На 22 съм, а имам чувството, че ще остана стара мома! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96290)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22639)
 Секс и интимност (11201)
 Тинейджърски (20157)
 Семейство (4810)
 Здраве (7767)
 Спорт и красота (4048)
 На работното място (2139)
 Образование (5880)
 В чужбина (1290)
 Наркотици и алкохол (924)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1492)
 Други (13036)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

На 22 съм, а имам чувството, че ще остана стара мома!
преди: 16 дни, 22 часа, прочетена 693 пъти
Здравейте, пише ви една млада жена на 22. Бих определила себе си като интересна, може да се каже забавна до някаква степен, имам много интереси и комуникирам с всякакъв тип хора. Спортувам, уча хубава специалност. Но ето и проблема - нямам абсолютно никакъв късмет в любовта. Сякаш съм прокълната никога да не изпитам щастие в тази сфера. Още от малка, когато харесах момче, той никога не ми отвръщаше. Всички ми казваха, че това щяло да се промени с годините, но не се! Дори и обектът на обожанието ми първоначално да проявява интерес към мен, след това нещо се случва и спира. Сякаш от въздуха. Единствените ми варианти за връзка през целия ми живот са били с хора, които не харесвам, дори и те поне в някои случаи наистина да изпитват чувства към мен. Понякога съм решавала да дам шанс на някого, но просто не мога да бъда с човек, към когото нищо не изпитвам. Това е убийствено. И следователно, късам всички. Никога не съм имала сериозна връзка. Най-дългата ми връзка е около 5 месеца. Същевременно не бих казала, че съм без обожатели, напротив. Търсена съм от мъжете, имам и много мъже приятели, често съм заглеждана и заговаряна. Но никога от онзи, към когото изпитвам нещо. Аз трудно се влюбвам и най-лошото е, че когато се влюбя, това трае с години. Разбирайте години страдание, защото както споменах, дори и първоначално да има надежда, тя много бързо се изпарява. А харесвам напълно обикновени момчета - не се стремя към богаташи, не се стремя към много по-възрастни, дори съм се занимавала и с по-млади от мен. Не се стремя към разни модели, фитнесджии, дори твърде нацепените ме отблъскват. Колите пък грам не ме интересуват. Приятелките ми твърдят, че харесвам смотаняци. "Проблемът" ми е, че търся умни мъже. Това съм установила, че най-трудно се намира, вероятно и при двата пола. Търся някой интересен, не да бъде ограничен или твърде ревнив, защото и аз не съм такава. Интересувам се от много неща, не бих се определила като ревнива, стига да няма някакъв краен повод, поддържам се външно, гримът ми е хоби, обличам се екстравагантно, това си е моят стил. Обичам да излизам, да се разхождам, да пътувам, да посещавам концерти, кино, дискотеки, слушам всякаква музика, главно по-тежка като рок, метъл, но мога и чалга да слушам, ако компанията е такава :D. Понякога имам чувството, че момчетата се плашат от мен, дори са ми го казвали. Кофти е, че самотата вече много започва да се усеща, тъй като почти всичките ми приятели поеха по своя път, някои се ожениха/омъжиха или поне откриха сериозна половинка и в един момент останах тотално сама. Отгоре на всичкото и майка ми всеки ден ми бди над главата кога съм щяла да си намеря приятел, като че ли ей така става. Просто не мога да съм с всеки, а ми писна от някакви мимолетни връзки или по някое време да ми кажат "имам чувства още към бившата ми", да се окаже, че не може да пише елементарни думи или че има неадекватни и детски виждания за живота. Просто ми омръзна. Не мога повече. Нито мога да съм сама вече, нито откривам подходящия. Когато и в когото и да се влюбя - все бяга от мен. Все нещо се случва. Например гимназиалната ми любов - отначало ми обръщаше внимание, имаше явен интерес, но приятелите му му наговориха глупости и той се отказа от мен. Дълги години не можех да го преглътна. След това последваха още няколко такива случки - занимавах се с едно момче, но братовчед му му наговори глупости, не знам ревнуваше ли, но накрая и майката на момчето ме намрази, без да ме познава, а пък онзи се оказа и несериозен отгоре на всичкото и нещата пропаднаха. Година и нещо по-късно харесах един колега, но там не съм се и надявала, там си знаех, че няма да ме погледне и се отказах за няколко месеца. От септември 2019 много харесах едно момче от университета ми. Виждах го, че и той ме заглежда, даже ми се е усмихвал, но отначало се притеснявах твърде много и не знаех как да реагирам. Той също не ме заговаряше, а просто когато и да ме видеше ме заглеждаше и т. н. Декември 2019 се реших да му пратя покана във фейсбук и познайте какво се случи - поканата вече 6-ти месец си стои изпратена. Нито е приел, нито отказал. Същевременно още повече ме зяпа на живо, върти се около мен. Но не го разбирам това поведение. Случвало се е да ни се срещнат погледите, той не си го отмества, евентуално на мен ми става неудобно и си го отмествам. Не мога да го заговоря, просто не знам за какво, нито учим едно и също, нито знам за какво може да говори, въпреки че донякъде съм запозната от какво се интересува. Но просто това с проклетата покана много ме обезкуражи. Понеже го следвам, по някой път съм пробвала да му лайкна нещо или да му коментирам, ако е публикация. Най-много да ми реактне и дотам. После на живо не отделя поглед от мен и дотам. Но вече ми писна, само с гледане не става, знаете ли колко пъти така съм се гледала с момчетата и накрая нищо не е ставало... Просто ми писна. Всеки казва, че щял да дойде друг - идва, ама историята се повтаря!! Вече не знам. Не мога повече да се насилвам да давам шанс на момчета, които не харесвам. Хем е нечестно спрямо тях, хем е убийство за мен. Никога ли няма да изпитам щастие? Иска ми се и аз да знам какво е да гориш за някого, който гори и за теб, искам да знам какво е да изпитваш страст към човека до теб, а не както досега към всичките ми гаджета - нищо. Никога не съм правила секс по любов и с истинско желание. Омръзна ми от този порочен кръг. От много време съм депресирана, не виждам смисъл в нищо, защото както казах, нито излизам толкова често с приятели, защото просто нямат възможност, пък и повечето осъзнавам, че ме използват, нито откривам щастието в каквото и да било друго, всеки ден ми е един и същ. Във всякакви важни неща почти винаги съм била сама. Когато най-много съм имала нужда от подкрепа съм била изоставяна. Не може цял живот човек да носи сам товара на плещите си. Тази самота ме убива. Имам чувството, че ми е направена магия, защото винаги едно и също става. Или не изпитват нищо към мен, или и да изпитват, нещо става и нещата се провалят. Ето сега онзи последния ще завърши, завършва втора магистратура, трета няма шанс да кара. След това не знам къде да го търся, защото почти нямаме никакви общи познати, а и тези, които имаме, ги познавам много бегло, не става да ни запознаят. Не ми приема поканата, допълнително ме тормози и само ме кара да се чувствам като тъпачка.. Просто ми омръзна! Искам да изляза от този омагьосан кръг, но не знам как. Откакто се помня е едно и също. Благодаря на всички, изчели докрай! Пожелавам ви да не бъдете като мен!!!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 15 дни, 6 часа
hash: 3da408af64
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Боже! Аз съм жена на 25 и съм си още сингъл, но защото така ми харесва. Ей, сладка, горе главата!

 
  ...
преди: 15 дни, 2 часа
hash: 78088d19ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Е много си млада, спокойно нормално е
Не се насилвай. Защо не си живееш живота, пък като му дойде времето ще стане

 
  ...
преди: 14 дни, 16 часа
hash: 99cad7a847
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   Привет.
Все едно аз съм писала историята. Момиче на 22, постоянно чувам от други хора, че съм красива, умна, интересна.. За сметка на това самочувствоето ми е патологично ниско, ходила съм и на психолог за това. Точно като теб имам ухажори, но никога момче не ми е отвръщало на чувствата, последния случай е от преди 2 дни и боли... Много. Оправданието беше, че съм прекалено добра и свястна, той не могъл да ми даде това, което заслужавам, не спря да ми повтаря колко съм прекрасна. Bullshit, не повярвах на тези думи и за секунда.
И така, реално нямам съвет, защото съм в същата дупка. Просто исках да знаеш, че не си сама.
Желая ти успех.

 
  ... горе^
преди: 13 дни, 22 часа
hash: 4241b7f0db
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Трябва ти мъжкар. Мъж който да умее да е лидер. Мъж който да те кара да се чувстваш жена да те потбутва по малко както и ти него разбира се. Аз съм мъж на 30 при мен проблемът е горе долу същият харесвам нормални жени, но не понасям мързеливите и превзети може би изисквам прекалено от тях. Де да знам кое е правилно и кое не само знам че отношения на сила не стават и аз опитвах да давам шанс ама не се получава.. Със удоволствие бих се запознал с теб, но за жалост тук мисля че няма как да се получи. Следя темата интересна личност си.

 
  ...
преди: 13 дни, 2 часа
hash: 4fd4faad39
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   И аз съм момиче на 22 и съм преживяла абсолютно същите неща. Последното момче, което харесвах ми прие поканата и след няколко месеца от всички познати, изтри само мен. Много го преживявах, много пъти съм го хващала да ме гледа, да ми прави услуги, но пусто му притеснение - не посмях да го заговоря. Вече ходи с друга. Та самата аз стигнах до извода, че колкото и да е трудно, някой трябва да поеме инициативата, защото всеки чака другия. Момчетата също се притесняват и ако се паднат двама емоционални, несигурни и притеснителни, стават точно такива неща - не се получава нищо. Самата аз реших да пробвам да ги предразполагам за напред, да отговарям леко шеговито на неща, които ми казват, защото ако няма комуникация, губят интерес. Често дори отсрещната страна би си помислила, че щом не разговаряш с него- си надута или не го харесваш, а то е точно обратното. И ако е както споменах емоционален и притеснителен, тотално се отказва да действа. Така че моят съвет е оттук нататък е да се опитваш ти да поемеш инициативата.

 
  ...


...
преди: 13 дни, 58 мин.
hash: ec509be777
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Ти имаш чувството, а аз съм сигурен за себе си. Къде мога да намеря някоя като теб освен тук? Честно казано съм решен да си намеря жена и да го направя тази година.

Имам най-важното - умен съм. Ако бях тъп, вместо да опитвам да разчупя схемата щях да седя и да си мисля как ей сега ще се появи някоя, но последните х години показаха, че по досегашните начини на действие няма да се появи. Поне не и доброволно, а аз не си падам по нарушаването на закона, така че се налага да променя някак подхода си. Та и предлагането тук си е промяна - няма да си пусна реклама по бТВ, но и този сайт е популярен. :)

 
  ... горе^
преди: 12 дни, 15 часа
hash: 6207a094e6
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Споко, аз съм вече на 29. С малката разлика, че имах 3 години връзка и разбира се той изневери. Тъкмо мислех, че всичко е перфектно. Та.... И при мен като при теб винаги този, който искам не ме иска. Или се научи докато си по-млада(защото аз вече не мога) да даваш шанс дори и да не те кефи или ей така като мене ще си чакаш... Сама. Но аз съм решила за себе си, че сама ми е по-добре, отколкото с някой, когото не понасям и ще трябва да се насилвам. Докато гледа разни познати девойки - хващат някой, който ги обича тях и са си доволни.

 
  ...
преди: 12 дни, 8 часа
hash: fa5fd69d60
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   "Но вече ми писна, само с гледане не става, знаете ли колко пъти така съм се гледала с момчетата и накрая нищо не е ставало... "

А да ти е хрумвало да пробваш с.... говорене?

 
  ...
преди: 12 дни, 3 часа
hash: 916942e087
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   Четох какво си написала и ревах ли, даже още рева. Никога никоя, която харесах не ми обърна внимание и даже останах девствен, а съм на 32 г. Много ти съчувствам. Животът е много несправедлив. Мисля че, основният ми проблем е, че не търсих секса или моментното преживяване, а все мислих за бъдещето, с коя, как, какво, семейство, големи планове, големи глупости, голяма грешка. Мислиш си, че на 22 като приятелчетата ти са се наоженели е голяма трагедия, изчакай 10 години като видиш дечица как ще ти се къса душата.Да, проблемът ми е, че винаги съм бил много избирателен.
Е сега пак има жени на по 30 , но те са дори по-объркани/побъркани от мен. Направо е страшно, няма нито грам човещина в тях, като зверове са.

Да търсиш по любов е грешка. Намираш някой който може да ти осигури добро бъдеще, изглежда що годе добре, търпи се, омъжваш се за него, правиш деца и от теб най-вече зависи да развиеш към този индивид чувства - там обич, любов и др.. Споделянето на старините, смятай след като децата са си отишли, просто да поседите заедно, да не си сама.

Животът е много кратък. Времето минава супер бързо. Така че, дори и да сбъркаш много, няма смисъл да се самоубиваш или да съжаляваш, поне си опитала. А смърта така или иначе ще дойде и за теб.

 
  ... горе^
преди: 12 дни, 3 часа
hash: 1d4c8bb4d4
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Аз съм на 25 и съм си казал, че никога повече няма да приема в живота си жена, но пък ми е странно как в природата все пак се намират безброй вариации и успешни връзки. Чак безброй не.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker