Как да си го върна? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120678)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Как да си го върна?
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 6931 пъти
Здравейте! Искам да ви помоля за съвет. С приятеля ми сме заедно почти 2 години, в някои периоди сме живеели заедно дори. В началото всичко започна много красиво, разбирахме се, боготвореше ме, аз също много се радвах, че съм с него. След време започнахме да се караме. Той ме ревнуваше от един колега много. Аз също станах ревнива... Но проблемът не е там, имали сме караници и заради това, но винаги се сдобрявахме още на другия ден.

През много неща преминахме. Миналото лято се държах много зле с него, а той винаги се държеше миличко и гледаше да оправи нещата. Аз му се сърдех за всичко, но той винаги оправяше нещата. Но се случи така, че след една наша караница аз се прибрах в родния ми град, и той е излязъл и се е целувал с непознато момиче. Но по-голямата ми болка е, че на другия ден й се е обадил и пак са излизали, не е казал че си има приятелка.

Като разбрах това го преживях много тежко, много. Той се разкайваше, но не ме молеше да сме заедно, а кажа че и сам не може да си го прости, а какво остава за мен. Но аз му простих. Оправихме нещата, но аз оттогава се промених - не ми се излизаше, не ходехме по заведения вече. Пак беше като приказка и на него не му пречеше, но аз направих така, че и той заради мен не излизаше. Не го правеше насила, но аз се чувствам виновна.

След това винаги се карахме, но знаехме, че ще се оправим. Няколко пъти съм искала да се разделим, но той ме убеждаваше в обратното с държанието си. До това лято... наложи се той да се прибере в неговия град и аз в моя. Започнахме да се караме по телефона. Направо се побърквахме един друг. аз му звънях постоянно, защото исках да се чуваме и да не усетим толкова, че сме разделени, не исках да се отдалечим... Но беше голяма грешка. Само влошихме нещата по този телефон.

Той ми каза, че досега винаги е виждал изход, но вече не и че трябва да се разделим. Знам, че наистина го мисли. Казва ми, че ме обича и аз съм сигурна, че е така, защото го усещам, но усещам и отчаянието му, той не вярва, че можем да оправим нещата, не вярва в мен... Аз аз за първи път искам истински да оправя аз нещата, да му покажа, че го обичам и да го накарам да се почувства желан.

Направих много голяма грешка, като ми каза по телефона, че иска да се разделим, отидох до тях, плаках, унижих се много, молих му се. Той ме накара да остана у тях за една вечер и говорихме, после правихме секс. А на сутринта ми каза, че ме обича и ще се чуваме, но май беше само за да ме успокои. Сега не му звъня и той ми се обажда, едвам се сдържам да не се разплача всеки път, но се държа приятелски. Говорим малко кой какво прави и така. НО не знам дали да продължавам така...

Той май повярва, че съм приела раздялата, но ме е страх, че си мисли че го прави и заради мен. А не е така, искам си го обратно, знам че нещата ще се оправят, защото зависят от мен. Ако аз се държа добре с него, той е прекрасен.

Знам, че малко дълга историята ми, но исках да сте по-запознати. Моля ви дайте ми съвети, не искам да го губя, не искам да забравим болките си и след време да се съберем пак, защото той ми каза, че се оби1аме прекалено много и все някога пак ще сме заедно... но аз не искам да е бил с някоя друга и после пак при мен. Няма да е ново начало на чисто както той си мисли, просто ще е още по-трудно

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 9 месеца
hash: 91d0ff6d13
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Моля ви, помогнете мииии, искам да чуя най-различни мнения и съвети... Предложения как да го разчувствам и най-важното да го накарам да повярва в нас отново ;( ;( ;(

 
  ...
преди: 12 години, 9 месеца
hash: 91d0ff6d13
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Моля ви, помогнете ми с всякакви мнения и съвети ;(

 
  ...
преди: 12 години, 9 месеца
hash: 584f8bcb18
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Мисля, че трябва да се сърдиш само на себе си. Ти не заслужаваш да си с него. Мислиш ли, че той още има чувства? Аз мисля, че не, защото съм в същото положение и често се питам, защо съм с него - и се улавям да мисля, че само защото съм свикнала с него и не искам да оставям сама. Според мен, остави го да бъде щастлив с човек, който ще уважава това, което прави за него и ти си намери друг човек. Не бъди егоистка и не мисли само за твоето щастие.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 9 месеца
hash: 91d0ff6d13
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Аз се сърдя само на себе си! Ако не беше така, нямаше да искам да сме заедно. Не съм разказала много неща, много прегрешения и от негова страна, които съм прощавала. Но не ги споменах, защото за мен те нямат значение вече. Много го обичам, мога да го направя щастлив, правила съм го много щастлив, много неща съм прощавала, много болка съм изпитала. Но да, аз съм виновната, но просто съм сигурна в себе си, че искам и МОГА да се държа прекрасно с него и да оценявам всичко, и то не само за малко, а винаги, защото аз знам, че го обичам, но сега осъзнах, че го обичам наистина много и искам да сме много много време заедно. Не знам дали ме обича като преди, не знам... но уусещам, че още ме обича, дори и не толкова като преди, но...
Днес ми се обади и беше много тъжен, разплака се по телефона и каза без аз да го питам нищо, че е разколебан в решението си. Защо го прави, искаше да приема, че ще ни е по-добре отделно макар и да е мн. трудно, а сега ми казва, че е разколебан и объркан. Защо ми го казва, какво се очаква да направя? Много ме боли, много...

 
  ...
преди: 12 години, 9 месеца
hash: 710c1e4091
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   При много хора чувствата се засилват, когато изпитват реалния риск да изгубят партньора си. Дали наистина го обичаш толкова много или преувеличаваш, защото си без него сега? На първо време се опитай да приемеш, че раздялата може да се окаже окончателна. Т. е. - свиквай с живота без него. След време ще се почувстваш по-силна. И ще бъдеш по-привлекателна в неговите очи.
Ако искаш да имаш шанс да си го върнеш, в никакъв случай не показвай силна емоция. Прави обратното на всичко, което си правила преди да го загубиш. Не бързай да разкриваш чувствата си - дори и да плаче по телефона и да е разколебан. Може да те тества (макар и несъзнателно) дали още го обичаш. И ако му се хвърлиш на врата в такъв момент, моментално ще загуби интерес.
Не губи връзка с него, бъди мила и дружелюбна и... силна. Прочетох, че при вас емоциите и обсебването са били в повечко. Затова заложи на достойнството си сега. Започни да се занимаваш с нещо ново. Покажи му, че имаш интереси извън него. Не е лесно, защото сега все той ти е в ума, но печелиш точки в неговите очи:). А и въобще е полезно за теб :).
Това е моето мнение.
Продължавай да пишеш тук, когато ти е трудно. Сигурна съм, че ще ти олеква, а и ще намираш различни гледни точки.
Успех :) Ел

 
  ...


...
преди: 12 години, 9 месеца
hash: 05420e03e8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Изобщо не съм съгласна с №3 как така реши, че е егоистка? Тя ли е ходила да се целува с НЕПОЗНАТО момче? Ако ти беше на нейното място щеше ли да се мислиш за егоист/ка? ... На мен ми се случи почти същото само, че тази зима. Ходи целува се с друга с която се познават от 2 седмици и си ходиха на кафенце и т. н (ние се бяхме разделили за този период в който те са излизали, но от това изобщо не ми е по - леко). След това се оправихме, но... болката беше голяма. Аз също се ядосвам за най - малкото на ден се караме сигорно по 20-30 пъти и все за глупости. Вярно е, че после винаги се оправяме, но това ли е начина? Докато не стана нещо с мен преди 15-тина дена. Едно момче от моя град почина ( живеем в малък град и всички се знаем) беше на 20-21г имаше си приятелка... Когато я видях на погребението как ''изпращаше'' любимия за нея човек сърцето ми се късаше. Не можех да си представя каква ли болка изпитва тя сега. Тогава се замислих, как това момиче дава всичко само за още 1 миг с него, само за още една прегрътка, за едно последно Обичам те... тогава осъзнах колко е глупаво аз да пропилявам времето с моята любов в караници и цупене. Защото докато ние се сърдим и се караме с любимите си хора някой друг дава и живота си дори само аз още един миг. Когато му се ядосвам винаги си припомням онази картинка... и веднага всичко ми минава. ( Много съжалявам, че точно тази случка разказах, но просто исках да разкажа аз как се справих с проблема ). Не мисля, че си егоистка всеки прави грешки както ти така и той. Поговорете спокойно без да се разтройваш пред него(колкото и трудно да ти е) и го помоли за последен шанс кажи, че ще дадеш този път всичко от себе си. Убеди го, че държиш на него и е важен за тебе. Пожелавам ти успех :)

 
  ... горе^
преди: 12 години, 9 месеца
hash: d74154c25d
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Аз пък съм съгласна с номер 3. Ти сама си си го направила това. Не е важно, че той се е целувал с непознато момиче-какво пък толкова е станало-да няма убит човек. Авторката сама си признава, че го е поставяла на много изпитания-държала се е лошо с него, сърдила се е, заради нея той е спрял да излиза-тя го е ограничавала. А сега реве-*Как да си го върна. *Еми момиче с твоите камъни по твоята глава. Момчето или мъжът иска и уважение и свобода в действията и спокойствие-ти си го разигравала като маймуна-а сега искаш да си го върнеш. Просто се дръж добре с него и му покажи, че коренно си се променила-без сръдни, без забележки-мъжете не обичат това. А кой мъж, който си знае цената ще търпи някаква пикла да го разиграва. И той има достойнство. Покажи му че си добра, нежна, любвеобилна и после поговори с него-че искаш да сте пак заедно. Но като се върне при теб да не вземеш пак да си разиграваш коня-много внимавай. Видя ли че сега не можеш без него и рониш горчиви сълзи-а той откъде да знае това след като се държиш грубо с него.

 
  ...
преди: 12 години, 9 месеца
hash: 9f3493078a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   3 е права. Забрави, продължавай напред.

 
  ...
преди: 12 години, 9 месеца
hash: 91d0ff6d13
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Човек не трябва да се отказва толкова лесно от любовта. И не, момичето не е егоист, по-скоро момчето е егоиста, след като я изоставя, а тя му е простила и изневяра и други неща. Естествено, че тя го е подтикнала към това, но и той може да прости някои неща, толкова ли лесно трябва да се отказва, ако я обиуча толкова силно, колкото твърди? Дали ако бяхте на нейно място, щяхте да мислите, че сте егоистки, а не човека до вас, който при първия по-сериозен проблем гледа да избяга от проблема чрез евтини и жалки удоволствия...

 
  ... горе^
преди: 12 години, 9 месеца
hash: dcbcedbd13
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Не си виновна, но не си го връщай. Ако се върне, той може да си тръгне пак. Пак ли ще простиш? Незнам, аз не бих се молила на мъж.

 
  ...

...
преди: 12 години, 9 месеца
hash: 91d0ff6d13
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   От авторката: Моля ви, искам да чуя още много мнения, посъветвайте ме как да го накарам да повярва в мен ;( Имала съм и други сериозни връзки и не е било винаги така, въпреки че и преди съм държала на някой, никога не съм приемала разделите толкова тежко, никога не съм си мислела, че е толкова голяма грешка...

Аз си представям живота с този човек, знам че колкото и време да мине, дори болката да изчезне, винаги ще съжалявам за него. Знам, че счупеното трудно се лепи, знам че ще е трудно, ако сме заедно, но ми е много по-трудно, ако съм далеч от него. Проблемът е, че е наистина изплашен от караниците, страх го е, че ако опитаме пак ще се караме и колкото и да го убеждавам не ми вярва. Страх го е, че ще избухне и дори в яда си може да ми направи нещо, страх го е че ще ме удари, макар аз да знам, че няма да го направи.
Аз знам, че мога да го провокирам да направи и това, но вече съм осъзнала кое го ядосва и кое не, знам кое го наранява, кое убива връзката ни. От мен зависи дали ще се караме или не, но той не вярва в мен, а може би и в себе си вече... Разбирам го, но знам че и той ще съжалява.

Той ми се обажда и казва, че му е много тежко, че много го боли, че иска да опитаме, но го е страх и затова няма да го направи. И го мисли, не го казва, за да ме успокои. Мисля да не му вдигам 1 седмица например, за да осъзнае, че му липсвам и да няма на кой да споделя болката си, защото той сега това прави по телефона, оплаква ми се на мен... Но не знам дали ще стане по-лошо, какво да направя?

 
  ...
преди: 12 години, 9 месеца
hash: 91d0ff6d13
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Искам някакви идейки за нещо мило, което ще го трогне, ще го накара да се почувства добре и някак си спокоен. Ние сме си правили много романтични изненади докато бяхме заедно. Всякакви неща сме правили. И сега се изчерпах, искам да е нещо, което да не е банално, да не сме го правили преди и да не е прекалено отчаяно или да го отблъсне по някакъв начин с прекалената си лигавост, искам да се почувства добре... Можете ли да ме посъветвате нещо???
Отчаяната авторка.....

 
  ... горе^
преди: 12 години, 9 месеца
hash: 91d0ff6d13
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   Искам да ви споделя разочарованието, което чувствам вмомента и може би за това, което ще ви разкажа няма и какъв съвет да се даде… Днес се чухме по телефона, говорихме за нормални неща, но някак си стана въпрос и той ми се оплака как техните всеки ден го тормозели, разпитвали го дали се чуваме и му се карали, защото хората не ги оставяли на мира заради нас.

Ето каква е историята. Те са от малко градче, дори село, но отскоро май се води град. Още в началото на връзката ни много искаха да се запознаят с мен, приеха ме много добре, харесаха ме, винаги ме канеха на гости, но аз съм ходила най-много 3-4 пъти.

Преди да се разделим ходих на гости за 5-6 дни заради рожденния му ден. Но той беше много изнервен. Те се държаха с него много зле, като с малко дете, той по цял ден работеше, а те все му казваха че нищо не правел, викаха му за най-малкото нещо пред мен. Досега изобщо не ги бях виждала така, винаги съм му казвала да слуша майка си, казвала съм му че те са прави повечето пъти. Но този път си мълчах, просто бях изненадана. Ние с него и без това бяхме в обтегнати отношения заради караниците по телефона… но разбрах защо е бил изнервен и по телефона.

Единия ден отидохме да платим тока. По пътя се скарахме, за някаква глупост беше. Нито имаше хора около нас, нито сме викали. Той ми повиши тон и ми каза да не викам. Аз му казах да се успокои, но той говореше и говореше всякакви глупости. Накрая на издържах, казах му да не си изкарва всичко на мен, само защото си мълчи пред техните. Той ме хвана силно за ръката и каза да млъкна. Цялата беше синя после, насълзиха ми се очите от болка и гняв, започнах да го удрям за да ме пусне. Накрая ме пусна, аз тръгнах в другата посока и се прибрах.

На вечерта се сдобрихме, извинихме си се. Но след като си тръгнах, хората започнали да разпитват родителите му където и да ги срещнат какво било ставало със сина им и приятелката му, защо сме се били по центъра и за какво сме се били карали… Всякакви измислици и преувеличения, които не мога да ги проумея. Имаше 1-2 човека най-много и то в далечината. Разбирам, че по селата е така, но какви са тези клюки, как си разказват така, че цялото село да знае и да си измисля. Това се случи преди 1 месец, а до ден днешен всеки ден все някой го казвал това на родителите му, не се ли изприказваха тези хора?!

След няколко дни след като се прибрах след караница по телефона, той ми каза, че не можел повече и се разделихме. Както съм написала преди, ходих до тях, за да поговорим, когато плаках и т.н. Грешка беше, аз не исках да спя там, но майка му ме помоли да остана, пита ни защо сме се карали, каза че много им разказвали как сме се карали по центъра, но да не ни пукало от клюкарите. Дори си поговорихме насаме с нея, аз се чувствах все пак виновна, защото ако не бяхме се карали навън, нямаше да си измислят и доукрасяват хората.

Разказах й всичко, тя каза да не се притеснявам, казах й да гледам да се оправя с него и да не се притеснявам за това. По всякакъв начин ми каза, че те били над тези неща и сме им по-важни ние. Тя още не знаеше, че сме се разделили, мислеше че сме скарани само. Баща му се държа прекрасно с мен, аз си мислех че ще е ядосан, защото все пак не е приятно да слуша глупостите на хората, един вид ние сме го изложили малко или много. Отидох си и така.

А сега той ми каза, че всеки ден те го разпитвали дали се чуваме, дали сме разделени, накрая той им казал че сме разделени, за да спрат да му говорят за мен, но те продължавали. Държат му сметка дали си говорим. Баща му дори му казал, че ще му даде пари, за да си смени номера, ако иска?! Това ме шокира най-много днес. Попитах го ‚‘Ама как така, ти им каза, че ти звъня и те притеснявам ли или какво?‘‘ И той ‚‘Не бе, как ще ги лъжа такова нещо, то аз ти звъня вече, не ти‘‘ Просто ътака от нищото го предложил баща му, разбирате ли?

Не мога да повярвам. Не мога да го проумея. Нищо ново не се е случило откакто си тръгнах последния път, защо не ми казаха в очите, че им е проблем това което е станало, защо ми казаха да не се притеснявам за г;упости, защо не ме питаха мен дали се разделяме, а дори ме поканиха пак да ида? Не съм очаквала от големи възрастни хора, такова… лицемерие. Еми с цялото ми уважение към тях, но това е лицемерие за мен. Толкова мили бяха последния път, чак ми се стори че е престорено, а явно е било наистина. Не знам…

Той днес ми каза, че това изобщо не е проблема, че просто ми е споделил, но според мен малко или много те му влияят. Те и до сега всеки ден му държат сметка дали ми звъни, и той не знае защо, все едно ако им каже, че си говорим ще му забранят ли не знам и аз. И дори и да казва, че това не е проблем, как да не е? Те са се намесили във връзката ни, те като му се карат заради нас, въпреки че знаят че вече сме разделени, го тормозят. Едно и също всеки ден му говорели, все ставало въпрос.

Разочарована съм от дребнавостта им, намесването им... от това че не спират. Знам, че едва ли е това причината да се е отчаял за нас, но оказва голямо влияние според мен, дори и да не го вижда, те така подсъзнателно му влияят. Съжалявам, че се запознах с тях, съжалявам че им се извиних все едно съм напълно виновна и признавам всичките измислици на клюкарите.

Не мога да повярвам, най-вече за предложението на баща му ако искал да си смени картата, все едно го е страх, че ще продължим да сме заедно, ако си говорим или все едно го е страх, че съм някаква луда, която не оставя сина му на мира, въпреки че той му е казал, че не му звъня, че той ме търси и си говорим приятелски...

 
  ...
преди: 12 години, 2 месеца
hash: d23dbea9d3
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   аз имам едно гадно гадже варти жените аз го оставих да се оправя сам

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker