Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Авторката до:

1. Така е, не се самоуважава според степента, в която го познавам. Има нещо вярно в тези ти разсъждения. Защо се занимавам? Просто любов. Радвам се за теб!

2. Не смятам, че дължа на тази жена нещо. За собствените ми морал и достойнство аз съм стигнала точно до там, където една почтена жена може да си позволи да стигне. Казала съм му да се раздели с нея или да остави мен по простата причина, че смятах, че е време да направи избор. Избра нея, само за сведение. Нищо че после продължи да ме търси.
Дали й съчувствам, че си е рязала вените? По-скоро съжалявам, че психиката й е толкова слаба. Съжалявам, че е превърнала някой в центъра на вселената си и се чувства пряко зависима от него. По-скоро я съжалявам, отколкото да изпитвам съчувствие. Също така смятам това за манипулативен избор на средство, с което да го задържи. И смятам че ако искаше да се самоубие по този начин, щеше да има съответно отражение - например да влезе в болница. Не е влизала, просто е направила някакви разрези, но никой не я е хванал в процеса на правенето им, за да я спре. Тоест просто се е наранила по видим начин, за да го задържи. Разбира се, радвам се, че е направила така и не се е ранила силно! Но чисто и просто смятам, че си е манипулация.
Съжалявам и тях двамата като двойка. Не смятам, че можех да се намеся като трето колело, ако отношенията им бяха стабилни. Не съм го привлякла нарочно към себе си, не съм се контила за него, не съм флиртувала, не съм се натискала. Просто си говорихме. Съжалявам, че стоят заедно поради всичко друго, но не и чувства. Съжалявам ги, че въпреки устрема си да останат заедно, не правят нищо, за да подкрепят и утвърдят връзката си. Съжалявам ги за това, че тя сметна за добре първият път да поиска 5 дрехи като компенсация за отношенията му с мен, а той сметна, че това е достатъчно и си е изкупил едва ли не вината.
Съжалявам ги. Но не им съчувствам. Те са избрали да се намират в това положение. Животът ни се гради на избори. Както аз избирам да не задълбочавам отношенията си с този мъж, защото е зает, така и тя можеше да реши, че не е нормално да гради бъдещето си с човек, който е разбрала, че ми пише тайно като отиде в банята и че след като я изпрати, идва до нас, вместо да се прибере. Въпрос на самоуважение!
Относно мъжа няма да коментирам. Има си своите минуси, определено, както всеки от нас. Вярвам, че се чувстваше по-добре в кожата си покрай мен; вярвам, че сега му е кофти от липсата ми; вярвам, че по някакъв начин експлоатира присъствието ми за собствена полза. Разбирам, че честта и достойнството му не стигат до там, че бъде честен и почтен към жените до себе си. И напълно разбирам, че към момента, ако се събере с мен и след време се влюби в друга, ще приема ролята на настоящата му приятелка. С тази разлика, че аз може и да мога да простя изневяра, но не бих търпяла изневери. Също така не виждам защо да се задоволявам при техните отношения с човек, който разкрива, че е влюбен в друга пред мен или пред нея, както и който доказва, че верността му стига до това да ме вземе от работа, но не и до там да бъде ментално с мен поне когато е с мен. Защото е изключително обидно да разбереш, че докато ти си била у тях да гледате филм, той през 20 минути е ходел до тоалетната, за да си пише с новата си възлюбена. Не бих търпяла.
Но и отношението на човека до теб зависи от теб самия. Ако той се чувства обичан, разбиран и ценен, няма да хукне по други. Не е от този тип мъже, които непрекъснато влачат по няколко фусти след себе си. Тоест според мен ако специално този мъж е мой и отиде при друга, проблемът ще е по-скоро в липсата на внимание и нежност от моя страна, отколкото в това, че му липсва морал. И там ще дойде въпроса - а аз искам ли да му давам нужното му или не? Защото е ясно, че той не е от хората, които правят избори и счита за по-удачно да води двойнствен живот пред това да избере и прекъсне пътя към единия от двата варианта.

3. Много се радвам за вас! Пожелавам дълъг и щастлив живот! :-)
И аз смятам, че беше по-скоро игра на любов. Ако беше силна, истина любов, поне щеше да ми каже, че ще се разделят и му трябва време. С риск да ме излъже нарочно или без да иска. Поне щеше да го каже.

Благодаря за коментари!

7.   Необективна и грешна представа имаш за нещата. Усеща се от написаното, че се опитваш да правиш съпоставка между двете, убедена си, че си по-добрата и заслужаваш неговата любов. Невиждаш нищо уважително (от него към нея, или от теб към нея)? Той като се измъква, разбира се, че не казва къде отива. Логично е да не ти пише, когато тя седи до него. Тук сигурно ще поспориш и ще кажеш, че не се мислиш за по-добра, но то прозира. Според мен от значение е, това че след като тя е скъсала с него, той се е върнал пак там. Казваш няма какво да го спре - не живеят заедно, нямат деца предполагам, но той се е върнал там. Страх го е от промени. Ти си го отвличала от ежедневието и притесненията? Поставила си искане, и най-вероятно често си мрънкала, да остави приятелката си. И ти на това му казваш - отвличане от ежедневието и притесненията. Не, всеки нормален мъж би се натоварил. Емоционална си, в което няма нищо лошо, оправдавам преценката ти за нещата, изброени от мен, не бих я приела за грешна, ако наистина емоциите и любовта са ти повлияли. От друга страна, ако обективното ти мислене се свежда до това, което си написала и не може да мислиш правилно, като отстраним емоциите, имаш проблем.
Да си дойдем на думата. Преди 10 години имаше един, с него се познавахме от ученическите години, били сме в една компания понякога. В университета се оказа, че имаме лекции на един етаж и често се засичахме. Всеки ден идваше, говорихме си. В гимназията си спомням имаше дългогодишна приятелка, винаги бяха заедно, едно симпатично момиченце. Сам не го бях засичала. Но това много отдавна. В университета, винаги беше сам, извън него сам, засичали сме се всеки ден - пак сам или с приятели.
Всеки ден се виждахме в университета, той проявяваше интерес, не аз към него, започна да ми пише интензивно, така дълго време. Излизали сме на кафе и т. н. Бяхме заедно и наистина не помня, в кой момент ми каза, че има приятелка. Излизаш с него, ще го види някой познат, нямаше проблем. Аз се влюбих, пък и сексът беше добър. Никога не съм искала от него да се разделя с приятелката си. Един единствен път, доколкото си спомням, се опитах да изразя някакви чувства към него, без излишни драми, с разбиране, ако той не е съгласен с мен. И да, не беше съгласен. Стана ми ясно, че няма да се разделят. Почти година сме били заедно. Той беше луд по секса с мен и накрая го използвах, не секса, а желанието, което имаше към мен. В момента, в който ми писна, без много да го мисля, спрях да се срещам с него, отговарях му, залъгвала съм го, но спрях да се виждам с него. Дълго време му трябваше да осъзнае какво става. Дори започна с някакви ултиматуми от сорта - днес е последният ден, в който може да се видим (манипулативно, мислейки, че ще лапна), изброяваше смешни причини. На следващия ден пак, бил последният, викам нали вчера беше последният ден. Е, не, днеска е. И така, не помня, може би два месеца го въртях, докато се усети и спре. Направих го с ясната представа, че не го искам вече. Приятелката му съм сигурна, че и до днес не знае. Скоро след това се разделиха, аз спрях контакт с него, случваше се да се засечем, усещах някакви опити да ме заговори, поздрави, но аз го подминавах. Помня как беше с компания, видя ме, аз влезнах в една книжарница, той остави компанията и веднага дойде в книжарницата. Застана да гледа книгите точно до мен. Аз не го и поздравих, може би искаше нещо да ми каже, не знам. И така, скъса с приятелката(която беше сериозна, мисля че имаше силни чувства към нея), два месеца, та и по-рано беше с друга. Знам, че имат дете, а как и колко се разбират, нямам представа. След 8 години без никакъв контакт, не изпитвам никаква вина, чувства или каквото и да било, си казах, ма аз съм пълен идиот. И тъй като притежавам черти които не харесвам, с годините се уча да не бъда крайна, да се опитам да разбера и другата гледна точка, да не съдя другите, му предложих приятелство във фейсбук, той го прие, пописахме най-нормално, скоро след това той си закри профила.
Другата ситуация, в която попаднах, се случи преди четири години. Започнах нова работа и още в първия момент, когато се видяхме изпитахме лудо привличане. Аз в работата никога не съм крила, че имам приятел. За личния му живот нищо не знаех, нищо не споделяше, от време на време казваше по нещо несвързано. Примерно - ами, тя дъщеря ми е на 5 и ще се справи по-добре. Или да ти дам телефона да питаш жена ми и някакви такива несвързани неща. Това по-късно осъзнах, че се припокрива донякъде с зодията му. Нищо от това не беше истина. Както той го определи, аз си говоря такива неща, не дължа на никого нищо и хората в работата няма как да научат кой съм аз в действителност. Истината беше, че си има приятелка, с която бяха заедно няколко години. По-късно ми го сподели. Жевееха заедно. Изпитах чувства, които не съм изпитвала никога. Нещо ненормално. Цяла година в работата ме е проучвал, тествал и там каквото се сетиш. Работя с мъже. Всички усещаха колко силни чувства имаме, не мога да го опиша. Цяла година сме били така, не сме говорили за чувства, какво изпитваме един към друг или какво би станало между нас. Ти го усещаш, няма нужда да го материализираш в думи. Почти след година се шегуваше, че ако аз го поканя да излезем нямал да откаже, няколко дни го повтаря. Накрая казах, че ако някой иска да ме кани, да ме кани. Взе думите ми за сериозни и ме покани официално да излезем. Аз го приех на шега, след няколко часа дойде погледна ме много раздразнен и сериозен, каза, че е бил сериозен и изчезна. Излезнахме, говорихме, беше приятно, без нищо друго. Нещата продължиха по старо в работата. След месец той напусна. Чувахме се, обаждаше се, говорихме си - имахме чувства, но не говорихме затова, може би ни беше трудно да намерим път един към друг заради ситуацията. Спря да се обажда. След месец-два чрез познати се засякохме. Аз се прибрах, беше забавно, защото беше ясно, че няма къде пак да се срещнем, ако ние не го инициираме. Тъкмо се прибрах и ми писа-дай да пием кафе. Видяхме се, говорихме с часове, смяхме се, сподели ми че имал чувства към мен и се опитал да ги подтисне тези няколко месеца, в които не сме се виждали, но не успял, сега ме виждал отново и нямало какво да губи. Започнахме да излизаме, интимни не сме били и ние. Той е доста сексуален, както и аз. Правил ми е намеци още в началото в работата, но мисля, че бяха за да види реакцията ми и колко лесно бих поддала. Излизахме към четири месеца, извън това в работата, много често. Беше странно, с друг съм нямала това усещане и чувства. Мисля, че постепенно се влюби в мен силно. И него не съм го карала да напуска приятелката си заради мен, това е въпрос на личен избор. Но това не ме е спря да подпитвам и да си правя изводи до каква степен е искрен. В един момент приятелката му го остави по долен начин, по негови думи от дълго време не се разбирали. Това беше в началото, когото подновихме контакт. Имам неговата гледна точка за нещата, не нейната. Без да го подтиквам каза, че така или иначе никога не я е обичал(каза го когато вече бяха разделени). Той е сложен и труден характер, и често, да не кажа винаги, оставян. Преди години, доста малък е бил, една друга също го оставя, имал е чувства там ми се струва. Той започна да ме пресира, обяснявайки, че вече е сам и можем да сме заедно. Споделих опасения, че може да се върне при нея, той каза, оставят ли го да умира няма да се върне. Не се е върнал и при тази отпреди години, а тя е искала след това да се събират. Искаше да бъдем във връзка, казвал е, че това което изпитва към мен, до онзи момент не го е изпитвал с друга. Всеки път ми задаваше въпроса кого избирам. Аз не давах отговор, не защото бях несигурна, а защото това беше между мен и него, а не трети лица. Помолих го за месец време, все пак и на двамата ни беше нужен, той сменяше работа, търсеше ново място за живеене. Аз трябваше да приключа отношенията в моята връзка. Той изчезна, което, разбира се, ме обърка. Писах му да поговорим, почти не ме отрази, настоявах, не постигнах нищо. Оставих го. След два месеца ми писа, има ли шанс да бъдем заедно, искал да си подхване живота в ръце. Обясних му, че дълго време не сме писали, и не смятам, че е редно да го обсъждаме с писане. По "някаква случайност" късно вечерта беше в моя квартал, без познати там, живееше доста далече от мен. И така случайно ме видя с моя приятел, не се държахме за ръце, не си говорехме дори, излизахме от магазина. Той беше от другата страна на тротоара, не го бях виждала скоро, визията му беше променена, чудех се дали е той. Сигурна бях, че е той, но в тъмното се усъмних. Казах си, ако ми пише е той. Не мина и половин час, писа ми. На другия ден си смени профилната снимка и оутфитът му беше същият от вечерта. Държеше ми сметка, беше разгневен, да съм казвала какво става, бил ми дал времето, което съм поискала. Не беше точно така. Пак писане, не отговаря, минаха няколко месеца пак му писах, той отговаряше кратко без интерес.
Реших, че няма какво да променя, опитах се, много неща направих за него, няма да ги коментирам. Спрях да пиша, да звъня. След три години без контакт в WhatsApp ме махна или си смени номера, не знам. Имаме се във фейсбук, не ме е блокирал, пише ми там. След като спрях с писането, мина време започна той, нормални разговори, как съм, какво става с мен, искам ли да се видим. Така и не се видяхме, хаха. Това продължава четвърта година вече. Откакто съм спряла, той ми пише 1-2 пъти в годината. Последно ми писа преди половин година, три месеца писахме няколко пъти нищо сериозно, не знам какво стана изведнъж, не могъл да ме забрави, много добре знаел, че няма шанс да бъдем заедно след всичко и двамата сме били наранени, искал да върне времето назад, след мен емоционално нямал друга и т. н. Не спря да ме пита във връзка ли съм, аз нямах желание да му давам отговор на този въпрос. След няколко дни пак ми писа да ме пита същото нещо, така няколко пъти. Пак не дадох отговор. Все още имам чувства към него, но си обещах, че няма да показвам никакво внимание към особата му-без писане, без харесване на снимки, без честитене на рождени дни, да си мисли каквото иска. Вече не давам информация и за себе си, къде живея, какво работя, излизам ли с някого.
Спрях да мисля, че можем да се съберем, към никого не съм имала такива силни чувства. Казвал ми е, че каквото и да стане между нас, винаги ще ме носи в сърцето си. Не е успокоение, но все пак. Някой от двамата трябва да сложи край-край. По друг начин не става.

9.   Ама ти си луда за връзване. Тръгнала си да се занимаваш с човек, който има приятелка, която си е рязала вените заради него. Той не я обича (щом се занимава с теб), но продължава да е с нея, като същевременно я лъже. И това ако не е страшен гнусар, здраве му кажи. И ти се интересуваш от такова създание? Сама си търсиш проблемите.

10.   Авторката до:

4. Стойността на един човек не мога да определя само от поведението и отношението му в една единствена ситуация. Смятам, че младежът си има своите достойнства.

7. Имаш право, че съм убедена, че съм по-добрата от двете, но това важи като цяло специално за него, а не по принцип в живота. Просто смятам, че за кратко време, ме допусна до себе си повече отколкото е допуснал нея за тези години и смятам че това има значение. Вярвам, че за кратко време или той успя да покаже подходящо, или аз да проумея по-добре, какво обича, какво не понася, за какво мечтае и от какво се страхува. Мисля че го опознах по-добре от нея, че го обичам по-силно от нея и че мога да го направя по-щастлив от нея. Не за ден-два, а за цял живот навярно. За него съм по-добра. Чисто като индивиди, тя определено ме бие по качество в определени зони. Но когато се обвързвам с някого, то значение има как ме кара да се чувствам, а не дали е завършил СУ или Харвард. Поне според мен.
В интерес на истината смятам, че моето уважение към нея е по-голямо отколкото неговото към нея. За мен уважение е да имаш честни и открити отношения с дадения човек. Например, не бих допуснала да вляза в приятелски отношения с тях като двойка, за да можем само двамата с него да се забавляваме и тя да е спокойна, че е с доверен човек. Но познайте кой предположи, че това е вариант за успешни бягства от реалността...

Иначе в интересни ситуации си била поставена.
Евала за това, че никога не си поставила ултиматум за раздяла. Аз не обичам по принцип да поставям хората пред такива, но в случая почувствах необходимост да го направя. Най-вече защото исках сам да се изясни със себе си и да ориентира посоката на развитие на отношенията ни. За да знам самата аз до къде мога да стигна и кога вече трябва да се махна. Иначе в интерес на истината не се сещам друг да съм поставяла под натиск да ми каже какво избира за каквото и да било.
Иначе съм съгласна, че все някой трябва да сложи край като край в едни неясни и отиващи на никъде отношения. Опасявам се, че в моя случай това съм аз и се надявам да имам същата категоричност като твоята. Засега е така, надявам се и да продължи по същия начин.

9. Не смятам просто, че е гнусар. Не мога да кажа, че постъпва добре или че е постъпил добре. Но твърдя, че на всеки му се е случвало да сглупи, така че имах намерение да неглижирам поведението му в тази ситуация. В момента ми се налага малко или много да го разглеждам от посочения от теб ъгъл, за да се държа надалеч, но все пак искреното ми мнение е, че е просто млад и объркан, несигурен и комплексиран, което води до неадекватно поведение.

11.   В случая няма какво да се каже много по въпроса, не трябва да съдим, а да си извличаме поуки, мили момичета. Кога най после ще разберем, че приятелство между мъж и жена няма. Независимо дали ти харесва или не гледаш с него с такива очи, не допускай човек до себе си, ако той е обвързан, дори и само като приятел. Злото се изкоренява в зародиш. Усетиш ли и най малкото привличане бягаш като дявол от тамян. Да чакаш да остави партньорът си, за да бъде с теб... това е унизително. Един човек сигурен ли е в чувствата си света ще обърне за теб, без колебания и драми. Мен ако питаш, тоя човек е с по -слаба психика и от приятелката си дето си рязала вените, този човек няма мъжко поведение, страхлив, колеблив, нерешителен, объркан... много женско поведение, а тя определено знае как да го манипулира емоционално, той има някакъв сантимент към нея, привързаност, състрадание, не я обича, но не обича и теб, защото реално нищо не го задържа при нея, хората и с деца се разделят, той ако искаше да е с теб щеше да е с теб. Просто не си създавайте главоболия, Момичета малки и пораснали. Достатъчно свободни мъже има с които да излизате, дори и само като приятели, ценете себе си, ако не се уважаваме ние няма кой да го направи. Заслужаваме обич и внимание, а с объркани, обвързани мъже няма да го получим.

12.   Хм, а може да са в отворена връзка или тя да ходи по командировки. Да няма никакво рязане на вени и никакви драми, освен в твоята глава.

13.   Номер 7 съм, авторке. Убедена съм, че си между 20-28 години. Зелена си, не мислиш обективно и се надявам с годините да го надраснеш. Това, че ти се определяш като по-добра или че можеш да го направиш по-щастлив е лично твое убеждение и предубеденост. Ами, ако се появи някоя и заяви аз мога да го направя още по-щастлив и да го обичам повече, коя е по-достойната, на коя твърдението тежи повече, има стойност. Той е този, който решава чия "любов" иска. И през цялото време е държал на своя избор. Първо като ти е казал, че трябва да спрете и след това, когато приятелката му е разбрала се е върнал там. Дори споменаваш, че ти е казал, че няма да я изостави. Оправдаваш го - не обичал промени, ма виждаш ли ако беше човек на промените ще сме щастливи доживот. Има много да учиш за любовта и взаимоотношенията между хората.
Вземи се в ръце и не губи време, аз изгубих години, а много неща можех да направя през това време. Не вярвай на вятърни мелници. Както ми каза, този от втората моя история (в когото бях силно влюбена) - ти ако искаш да бъдеш с мен, ще бъдеш, всичко останало са оправдания, за да не бъдем заедно. Предупреди ме - играеш си с мен и ако настина е така ще видиш какво ще стане. И стана. Той изчезна. И ти не си длъжна да даваш отчет. Колкото и да е трудно продължи и не се занимавай.

14.   Дори да си мис Мега Вселена, щом не е с теб има причина и така и ще бъде. Намери си свободен мъж, не си губи времето с глупости - интелигентна жена си!

15.   Аз бях в тази ситуация. Ще ти разкажа накратко как завърши всичко, историята преди това е дълга и объркана, както предполагам са повечето такива.

Всичко приключи с грозен разговор, след като той няма смелостта да ми каже нищо в лицето, а просто беше решил тихомълком да се изниже от цялата каша. На другия ден му написах, че всичко е минало от моя страна и въпросът е приключил. Не писах повече, нито той. И така сигурно година, докато не реши да пише, защото му бях потрябвала за нещо. Без драма, просто му отговорих, че няма възможност и разговорът приключи.

Такива хора те ползват и изпиват докато имат изгода и докато не им създаваш проблеми. Грам не ги интересува за теб, но без проблеми си играят с чувствата ти. Не си мисли, че го интересува болката ти, вероятно вътрешно се наслаждава на нея, защото тя затвърждава неговата ценност. Разбира се, ти ще намериш хиляди причини да го оправдаеш и извиниш поведението му, но той няма да намери нито една да постъпи коректно с теб.

Кажи ми, авторке, как ще опишеш поведението на човек, който те е наранил брутално, изоставил безочливо, и след година мълчание те е потърсил, за да извлече за пореден път някаква полза от теб, въпреки че той не си е мръднал пръста и на сантиметър, когато си имала нужда от него? И разбира се, изченал веднага, след като е видял, че повече няма да даваш да те ползва. На мен честно казано, на този етап вече ми беше безразлично. Намерих си друг, правя си кефа и наистина оставих тази история в миналото, а този човек извън всякакво настояще или бъдеще.

Ако си мислиш, че при теб е или ще е различно, че този твоят те обича, не се лъжи. Той просто те използва за да запълни дефицит, който идва от него самия. Не от лошата му жена или от кофти семейството му. Този дефицит няма да изчезне ако замени нея с теб, просто ще трябва да го търпиш, дори повече отколкото сега, докато той търси други, на която да се жалва от теб. Освести се, не излезеш ли от този път, само по-зле ще става.