Споделена история от Любов и изневяра |
Път без изход .
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 852 пъти
Здравейте ще ви разкажа една история, която не угасва в мен вече 4 години, може бе защото не съм като всички останали и ценя малкото хора около мен. Беше пролетта на 2016 г. Отново се бяхме събрали на домашен купон и мой приятел доведе още 2 непознати момичета. Всичко беше точно танци, забава и питиета. С едно от момичетата започнахме да се майтапим даже си разменихме и телефоните, това е нетипично за мен защото съм мълчаливо момче и не съм много отворен към непознатите. Тя беше красива, общителна и забавна успя веднага да спечели симпатиите ми. В следващите месеци продължихме с близки приятелски отношения в компанията на вече общите ни приятели. Събирахме се всяка седмица на купони и приближаваше очаквания момент. Той дойде през есента на 2016 г и всичко стана по нейна инициатива не крия, че романтиката и свалките са ми слаба страна. Отначало всичко беше ок, имаше и неща върху които можеше да се иска повече, но все пак бяхме 20 годишни. Изкарахме няколко месеца в които нещата не предвещаваха предстоящия крах. Прекарахме заедно Новата 2017 г, след това имахме няколко купона и рожденни дни. Всичко уж вървеше точно до момента в който не получих тежък здравословен проблем, който налагаше двуседмичен престой в болница. На всички им се струваше незначително :приятели, приятелки, роднини, но само аз си знам какво преживявах. С приятелката ми се чувахме по -често по тела, дойде няколко пъти да ме види, но се усещаше спад който беше необратим явно беше взела решение, което искаше да ми съобщи веднага щом изляза от болницата. Това предчувствие не ме подведе и ден след като ме изписаха от болницата, тя ми написа съобщение в месинджър, че се изгубила тръпкат а между нас и ме обича само като приятел. Четейки това угаснаха доста неща в моята душа всичко се срина в тази минута, бях излязал току що от болницата предаден от човекът на който най-много разчитах плюс други "приятели ". Беше неочакван и убийствен удар. Следващите месеци бяха изпълнени с депресия, тъга и апатия към всичко, което се случваше. Бившата ми приятелка явно изпитваше чувство за вина и питаше чат пат общи познати как съм, , но въобще не исках да чувам да бъдем приятели и да общуваме. Минаха се още няколко месеца, тя имаше абитуриентски бал и реших, че това е момента да се появя въпреки цялото страдание да опитам да оправя нещата. Изпратих букет цветя, подарък и пожелания. Когото ги получи ми се обади с плачеш глас и ми благодари за жеста, след което се разбрахме да се видим и да изясним нещата. А днес, а утре срещата все пропадаше, а след още една седмица получих втори тежък удар. Тя си качи снимки в мрежите с новия си приятел и се зарекох, че това ще бъде окончателния край на всичко. През следващите месеци и години през които я отбягвах явно осъзна, че съм бил несправедливо отхвърлен и се опитваше да осъществяви контакт с мен, пращаше ми покани, пишеше ми пожелания за празници, но въпреки желанието от моя страна вина ги съм отказвал до преди няколко дни.. След 4 години някак си ме убеди да се срещнем и да проведем онзи разговор, който не успяхме през 2017. Аз се съгласих, но и казах че след разговора отношенията ни няма да бъдат приятелски и всичко ще бъде както през тези 4 години. Уточнихме срещата и се видяхме, почувствах се много притеснен, тя говореше а аз само я слушах 5-10мин беше странно отидох да кажа какво ми тежи, а не можех да обеля и дума. Все пак се укопитих и започнахме по същество, тя каза че съжалява и иска пак да сме приятели както когато се запознахме. Разказа ми че си има приятел, с който живее заедно, но не представлявало проблем да общуваме. Бях много объркан, защото от една страна не съм спрял да обичам този човек от години, а от друга сегашните обстоятелства не позволяват да има нищо между нас, дори приятелство. 3 дни не съм спрял да мисля за всичките събития между нас и не си давам покой и до днес. Ще се радвам да споделите какво мислите. Приятно четене!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: c5e9524043 |
|
1. Пич на всеки му се е случвало,не се притеснявай.Предвид,че нямаш много опит пък и си малък ги преживяваш нещата много емоционално.Най-правилното нещо е просто да приключиш всякакъв контакт с нея,доколкото е възможно и да се опиташ да оставиш този период зад себе си.Единственото притеснително в историята ти е,че са минали 4 години,това е адски много време.Жените много обичат да си държат някой на резервната скамейка,но смисъл няма,Успех
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: d4e72a8ec9 |
|
2. От поста ти се разбира, че си се занимавал с някаква 15-16 годишна ученичка и после се чудиш защо тя реагира по детски? Ами защото човешкият мозък се развива до 21 та година и на 15 г не може да искаш тя да мисли и действа като възрастен човек. После е пораснала и си е намерила приятел. Спри да живееш в миналото и да се занимаваш с непълнолетни. Не пишеш на колко години си, но стани мъж и се занимавай с жени, а не с тийнейджърки.
|
|
