Споделена история от Любов и изневяра |
Емоционални манипулатори
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 700 пъти
Здравейте,
Пише ви жена, в средата на 20-те си години. Нека ви създам представа за себе си - наивна съм, добронамерена съм, искам да правя хората около себе си доволни. Мъжко момиче съм, не се оплаквам, не мрънкам, самостоятелна съм, свободолюбива, но притежаваща някакъв вътрешен морал. Приятелската ми среда е съставена предимно от мъже.
Не че е толкова важно, както се казва да сме живи и здрави, ама никак не ми върви в любовен план. Ама грам не ми върви. Имам чувството, че съм магнит за проблеми.
Всичко започна, общо взето, след като приключих първата си връзка. Изкарахме заедно три години, но не вървеше. Накрая започна да става грозно. Както и да е, разделихме се.
Започнах на ново работно място. Ей там започна цирка. Запознах се с мъж, от който бях много силно привлечена и честно казано заради него ми натежаха везните при вземането на решение, дали да приключа връзката си. Комуникативен, мил, забавен, креативен, умеещ да прекарва добре свободното си време. Стана ми голяма тръпка. Да си кажем направо, до тогава бях доста свита или по-точно смотана. Помогна ми да се разчупя и да стана човека, който съм сега. Научи ме да се наслаждавам на живота. Ще го нарека Асен, за да е по-лесно. След известно време прекрачихме приятелската граница. Исках го, както се казва, в кърпа му бях вързана. Той реши да е честен и ми обясни, че има чувства към друга жена, тоест "виж, много си хубава, много си готина, но не мога да ти предложа нищо повече от единия... ". Примирих се и се отказах от него, но направих всичко възможно, за да си запазим приятелството, понеже пак казвам, много го харесвах като личност и исках да имам такъв човек в живота си под каквато и да е форма.
Останахме близки, бяхме като най-добри приятели. Той ми споделяше за други жени, мои, в последствие наши общи приятелки. Запозна ме и ме присламчи в компанията си и общо взето ме взимаше навсякъде със себе си. Но толкова. Само приятелство.
Аз от своя страна не го чаках да ме захареса и си продължих живота. Излизах с разни мъже и т. н. ; След около половин година, в живота ми влезе наш общ приятел. Ще го нарека Иван. Симпатичен, много мълчалив мъж. След първото излизане, се уточнихме УЖ, че той връзка не иска, а аз не искам да бъда нечий боклук и няма да стане нищо. Да, ама не спря да ми ходи зад гъза. Продължихме да излизаме. Той не излизаше с други, аз също. В последствие, започна да се грижи за мен. Да ме прибира, да ме научи да шофирам, да ми носи храна, да ме буди сутрин за работа и т. н., станахме си един на друг опора в живота. Един път буквално ми спаси живота, а аз му направих друга никак маловажна мечешка услуга, заради която мога и да влача много в следващите години. Постоянно правеше мили жестове, правеше невъзможни неща за да ме види и ме оставяше да правя буквално каквото си искам. Никакви караници. Пълна свобода. Красота. Имаше само един проблем, който в последствие разбрах, че е огромен. Този мъж искаше да се крием. Аз наивна, му ходех по свирката Изкарах близо две години, без да ме изведе гордо като нормален мъж, криейки се и прикривайки от близките си, включително от Асен. Накрая започнах да се събуждам от съня в който бях. Как да повярваш, че човек, който толкова много се грижи за теб, ти прави нещо лошо в същия момент? Ядосах се и започнах да се отдръпвам постепенно. Той го усети и започна да ми сваля звезди. Обясни ми, че съжалява и т. н., че ще ми даде всичко което е липсвало, предложи ми да бъдем заедно като нормалните хора. Аз по принцип сложа ли край, много рядко давам втори шанс. Прекара ме през ред манипулации, за да изпитвам вина. Страда за мен, напи се и ред подобни глупости. Веднъж дори ме проследи. Каза ми, че съм любовта на живота му, иска деца от мен и всякакви подобни неща, които жена иска да чуе.
Споделих на Асен, в качеството си на мой приятел, че Иван иска да бъдем заедно, без да давам подробности за миналото и настоящето. Ще ви спестя един дълъг драматичен разговор, в общи линии се оказа, че Асен ме искал за себе си. Намеси се в драматичната картинка. Скарахме се, аз с единия, аз с другия и те двамата помежду си. Асен постоянно ми пилеше на главата, че Иван ме манипулира. Прав беше да, ама не беше това начина. Казах на Асен, че можем да опитаме, за да видим какво ще се получи.
И от там нататък стана мазало. Този човек се преобърна на 360 градуса. Започна да изисква, все едно минавам кастинг за да му бъда жена. Мен ми тежеше това, че съм крила нещо от него, въпреки, че не съм му била длъжна и за това следвах всяка прищявка като кученце. Намеси ми се в отношенията с Иван, които в интимен план вече бяха приключили, но искахме да си запазим добрия тон. Не ме остави да комуникирам с него както си искам, всичко трябваше да е както иска той. Приятелите му му застанаха зад гърба, обсъждайки ме как разигравам двама мъже, всъщност беше обратното, бях нещо като детска учителка, опитваща се да укротява диванетата. Аз малка, а те двама 30 годишни, държащи се като деца, манипулиращи ме и двамата.
Асен искаше все повече и повече. Мъжа до жената и жената до мъжа, или просто казано искаше пълно притежание над мен. А аз трябваше все да му се доказвам. Щом го обичам, значи трябва да постъпя еди си как, това не е редно, онова не е редно и т. н., така не трябва да говоря с хората, еди си как правя лошо впечатление и не знам си какво още. Лека полека, ми обсеби живота. Навсякъде с него, трябва да знае всичко. Всичко това, маскирано под любов. Когато искам нещо за себе си или не искам да ми навлиза в личното пространство, изкарва, че съм лоша с него. Всекидневни скандали. Аз съм супер спокоен човек и мразя да се карам. Но това трябвало да бъде така, за да се решават проблемите. Постоянно ми вменява вина. Чувствам се ограничена от него, като птица в кафез.
Знам, че ме обича, но не се чувствам добре. Задушавам се. Следи ме какво правя, гледа ми телефона, когато пиша. Следи кога съм на линия в соц. мрежи. Не се чувствам гледана, обичана, не се чувствам жена. Все едно аз съм мъж и трябва да доказвам любовта си постоянно. Няма я тази сладост от любовта, защото всичко се пришпорва. Тежат ми всички тези нерви. Много държа на него, но се чувствам все едно се саморазрушавам. Изцедена съм, изтощена съм, не се наспивам и т. н. И най-малкото ме дразни. Той се сърди, че се защитавам от него, но така ме кара да правя. Омръзна ми постоянно да съм виновна.
Напоследък започна да вижда и да разбира как ме кара да се чувствам и да се старае. Малко се притеснявам обаче, че това ще е нещо временно. От двама близки приятели, станахме двойка с тотална разлика в характерите. Супер стресирана съм. Скъп ми е, един от най близките хора от години насам. Не искам да го губя.
Въпроса ми е какво да правя от тук нататък - да върна лентата към миналото или да се натисна да запазя връзката си с Иван, или просто да остана сама, за да се успокоя от целия този стрес?
Поздрави и хубав уикенд!
|
