любовта, онова чувство за което бленувам. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120675)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

любовта, онова чувство за което бленувам.
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 1234 пъти
На 24г.
Атлетичен/образован/мил/забавен/срамежлив..

Влюбих се просто...
Засякох я веднъж и погледа и ме вплени, мислех си за нея с дни. Опитах да и пиша, не ми отвърна.
След седмица две пак я видях, тя разбирасе не подозираше.
Аз обаче тайно и се любувах... опитах пак да и пиша.. отговори веднъж.. отговори втори път.. бавно но славно през карантината чаках своя момент..
Бях се отчаял че няма как да стане повече.. и реших да се поинтересувам повечко за нея.. разбрах какво учи какво се занимава какво я интересува... с интернет и малък град е лесно..

Задържах и вниманието веднъж втори път.. писахме си.. намерихме обща тема пеенето и музиката.
Досаждах и ежедневно с цел да я опозная още повече.. срещнахме се в една вечер два пъти случайно донякъде.. първия само се поздравихме.. във втория случай си поговорихме малко повечко..

А аз вече бях почнал да изпитвам някакви чувства към нея.. не спирах да мисля за нея трети месец... исках само да я прегърна и да не я пусна.. исках да и покажа какви чувства изпитвам към нея..

Писахме си писахме с дни... и продъжи
. ии една вечер непредвещаваща подобен изход... и на едно въпросче тя реагира по начин по който всичко свърши.. сърцето ми се пръсна..
-Ти нали си нямаш приятел, защото спомена че си имаш "шофьори" пък и не винаги отговаряше през деня" дори не знам защо я попитах в тоя момент този въпрос, но явно така е трябвало.
"Аз ако си имах приятел нямаше да си пишем"
"Но щом ме питаш аз да ти кажа че"
. " Нямам намерение за нещо повече от Фр "
Не знаех как да реагирам.. опитах се да попитам защо поне да ме беше опознала да ми беше дала шанс... Добричък си мога да те приема конкретно теб като приятел..
"По добре да сме изяснени от колкото заблудени"..
Добрем - реагирах аз..

Сърцето ми не спираше да бие щеше да изкочи.. опитах се да го приема по леко, но не успях... казах поне приятели може да си останем ако не друго..

Не виждах смисъл да и пиша, все едно да се унижавам още повече.. но пак и писах.. как си какво пр.. поздравих я за новата и песен въпреки всичко...
Да се опитам отново все едно да тръгна спирам бързия влак.. тръгнал ли си е има ли смисъл.. въпреки че в сърцето ми има част която ще бие за нея и за напред.

Не успях да и споделя чувствата си.. не успях.. не че ако бях го направил някой щеше да го оцени... добричък си.. да добър съм. Мил съм.. имам огромно сърце и исках да споделя с нея онова чувство наречено любов.. (дори сега го пиша със сълзи на очите) да я прегърна толкова силно за да може да усети истинското в мен..



Страдам вече няколко дни.. като труп съм.. дори и да изляза не се забавлявам..

И преди съм страдал по любов, но от доста време не бях се влюбвал, не бях оглупявал....

Понякога човек е толкова глупав че не знае какво прави явно.. надява се в невероятни нещица.. погледнато острани по добре да вярвам в дядо коледа отколкото в истинността и невинността на даден човек..

Как човек който е истински, успява да оцелее в нашето ежедневие без да бъде пречупен.. как.. аз съм може би накрачка да бъда пречупен..
Защо вярвам в любовта.. защо си мисля че някой би ме обикнал заради искренността/вярността/добротата/истинската любов...
Защо тези неща не са модерни бе защо...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 10 месеца
hash: b60b3a856a
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Тя не е единствената жена на света. Огледай се и дай любовта си на някоя, която заслужава.

 
  ...
преди: 3 години, 10 месеца
hash: 258c8e99d4
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Не се отчайвай. Ако толкова я обичаш я поухажвай малко. Прати й цветя, изслушвай я , когато разказва за себе си. Разказвай й вицове да я разсмееш...Ако не стане, не ви е било писано да сте заедно и някъде те чака твоето момиче.

 
  ...
преди: 3 години, 10 месеца
hash: 6bd05b0a99
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   Спри да се самосъжаляваш и да хленчиш, никой не иска да общува с мрънкащи и хленчещи отчаяни хора. Много хора сме били и неразбрани и изоставени, но не сме се пречупили и сме продължили напред. И ние сме истински и ние вярваме, но не сме слаби и малодушни.
Още повече, че нито си имал връзка, колкото разбирам, нито тя ти е показала някакви особени чувства. Отминаваш нататък, игнорираш и животът продължава. Какви приятелства, какви 5 лв? Ти приятели нямаш ли? Тая те държи на резервната скамейка, но няма да вкара в игра, само и четкаш егото. Вземи се в ръце, дръж се като мъж, не като плюшено мече!
Спортувай, учи нещо, пътувай, стани турист, гледай куче, ако нямаш (то поне ще те обича истински), но си избий тази от мислите. Блокирай я отвсякъде и не се виждай с нея, така само си чоплиш раната. Приеми истината, тя е минало. Живей сега и за бъдещето си.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 10 месеца
hash: d8c15b9da6
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   От Автора,

Наистина я обичам, в нея виждам едно истинско нещо наречено чистота нежност любов.. само като се сетя за нея и ми става тъжно.


Към #3,
Някакси не знам защо но когато остана сам със себе си и почвам да си мисля и разсъждавам и след това да се самосъжалявам и отчайвам всякаш. това е единственото което ми помага.. вскякаш искам да се чувствам зле сам...

Мисля ли за нея започвам да имам болки в корема, свива ме не ми се яде.. постоянно съм негативен.

Относно последния абзац.. учих каквото учих.. спортувам това е нейщото което ме разсейва, но там ме избива на гняв.. куче имам гледам го вкъщи, но и 10нкучета не биха могли да запълнят липсата на 1човек.. ако я блокирам все едно да откъсна частица от сърцето си и да я изхвърля на боклука
... да сигурно ще успея да го направя но ще ме боли още повече.. вкъщи щом се прибера искам само да лежа.. не се гледаннищо не ме интересува почти нищо... само мъка..

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: 6bd05b0a99
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Извинявай, авторе, ама направо се ядосвам като те чета. Вземи чети някоя книга (не сантиментален роман), играй на компа, вместо да лежиш, да зяпаш тавана и да предъвкваш все едно и също!
Аз съм жена, по-голяма от теб, преживяла съм много тежка раздяла след дълга връзка и то пълноценна връзка, не само някакво писане и няколко срещи, явно съм по-силна съм от теб и съм продължила. И ти ще го преживееш, светът не започва и не свършва с един човек...Защо трябва да страдаме заради някой, на когото не му пука за нас? Не се затваряй в къщи, излезте с кучето ти сред природата, сега започва сезонът, ако имаш възможност иди някъде, макар и за няколко дни, ще срещнеш нови хора, ще се разсееш. Аз четях много, учих чужд език, за да не мисля, сама си давах кураж. Вече не се страхувах от самотата, почувствах се уверена в себе си и по силна. Не се оставяй да затънеш в депресията.
Каквото и да ти пишем ние тук, все пак животът си го правиш ти и само от теб зависи да преживееш смислено и интересно, а не затворен в монотонно тъпо ежедневие, изпълнено с негативизъм и отчаяние. Приеми случилото се като изпитание на волята, от което трябва да излезеш по-силен и мъдър. Не е лесно, но не е невъзможно.
Успех ти желая!
Номер 3

 
  ...


...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: a5927cd014
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Най-голямата грешка в такъв момент е да се самосъжаляваш. Търси си занимания, опитвай се повече да се усмихваш, бъди себе си и приеми цялата ситуация като един урок - може би за в бъдеще те очаква момиче, което ще оцени истински това, което правиш за него. Не си първият, нито последният, който преживява такова нещо.
Неприятно е усещането да си отрязан от някого, който харесваш, на мен също ми се е случвало, но съм щастлива, че съм имала възможността да усетя тази емоция - да си влюбен. Приемам го като едно богатство сред целия този фалш навсякъде.
Опитвам се да се справя с такива ситуации като мисля позитивно за себе си, казвайки, че така е трябвало да стане и най-доброто тепърва предстои.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 9 месеца
hash: 6c210e7b98
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Благодаря ти за коментара..

И аз се чудя защо страдам за човек за който грам не му пука... но не спирам да мисля, не спирам.. всякаш ми е взела акъла и не управлява като вудо-кукла...

Опитвам се да я намразя заради факта че не оценява какъв човек съм, че се интересувам от нея.... уви не ставса.. мине се някой друг час и пак тичам да и пиша.. и пак се надявам като просяк на милостиня... може би единственото което не успях да направя е да изведа на среща като за последно, но явно така е писано въпреки че и бях намекнал за среща, но така и не повдигна въпроса..

Знам че и да я блокирам и да не и пиша.. след ден, седмица, .. две седмици... Ще я видя някъде ще се срещнем и ще ми стане още по-кофти...

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: 5744ee1bf3
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

8.   Авторе, разбира се, че ще чувстваш по-добре, когато си позволиш да се чувстваш, както се чувстваш. Другото е изнасилване над себе си. Аман от "стегни се и мисли позитивно".
Толкова е вредно да тикаш емоции вместо да ги изразиш, че не е истина. Ще бъдеш стегнат и позитивен, когато преплуваш скръбта, иначе ще бъдеш псевдо, това е истината.
Нещо в тази вселена изчезва ли изобщо, май не? ! Е, къде да се дяне тази емоция? Интегрирай я, опознай я и я трансформирай, защото си е твоя и няма къде да отиде.
Не ти трябва ничие разрешение да чувстваш нещо. Ама ничие, освен своето. Ми позволи си го, какво толкова?
Кажи си да, тъжен съм, да самосъжалявам се, имам право да си дам време в това състояние. Това, е което мога в момента. Това не ме отъждествява като тъжен, самосъжаляващ се човек, това е едно от множество състояния, които преминавам в развитието си, в хода на живота си. Това не е цялото, което съм, но е част от него и е мое. Това е моя тъга, красива и пълна с любов, мое право да обичам. Ето, сега не спечелих и пак разполагам със себе си, и пак имам любов у мен, не съм празен, нищо не е свършило щом съществувам. Защо да се съпротивлявам, защо да не оставя това да мине през мен, да ме промени, да ме отрезви? Имам силата да го смеля, да стигна до корена на болката си. Това няма как да продължи вечно, всичко търпи промяна/трансформира се, това е преход към ново състояние.
Според мен, знаеш ли какъв е коренът на болката ти? Очакванията. Мисля, че когато преминеш през това ще се отпуснеш да нямаш тези очаквания, да живееш живота тук и сега, такъв какъвто си. Да се наслаждаваш на нещата сега, а не на илюзиите за утре. Утре никога не идва, всеки ден е днес.
И когато отново срещнеш човек, когото харесваш ще можеш да се зарадваш на общуването с него, без да си натоварен с цел различна от удоволствието от това общуване. Както си плувал в скръбта, така и в удоволствието. Утре едното ще свърши, ще дойде друго и после друго. Всичко е преходно в този живот, никой не длъжен да отговори на очакванията ни (те са чужди и извън човека), нито ние сме длъжни да отговорим. Ти със сигурност не си длъжен да отговориш на очакванията да бъдеш само приятел, ако това ще ти бъде неприятно. Длъжен си единствено да си осигуриш личен комфорт, понеже друг няма как да го направи за теб. Би било много удобно да можеше, ама.. ела се изкъпи вместо мен, нахрани се вместо мен, прочети книга вместо мен, измисли какво е лично щастие вместо мен и тогава ме помоли да те обичам вместо теб.
Нима има драма в това да срещнеш приятен човек, да общуваш с него веднъж, дваж и да не го видиш повече? Защо, щом си преживял удоволствие да се свържеш и си преживял нещо хубаво? Защо идеята за "утре" трябва да ти открадне днес? За да си спестиш скръбта утре? Ако си я спестяваш ще пестиш и от хубавото, ще бъдеш спрял.
Ако игнорираш скръбта си и се правиш, че не съществува, тя като всяко непознато нещо ще те плаши, ще бягаш и ще се криеш да не пострадаш пак. Но ако я извадиш на светло и я разгледаш ще я трансформираш в ново знание, в урок и това ще те повдигне мъничко по-високо над нещата.
Очакване да бъдем оценени някога си, означава, че не разбираме, че сме ценни ей сега в момента. Че ставаме все по-ценни и важни, колкото повече сме с някого е факт, но и сега сме такива. Ти самия не си си дал време да бъдеш опознат, защото си побързал да бъдеш оценен, мисля, че наистина не вярваш, че си бил всъщност ценен през цялото време, щом сте имали отношения. Човек обикновено си пази времето за приятни неща. Поставил си момичето под очакванията си и... тя се е махнала от тях, има право да го направи. Това няма много общо с твоята стойност, тя може да е огромна, но отсреща да не може да се вложи същото днес. А никой не обича да разочарова, нали?

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: 3e0b1e789f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Благодаря за хубавия коментар.
Наистина не очаквах да прочета нещо толкова стойностно в нета
Отново благодаря.
Всъщност толкова години се опитвам да се приема такъв какъвто съм но уви явно не мога... защо ли.. не знам..
През последните години се променях доста и визуално и интелектуално.. но си останах същия с добро сърце..

Ох... ...

 
  ... горе^
преди: 3 години, 9 месеца
hash: 00103c6b46
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Според мен, има някаква надежда. Щом сте си писали и излизали, значи те харесва поне малко, а може и повече, кой знае?
Не можеш да отгатнеш колко си ѝ симпатичен, но можеш да опитваш пак.

Навярно ще е много болезнено за теб, да излизаш с момичето, в което си влюбен просто като приятел, но това е твоят шанс. Милиарди пъти по-добре да излизате по приятелски, отколкото въобще да не я виждаш и постоянно да се чудиш къде е, с кого, какво прави и т.н. Права съм, нали?

Бъди мил, възпитан, не лъжи, докосвай я при всеки удобен момент, а защо не и да я гушкаш? Не познавам момиче, което да не обича гушкането. А на мен, примерно, ми е най-голямата слабост. Приятелите също се гушкат. :)

Понякога интересът на някого към друг не идва веднага, а се заражда с времето. Съдя по себе си. Когато човек има визия, но има и качества, сърце, доказвал го е, трудно е да не те впечатли. Покажи най-доброто, на което си способен, създавай топла и уютна атмосфера с присъствието си, грижи се за външния си вид и едва ли някоя ще може да ти устои.

И имай предвид, че ако твърде дълго няма резултат, по-добре не си губи времето. Хората обичат да си играят с чувствата на другите, да си чешат егото с нечия любов и внимание и да ни държат като "резервни варианти", в случай че им доскучае и(ли) са останали сами.

Повярвай ми, ако си красив както отвън, така и отвътре, никога няма да страдаш от липса на интерес към теб. Ако пък не те оценяват навреме, просто си тръгвай. Ще се намери друга, която би те оценила.

От една безумно влюбена, 23 г.

 
  ...

...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: d8c15b9da6
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Пак е автора..

Снощи писах тук .. и реших да изляза на диско.. запалих колата и отидох завъртях поговорих с някой друг познат постоях 10на минути и излезнах на въздух... Отидох с мисълта да се разсея малко, но уви не стана.. чудех се какво да правя.. завъртях 3-4 обиколки по града сам с мислите си и тъжен най вече..
Писа ми познат че има запазено сапаре и ако искам да отида при тях..
Върнах се седнах и въпреки че дискотеката се пръскаше по шевовете въпреки че навсякъде беше пълно с момичета 17/18 20годишни.. по големи.. очите ми търсеха само нея... не спирах да си мисля за нея.. .как ще я засека...
Е нямаше я, проверявах сиг 10 пъти да ли е на линия.
Казвах си ще намериш друга виж пълно е.. не се сдухвай... няма бате не става...дискотеката все едно беше празна без нея.. при мисълта за нея сърчицето започваше да ускорявя ритъма..

Поседях около час и си тръгнах.. добре че бях яко уморен от работа и фитнес иначе пак щях да се въртя цяла вечер...

Изпаднал.съм доста жестока депресия и всякаш самия аз не искам да изляза от нея, сигурно защото се надявам все още... и защото знам че трудно отново бих хареасал друга по този начин.. труднон бих желал да опозная отново друга.. труднон бих се влюбил в друго момиче... както в нея...

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: 31936c78cc
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Авторе, минала съм през това. Надежда няма, и по-добре, не ти трябва такава връзка. А от такава депресия се излиза само по един начин - чрез друг човек. И аз бях така, тежка депресия, нищо не ме радваше, движех се като робот, всеки ден рев. Накрая си намерих един як пич да ме треска яко, и ми мина. Не веднага, но много по-бързо. Чак не повярвах. Даже не съм влюбена, просто имах нужда от секс, от мъж, да видя, че пак ще мога да си харесам някой и да се кефя на друг. И така. А този предишния вече изобщо не ме интересува, като утихнаха емоциите, осъзнах, че хич не е бил стока.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 9 месеца
hash: 92011d0c4d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Бях 1 година с момичето на мечтите ми. Никога не съм вярвал, че ще бъда с момиче с което мога да си говоря всичко и да се обичаме толкова силно. Понякога усещах че ме обича дори по - силно от колкото аз нея. Виждах го. Доказваше го.
Изгубих я защото съм глупак и я наранявах от глупост последните 2 месеца от връзката ни...

Исках да се разделим за "наше добро", а тя ми каза че ме обича страшно много и иска да го знам. Оправихме се горе долу... Продължихме да се караме и 3 седмици по-късно ми каза че не чувства нищо към мен и се разделихме.
Минаха почти 3 седмици от както скъсахме. Всеки ден мисля за нея и рева като жена... Обвинявам се. Ядосвам се на себе си, но и на нея, как спираш да обичаш така...
Обичам я толкова силно, че дори не можеш да си представиш, а на нея не и пука вече. Каза ми че нищо не изпитва към мен.
Дори не ме търси да ме види как съм. Не я обвинявам. Просто се чудя... това ли е любовта? Така ли изчезва... Толкова ли е крехка?
Говорихме си как някой ден ще имаме семейство, а сега дори не иска да ме чуе.
Не вярвам вече в любовта между двама души. Не вярвам че ще срещна отново такъв човек с когото да си пасна толкова много. Отказвам се. Не искам да карам някого да страда. Не искам и аз да страдам.

Някога ревали ли сте за това, че причинявате болка на някого и го карате да плаче?
А ревали ли сте за човек на когото вече не му пука за вас и ви го показва, но знаете че сте наранили и е страдал заради вас?

Авторе, спокойно! Ще срещнеш жената на живота си един ден, бъди сигурен. Дано не останеш след нея с разбито сърце. Тогава ще видиш какво е истинска болка.
До тогава се развивай, за да бъдеш уверен в себе си.
Успех!

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: d8c15b9da6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Автора,

Не спирам да мисля да разсъждавам.. по цял ден ми е в главата.. виждам че е онлайн и аа да и пиша и се спирам.. веднъж втори път.. и на третия път съм и писал.. как си, как миня денят ти... отговаря ми.. понякога със забавяне но никога не сийнва(веднъж на 100 пъти да ме е сийнала)..

Когато и да и пиша и сутрин и обед и вечер.. и в 2 и 4 сутринта стига да е на линия ми отговаря.. попринцип аз водя разговоря аз я разпитвам.. абе исках(и все още де) да я опозная да разбера какво харесва какво не.. какво иска от живота.. какво и мнението зс определени неща....

Но ме мъчи.. мисълта че тя освен да пита какво пр.. или да върне обратен отговор на вече зададен въпрос друго не пита..

Пробвах 1 2 дни да не и пиша да видя да ли ще. сети просто... не писа.. писах и веднага отговори, пробвах пак с 1 ден пауза пак нищо..

Имам вече чувството че отговаря колкото да мине ред.. все едно да отчете дейност и до там.. правя и компленти пращам и забавни снимки.. няма тръпка просто.. чакам с трепет да ми отговори но всякаш всичко е вече насила...

Не знам аз как да мисля.. ако изобщо не ти допада даден човек би ли му отговарял на всяко съобщение бихте ли си направили труда да го направите.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker