 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Размисли от и за "Любов"
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 817 пъти
Понякога затварям очи и виждам нейните насреща, на моменти чувствам празнота, в други - безразличие, отчаяние...
През по-голямата част от живота си съм попадал на свястни момичета, такива за които си заслужава човек да даде всичко, такава беше и тя - добър човек, мила, нежна, всеотдайна, борбена... От типа жени, които помниш цял живот.
Не съм я виждал от месеци, ще излъже, ако кажа, че не ми липсва, но се опитвам да съм твърд пред себе си. Тя все още пази наша снимка на видно място - но защо? !
Комуникацията никога не е била наша силна страна, въпреки, че ни деляха стотици километри, винаги имаше за какво да говорим, но никога нямаше какво да си кажем, празни приказки и любовни вричанки, никога не успяхме да планираме някаква част от бъдещето си заедно. Тя беше студентка, чакаха я години учене, вървеше по своя път, а аз по моя. Беше счупена по свой собствен начин, беше загубила твърде много, твърде рано. Вероятно това беше проблема, но никога не успях да стигна до решението.
Винаги имаше за какво да се посмеем, красиви моменти, топли чувства, но както всички знаем живота не е само усмивки и когато имаше някакъв проблем налице, никога не успявахме да го изговорим, тя беше толкова мълчалива, а аз бях импулсивен и не толерирах мълчанието от нейна страна, а то беше наистина "крещящо". Никога не се бях сблъсквал с нещо подобно.. Задавах въпрос след въпрос, търсейки мнението й, нейната визия за нещата, но насреща получавах само мълчание или монотонно "незнам".
Оставих я, въпреки, че я обожавам безрезервно... Обещавах, че никога няма, тя обеща същото, исках тя да е Момичето/Жената.. Но в крайна сметка какъв би бил изхода от връзка в която липсва комуникация за сериозните неща, за лошите неща, за бъдещето, за това което има значение, за посоката в която вървим...?
Не е ли редно всичко да свърши преди да стане прекалено сложно?
Оправдава ли това нарушените обещания? Съществува ли изобщо любов? Що за глупава химична реакция?
Минал съм през твърде много връзки, а съм едва в ранните 30. След всяка следваща имам чувството, че част от мен умира...
Стъпвам здраво на земята, следвам целите си, понякога искам да се удавя в мъка, понякога искам да викам, колкото ми глас държи, често се смея насила, най-страшни са вечерите - когато няма какво да заглушава собствените ми мисли.
През по-голямата част от живота си съм нямал на кого да споделя подобни неща, много хора не биха ме разбрали. Минал съм през няколко депресии, "лечение" с хапчета, които в крайна сметка спрях по собствено усмотрение, ако съм разбрал нещо от всичките тия преживелици, то е, че единствения лек за ума е волята.
Никога не съм писал нещо подобно, най-вече някъде, където би било достъпно за хиляди хора, не търся съпричастност, просто исках да излея част от мислите си.
Ако сте там някъде и четете това, надявам се да сте по-добре от мен в момента, с най-добри пожелания!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: cf7e075cf8 |
|
1. Имаш много високи очаквания към жените. Ако може да изкаже смислено изречение от типа "топло ми е", "студено ми е" и е готова да ти роди дете преди 35, трябва да викаш "ура" в днешно време... Да мълчи повече (но да се вслушва все пак)... идеална. Сериозните теми са за теб пич. И аз го разбрах къснично. От жена не очаквай да мисли особено. Не че физически не могат - не им изнася просто. Жена ми го е казвала - като тръгна да мисля, спирам да се чувствам толкова "женствена"... Демек, не може да се поддаде на сляпа емоция, която е химия, привиква се, създава приятни усещания. Мисленето натоварва, даже огорчава, затова и не малко мъже го избягват. Има една приказка - едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш. Повечето даже не го искат...
Ако попаднеш пък на някоя "интелектуалка" - още по-зле. Нивото и е далеч от там където тя си го представя. Обикновено са доста надменни, защото хем са жени, и обществото ги поставя на пиедестал само заради полът им, ами видиш ли - опитва се да мисли и да успява в кариерата. Което - нищо лошо, така трябва, но те го смятат все едно са вече богини, на някакво друго. А не са... Жените винаги следват, та така е и тоя случай. Подобни жени следват популярното мнение, и ако ги изкараш малко от безопасната зона, вече се чувстват несигурни... И както се надявам знаеш - последното нещо което искаш е жена която се чувства несигурна. Настава ужас (те и затова не обичат "несигурни мъже", мразят у мъжа всичко което им напомня за собствените им слабости).
Изобщо ситуацията да си мъж е следната (и почти никой не ти го казва) - като си успял, като нямаш сериозни проблеми и тревоги - всички те харесва, наоколо пълно с жени и "приятели". Когато обаче имаш проблем, когато става дума за нещо наистина сериозно - си напълно сам. Жените се изпаряват, също и "приятелите". Тежко е, но това е да си мъж и... свиквай. Мъжете сме самотници. И семейство да направиш - пак ще си сам. По-мъдрите - изобщо не се хващат на театъра, живеят като монаси, или поне ергени. Но трябва да си дорасъл да осъзнаеш, че винаги ще си сам, иначе все ще си мислиш, че нещо пропускаш.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 6840bcc07d |
|
2. Разбирам защо си я оставил, не го смятам за толкова глупаво. Моята история е много сходна на твоята.
Бившият ми приятел се затваряше в себе си, когато се случваше нещо сериозно. Не можеше да го обсъжда. Виждах го, че се измъчва, опитвах се да му помогна, но винаги беше напразно. С него поживяхме заедно две години, когато и беше най-тежкия период за двама ни. Нито ме подкрепяше, нито ми позволяваше да го подкрепя. Твърдеше, че в такива моменти иска да е сам, но нямаше как. Аз се чувствах самотна и безполезна. Накрая нервите му не издържаха и реши да поеме живота си в ръце, като тръгне в съвсем нова и различна посока. Сервира ми новината просто така, сякаш ми казва, че отива за хляб. Тогава взех решението, че трябва да се разделим. Когато комуникацията не е добра, връзката става почти невъзможна. Можело е да изтърпиш още месеци, че и години, но вероятно раздялата щеше да се случи така или иначе.
Мина година от раздялата ни. Няколко месеца страдах непрестанно, чувствах се много зле. Не мога да го опиша с думи, но и това мина. Сега и двамата сме много по-добре, живеем на огромно разстояние и не се чуваме по телефона. Истината е, че всеки човек преживява някоя тежка раздяла. По време на болката си мислим, че винаги ще ни е мъчно, но после постепенно нещата се подреждат. Не губи надежда! Щом си взел решение, че трябва да се разделите, значи си имал причини, дори и сега да не ги разбираш. Направил си това, което си смятал за редно. А болката ще мине, като всичко друго.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 6d70e067b7 |
|
3. Не драматизирайте излишно и гледайте по-спокойно на нещата. Живеете за себе си, не за Х или Y в крайна сметка. Щом си млад и здрав нямаш право да се чувстваш нещастен. Нещастен ще си когато остарееш и се разболееш тежко.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 6b857fdbeb |
|
4. Ей номер 1, страхотен коментар. Както се казва, като мъж на мъж ти казвам евала. Аз само ще кажа на автора да препрочете отново коментар номер 1, нямам какво друго да добавя. Затова и съвсем умишлено за момента избягвам всякакви взаимотношения с жените, не искам връзки, нито семейство, защото както и номер 1 каза отадвна ми е ясно, че при всички положения ще съм сам. А " приятелите" няма нужда и да ги коментирам ..
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: cff052f8ab |
|
5. Според моя опит, накратко мога да ти кажа, че просто ти не си нейния човек.
Имам приятел, на който казах същото относно приятелката му, с която в скоро време ще се раздели навярно.
Аз съм от типа хора, които НЕ споделят. Не споделям себе си, мислите, мечтите си. Не споделям възгледите си за живота, нищо като цяло. Въпреки това съм комуникативна и хората на доста по-късен етап от познанството ни установяват, че реално нищо не знаят за мен. Не мога да кажа, че го правя съвсем нарочно и умишлено - просто в процеса на разговор рядко казвам нещо лично, вниманието ми е насочено към другите.
Проблеми във връзките си по този повод винаги съм имала. След втория месец някъде. Животът ми протече така че да се науча с малки и големи трудности да се справям сама. Нямам нужда от подкрепата и помощта на друг човек освен себе си.
Един - единствен път се влюбих до този момент и тогава нещата бяха коренно различни. Толкова за себе си не съм говорила. Толкова много разкрития на един човек не съм правила. Споделих си и майчиното мляко. Споделях проблемите си, търсих подкрепа, беше ми опора. И беше много трудно и ужасяващо да го пусна да си иде от живота ми. Това е нещо, което ме разтърси значително. Не знаех как да дишам без него, а бяхме заедно половин година само.
Той е много специален, но това е само в моите очи. Обективно погледнато - не е направил нещо по-различно от другите, с които съм излизала. Разбира се, че е бил различен от тях. Но всеки си е различен по свое му. Просто с него усетих връзка, желаех да му се покажа в цялата си същност - с добрите и лошите неща. Имало е случаи, в които съм се страхувала да кажа истината, мислейки, че ще ме отхвърли, но въпреки това съм я споделяла, защото си бяхме обещали честност на 100%.
След него продължавам в стария дух с новите си познати. Не мога да се споделя с тях, не го чувствам като нещо правилно и добро за мен.
Така че просто тази жена не те е чувствала така както ти нея. Не че ти има нещо. Просто не си нейния специален човек, не си част от душата й. Ако има късмет, ще срещне своя Принц. А ти продължавай напред. Успех! Бъди щастлив :-)
|
...
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 93c2403457 |
|
6. Авторе, припознах се в историята ти. Преди две години имах връзка с едно момче, което беше и ще си остане много взискателно към момичетата/жените до себе си. Както го описваш "винаги имаше за какво да говорим, но никога нямаше какво да си кажем, празни приказки и любовни вричанки, никога не успяхме да планираме някаква част от бъдещето си заедно. " Винаги имаше какво да си кажем дори и да говорим цял час за 'ябълки и круши'. Аз бях мълчалива през повечето време, все не се отпусках до край с него, въпреки, че го чувствах много близък духовно. В интерес на истината явно съм се залъгвала, че е било любов и че ще сме заедно завинаги, ако той никога не ме бе напуснал. Отрязаме по коварен начин, който е напълно в негов стил. До него трябва да е някоя идеална... Както и да е, животът продължава и това което научих е, че каквото трябва да стане-ще стане.
Един съвет от мен, когато порастнеш достатъчно, че да даваш обещания, които касаят любов си ги спазвай, в противен случай един ден ще търсиш любов, но няма да имаш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
