Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Номер 4 го каза много добре. И на него му липсват много неща, дори повече от на теб. Само че той освен всичко друго и осигурява вашата обезпеченост.

Ти поне имаш лукса да можеш да се разхождаш из улиците, да не търпиш шефове по цял ден на главата си и да не рискуваш живота си ежедневно. Ако той тръгне да компенсира всичко, не трябва да излиза от бардаците.

Разбирам те идеално, но се замисли се и от неговата гл.т. Той не заслужава това. Не и след всичко, което търпи заради вас. В крайна сметка всичко си има цена.

7.   Здравей авторке, напълно те разбирам относно емоционалните липси. С моя мъж по принцип сме навсякъде заедно. Веднъж му се наложи да замине за 1 месец в командировка и аз буквално се разболях. Започнах да получавам панически атаки, неконтролируем страх, когато изляза от работа и стане време да се прибера вкъщи. Щях да полудея сама. Да, говорихме през това време онлаин всяка вечер, но това не замества, че го няма - само се чувствахме и двамата по-зле. Тогава установихме, че това просто не е вариант за нас. Мъжът вкъщи дава емоционална сигурност и подкрепа. Има човек до теб. Какво като си финансово обезпечена, когато реално си сама вкъщи и сама се налага да се справяш с всичко?

8.   Здравей! И аз съм моряшка съпруга и те разбирам много добре. Заедно сме с мъжа ми от 10 години, но физически се събират не повече от 5. И ние имаме 2 деца, за който се грижа сама. Много ми липсва и аз като теб си мисля за пропиляните месеци без секс и ласки. Липсва ми много, липсва и на децата. Преди няколко дни дъщеря ни плака много, защото баща й не успя да се прибере за рождения й ден. Трудно е особено сега с този корона вирус, смените са рядкост и неяснотата кога ще се прибере прави положението още по-тежко.
Не мога да се оплача от мъжа ми в нито едно отношение. Не сме лишени от нищо, като си е е тук е мил и внимателен с мен и децата. Все още имаме голяма тръпка един към друг, всеки път като го посрещам на летището усещам пеперуди в корема и се чувствам като влюбена ученичка.
Не бих го предала на и развалила семейството ни, заради единия секс. Рано или късно тези неща излизат наяве. Такова предателство, не вярвам че ще ми прости.
Концентрирала съм се в децата, работата и хобитата си и времето минава бързо.
Като гледам приятелките си, чийто мъже са си вкъщи, положението никак не е розово. Толкоз са си писнали, че и секс не правят. Рутината ги е погълнала, никаква романтика и тръпка, някой изневеряват.
Така, че аз предпочитам моя си начин на живот. Може да е няколко месеца в годината, но съм много щастлива. Всеки път успяваме да си направим малка екскурзия само двамата, често ходим на спа хотели и си прекарваме страхотно. Абе обичам си мъжа и си го чакам!

9.   Мъжете моряци без секс не остават, почти на всяко пристанище има проститутки, които за това са там, защото знаят, че 4 м без секс за млад човек е кошмар, от 3 мои познати моряци и тримата ползват такива услуги нищо, че са семейни, просто не се издържа, а жалко, че жените им си мислят, че те секс не правят, да бе да

10.   Ще ти кажа за моя баща, който прекара повечето си години в чужбина. Прибираше се веднъж за 2 седмици, имаше и 2 години през които не се прибра нито веднъж защото нямаше пари да си дойде, така че при вас положението е по различно. Но всичко това в нашето семейство доведе майка ми да се превърне в озлобена кучка защото е без мъж. Повечето пъти аз го отнасях с психически тормоз от нейна страна. Това направи психиката ми лабилна и нямам самочувствие. Относно баща ми, загубих всякаква близост с него. Чувствам го едва ли смао като познат. Като се прибере няма и какво да си кажем и той няма търпение пак да замине и избяга отново от семейството си Вашият случай е по различен, но и майка ми е била мила някога и аз бях общотителна някога. Така че според мен трябва да Направите избор пари или мъж. Ако все пак това няма да продължи вечно а само докато спестите например може би трябва да потърпите.

11.   Ти вече си решила да изневеряваш. Просто търсиш подкрепа.. Гледай поне новият ти мъж да те приеме с децата, иначе лошо.

12.   Здравей, аз също живея с моряк, не сме женени и нямаме деца все още, но говорим за това и вероятно, когато се случи ще разсъждавам като теб. Аз съм на 27 г, а той малко по-голям. Разбирам те напълно как се чувстваш, но поне имаш две дечица, които дават смисъл на деня ти и на живота ти като цяло. Много е трудно, защото цялата отговорност и тежест за поддържане на дома и гледане на децата пада върху твоите рамене. И никой не може да ти съчувства. Трябва да си и мъж и жена, и майка и баща. Единственото хубаво е, че сте финансово осигурени и задоволени, но емоционално - една огромна празнина. Вечер няма кой да те завие, прегърне и целуне и боли много. Не знам какво да те посъветвам, при положение, че явно мъжа ти си обича работата и не би я оставил, а и заплащането е от голямо значение. При мен е по-различно, защото на приятеля ми му тежи вече много, макар че не пътува от много дълго време, но изолацията си казва думата. И смята да смени фирмата, с която пътува, с друга с по-къси контракти, месец, два.. По-приемливо е, или просто да изтърпи още малко да направи по-голям капитал и да инвестира в нещо наше и да си е у дома.

Това е съветът ми предложи му да промени времетраенето на контрактите или да инвестира в собствен бизнес. Сам ще си е шеф и ще прекарва повече време с вас. Сподели му как се чувстваш, какво ти тежи. Ако ви обича, теб и децата е редно да направи нещо. Вярно е, че вероятно парите няма да са толкова много, но пари се харчат и печалят, а вероятно той не е глупав и все ще измисли нещо, но младостта си минава и децата растат бързо и безвъзвратно.

А колкото до това, че се замисляш за някакви неща, недей това ще е огромна грешка и в последствие ще ти тежи. Мъжа ти се трепе по корабите, а ти да му изневеряваш, не е човешко. Замисли се за любовта ви и за децата.
На моменти на мен също ми е изключително тежко и самотно, плаче ми се, всеки се прибира у дома при любимия/мата или при семейството си, а аз лягам и ставам сама, но когато му чуя гласа и ми каже как иска да е до мен и да ме гушка, когато каже че ме обича и му липсвам, изтривам сълзите и всяка горчивина изчезва и усмивка изгрява на лицето ми. Не мога да си помисля да задоволя нуждите си с друг, просто обичам моето момче. Знам, че го прави за нас, за по-добро, да бъдем устроени, да имаме наше жилище, семейство. Божа работа все пак.

Грижи се за себе си, срещай се с приятелки, не се поддавай на мрачни мисли. Спортувай, усъвършенствай се в кухнята, чети книги, радвай се на децата си. Ставай по-добра версия на себе си и той ще го оцени. Аз правя точно това и когато моя човек се върне, знам че ще е щастлив от това, което ще види, едно по-добро мен.

Не се отчайвай, бъди себе си и не загърбвай любовта, колкото и да ти е трудно. Накарай го да се гордее с теб, подкрепяй го. Предложи му тези варианти, които ти казах. Ще се радвам да споделиш обратна връзка. Моряшката жена трябва да е силна жена. Успех и горе главата!

13.   9 Много мъже има дето карат с месеци, има и порно, не всеки може с проститутка, но те си знаят най-добро. Съвременните хора са без ценности и си гледат кефа, в миналото хората са имали масово един партньор цял живот... Но времена...

14.   Евала на номер 8, а номер 9 ми взе думите от устата. Ще ви кажа само каква е разликата между това той да го прави и тя да го прави. Той бачка там заради нея и семейството. Бъхти като луд, за да може на края тя да е обезпечена. Провайдва семейството. В случая е по-entitled (извинете за чуждата дума) да ходи (забележете!!) по проститутки - а и все пак парите за проститутки той ги изкарва, отколкото тя да завъжда любовници и да се чука докато той я издържа. Сега много хора ще пропищят от това, че ви го казвам, но здравомислещите ще ме разберат. Едно е да си плащаш и ходиш еднократно при различни проститутки, друго е да се срещаш редовно с даден/дадени човек/хора, с който да спиш, в който случай си е направо афера/извънбрачна връзка, докато живееш на чужд гръб

15.   Намери си любовник без обвързване и готово. И без това и той чука на всяко пристанище.

16.   Половият орган си е твой, никой не може да ти каже какво да правиш в такава ситуация. Сама си преценяваш, или търпиш и се самозадоволяваш, като при това ще имаш сигурнос и парична обезпеченост, или си намираш беден тъпкач и рискуваш да приложиш на практика поговорката - гъз глава затрива, мисля, че ме разбираш какво искам да ти кажа!?

17.   Номер 9, много вярно! Жриците са затова, нито някой разбира какво е станало, нито ще я водиш повече. Ама кой нормален ще си признае, че ходи. Че то това е като да имаш кола и да не я караш хахаха

18.   Жената не е отишла бе, явно е в труден момент момент и търси съвет. Само не я лъжете, че мъжа й не ходи..

19.   С моя мъж преживяхме един такъв период, само че неговото заминаване беше еднократно, но пък по-дълго над 5 години го нямаше в България. Не се прибра нито веднъж, нито аз успях да отида - страх ме е да летя, а с две малки деца полет с прекачвания нямаше как да понеса.
Голямата ми дъщеря беше на 3 години, когато той замина, а малката на 5 месеца. Родителите ми не са живи, а неговите живеят на 300км от нас. Сестра ми живее в чужбина, той няма братя и сестри. Добре че имаме приятели в града та те удряха рамо в някои моменти.
Ако има кошмарен момент в живота ми, то това са тези години. На всички нива имах чувството, че нищо не е наред. Малката беше безкрайно болнава, голямата до лудост щура. Часовата разлика с Австралия е умопомрачителна, не успявахме да се чуваме всеки ден - много зависеше от децата и техния режим, а каката си сменяше своя както й скимне, малката все с температура и тя сменяше своя както дойде.
Емоционално в него момент връзка със съпруга ми нямахме. Никаква. Аз съм човек, който не умее да обича от разстояние. На мен ми трябва контакт. Той пък по принцип не умее да обяснява чувствата си, така че ако не е до мен, няма как да се почувствам обичана, защото само с жестове, действия може да си покаже, че ме обича. Разговорите ни протичаха рутинно - как си, как върви работата, как са децата, хайде чао. От време на време аз избухвах за това, че го няма, а се е случило еди-какво-си, а той парираше с това "Нали заедно решихме, че това ще обезпечи живота на децата ни? Нали заедно решихме, че трябва да замина?". Така беше. Млъквах. Но това не помагаше да почувствам някаква връзка с него. Общите ни решения и спомени просто бледнееха.
Емоционална подкрепа намирах в приятелите ни. Които идваха на по чашка вино, които от време на време инициираха да вземат децата за една вечер у тях, които директно ни приготвяха багажа да идем някъде на почивка с тях, които като видеха, че нещо се е развалило вкъщи директно го поправяха, а не чакаха да стигна до там да намеря майстор, който да реши проблема. Може би никога няма да успеем да се отблагодарим на хората, които в онези години бяха плътно до мен и помагаха да оцелея. Защото понякога просто не ми се оцеляваше и исках всичко да се срути и да се приключва.
Мъжът ми и до сега не може да разбере каква емоционална травма нанесе неговото отсъствие и колко нещастна съм се чувствала. Не мога да му обясня как и най-малкото нещо ме е съсипвало. И то през цялото време. Със сигурност влияние е оказало и липсата на секс през целия период, макар че по принцип либидото ми не е високо. Все пак освен през детските години не се е случвала такава суша.
Защо не си намерих любовник? Защото не съм правила секс без чувства никога и не смятам, че това е, което ми липсваше. На мен ми трябваше контакт ама такъв като с него. Трябваше ми да се чувствам обичана, както когато си беше в България. Трябваше ми да се чувствам обвързана. Знаех, че ако тръгна да си търся любовник няма как да се задоволя с такъв, който просто да ме оправя и да си ходи. Знаех, че ще търся и изисквам чувства, емоционална обвързаност, че ще изградя нова връзка. А решението да бъдем разделени за толкова време със съпруга ми беше общо. И си представях как той ще се върне с мисълта, че го чака семейството му, а аз вече ще съм свила друго гнездо. Не ставаше, не е честно.
Най-труден момент бе четвъртата година, когато ми каза, че се е влюбил в друга. Преди да я покани на среща ми каза на две на три, че не спира да мисли за нея, че трябва да опита, че ще я покани, независимо какво му кажа и не знам си какво още. Не ме питаше дали да го направи, съобщи ми го. Не му пожелах късмет, но го помолих да ми каже дали ще се върне, като разбере. Последва период, в който не знаех аз съпруг имам ли или вече не. Излизаха с дамата доста дълго време, в което аз не съм разпитвала какво става между тях. Спрях да мечтая за това кога ще се върне. Трябваше да е в България на десети октомври по план. Върна се на 14-и март. Каза ми, че ще лети за насам четири дни по-рано. Не каза дали идва, за да остане или за развод. Това ме мъчеше през цялото време, докато се видим.
Посрещнах го обляна в сълзи с въпроса дали ще се разведем. Бях много емоционална през следващата седмица, докато стабилизирам душевното си съсстояние, а той се запознаваше с децата и семейната рутина. Голямата ни дъщеря бързичко се привърза към него, докато малката и до ден днешен го чувства далечен.
Заради децата бих понесла още такива раздели със съпруга ми. Не смятам, че направихме грешно решение. Мисля че си струваше целия изживях шок, особено предвид това, че децата бяха малки и те не страдаха от липсата му. Вече пък са големи и не ги интересува много-много ние вкъщи ли сме, така че отново биха преживели добре.
За нас двамата това разстояние ни се отрази значително. Аз помня безпомощността си в дадени моменти, липсата му по същото време, вкуса на сълзите, болката от изневярата на сърцето му. Той също помни, навярно мисли и за възлюбената си от другия континент понякога. Но когато се върна връзката ни беше като преди. Чувствам се обичана, чувствам, че го обичам. Спокойно ми е, хубаво ми е. Радвам се, че не тръгнах да търся любов по чужди места. Той си е моя човек и с него искам да живея.

Ако той сам беше решил да замине и да го няма толкова време, не бих понесла и секунда от тази самота. Непременно щях да съм потърсила утеха в чужди обятия. Но при нас решението беше общо. Как допуснах тази мисъл, да замине? Заплатата бе нещо, което в България и да станеше измамник, надали щеше изкара. Аз няма шанс да помогна силно финансово на семейството ни, а той тук си изкарва пак прилични пари, но стигащи в общи линии за среден стандарт на живот, в никакъв случай висок и в никакъв случай не гарантират спокойствие. Така че просто сметнахме, че си струва, заради парите. Знаехме, че може да не издържим като семейство. Знаехме, че ще бъдат самотни, трудни и тежки години и за двамата. Знаехме, че рискуваме да изгубим това, което сме създали. И знаехме, че парите няма да ни върнат изгубеното. Но решихме да рискуваме. Спечелихме.

Моят съвет е когато емоционално ти липсва, да не си мислиш, че с просто секс ще оправиш нещата. Или се изясни със себе си, че си търсиш нов съпруг и втори баща на децата си, или потърси подкрепа в лицето на близки хора. Едното чукане няма да оправи емоционалните липси.

20.   Пълни глупости! Бъхтел се бил заради семейството си и заради това имал право да ходи по пр*ститутки, а тя нямала! Ами че той сам си я е избрал тази професия и щом не иска да я сменя явно така му отърва. А авторката ако и тя работи и изкарва пари, по тази логика също има право да ходи по мъже. Но дори да не е така то гледането и възпитаван ето на деца си е работа 224/7,нищо че никой не ти плаща.

21.   След толкова коментари очаквам другия месец да пуснеш тема каква си я свършила. И да не забравиш ей.

22.   Ами ти си знаела какво е да си моряшка съпруга - всеки го знае. Или търпиш и намираш начин да си осмислиш живота, или се развеждаш. Любовника е временно решение, а и ще се разбере. Ти ще се издадеш най-малкото. Казваш, че ти е трудно, че си за майка и баща. А какво да кажем ние, самотните родители, които постоянно сме така и никой не идва при нас, дори и на три месеца. Просто сме сами, справяме се с всичко и си носим кръста. Финансите никак не са за пренебрегване. Ти не работиш точно благодарение на мъжа ти. Ако спре кранчето и останеш сама с две деца? Нима любовника ще се погрижи за теб?!

23.   Имам един въпрос - като се женихте, той не беше ли моряк и не осъзнаваше ли, че така ще се развият нещата? Питам човешки, не се заяждам. Защо не помисли предварително за това?

А, и още един въпрос - защо мислиш, че любовникът ще компенсира липсите? Да, ще ти казва колко си хубава и ще ти чеше егото, за да му пускаш, но вечер пак ще си сама. Пак ще се оправяш сама с всичко, пак ще си лягаш сама. Да не мислиш, че любовникът ще ти помага с децата? И кога ще те извежда на вечеря, след като имаш деца? Ще оставяш децата на съседката, за да излизате и се чукате ли? Или ще ги запознаеш с него? Ако те питат кой е този чичко, какво ще им кажеш? И ако кажат на баща си, чичо Гошо постоянно виси у нас и извежда мама на вечери, какво ще му отговориш?

24.   Добре де, тя и жената може да работи. Мъжа секс му трябва, а на нея? За едните може, а другите са най - долните, ако им се случи. Просто се примирява, намираш си занимания, ако си е вкъщи, да не мислиш, че ще имате много време да сте заедно... Жената не е казала, че отива при друг. На някои и с мъж, пак им се иска друг, особено ако мъжа не е от най-сексуални те. ..

25.   Аз познавам няколко мъже, дето ако нямат връзка, не правят платен секс, дори и няколко години. Има и такива мъже, а има и мъже дето и без секс могат...

26.   От авторката : Искам само да я поясня, че аз съм с човек с позиция и образование, момента съм в майчинство и съм се отдала изцяло върху грижите за децата ми. По никакъв начин, обаче това не ме прави финансово зависима. Парите са последното нещо, което може да замести отсъствието на мъжа ми. Искам да поясня, че почти 10 години аз не съм му изневерила нито веднъж въпреки, че съм имала възможност. Проблемът при нас, че когато е тук, той също доста ме пренебрегва от към внимание. Сякаш всичко друго е по - важно. Не се оправдавам и не се оплаквам, търся съвет от хора, преминали през нещо подобно.

27.   Авторке, така е брака може би и там да беше, не е като началната връзка, хората си по омръзва и моят не ми обръща много внимание... Такова е.

28.   Ами щом те пренегва и вкъщи, значи проблемът изобщо не е, че отсъства. Обаче решението не е изневяра. И да му изневериш, той пак няма да ти обръща внимание, нито пък любовникът ще те вземе на сериозно. Ако смяташ, че би си намерила мъж, който ще те цени и обръща внимание, говори с мъжа си, разведете се като зрели хора и тогава си търси мъж. Но би било подло, ако го правиш зад гърба му. Просто се изяснете и бъдете честни и открити. Това е моят съвет. Но знай, че всяко нещо си има цена. Нито новият ще е перфектен, нито децата ти ще са щастливи с чужд мъж. Нито има гаранция, че с новия няма да си омръзнете и няма да стигнете пак до тази ситуация. За съжаление не е изобретена машина на времето и не можем да отидем в бъдещето и да знаем дали ще си заслужава. Може и да си по-щастлива, ама може и да си набиеш още повече. Повчето мъже и вкъщи да си стоят пак ен обръщат особено внимание след няколко години връзка. Което не е задължително да означава, че не обиачт жената. А твоят може просто да е свикнал да е далеч от вас, а не че не ви обича.

29.   Ако не си щастлива, направи нещо по въпроса, освен ако не искаш да си нещастна цял живот :)

30.   То пълно щастие няма и мъжа да смени, влюбени период бързо отминава...

31.   Не! Това не е за нас. Ние с мъжа ми не можем два дена да изкараме един без друг. Чичо ми, който дълги години работи в Гърция, се пенсионира и предложи мястото си на моя съпруг. С космическа заплата! Да, две-три години на тази позиция биха ни решили много материални проблеми, но отказахме. Аз не го ли гушна вечер, не го ли целуна сутрин... не съм жива просто.

32.   31, а като почине и ти с него- в гроба ли? Като при фараоните?

33.   Не мога да дам съвет на авторката, но историята на номер 19 ме впечатли. Не зная как си издържала, откъде тези сили и преданост, не мисля, че много хора са способни. И особено накрая, след всичко преживяно, цялото стискане на зъби и чакане, да ти каже, че май бил влюбен в друга... Аз лично не бих издържала. Надявам се наистина да си е струвало, запазила си тъкмо този мъж, който искаш. Дано сте много много щастливи за напред, заслужаваш го!

34.   Моят мъж от тия, дето бачкат за 1000 лева, много пъти сме обсъждали варианта да се качи на кораб, но не бих го допуснала. Предпочитам да работя, да живеем по-скромно, но всяка вечер да сме заедно. Не мога да си представя да го няма половин година, та ако ще в палат да живея. Няма да изневеря, но ще се разделим.

35.   До 32

Това е нейн личен избор, но има сериозна разлика между "жив и на 12000 километра" и починал.