Липсата на мама...
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 1202 пъти
Не знам от къде да започна. Имам най-прекрасната майка на света. Когато бях на 4г. замина за чужбина (поради причини, които не искам да споменавам). Преди 4, 5 години започна да си идва поне 1 път в годината и се виждаме, но... не ми стига, а аз твърде много съм свикнала тук, за да замина да живея при нея. А и сега ще съм 12 клас, предстои ми бал, матури и просто сега наистина няма как да замина дори и да искам. Тежи ми. Тежи ми и ми е тежало много през всички тези години, че не е била до мен. Тя не е виновна в никакъв случай, просто живота е суров и така ни е било писано... още по мъчно ми е, че порастнах. Не беше до мен, като ми падна първото зъбче, като станах първи клас, първото влюбване :D. А да не говоря какво ми е на 8 март, когато я няма, за да й подаря поне едно цветенце...
Искам да върна времето назад и да опитам да променя нещо, за да бъда с нея, но не мога. За капак на всичко се чувствам, като провал. Усещам, че нищо не става от мен и я разочеровам. Знам, че тя много ме обича, но въпреки това аз се чувствам, като една отрепка от която нищо не става. Имам чувството, че нямам сили да направя нищо с живота си, за да се гордее с мен някой ден. От както се помня живота ми го начуква постоянно и тук не си мислите, че става въпрос само за типичните тийнейджърски любовни драми. Не, далеч не е така. Просто удар след удар още от дете. Може би съм преживяла вече всичко друго, но никога няма да преживея годините без мама, а времето тече. Искам да кажа на всички деца, които живеят с майка си и дори и да не се разбират с нея да ценят факта, че е до тях, защото един ден, може всички да се изгаврят с вас, може да ви разбият сърцето и какво ли още не и единствения човек, който ще застане до вас въпреки всичко ще бъде майка ви. Бъдете благодарни, че те са до вас и ви обичат. Че имате възможност да сте до човека, който ви е дал живот. Няма по прекрасно нещо от това да си все още едно уязвимо дете (въпреки, че се мислим за порастнали някои от нас, хаха) и да знаеш, че и целият свят да се обърне срещу теб ще може да отидеш при мама, да те гушне и застане до теб. А най-хубавото е че дори и да сте на 40 г. ще е все още така. Разбира се има и изключения и не всички майки са толкова всеотдайни особенно в днешно време, но съм сигурна, че повечето от нас са отгледани от едни прекрасни и стойностни жени.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 9 месеца hash: 4984e0bfcb

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Учи езика на държавата, в която е майка ти и замини при нея. Дори да пробваш за няколко месеца. Бъди с нея. Тя сигурно също се чувства като теб, че е била далеч от теб. И на нея й е било мъчно.... Дайте си време заедно.

 

...

преди: 3 години, 9 месеца hash: 7b797f8f2a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   О я стига глупости, какво ти начукал живота. Това, . че вместо да отидеш при майка си, си останала в комфорта на лесното и познато, защото те беше страх са отидеш някъде и да попаднеш в нова среда и да научиш език. Ти сама си направила избора, както и майка ти, да останеш в България далеч от майка си и не си единствената, това е масово. Бъларите трудно приемат, че могат да отидат другаде и "горкото" детенце, какво ще прави там, как ще разбира, като му говорят, а живота в чужбина е друг, системата е гъвкава, децата учат и се интегрират бързо, ако родитите го позволят и разбират. Децата ги приемат в училище по всяко време, местят ти според нивото им и света е друг. И аз съм в чужбина и виждам как масово семействата са разделени, как ако са си взели децата, живеят като аутсайдери в затворена среда и търсят контак само на български. Въобще нищо не си видяла от живота, това че майка ти е далече не значи, че си за ожалване. Има много по-страшни неща.

 

...

преди: 3 години, 9 месеца hash: 96e527dc6a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   И на мен много ми липсва майка ми. Почина, когато бях на 12, а почти цялото си детство прекарах по болниците, в които лежеше заради рак. Накрая не успя да го пребори. Със сигурност и на теб ти е тежко, но се радвай, че твоята майка е жива и можеш да я виждаш, макар и рядко. Ако имате силна връзка, може да се чувате и виждате по скайп, фейсбук или някоя друга платформа. Разстоянието в днешно време не е такава пречка, когато има желание. Аз самата имам малка дъщеричка и ди пожелавам да съм до нея още дълги години и да й бъда най-добрата приятелка. Връзката между майка и дъщеря е нещо прекрасно и не знам как някои майки доброволно се отказват от нея.

 

...

горе^

преди: 3 години, 9 месеца hash: 7f5ce21356

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Знам как се чувстваш. И аз съм колкото теб, майка ми почина преди няколко години и ми е доста тежко.

 

...

преди: 3 години, 9 месеца hash: bcd98d4a08

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Моят съвет е да говориш с нея. Не знам колко често се чувате. Наистина, обясни ѝ какво чувстваш. Не знам каква е причината да замине. Ако толкова ти тежи, се премести при нея. Свикнала си тук, но щом си при мама се чувстваш вкъщи. Наистина, ако тя няма възможност да се върне, отиди при нея. Може да ти е тежко, че си в чужбина, но ще свикнеш. В моето семейство Тате работи, а Мама се грижи за семейството и домакинството и с нея сме постоянно заедно. Няма по-хубаво нещо. Не пилей повече години, а отиди при майка си! Надявам се, да съм помогнала!

 

...