Нямам си никого
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 932 пъти
Здравейте мили хора реших тук да споделя моята история и нещото което ме измъчва знам, че решението за промяна трябва да дойде от мен самата, но тъй като си нямам никого на този свят исках да чуя вашето мнение и вашите съвети. Аз съм момиче на 25 години от 4 години живея с момче което ме тормози, посяга ми, хазартен тип е прави ме много нещастна и ми изневери дори веднъж знам, че се питате защо съм още с него и как съм успяла да простя такова нещо. Така се случи, че преди години загубих баща си а подкрепа от близки хора нямам майка ми прекалява с алкохола и я интересува единствено приятелят й никой друг не получих дори подкрепа от нея нито веднъж не ме е разбирала как се чувствам имам и по-малък брат, но той все още нищо не разбира и по-скоро него интересува. Майка ми ме изгони преди 4 години защото беше прекалила отново с алкохола настрой цялата рода срещу мен и всички и повярваха, че не пие само на мен не повярваха. Принудих се да живея с този човек първоначално на квартира после в моята къща, но тъй като тя е пред разпад аз няма как да живея сама в нея отоплява се с печка на дърва за съжаление и заплатата която взимам няма да ми е достатъчна за да се справям сама, но тази вечер взех решение да приключа този ад.. От година и нещо подобрих отношенията с близките си, но никой от тях не желае да ми помогне или да ми подаде ръка всеки гледа себе си.. Навремето когато бях с това момче всички бяха срещу него и не го харесваха и до ден днешен е така и аз сама осъзнах, че вече не го обичам и живея в една пълна измислица и един ад, но тогава нямах друг избор да деляли сме всичко семейството му ме прие въпреки, че все нещо имаха срещу мен, но постоянния тормоз и пренебрежение ме убиват всеки ден напълнях от стрес и от това, че за мен всеки ден е изпитание и мъка огромна мъка защото искам да се махна а няма къде да отида и няма при кого незнам защо семейството ми е такова и неиска да ме подкрепи нито двете ми баби, нито дядо ми нито леля ми нито чичо ми никой, всеки гледа себе си чувствам се много зле.. Преди 1 година изживях нещо невероятно на работното ми място имах колега с който много се сприятелих споделяхме си всичко разбирахме се без думи и се случи отидох една вечер у тях защото исках да бъда щастлива поне една вечер гледахме филм говорехме си като преди това 5-6 месеца си бяхме приятели всеки ден в работата се виждахме споделяхме си той беше много влюбен в една обща колежка, но тя се подигра с него и постепенно аз започнах дапго чувствам много близък сякаш е част от мен аз започвам изречение той го довършва, харесва ме едвакви храни дори визуално хората са ни казвали, че си приличаме този човек ме кара да летя и да забравям къде съмм.. След онази вечер той не промени отношението си като на колега и през това цялото време не смееше да ми звънни и пише защото знаеше, че живея с друг и той ме тормози за да не ми навредиа и защото ми каза, че не желае да се забърква в проблеми с полиция, побойща и неиска тойда е човека който да ме измъкне от тази ситуация, че трябва сама да го направя атой щял да ме чака колкото е нужно и, че единственото условие което имал е да съм свободно момиче аз го разбирам. Следтова 4-5 месеца спряхме контакт смениха ни работното място и вече не се виждаме той не ме търсеше през това време. Преди няколко дни се видяхме отново у тях прегръщаше ме радваше ми се сподели ми колко много иска да съм свободно момиче, че ме желае даде ми да облека дрехите му, остави ме 1 час сама в апартамента му беше мил и нежен говореше как е намерил начин да се оттърва от този с когото живея и правеше планове толкова много ме накара да се замисля това, че реших да рискувам знам, че не е правилно да рискувам заради друг защото не се знае дали ще се получи и не съм на 100% сигурна в него, но го искам от дъното на душата си да опитам отново да съм щастлива истински когато се събудя сутрин да се усмихвам аз съм забравила какво е това... Моля ви дайте ми съвет ако сте изпадали в такава ситуация? Ще съм ви много благодарна..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 10 месеца hash: 63e2663d24

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Спасявай се, докато можеш. Промените водят до други промени. Щом не искаш да си със сегашният ти, значи е време да направиш нещо. Не си заслужава. 100% нещастие 1% шанс за щастие Кое би избрала?!

 

...

преди: 3 години, 10 месеца hash: 8b3c592154

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   И аз съм момче на 35 години и ше стана мъж на 75. Болнавите мозъци още се мислят за момичета. Ем от една страна си права, като не си родила, не можеш да се наречеш жена.

 

...

преди: 3 години, 10 месеца hash: 736f559ece

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Опитай с новия, нямаш какво да губиш като зарежеш тази утрепка, която ти се води гадже.

 

...

горе^

преди: 3 години, 10 месеца hash: e49e6fa30b

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Според мен ти искаш да се отървеш заради себе си, но те обърква факта че друг мъж ти предлага помощ. Сама казваш че ако можеше да се справяш би го зарязала, така че решението е твое. Просто другия е готов да ти помогне с обстоятелствата. Дали ще се получат нещата с него или не, никой не може да ти даде гаранция, но ако останеш със сегашния гарантирано ще живееш в ад. Логичното решение е едно, просто имай малко смелост.

 

...