Споделена история от Любов и изневяра |
Коги живота си прави шеги
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 913 пъти
Здравейте, казвам се Дейвид на 26 години
Случи ми се следната лудост, но преди да споделя ще кажа 1-2 неща за себе си. За 25-те си години имам солидно натрупан опит в любовта, връзките, свалките, секса и тн. Добре изглеждащ съм - обективно. От малък побърквам жените и ми се лепяха даже и без да полагам особени усилия. Както вече казах - доста гаджета съм имал и то всякакви. Даже и какичките така ми се радваха. Много си падах по свалки и нетолкова ангажиращи връзки. От друга страна винаги ми е харесвало да търся и да намирам симпатични за мен черти от идентичността на жената противно на това "просто да я изчукам ей така". И това съм го правил и то немалко, но после след секса, не мога да я търпя - жената и искам да си тръгна. След всичките момичета с които съм се занимавал, още когато можех да се нарека "тийн" на едно море така се запознах с 1 момиче. Бяхме заедно 5 години. Не съм и изневерявал. Само веднъж имаше една мацка с много яко дупе и ме даде да го помачкам, зашото аз исках. Сигурно сме го правили около 10 хил. пъти. Пушихме яко трева, пиехме и само се "чукахме" (за жените може и да звучи вулгарно, ама тъй то). Сексът просто беше градивна частица, основа на нашите отношения. Някакси това ни сближи много, но също така и разделичи - в 1 момент почнахме да се ревнуваме и да се ограничаваме. В следствие на което се появиха и скандалите. Та така. Аз заминах за Америка, където се разделихме. Не съм и вярвал напълно никога. Кълнеше се, че не може да погледне друго момче, камо ли нещо друго. Не я взех девствена, но добре я обучих в "Кама сутра". Един месец след раздялата ни, тя си хвана гадже. Не ми пукаше толкова много, защото сутрин се събуждах с благодарност - имах си свободата. Отново можех да бъда с различни. Така си паднах по 1 рускинче и освен това имаше и други интернационални прелести. Моята най-голяма любов беше Америка и до ден днешен е така. Исках да живея там. В крайна сметка се прибрах с мисълта да се завърна. Имах и здравословен проблем, който трябваше да реша. Оправих го и след това вместо да замина се запознах с 1 малка брюнетка. И тя не беше от опитните и се пообвързахме. Бяхме заедно 8 месеца. С нея сексът не беше такава основа, по-скоро имаше някакво интелектуално сходство. Натискаше ме към все по-сериозни отношения като дори не се върнах в Щатите, като тя бе част от причините. Останах тук в България. Накратко и тук нещата не се получиха и се осъзнах. Исках да замина и да пробвам шанса, който пропуснах. Всичко си вървеше по план и може би щях сега да съм там, вместо да пиша това. Уви, Ковид се появи от нищото и ме прецака - отново тук, отново "стъкнат". Е, почнах да бачкам по себе си и за кеша разбира се. Аз пари си имам като цяло и не мога да се оплача. Обаче моят копнеж да се върна в тази прекрасна Америка не ме пусна. И ето тук започва тази лудост за която споменах в самото начало. Бачках яко карантината и лятото. Имам своите цели, преследвам ги и малко или много ми се получава. Освен парите (МОБ), така хубаво си се настроих да гоня по-леки жени и да не търся онази особена интимност и близост, онази тръпка, дето те изгаря, дето не ти дава мира и дето я има в книгите, стиховете и филмите. Общо взето исках да съм стабилен "играч", да ги закачам, да ги взимам за малко и после да си тръгват. Без "комитмънт", без емоция или очаквания за бъдеще. Просто секс за едно моментно удоволствие. Та както спрях да бачкам и така почнах нощните заведения. По природа съм "надъханяк" и просто бях готов да ги натисна една след друга и да ги навъртя набързо. 1 година така тече, тази моя свобода.
Обаче за мое огромно съжаление се случи съвсем различно нещо.
Стоя аз в 1 от дискотеките и виждам 1 момиче при нас, при компанията. Не я познавах, обаче от секундата в която я видях, направо ме побърка. Имах чувството, че я познавам ли и аз не знам какво ми стана. А и такава изписана красавица толкова близо до мен ме изкара извън релси. Аз красиви жени съм виждал бая, даже повече и от бая, ама тази така ми подейства, че се върнах направо в 5-ти клас. И какво и има на очите не знам, ама като я погледна там и повече от няколко секунди не издържам. Направо замръзвам и си губя и мисъл, и разум, и думи, въобще всичко. Чак тръпки ме побиват като си ги мисля тия работи. И така ме дърпа към нея, че си губя контрола и не мога да се сдържам. Бях пиян и напушен, и трябваше да си тръгвам, да сме говорили някакви минути, не повече. Запомних и името въпросната вечер. Минаха няколко дена, не ми излизаше от главата и я намерих в соц. мрежи. Добавих я, писах и, дори се разбрахме да излезем. Тя си беше казала, че ще заминава някъде. Все пак докато беше тук излязохме 2 пъти. На първото излизане даже не се познах. Бях толкова нервен все едно за пръв път излизам с момиче. Не можех да я гледам много в очите щото съвсем щях да изглеждам като идиот. И даже като я поглеждам, как така ми става отвътре - идва ми да се хиля. А и такава глупост направих. 1-ва среща нещо ми светна и купих 1 голям букет. Толкова неловко ми беше. И стоя аз там на масата и пия джин и я гледам и нищо не чувам. И така ме дразни да ми влияе по този начин. Даже тя малко грубо се отнасяше, ама аз знам че вече съм луд по нея и какво да правя. Въобще ме "болеше фара" за Егото ми или това дали изглеждам като "смешник". Аз си казах, че бих си изхарчил и продал всичко за това момиче. За други момичета не, защото си обичам парите. Втория път като се видяхме и дори ми сподели, че преди доста време сме учили в 1 и също училище - скандално. Тя ме знаела като била малка. Освен че е като от приказка, на всичкото отгоре ми допадаха и вътрешните и черти. Казах си, че най-вероятно съм прокълнат. Някакво особено усещане така силно да ме влече към нея и да не мога да се контролирам не знам дали бях изпитвал досега. И също така не знаех, че може да искам толкова много една жена, без дори да я познавам особено. Смени ми филма на 180 градуса и си замина там в чужбина. Аз не спирам да мисля за нея, постоянно се чудя. Даже и с курвите вече не ми се говори толкова. Те идват някои леки жени да щракна с пръст и готово. Ама аз само за нея си мисля и не мога друго. Пак пробвам с някакви момичета нещо, ама то не ми е интересно и не ми се занимава даже и да пробвам. 2 месеца са минали пишем си чат-пат. Тя си е там в Швейцария още 2-3 години. Аз там не мога да ида, а и моята цел е съвсем по далечна точка. И така ме е яд. Не ми е жена, а ме дразни понякога все едно ми е жена. Изобщо не знам как така стана от нищото такава случка. И не знам дори дали някога съм искал нещо толкова, колкото нея.
Може и да е защото това "нашето" е невъзможно и даже не е било, ама аз знам че е друго. Едно необяснимо чувство ли, сила ли, какво? ! , което не мога да подчиня, а когато го отхвърлям още по-лошо става. И ме владее, и ме закача и не ме пуска. И я искам аз нея за жена, тя да е с мене и аз да съм с нея. Да и давам каквото поиска, да съм роб и да и изпълнявам желанията.
А си бях казал, че аз такава емоция повече не мога да си я позволя поради това че не искам да горя или накрая да остана празен (поне докато не си постигна целите). И е ме е. Такава шега си направи живота с мен.
Вместо да си пия, да ми е готино и да си "джиткам" с курвета и хич да ми е през оная работа, аз оставам закачен към нея в мислите си и се чудя какво ли щеше да бъде, ако имаше как да се случи между нас. И дните как минават бързо, ама тя така и не ми минава. Аз какво да направя няма. И така си стоя и чак не знам как написах толкова думи, мога и още много, но накратко - това е. Лудост и безумие. Все така си мисля, колко много искам точно тази жена и как друга жена не би ми стояла по-добре от нея. Друго в главата нямам. Усмихвам се, защото живота е нещо велико. Намирам малко утеха в това, че знае ли човек може би в бъдеще някога, някъде пак ще се срещнем и тогава може би ще бъде възможно.
Въпросът ми е.
Това нормално ли е?
Да си поръчам ли проститутка или да отида на психолог?
И се надявам да ви е изкефила тази глупост хаха
|
