Споделена история от Любов и изневяра |
Любов ли бе или измама...
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 1007 пъти
Здравейте, писала съм в сайта преди две години, минавах през ужасен период от загуба на съпругът ми /с тема: Докато смъртта ни разделили... / получих от хората тук незаменими съвети за което, Благодаря!
Времето минава, вече съм почти на 52 случиха ми се хубави събития, от който и внуче на 1, 6 м. щастлива съм!
Друго искам да споделя колкото и странно да наред с мъката в сърцето ми винаги има масто за обич. Винаги била хубава жена.... , гледана, желана, обичана, уважавана, зачитана от съпругът ми. Загубата няма връщане, две години се бях изолирала от социалният живот, работата ми е такава че работя с хора в сферата на здравето. От мъка и тъга не бях влизала през това време в социалните мрежи ФБ, но реших, че началото на 2018 трябва ще излезна от коловоза на живота ми.
Речено- сторено, изненадана бях на многото покани за приятелства приех ги ей така, който след ден –два махнах набързо като установих, че това пространство се е превърнало в сайт за запознанства, нямах нужда ни най малко от такива. Самата аз не знаех на кой свят съм, камо ли за флиртове!
Но един от тези нови "приятели" настоятелно търсеше моето внимание, то не бяха какво ли не че съм съдба, че съм пратена от Бог., и т. н. Така месеци наред уж ненатрапчиво но достатъчно за да привлече вниманието ми, на лични съобщения на месинджерът ми пише и пращаше закачки, смешки, не обичам да ме съжаляват и в последствие разбра и за загубата ми, каза, че ще върне усмивката на лицето ми. Постепенно започнах да му разказвам за себе си, за моя живот, допуснах го макар и плахо в живота ми. Дадох ясна позиция, че няма как да да бъде бъдеща жена до него, той живее на 30 км. някога е бил хубав мъж с бурен живот, минал през много жени и с три големи дъщери от три различни жени, сега живее сам, справя се сам. Определено му е трудно, но сам е избрал този си живот на изолация, трудностите в деня си провокират недовоство и вечно търсещ проблема в някой друг, . пенсионер е по болест, иначе млад мъж преди 60, трудолюбив но с чепат характер. В началото си казах, ако мога ще му подам ръка, покажи му какво е от другата страна, покажи му как се общува м/у мъж и жена , с мойте 25 години прекрасен брак ми бяха щита и надеждата че мога да му влея светлина в иначе все проблемният му ден.
От началото ми пишеше, после почна да ме търси по телефона вечер споделяхме деня, някакси балансирахме отношенията си, така ден след ден. От начало вметваше разговор за секс, но аз тактично отбивах, понякога усещах някаква ревност, не съм фриволна, за да провокирам, умея да се владея. Правех му неща за хапване и намерих начин да му ги изпращам, не ме подяждаше почти всяка седмица /за мен беше, ако щете и да се НАМЕРИ... така се казва/ живота е труден подпомага ла съм го и с пари, с малк и суми /който се понатрупаха/който бяха в началото назаем, видях че няма как да ми ги върне.. и опростих в замяна ми правеше предмети за градина. донякъде за компенсиране...
В лятато на 2018 про време на отпуската ми започнах да пътувам до неговият град да пием кафе, не мога да скрия имаше химиия, и той и аз чакахме тези кратки срещи, хубаво беше!
Бях жива пак това неможе да не се усети, но и наред с това много спорове и разногласия, и двамата сме много силни духом, водачи, водехме скрита борба на надмощие. Започнах да премълчавам, мой недоволства с оглед на това мир да е, какво пък нито съм му жена, нито съм му любовница, но винаги съм казвала че съм много повече от това! Чувствах го близък, приятел, някаква опора която ми липстваше от мъжа ми , …но той надали ме рабираше! Все нещо чаках, все нещо премълчаваше, знаех до някъде, бившите му жени тема табу, дъщерите също. За мен всичко искаше да знае, разказвах му с часове…До момента в който почна да ми казва какво да правя, какво не. Че близките ми били ме обсебвали и т. н. Опитваше се да ме кара да чувствам вина за това, че не му ходя по свирката. Давах му да разбере, че ако иска да общуваме ще ме уважава, цени, зачита и т. н. Наред с многото различни виждания се прокрадваше момента на страстта, похотта, влечението всеки прикриваше този по своему този нагон на природата... така и до секс не се стигна, само с топла целувка по подадената ми бузата за довиждане. Така наред месеци виждане, срещи - кафе. До някъде може би все ме преследваше, че ако има нещо повече ще е изневяра на семейното ми миналото... и може би се пропусна момента за това, зная ли. Казвах си каквото е писано ще стане, и не мислех. До края на миналата година имаше от него страна инциятитива да се обажда, да споделя деня си. Започнах да улавям, наред с мен че общува и с други жени в ФБ с оглед на това че живее изолирано в село до града, приемах работните му ангажименти че са такива, прави продажби през интернет и ФБ, на стоки направени от него за градина. До онзи ден добре, но знаете ли и ли кое ме отрезви? случайно или не мрежата подава хора, който може би познаваш.. В случея жена, предизвикателна с добре оформени устни, изписани вежди красиво лице. Разгледах профила доста публичен с постове от сентенции до вицове, колоритна с набор от доста мъже за обожатели.... няма лошо. Но толкова гифчета на сърца, изпратени целувки, под всеки неин лицев фотос от него направо ме ококори. През цялото време на наше общуване той е бил към мен сдържан на такива сърца, и казваше че не бил такъв. , т. е. лигльо.
Много пъти ме е наранявал с хладно поведение, като един ден е един на другия ден е друг, казвала съм му че понякога не мога да го позная. Махам с ръка и казвам и че и това ще мине, до другият път. И така вече две години и половина на приливи и отливи. Мислела съм да сложа край, след някое огорчение …Много пъти минават няколко дни той не пише, аз му напиша, попитам го дали иска да се чуем, кадето или той звъне или аз, усещам тъгата в гласа му казвал ми е, че даже не е и бръснел, с часове ходел да седи на брега и гледа реката. Какво е това, аз от своя стана също страдам, тъжна съм, преди плачех... търсех вината в мен. Зная едно, че на този етап няма как да сме заедно, което съм му казвала, на поканите в началото да отида при него. Имам син който все още с студент и живеем заедно, имат нужда синовете ми от мен. Момчетата ми знаят за този човек, няма какво да крия нищо лошо не съм направила, даже правиха нещо заедно да вилата ми извън града. Те са възпитани и уважават животта ми. Казвала съм му и на него, няма нужда да се нараняваме, само може да си помагаме живееки кой с каквото може, човек с човек живее. Работата в момента ми е много натоварена, изнервена съм, уморена на мах от този вирус, успях да отида за 5 дни на почивка със сестра ми и зет ми., и това беше „черешката“ когато се чувахме все нервен, сърдит, зъл, жлъчен, нападащт, жених ми били търсели.... имало с кой да си говоря и т. н. Като чух тези приказки ми стана неловко, нямам нужда да се ползвам от подобни услуги, казах че все още съм хубава жена, и по негови думи крили ми се били 15 години…да, да през ада през който минах от внезапната смърт на съпругът ми и люловтта която съм имала…, браво, че съм все още жива! Оцелявам квупом с хората около мен, сама не бих могла, имам я подкрепата безрезервната. Той дали разбра, че жената иска да чуе само... с теб съм, момиче, с теб другото каквото дойде! Вече наистина съм туш, сега накъде, мъчно ми е за него, мъчно ми е за мен явно съдбата има нещо друго в предвид? ! Какво искаше да ми покаже живота, че Любовтта ми е минала в миналото, че е имало и такива отношения на недоверие, ревности, обиди, надмощие, разлъки, прошки, разочарования, незная? Само едно вече разбирам, че нищо не случайно. Че каквото и да става, човек е способен да оцелеее, зная как боли сърцето, зная как смазан от нощта сутрин ставаш за ноия ден, а животта върви вчера го няма, утре е блян, зная че мога да обичам и да дарявам любов. За нищо не съжалявам, само за едно че надали той разбра каква жена съм срещу него! Ще продължа с или без него защото съм дала обещание, че едни очи ще гледат през моите които останаха на 49 ненавършени! И мили хора живейте за мига, не е клише, Че в този Живот не всичко е пари, радостта, щастието е в нас и само когато излезеш от тъмнтоно, Слънцето най - силно свети! След два дни ще имам Рожден ден ставам на 52 малко или много само Бог знае, искам здраве и спокоен живот., нека бъде воля на нейно Величество Съдбата! Любов ли бе или Измама! Олекна ми споделих!
|
