Малко житейски опит от онлайн запознанствата - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120670)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Малко житейски опит от онлайн запознанствата
преди: 3 години, 8 месеца, прочетена 854 пъти
Здравейте. Искам да споделя малко опит от запознаствата си с жени от едно доста популярно приложение за секс и запознанства. Отделил съм всеки случай с абзац, за по-лесно четене, защото стана и доста дълго.

Т беше на 19, когато излязохме, а аз на 30. Исках да изляза с нея и просто да се опознаем. Излязохме веднъж, после втори, трети път. Не съм търсил секс, не ми беше това идеята. Оказа се, че тя е доста студен човек или просто е била предпзлива или пък аз съм я карал да се държи така. Не знам.

В беше на 29, аз на 30. С нея излязох с идеята да я опозная и евентуално след следващите срещи да станем по-близки. Отново не търсех секс, защото исках повече. Обаче В през цялото време беше изключително приказлива, направо не можех да я търпя и просто спрях да комуникирам с нея. Това беше доста ужасен момент. Иначе беше симпатична и забавна.

Р също беше на 29, аз на 30. С нея случаят беше, че се запознахме, писахме си, както с другите, но тя беше в тежък период и един ден като поисках да се видим тя се съгласи. Съгласи се, но при условието, че ще излезем, защото искала да си излее душата на някой. Казах окей, излизаме и излязохме. Видяхме се и си поговорихме. След това се видяхме отново, но бяхме в компанията на нейна приятелка. Голяма греда. Доста си я харесах, обаче се оказа, че е адски вманиачена в работата си и в 80% от времето говореше за нея. Нищо не се получи с Р.

К беше на 28, аз на 30. С това момиче направих нещо, което никога не бях правил на първа среща - изведох я на зелено и си направихме барбекю. Говорихме си, смяхме се, привидно и беше приятно. На сбогуване си обещахме да излезем пак, но това не се случи. Всичко продължи и умря в чата.

Т беше на 23, аз на 30. Добро, забавно, мило, умно момиче. С нея излязохме 1 или 2 пъти и на третия я поканих в нас. Секс не правихме, а си говорихме. Започнахме връзка и разбрах, че е неопитна. Не съм очаквал, че толкова бързо ще дойде в нас. Не знам дали трябваше да ми светне лампичката, но държах всичко под контрол. След тази среща, започнахме връзка, която и до момента продължава. Обаче за нея установих, че има проблеми със семейството си и явно психически е била тормозена от майка си, защото искаше да се отърве доста бързо от нея, т. е да напусне дома си. Предполагам, че това я е накарало да цъфне още на третата среща в нас... Не знам какво да мисля за нея. Дали има психичен проблем или ме е харесала, или и двете... За мен това не е нормално. Не е нормално и това, че е доста затворена и инатлива. Тук ще ми трябва помощ.

М е на 29, аз вече на повече от 30. До скоро си пишех с нея в приложението. Писахме си за секс, аз и се разкрих, видя ме, даже ми има и телефона, защото го поиска за да си пишем във вайбър. Обаче аз останах капо, защото не успях да разбера същите неща, които тя знае за мен. Очевидно е доста обиграна и след като заявих, че щом не е открита спрямо мен, както аз към нея, ще приключа комуникацията, тя ме изостави и изчезна от приложението. Чувството не е приятно и ме накара да се замисля, че колкото повече давам на някои жени да си играят игрите, толкова повече аз самият ще бъда наранен.

Та, извода, който си направих за тези жени е, че са ужасни същества, на които позволих да си играят с мен и следващия път ще бъда по-малко наивен и не толкова достъпен за тях...

Просто исках да споделя с вас моя опит. Извинявам се за дългия текст.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 8 месеца
hash: 34d7ff01c1
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Търси в реалния живот.

 
  ...
преди: 3 години, 8 месеца
hash: adcfe1e231
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   От автора. Търсех, но вече спирам. Причината е, че ми писна да гоня, защото в резултат на това ставам прекалено обсебващ, а и това дава възможност на жените да покажат що за стока са. Или просто аз трябва да си сменя таргета.

На работа има няколко свободни девойки, но са типичните бунтарки-недорасли емоционално, които чакат принца и здраво подбират и естествено са сами от години. А това въобще не е приятно, защото извън работните въпроси, с тях не може да се комуникира човешки, от цялата злоба, която бълват. И не го декларирам от странични наблюдения, а от опит за изграждане на взаимоотношения при излизания след работа - нали щом ти се излиза значи все нещо приятно има в човека отсреща.

Ето още приключения, ще ми е интересно и други мъже да споделят.

С е на 21, аз на 32. Писахме си мръсотии и разбрах, че харесва грубите неща. Разменихме снимки, от най-нецензурираните. Вероятно ще се видим преди края на август, когато заминава. Просто нямам време, а и нещо не ми се инвестират усилия в толкова безмислени взаимоотношения. Има време, ще помисля.

От С и М разбрах, че има жени, които харесват секса, колкото мъжете. Просто досега не съм имал подобен опит.

Все се надявам да срещна някоя нормална жена, с която да се харесаме и вземем, но уви, вечер лягам сам, сутрин е същото...

 
  ...
преди: 3 години, 8 месеца
hash: d8ad55d10b
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

3.   Реши, че се ужасни, защото не сте си паснали? За големи глупости мрънкаш. Едната говорила, другата не, третата не се дърпа по 5 месеца и значи че жените били ужасни... Май и ти не си много нормален. Големи капризи, голямо нещо

 
  ... горе^
преди: 3 години, 8 месеца
hash: ae66070c44
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   По-малка съм от теб с едни 10 години, но също имам опит с онлайн запознанствата и бих искала да ти дам съвет, насоки или храна за размисъл, ако това е възможно и не би ми се разсърдил. Ще базирам всяка своя хипотеза или теория на това, което лично съм преживяла.

Започнах със запознанствата онлайн в Тиндър на 18 години – точно в края на единадесети клас. Няма какво да крия, създадох си профил там, тъй като изпитвах неудовлетвореност от това, че съм все още необвързана и неопитна; търсех връзка, желаех да намеря взаимоотношения като всички онези, които моите връстници бяха намерили. Простичко казано – чувствах се като стара мома в цялото си обкръжение. Не си падах по бързите срещи – бях предпазлива, изисквах поне 2-3 седмици чат и размяна на социални мрежи, за да изпитвам поне някаква сигурност, че човекът отсреща няма да се окаже педофил или психопат. Следователно, в самото приложение съм получавала всякакви обиди от момчета на моята възраст, че съм „задръстена“, „проста“ и още по-неприемливи думи само защото не исках да изляза с тях след едното съобщение: „Здравей. “.

Излизала съм с не повече от 8 момчета през последните 3 години. Впечатленията ми бяха, че на живо комуникацията е различна, а човек е склонен да си запълва мислите със своите собствени идеализирани представи – помисли си дали и ти не провъзгласяваш девойките за „прекрасни“ или „перфектни“ преди да сте се видели изобщо в реалността. Аз съм от онези хора, които запомнят доста от казаното им и хващах точно очи в очи лъжи – несъответствия между това, което са ми написали онлайн, и това, което са казвали на среща. С всеки съм имала повече от 3 срещи – винаги нещо не ми харесваше, действаше ми отблъскващо дори. На интуитивно ниво крещях към своето съзнание: „Не се занимавай, не е за теб. “, докато просто... един ден направих грешка и не послушах себе си. Събрах се с човек, който първоначално не ми хареса достатъчно, но се заблудих толкова добре, за да мисля, че ми.

С П. бяхме заедно около 2 месеца – запознахме се, както би могъл и да предположиш, в Тиндър. 2-3 бързи срещи и реших да дам шанс на това, което би могло да се случи между нас. Той беше странна птица и към края на взаимоотношенията ни сама стигнах до изводите, че извършва много дела, които са социално неприемливи, но му липсва самосъзнанието, за да ги разгледа сам като такива (а и ако някой му кажеше това, не възприемаше, започваше с вероятно несъзнателни заядливи коментари с предизвикващ и потикващ те към спор тон). Инатът му беше безкраен, а аз също бих могла да бъда инатлива особено ако се чувствам заплашена и накърнена под някаква форма. Връзката ни беше трагична – започна със скандали, завърши с такива.

Проблемът ми, за да бъда с него, беше всъщност следният – смятах, че успехите в образователен план спадат към някакви определени критерии: дали ставаш, дали не. Мислех, че е добър избор, щом е отличник в университета и едва ли не амбициозен – грешка. С времето осъзнах, че няма абсолютно никаква взаимовръзка между това да си качествен партньор и да си старателен в учението. Дали и ти не си си създал някакъв подобен „тип“, който да търсиш, но накрая да се оказва, че не те привлича покрай всичките си други „кусури“?

Връщайки се пак към историята с П., виждах много добре какво е отношението на другите момчета към приятелките ми около мен – дълбоко уважение, полагане на усилия. старание да съществува хармония и разбирателство, знаеха кога да бъдат кавалери, рози, шоколади, малки неща, но от значение. На тогавашния ми приятел всичко това беше сякаш извън нивото и на културата му, и на възпитанието му – не ме подкрепяше в решенията ми, дори подхождаше с някаква насмешка, не вярваше в способностите ми, не полагаше почти никакви усилия, като изключим 1-2 обаждания вечер. Всичко друго беше останало на мой гръб – аз го чаках за среща пред университета му, аз хабях по 40 минути път с целта да го видя в квартала, където се намираше общежитието, където живее; чашата преливаше малко по малко, защото се случваше и да му нося торбите с покупки, май ме беше сметнал за някакъв асистент, когато се видех с него – той все трябваше нещо друго да върши – я да пазарува, я да тича и да му пазя раницата, я нещо търсеше да си купува; не съм имала нормална среща с него. Следователно, не се чувствах и ценна. Имайки предвид всичко останало, беше абсолютно потресаващо и към днешна дата се чудя колко търпелива съм била. Започна и за бившата му да говори през ден-два, да прави коментари колко е умна и добра; изпадаше в размисли дали му е изневерявала. Просто... глупаво е, че съм стояла. Предполагам, че не се усещаше, но създаваше неприятното впечатление на сметкаджия и човек, който сам пред себе си не може да признае, че парите му са първи приоритет. До онзи момент не бях срещала човек, който да е толкова завладян от това да спестява всяка стотинка дори с тарикатлък – за него бакшишът беше нещо непонятно, спореше и с продавач-консултанти за цени. По принцип не обичам да ми плащат сметката, покривам си всичко сама, но и в малкото пъти, в които сме били на пицария/кафене, даже не е и предлагал да плати. „Черешката на тортата“ бяха крайните му и отблъскващи ме по подразбиране политически вярвания.

От своя страна пък аз не разбирах защо е такъв, защо е с такива качества и това ме напрягаше – започнах да търся начин да променя ситуацията. Бях скандална, арогантна, груба, в този план и аз не бпх цвете за мирисане – даже не бях предполагала, че мога да бъда толкова избухлива, не ми се беше случвало никога до онзи момент... правех го по-скоро, защото исках добре да осъзнае, че не съм момиче на 15, което дълго да толерира отношението му. Бях на 19, завършила с доста успехи от олимпиади зад гърба си, сертификати по чужди езици, изпити, пълна отличничка, очакваше ме и стипендия в университета. Изобщо... имах си самочувствието, бях преминала точно същата година през много тежки събития и това ми предостави едно: „Не можеш да ми стъпиш на пръста. “ отношение. Разбира се обаче, човек би могъл да има самочувствие, но да няма правилна самооценка и всичко да е напълно временно – в този конкретен случай аз подсъзнателно съм вярвала, че не заслужавам по-добро от П., а всъщност заслужавах и сега, след почти година, имам наистина много по-добро. Замисли се дали и ти нямаш подобен проблем – седиш си с лошото, защото мислиш, без да си даваш сметка за това, че няма по-добро там някъде за теб.

След раздялата с П. последваха доста неприемливи прояви от негова страна – пишеше ми къде ме видял случайно с обидни коментари, даже ми пращаше и мои снимки от същия ден като някакъв папарак. Не мога да крия, че беше притеснително, но не мисля, че той осъзнаваше, че това го представя като човек, склонен към развитие на психични проблеми. След една моя снимка как стоя на конкретно място, говорих с родителите си и те ми казаха да не му обръщам внимание, но че ако продължи, ще трябва вероятно да вземем мерки, защото не се знае колко по-зле би могло да стане. Той спря, може би това беше неговият начин да получи внимание от мен. Аз не му го дадох и беше блокиран навсякъде. В този ред на мисли, как ти се държиш с момичетата, с които излизаш? Ако намираш нещо от описанието на П. в себе си, може би и те усещат някаква енергия, която не им допада.

В момента съм на 20 години и миналия месец се събрах с човек, който е хиляди нива над П. С него се запознахме преди почти година (в края на октомври месец) в Тиндър след моята 3-4-месечна почивка от запознанства – имам собствено правило: от уважение към предишния си партньор и към себе си не се хвърлям в търсене веднага след края на взаимоотношенията, а си давам време. К. е невероятен човек – изключително добродушен, добронамерен и възпитан като краен джентълмен. Всичко се случи бавно и постепенно; и двамата си бяхме приятели, комуникирахме почти ежедневно, той не беше нито обсебващ, нито напрягащ ме. Беше търпелив и настроен като мен – всичко с времето си. В момента се чувствам толкова оценена и обичана, че не бих могла да го опиша чрез думи – нито сме се карали с него, нито сме казвали една крива дума един на друг; винаги е галантен, пита ме дали съм съгласна с нещо, дава ми право на избор, искрено желае да ми е добре и да се чувствам добре в компанията му. Ако му кажа, че в момента имам сериозен проблем, знам, че мога да разчитам на него. Аз мога да направя същото и се старая всичко да е 50 на 50. Държи на образованието си, работи, самостоятелен е също. Изобщо... той е всичко, което съм искала от човек до себе си.

Казвам ти всичко това, защото виждам, че се отчайваш – че мислиш, че всички са някак еднакви, очакваш най-лошото, хващаш се за малки неща, които предизвикват у теб съмнения дори, но... има и добри и нормални хора. Независимо дали онлайн, дали на живо. Просто ти давам кураж – не се отказвай, но работи върху себе си. Също би могло да ти е от полза да провериш теорията на Юнг за сянката в нас самите – много често се оказва, че някой не ни допада, защото откриваме нещо у него, които ние самите притежаваме, но не желаем да приемем. При мен с П. вероятно беше крайната до болка амбициозност – даже за себе си не съм приемала, че е нормално, подсъзнателно ме е дразнело. И... един последен съвет с жените – всичко е отношение. Изтъркано е, но поне за мен е факт – К. не ме спечели нито с някакви шестици, нито с някакви пари или други глупости, нито с някаква външност тип „нацепена кукла Кен". Той ме спечели чрез изслушване, чрез водене на разговор, чрез внимателността си, кавалерството, тактичността и съобразителността си. Развивай тези качества у себе си – никой не се интересува дали можеш да свириш на китара например, дали четеш книги, дали си успешен поет или писател. Това само по себе си не означава нищо, колкото и да желаем да е от значение, защото ни е по-изгодно да вярваме, че е така преди да променим себе си.

Късмет ти пожелавам. И умната!

Ж20

 
  ...
преди: 3 години, 8 месеца
hash: bbe72ee3b9
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   От това, което си написал аз лично не мога да си направя точен извод за тези жени. Но пък за тебе мога. В рамките на горе-долу една година си се пускал на шест жени и то с идеята за сериозна връзка, което е меко казано несериозно. Един вид, тази ми харесва, мъчя се един-два месеца но нищо не става и от утре не ми харесва и се пускам на друга. Нищо чудно още дълго да търсиш.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker