Споделена история от Любов и изневяра |
Как да си я върна? Спешно ви моля, помогнете ми!
преди: 3 години, 8 месеца, прочетена 981 пъти
Момче на 17 години съм. Тя на 21 години. Влюбих се от пръв поглед в нея, божествено красива е. Знаех, че нямам шанс с нея, по градът всички знаеха, че е с леден характер, че ранява, че не показва чувства. След като я видях и писах. Тя не ми отговори, но това не мотивира да и пиша отново, исках това момиче и бях готов да мина през всичко да я имам. Борих се за нея 5 месеца, тя не спираше да ми казва да я оставя, че съм нахален, че не ме иска, че годините ни пречат, просто да се откажа от нея. Знаех, че наистина нямам шанс, но дадох всичко от себе си и знаех че някой ден ще бъде моя. Така и стана, след месеци борба тя омекна. Започнахме да се виждаме, гледах я с часове и не спирах да се чудя защо, как така тя е с мен. Не съм първи красавец, а тя. Тя беше моето момиче. При всяка една среща се гушкаше силно в мен и не ме пускаше с часове.. Започнах много да се привързвам към нея, тя към мен също, не спирахме да си повтаряме колко се обичаме. Направихме го, тя ми бе първата. Бях още по - щастлив с нея, до тук с розовият пейзаж. Имам сериозен проблем, прекалено ревнив съм. Всеки път в, който някой я поздравяваше, поглеждаше аз вътрешно горях, в началото не показвах това пред нея, но всичко се промени. Тя е щура, обича купоните, била е с доста момчета преди мен. Всеки път в, който ходеше на дискотека аз не бях на себе си, започнах да и правя проблеми, всеки път си представях, че е с друг, а тя през цялото време, когато беше там седеше на чата, за да не помисля не помисля нещо, започнах умишлено да я наранявам, постоянно я обвинявах, че ми изневерява, имах желание да и върна за цялото и държание преди и бавно по бавно успявах. Всеки път ме гледаше и ме молеше да и вярвам, че ми е вярна. Беше готова да мине през всичко, за да ми го докаже, но аз отново не исках да и повярвам. Всеки ден ставах все по-лош с нея, душата ми се пълнеше да я гледам как плаче, как се гърчи от болки по мен. Унижавах я цяла една година, а тя седеше и търпеливо слушаше. Никога не отвърна на една моя обида. Нямаше го това щастливо момиче, нямаше вече радост в очите и. Толкова много я обичах за Бога, просто мисълта, че може да ми изневери ме убиваше, за Бога толкова вярна ми беше, а слушах хората, те казваха, че тя не е за мен, но те никога не я видяха през моите очи. Постоянно исках да я хвана в крачка, за да я издъня, за да може тя да е виновната накрая. Така и стана, един ден просто казах край, седнах и се замислих колко пъти докато я гонех тя казваше край, как се молех аз, това казах като довод пред нея, сещах се как се държеше всеки път тя, когато тръгнахме. Много плака, моли ми се много, бях глух за нейният плач и нейните думи, бях категоричен, това е краят. Продължи да се моли, което допълнително ме ядоса и я нарекох с много грозни думи, срам ме е дори да ги изрека, позволих си да и посегна дори. Тя отново замъка, не ме обиди и този път. Радвах се с месеци наред, че ме остави на мира, че я няма, чувствах се щастлив и доволен. Накрая ми каза, че ще дойде ден в който ще съжаля за цялото си това държание, а аз седях и се смеех на думите и. Ето ме половин година по-късно, обичам я повече от всякога, с която и да бях след нея виждах само очите на моето момиче. Седя сам и плача, като малко дете за нея, осъзнах всички мои грешки. Сещам се за всички моменти в, които ме гледаше право в очите и казваше моля те никога не ме оставяй, как искрено казваше обичам те, как лягахме гушнати един до друг и не спирахме да се целуваме, как правеше малки подаръци, но от сърце да ме зарадва, а за толкова години не и подарих и едно цвете. Яд ме е хора, че не и повярвах, че вярвах на хората, че е леко момиче и, че ми изневерява, дори за секунда не исках да и вярвам, а тя беше чиста като сълза. Плачеше от държанието ми, не се хранеше с месеци, отслабна много, виждах това, но това ме радваше, защото исках тя да страда както аз в началото, де да можех хора да върна времето, да можех да я видя или целуна, да можех да поговоря с нея дори и за минута.. Не съм я виждал с месеци, нямам очи да я потърся. Нямам очи да я погледна, моето момиче каза, щом това искаш, махам се, оставям те и го направи, спази си обещанието. В момента е щастлива с друг, гледам снимките и постоянно, радвам се за нея колкото и да ме боли, защото тя го заслужава, заслужава някой, който ще я обича и уважава, някой, който не е като мен. Ядосвам се защо толкова късно всъщност разбрах колко значи тя за мен, колко прекрасна беше тя, а аз ли? -... Аз бях един глупак.
|
