Пред дилема съм
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 764 пъти
Здравейте, дълго време се чудих дали да постна историята си тук, но накрая се престраших. Страшно съм объркана. Никога не съм се чувствала по този начин. Имам нужда от мненията ви. Историята ми е много дълга, но ще се опитам максимално да я стесня. В сериозна връзка съм с човек, който до скоро боготворях. Бях много влюбена в него. Давах всичко за този човек. Мислих, че съм открила сродната си душа. Бях си сложила розови очила и бях хлътнала до болка. Проблемите са няколко. Започвааам да си изливам душата :)
Когато се запознахме той пушеше много трева. Това за мен отначало беше проблем, но скоро след това започнах да му подражавам. Не знам дали за да изглеждам готина в очите му или просто щото съм куха лейка, започнах да пуша, ама страшно много да пуша. Не можех да изкарам и ден, без да изпуша поне 5 джойнта. Давахме си всичките пари за това. Когато е нямало пари и трева обаче съм го приемала и не съм тръгвала да търся. Просто се примирявах. Проблема беше, че той не се примиряваше. Имаше нужда нон-топ да е напушен. И постоянно търсеше. Всички знаеха, че пушим, макар че съм му казвала милион пъти да не бъде толкова доверчив, защото не знае откъде ще му дойде. Постоянно му казвах това трябва да се прави вкъщи, хората са лоши. Ще ни издадат. Обаче според него аз съм малка и не мога да му наливам акъл. Както и да е, случи се така че забременях. Спрях всичко в момента, в който видях двете чертички. Мислих че всичко ще се нареди, че най-накрая ще създадем нормално семейство. Той явно не се интересуваше от това, че съм бременна, даже ме караше да му нося стоката в себе си. Целия този стрес ми се натрупа и скоро след като научих, че ще имам детенце, преживях спонтанен аборт. Беше ужасно. Най-лошото нещо, което ми се е случвало. Имах нужда от подкрепа, имах нужда да е до мен. Той обаче прие аборта по много по-различен начин. Вместо да е до мен и да ми даде рамо, на което да поплача, излизаше постоянно с приятелите си и не се прибираше вкъщи. Постоянно беше напушен, пиян и надрусан. Егоист съм, знам, но никога не бях преминавала през подобно нещо и единственото, от което имах нужда беше той. Разбирате ли? ! Един ден, прибирайки се от работа отидох да го забера, той беше със своите приятели и не знаеше къде се намира. Взех в себе си наркотика, което му беше останал и си тръгнахме. (Той е с условна заради наркотици и винаги аз съм му вършила работа, защото ме е страх да не го хванах ). За лош късмет ни спряха и ни направиха обиск. Намериха това в мен и аз, за да го защитя казах че е мое. Беше ме страх за него. В момента срещу мен се води дело. На всички им е пределно ясно, че съм го направила, за да го защитя. Знам, знам, много е глупаво да рискувам себе си и сега и аз ще бъда с досие. Направих го, защото го обичах и от страх за него. Нещата се обърнаха така че той започна да си мисли че аз съм слушалка и едва ли не съм го издала, а аз направих точно обратното- защитих го. Започна да ми говори, че имам контакт с полицайте и приятелите му го избягват, защото съм щяла да ги издам. Това изобщо не съм си го помисляла за нищо на света. Жертвах себе си, как ще издам когото и да било. Полицаите даже не са ме разпитвали дали познавам други употребяващи. Единственото, което искаха е да издъна него. Много ме боли от това, че не ми вярва. А аз съм единствения човек, който остана до него. Абсолютно всички му обърнаха гръб, само аз останах и е ужасно, че се съмнява в мен. Толкова стрес си докарах. Толкова зле се чувствам. И така искам да се махна и да избягам от този живот. Тук идва на лице другия проблем- в момента, в който се реша и му кажа, че искам да се разделим той полудява. Опитва да се самоубие. Сяда на прозореца, обръща се към мен и ми казва " щом те няма ми дай една причина да живея".. Адски много пъти едва съм го спирала да се самоубие. Като откачи изобщо не мисли и разсъждава. Обвинява мен за това, че иска да умре. Аз от своя страна се чуствам ужасно. Искам да приключа всичко, но знам че е с поне 50 опита за самоубийство и ще го направи. Господи, много ме е страх да не отнеме живота си. Опитвала съм всичко, записвала съм го на лекари, при които не ходи в крайна сметка. Говорила съм с техните милион пъти- все пак този проблем не е от скоро възникнал. Те си го знаят, баща му изкарва виновна мен. Майка му ми казва бягай, докато е време. Обаче в момента, в който му споделя че не мога да бъда с него и не искам, той изперква. Буквално изперква. Такова нещо не съм виждала досега в друг човек и не знам как да подходя. Много ме обижда и ме боли от думите и действията му.. не знам, не знам как да постъпя. Не искам да тежи на моята съвест, ако го направи, колкото и тъпо да звучи. Аз съм млад човек с амбиции, с бъдеще. Имам кариера, която искам да развия. Искам да израствам като човек. Спряла съм тревата и се чувствам толкова жива, толкова свежа не съм се чувствала от много много време. Нямам желание да я започвам, намразила съм всички наркотици, дори не пия. Абе както се вика чиста съм като роса. Той също доколкото знам не употребява нищо. Знам че трябва да загърбя това нещо, това не е живот, но не мога да кажа " убий се, не ми пука". Грижа ме е за него, от години сме заедно. Просто вече не мога да се усмихвам, не мога да повярвам, че се докарах до това душевно състояние. Трудно ми е да живея и да бъда с този човек. Но не мога да го оставя, той има само мен. Тук идва другия ми проблем.. има един мъж.. мой много близък приятел, който винаги ми е бил във френдзоната.. но напоследък мисля все повече за него, един вид го съпоставям с моя приятел и мисля за това как онова момче си е оправило живота, издържа цялото си семейство и се оправя сам.. просто.. знам че е грешно, но не мига да спра да мисля за него. В момента, в който го видя или ми пише ( търси ме доста често) краката ми се подкосяват просто. Имали сме възможност да направим много неща, но аз не бих изневерила. Аз съм много лоялна към човека с който съм и ако реша да предприема нещо, първо ще приключа със сегашната си връзка. Той обаче е пленителен, говори ми с такава нежност. Когато имах нужда от рамо, той ми даде своето. Винаги когато сме излезли заедно се опитва да е близо до мен. Закача ме, прегръща ме. Но никога повече. Не си го позволявя, защото знае че ако съм във връзка между нас няма да се случи нищо. Мисля че се влюбвам в човек, към който не трябва да имам такива чувства, но е по-силно от мен.. Не знам, толкова съм объркана.. сигурно нищо не се разбира от историята ми... моля ви, някой ако е минавал през нещо такова, нека ми даде съвет. Имам нужда от помощ.. моля ви!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 7 месеца hash: 79d8cca7c9

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Остави наркомана да си троши главата и започни нормална връзка с нормален човек. Някой, който иска да се самоубие, го прави веднъж успешно, а не 50 пъти неуспешно.

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: 9dc260126d

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Поздравления, че си чиста. Честно казано не вярвам приятелят ти да се самоубие. Мисля, че просто го прави от отчаяние, иска да те задържи. Дори мисля, че и майка му е наясно с това. Говоря от личен опит. Вуйчо ми се самоуби на 35год., направи 3 опита, последният успешен. Това се случи в рамките на около 7 години, част от които живееше у нас. Били сме на толкова много срещи с психиатри, терапевти и подобни, че не ми се говори. Лежал е и в психиатрия 2 пъти, където редовно сме говорили с лекарите му, защото искахме да го вземем да живее вкъщи и трябваше да бъдем подготвени. Всички специалисти, които лекуваха вуйчо ми бяха притеснени основно от това, че той не говори с никого за това, че иска да се самоубие, даже отричаше. Разбираш ли? Той никога не е заплашвал някого с това, никога не е държал някой отговорен, никога не е споделял да има такива планове. Нищо. Просто, когато му се отдадеше шанс да остане сам правеше опит- с хапчета, с отрова за мишки. Може да е правил и други опити и ние да не знаем. И психиатърът му ни казваше именно, че когато един човек наистина иска да го направи си мълчи, демонстрира нормално поведение за да му се позволи да остава сам, за да станат близките му по-непредпазливи и да намери начина и времето да го направи. Прочети по темата и ще се убедиш, че е така. Приятелят ти не иска да го направи и няма. Каквото и да е мила, ти не си отговорна за никого, освен за себе си. Няма как да прекараш живота си на пост, няма как да жертва живота си за да живее друг, който повярвай ми не те обича, а те манипулира безскрупулно. Както сама виждаш, когато обичаш си готов на всичко в името на нечие чуждо благоденствие, щастие и безопасност. Приятелят ти не изглежда заинтересован да ти осигури тези неща, а просто иска да те държи от егоизъм, неосъзнатост и отчаяние.

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: fae4ee7bae

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Зарежи го този човек, само неприятности ще имаш, ти оаъзнаваш грешката си, но той няма да се осъзнае, ще потъваш в батака с него, няма да изплувате заедно, само ще те завлича със себе си към блатото. Не стои с него от съжаление, той не го заслужава, ти не носиш отговорност за него, не си му майка, започни връзка с нормален човек, за да видиш каква е разликата и колко си изпуснала.

 

...

горе^

преди: 3 години, 7 месеца hash: a3b5b20994

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Мило момиче, не боготвори никой човек, и той ходи до тоалетна, нали. Той е наркоман и е безнадежден. Ти си преживяла много тежки неща с него и е време просто да го оставиш и да продължиш по своя път. Ако той те обича ще те последва. Ако обича повече тревата, ще остане при нея. Изборът си е негов и ти нищо не можеш да направиш. А на разследаващите признай, че тревата не е твоя иначе може да отнесеш някоя присъда. Мисли за себе си и за бъдещите си деца.

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: bccb9d447b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Ех, в доста неприятно положение си изпаднала. Хубаво е, че си осъзнала нещата и искаш да започнеш на чисто. Според мен, той те манипулира за да останеш с него. По принцип не бих дала този съвет, но според мен при теб така би било най-безболезнено. Събираш си багажа и изчезваш, докато го няма. Блокираш го навсъкъде и отиваш на място, където да не те намери. Не за друго, но мисля, че ще продължи да те търси и да заплашва, че ще се самоубие. Само и само да те държи в подчинение. Не е любов това... Дай си и малко време, преди да започнеш нова връзка, за да се оттърсиш и да си подредиш мислите.

 

...