Загуба, която ме убива
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 3422 пъти
Кога болката от загубата на любим човек.. избледнява? Кога влизаш в нормалният си ритъм на живот и в съзнанието ти остават само скъпите спомени?

Младо момиче съм, студентка, работя, излизам, влизам.. Приятелите ми не са много, но са изключително близки до мен хора и споделяме всичко. Забавляваме се.. както всички млади хора - заведения, екскурзии, събирания. Имам и интимен приятел от известно време. Привидно - всичко в животът ми е нормално.

На мен, обаче Много ми тежи загубата на мой приятел, който сам реши да отнеме живота си преди 2 години и 3 месеца. Толкова задушаваща болка, не съм изпитвала по никакъв повод в живота си, а съм губила много близки и роднини.

Ползвах помощта на специалист, пила съм антидепресанти, посещавах различни групови терапии и.. просто престанах. Не виждам как бих се почувствала по-добре. Имам желание за живот, старая се да бъда пълноценна и активна във всяко отношение, но просто няма нещо, което да запълни липсата на моят приятел.

Хората преживяват какво ли не, оцеляват след катастрофи, губят цели семейства, преживяват войни и природни бедствия - остават съвсем сами на света и пак се справят. Защо аз не намирам сили у себе си, да продължа живота си без непрестанно да мисля за Него?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 10 месеца hash: 4e30db65d0

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Явно ти е бил най-скъп измежду всички или може би те гвожди някакво чувство на вина спрямо него? Незнам все пак сте били приятели така ли не е споделил какво го мъчи за да му се вдъхне вяра, да му се помогне, за да не се стига до този изход. Може би от това те боли, ако е това редно е да се отърсиш от чувството си за вина. Ние не сме в на хората сърцето и главата за да знаем какво им е след като те не ни се доверяват ние не можем да ги спасим. Бог да го прости

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 50b0a0a645

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Много съжалявам мила за загубата! Ще ти споделя нещо, което промени мислите ми и начина ми на живот. Чрез това което осъзнах и разбрах, живея по- лесно и по- леко и ме успокоява. Има наистина Висша сила, която контролира цялото ни съществуване. Както нашето, така и безкрайната и безгранична Вселена. Не можем да си представим какви тайни крие. Всеки от нас е една малко частица, която я гради и допълва. Всеки е зависим към тази "тайна", както и тя към нас. Представи си- цяла една Вселена да е зависима да е зависима от теб! Всеки от нас е малка вселена и закон. Ще ти кажа нещо, може да ти прозвучи странно, ако не си се запознавала с него и сблъсквала. Човека идва на Земята, взима и дава опит, научава и си тръгва. Тази част от човека, така нареченото "извън физическото", преминава в друго измерение в момента, в който напуска земното. Ние не можем да го усетим и видим, тъй като сме загубили тази способност, заради това, че сме се снижили прекалено много. Преди човека е бил устроен по различен начин, НО еволюция. Твоя приятел е преминал от тук и пак ще се върне, за да довърши това, което е започнал. Дали в този живот или в друг, не го решаваме ние. Това е мисията, и докато съществуваме този закон няма да престане. Всяка душа- човешка й е дадено правото да ИЗБИРА. По това се различаваме от животинския свят. Той ще има право да избере къде да продължи. И ще избере най- доброто за него. Всичко е един кръговрат, той се разширява когато трупаме и запълваме. Искам да ме разбереш правилно, знам че тежи, но искам да знаеш, че твоя близък продължава и ще продължава да съществува. Надявам се да съм ти била полезна! trakdata

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: edcf236967

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Съжалявам много за загубата ти. За най - голямо съжаление все повече млади хора си отиват от този свят, било то нарочно или при злополука. Наистина е много тъжно. Скоро ме потресе една случка с момиче, което не познавам, но заседна много силно в съзнанието ми. Това си е стрес. Мисля, че и колкото повече опит натрупваме, колкото повече осмисляме нещата, толкова по - трудно ни става, толкова по - силно изживяваме нещата. След време се претръпва. Не знам какво да те посъветвам, просто се опитай да приемеш тази загуба, да опиташ да продължиш напред, не забравяй приятеля си, но не сломявай духа си по този начин - мила, така няма да го върнеш. Незнам защо не намираш сили, може би си в някаква безизходица, може би прекалено много си държала на него. Ти сама трябва да намериш сили, това е нещо, на което можеш да се научиш сама. Пожелавам ти успех със търсенето на собствен мир и спокойствие, надявам се съвсем скоро да го откриеш, аз ти изпращам всичката си положителна енергия! Aldariel

 

...

горе^

преди: 12 години, 10 месеца hash: 6b8a7a4138

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Колкото и да ти казвам, че те разбирам, (само ще те излъжа). Само ти си знаеш какво си изживяла, и тези, които са губили много скъп за тях човек. Аз мога само да ти съчувствам, "моите съболезнования", и да ти кажа, колко много съжалявам... Искам да ти кажа, че малко са хората на този свят, аз които има само една/един специален човек на тази земя, в този живот. И каквото и да направят, никога не биха го заменили, или забравили... Но трябва да се съгласиш с мен, че няма незаменим човек! Който търси - намира. Да, със сигурност е трудно, пък и както каза ти минаха цели две години от фаталния ден, но рано или късно трябва да станеш на крака. Трябва да се съвземеш. Помисли, какво би искал той, да страдаш ли? Или да си щастлива колкото и трудно да е това, или поне в началото... Аз се чудя, кое точно запълва живота на един човек? Това, че е открил Любовта, НЕЯ, НЕГО? Това, че е натрупал състояние? Безспорно няма конкретен отговор, но всичко си има време под това слънце. Оценете това, което имате. Защото наистина в действителност не знаете колко по-зле има от вас, и от мен... Старайте се да не правите грешки, (което е неизбежно), и ако направите, взимайте си поука от тях. Питайте се "с какво днешния аз е по-добър от вчера". Защото вчера няма да дойде, утре - не се знае, а днес, момента, е загадка, предизвикателство. Не се отчайвай от живота. Знай, че има нещо по-добро за теб! Бъди истински щастлива, (каквото и да означава това за теб). И маските, които сменяш постоянно, просто ги изхвърли от живота си. Недей да повтаряш, че нещата трябва да се случват постепенно, бавно но славно. Просто кажи край, и това е. Няма какво да се лъжеш. Живота е твърде кратък за да скърбиш за някого, ако въобще е достатъчен за нещо. Кое наистина те прави човекът, които когато остарееш и се погледнеш в огледалото, да знаеш, че не си живял напразно. Животът ти да е наистина запълнен. Наистина всеки го разбира по свой си начин. Всеки човек се бори за нещо в живота си. Да не би това, че си натрупал състояние и за пра пра пра пра пра внуците си? Или това, че си известен, че хората те знаят, че си популярен? Винаги има какво да се допълва, коригира и променя. Но това, което прави животът ти на земята пълноценен и теб полезен, е Исус Христос... Аз съм Християнин. Циганин-мангал, както искате ме наричайте, Индиянец - това съм си аз! Сега септември ще започне отново, за някои "мъчението", за други "проклятието", за трети "губене на време" и т. н. Ще започне училище. (10 клас съм). Отново след първият звънец тарикатите и отворените в класа ми ще започнат да тормозят по-слабите и беззащитните. И отново г-на по География и Биология ще си затваря очите, и ще зяпа (кой знае), екрана на лаптопа си.. И отново само учителката по Психология и Философия ще е загрижена. Не осъзнавате ли, че живеете в един порочен кръг? Ти самата с най-елементарни и малките неща, които ти идват наум, можеш да направиш някои човек най-щастливия човек на земята. Но много често хората си казват, е защо точно аз? Винаги остават недооценени, и малоцеността ги преследва. Всеки човек вижда в теб каквото си поиска. Аз мога да видя в теб едно много красиво момиче, (годините често се пренабрегват), момиче, което мога да мина веднъж. Друг може да види нещо в самата теб... Всичко е въпрос на желание и воля! Ако вярваш, и кажеш на планина Еверест, планино, хвърли се в морето, тя ще стане и ще с е хвърли в морето. Вяра като едно синапово зърно... Бъди жива и здрава, забавлявай се както сметнеш за добре. Пази се, усмихвай се по-често, и нека скръбта да изчезне от теб. И много се моля един ден да намериш своя смисъл на живота, ако не си го открила, де. И дано той да не е само шампанско и сълзи. Аз вярвам, че Бог има план с теб. И най-накрая, не се тревожи за утре... Преодолей загубата и продължавай напред. Защото няма смисъл да се въртиш в кръг или да стоиш на едно и също място. Стани ти, който спиш! Цеко - 15 г. :) ---------------------- http://www. vbox7. com/play:0b0655a65e Знаеш ли, братко мой, колко радостен съм аз. Името ми е записано, в книгата на Живота. ПР: Не се отчайвай, отчайвай човече за животът си. Остави си в ръцете на Исуса, той е Бог ще те спаси. Милостив съм аз, жалостив съм аз, и много търпелив... Вдигнете се всички ви сега, за големия си път. http://www. vbox7. com/play:0b0655a65e

 

...