ги запознах. Тя ми повтаряше как иска да има приятели момчета. И двамата се харесаха за 1 месец и станаха гаджета. Тогава не знаех защо ревнувах. Гаджето и се оказа идиот. Същия като моя. Тя често се оплакваше от него. От както се запознахме тя изглеждаше по-щастлива и не ми говореше как иска да умре, ама от както той почна да използва миналото и срещу нея, тя отново почна да се реже. Казах и да го зареже. Каква ирония само? Аз и давам съвети които и аз трябваше да слушам, ама не слушах. Тя го заряза де. Един път сънувах как я целувам. И точно в тази нощ бях у гаджето си. След този сън осъзнах че я харесвам. Вече бях на 14. Скъсахме с гаджето ми на годишнината ни. Той ми каза че и без това не ме е обичал и е смятал тялото ми за отвратително. Използвал ме е за да изкарва хубави оценки, а от както сме в гимназия дори не знае защо е продължил връзката ни. Бях обидена, защото исках поне малко да ме е обичал, поне по времената когато и аз бях влюбена в него. Понеже бях ревла дълго време ревах заради него и Мария винаги беше до мен и ме успокояваше. Винаги като съм била тъжна тя ме е развеселяваше. Заради нея почнах да подкрепям лгбт обществото. Тя ме обеди че и те са хора. И те ядат, спят, ходят до тоалетна и правят всичко каквото правят и нормалните хора, а не както нашите са ми казвали. Те винаги са ги описвали като хора които не са добре с главата.

Понеже си мислех че ще съсипя приятелството си с Мария не и казвах как се чувствам. Но в началото на тази година тя ми призна че ме харесва. Харесвала ме е от доста време. Бях щастлива. Само тя ме приема такава каквато съм. И аз я приемам такава каквато е.

Отношенията ни са перфектни. Ако се скараме, то няма да е за нещо голямо и ще се сдобрим. Винаги сме се подкрепяли в най-трудните моменти. Никой не знае. И двете се страхуваме да признаем на приятелите и роднините си. Всички които познаваме са хомофобни. Имам чувството че тая хомофобия е тежка болест. Как да кажем на родителите си като са хомофобни и си мислят че хората от лгбт обществото са луди? Най-много или да ни забранят да излизаме или да ни изгонят на улицата.

Един път уж на шега казах на мама че съм би. Тя ме заплашваше че ще ям бой ако това е истина. Какво да правим? Поне тя може да се измести защото е на 18, но аз имам още 2 години. Но и да е на 18 и трябват работа и пари. Тя няма работа, но си търси.