Споделена история от Любов и изневяра |
Как да се съвзема след дълга връзка?
преди: 3 години, 8 месеца, прочетена 670 пъти
Здравейте!
Приключихме 3 годишна връзка изпълнена с много страст, ревност, щастие, любов, болка и всичко което може да си представите във една връзка... и то заради моята ревност и неговата привързаност към бившата му... имам ужасното чувство, че всичко е било лъжа. Всяко едно "Обичам те" сякаш е било за нея а не за мен. Боли ме сърцето, едва тупти. Не мога да мисля за друго, плаче ми се, сякаш нещо ме задушава и от очите ми постоянно се стичат сълзи. Чувствам се разбита, празна, излъгана и толкова сама, че вече се замислям да приключа този живот скапан. Бъхтя се за жълти стотинки, за да си плащам университета, бъхтех се и във връзката си угаждайки на всичко защото просто го обичам. Казваше ми че мрази бившата си страшно много, че му е изневерила няколко пъти и не иска да я вижда повече, но веднъж когато уж случайно се запознах с нея и я видях на живо, съвсем неволно ми се изплъзна от устата, че е "егати грозотията". Не съм такъв човек по принцип, не го казах защото му е бивша и ревнувам, случи се защото мисълта ми като я видях направо си излезе с тон... тя не беше там да чуе, но приятеля ми беше и през зъби ми каза "дума да не си казала за нея повече". Тогава нещо в мен трепна, тогава разбрах, че колкото и да повтаря че я мрази, той не я мрази а все още я обича, въпреки че му е разбила сърцето...
И така от онези дни намерих папка в компютъра му с нейни снимки, помолих го да я изтрие, при което ми отговори "не, не, не ми ги трий, това са ми спомени" (снимките бяха само селфита на въпросната)... скарахме се жестоко тогава. Минаха се няколко дни и вече преглътнала тази случка отивам при него в настроение, с надеждата да получа малко любов, топлина... а то какво се оказа.... той направо ми сервира някаква случка от деня където видял бившата си, казвайки ми "и познай кой видях! "... пак започна да ми прескача сърцето като коггато видях че й пази снимките, а е с мен от 3 години... скарахме се отново и това беше краят. Осъзнах, че не искам да усещам тази тъпа болка в гърдите всеки ден, че не искам да треперя постоянно дали няма да се върне при нея и т. н. решихме да приключим връзката си...
Още същата вечер си събрах багажа, натоварих го в колата и потеглих без дори да знам накъде... звъннах на една приятелка, отидох при нея на едно денонощно и там се запознах с различни хора. Само мъже бяха. Изкоментирах случилото се през сълзи търсейки някакво обяснение и получих безпристрастни отговори които още толкова разбиха сърцето ми. Казаха ми, че те лично познават мъже които все още обичат жените които са им разбили сърцата толкова брутално... поплаках тихичко, приятелката ми беше плътно до мен и някак успя да потуши пожарът който гореше в гърдите ми. Запозна ме с едни мъже, нейни приятели. Те пък й споделили всичките един по един, че много ме харесват. Тя взе да ме сватосва, аз се дръпнах естествено - изобщо не ми беше до мъже честно казано. Затова си тръгнах от цялата суматоха. Реших да спя в колата, защото нямаше къде. Заключих я, легнах и 2 минути по късно зъзнех от студ. Осъзнах, че няма да спя в колата... затова отидох при приятелката ми и зависнах там до сутринта. С мен реши да остане единия от "свалячите", който пък не спря да ме докосва. Не беше пиян, но беше нахален. Не спря да ме докосва, по едно време бях все откачила, писна ми да му махам ръцете от тялото ми и го изгоних най-грозно.
И сега се чудя, понеже приятелката ми ми каза че ако спя с някой ще го преживея по-бързо и няма да страдам толкова, чудя се дали да не си легна с един от тях...? Или пък с всичките? Поотделно разбира се. Чувствам вътрешно, че не съм способна на това... единствено искам да се върна при приятеля ми, да се гушна в него и да не го пусна никога, защото го обичам страшно много.
Какво да правя, кажете ми моля ви...
|
