Споделена история от Любов и изневяра |
Как да продължа?
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 541 пъти
Здравейте!
От известно време чета тук за мъките, желанията, разочарованията и още много неща. Единственото, което ми обягва да се сетя в момента е да съм прочел за нечия радост. Или може би няма такава.
Ето и аз се реших да споделя на вас за една несподелена любов, за моята мъка и да добавя капка към човешката трагедия.
Няма смисъл да пиша, каква е точно ситуацията, дали е можело да има друго развитие...след като се обърне колата, пътища много. Простичко искам да споделя за моята несподелена любов.
По скоро ми е необходимо съвет, как изобщо да продължа да живея.
Вероятно съм доста особен щом нямам приятели, родителите ме оставиха отдавна, а е много трудно да си сам. Сам и самотен е лоша комбинация. Освен това и много неща не съм изживял, къде от лоша преценка, къде от наивно мислене за нещо "повече".
Както и да е. Опитвам се да погледна на живота си обективно и да се хвана за сламка. За това какво съм преживял, колко трудности, колко болка, колко разочарования - безброй, но оцелях. Обаче сегашното ми положение е следното - седя сцепенен и не намирам смисъл в нищо, болката е задуваща. За бъдещето - опитвам се да живея с мисълта, че нещата ще се подобрят, но не се подобряват. С всеки ден става все по-трудно.
Хората са ми казвали - жив си, здрав си, някои и това нямат. Но когато ги попитам дали и 1000 години да живееш нещастен, какъв е смисълът? Естествено отговорът варира от: сами каквото си направим това е... до мълчанието на тези, които разбират каква развалина съм. Не е достатъчно само да си жив и здрав.
Пробвах почти всичко, което положението ми позволява. И даже се почувствах по-зле. Чувствам се изчерпан, смазан. Няма дори какво да се чудя защо жената в която се влюбих, която оцених като човек с който искам да създам семейство, да изживея живота си, ме отхвърли. Кой би искал да е с жив труп като мен? Това дали ще се промени, ако все пак някой даде смисъл на животът ми? Искам да вярвам, че ще промени. Но никой не иска да го направи, защото съм труп. А аз немога да се съживя, защото никой не иска да ми даде поне шанс. И това е един омагьосан кръг от който няма измъкване. А аз нямам сили да се преструвам.
Какво остава да направя?
Прекалено съм стар за да си мисля, че още не ми е дошло времето. Даже мисля, че времето ми е минало и за всичко съм закъснял. Има ли някой който би помогнал със съвет?
Това е още една капка в човешката трагедия.
Поздрави!
|
