Споделена история от Любов и изневяра |
Да се откажа ли?
преди: 3 години, 8 месеца, прочетена 706 пъти
Здравейте, хора! М34
От доста време насам ме мъчи нещо, което не мога да си обясня рационално. Имам чувството, че отблъсквам хората, в резултат на което бивам изолиран и самотен. Имам много дълъг списък с познати, но не мога да кажа, че имам истински приятели, на които мога да разчитам в случай на сериозна нужда. А не мога да си обясня защо е така - изглеждам нормално, висок съм над 1. 90, сравнително интелигентен съм, не съм безделник - имам прилични работа и доходи за българските стандарти.
Не е като да не съм опитвал да се социализирам. Пробвах какво ли не - уроци по чужд език, имам хоби, което може да практикуваш сам, но и в група (но повечето пъти хората отказват поканите ми и така или иначе го практикувам сам), в интимен план пробвам приложения за запознанство, ходил съм на бързи срещи. Така и няма хора, които трайно да се настанят с живота ми, няма хора, с които да почувствам, че сме на една вълна... Проявявам инициатива, пиша на мои познати с предложения за излизане или конкретни занимания, но почти винаги получавам откази. С жените е същото. Има една, която харесвам в момента, като цяло се държи много мило с мен, правила ми е услуги, както и аз на нея, но така и не успявам да се сближа с нея. Винаги аз й пиша пръв или й звъня. Не искам обаче да упорствам и да се превърна в обсесивен досадник, разбирам от дистанцираното й поведение, че не е й е пръв приоритет да си прекарва времето с мен.
Имам някаква психологическа бариера може би, не искам да ме запомнят като досадника, който не разбира от намеци. Като цяло след известно време се отдръпвам и се затварям още повече в черупката си. Може да ви звучи като хленчене от мъж, който уж трябва е пораснал вече, но наистина ми е трудно да съм винаги в периферията. След няколко дни имам рожден ден, убеден съм, че освен най-близките ми, ако нямам отбелязан кога е в една от социалните мрежи, едва ли някой ще се сети за мен.
Това е изповедта ми, явно на мен ми има нещо, което аз не успявам да забележа и което е отблъскващо за хората. Дали е в поведението ми, дали е във външния вид, не зная, но съм напът да се откажа да се опитвам да се социализирам и да живуркам остатъка от живота си, колкото и да е той, в самота.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 46bc3ca0c9 |
|
1. Не се отказвай, никога не е късно да се промениш към по-добро. Така, както се описваш, изглеждаш симпатичен и интелигентен човек. Може би е добра идея да питаш останалите какво не харесват в теб и да работиш върху проблема. Не ти трябват много приятели, за да си щастлив. Може да опиташ да съживиш стари контакти от училище/университет. Продължавай да си търсиш половинка, със сигурност има жена, с която ще си допаднете.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: fcecd4cb25 |
|
2. Привет. Пиша ти като много социален човек. Причината се корени може би с напредване на възрастта и това, че всеки си е тръгнал по пътя. На почти 30 съм, а на 20 бях най-търсената на света. Телефона не спираш да звъни с оферти за кино, театър, кафенета и купони. Изведнъж, когато премина 26 всичко започна да се променя. Повечето от твИ, които звъняха спряха, защото нямаха вече изгода. Други се вглъбиха в работата си, а доста от познатите вече са семейни и времето им е доста ограничено. Моят социален кръг също доста се стени и се опитвам да го разширява. Лошото е че и самата аз нямам време заради работата. Ако твоята работа не е свързана с фиксирано работно време и задължително в офис, би било доста по-лесно. Опитай с излети, спорт, заговори се ако щех с продавача от магазина.
|
|
