 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Имам любов, но не за каквато мечтах
преди: 15 години, 9 месеца, прочетена 3777 пъти
Тъжно е, когато знаеш, че няма да имаш повече никога нещо. Боли те. Казват, че от хубавите неща ти остават хубави спомени, които да си припомняш в лошите моменти. Но мен ме боли сега, когато си спомням тези неща. Боли, защото беше хубаво, а повече няма да е.
Да съм желана, това беше най-голямото ми желание. И аз бях, наистина бях. В началото не го вярвах, не вярвах, че е възможно някой да желае точно мен и то така силно. Но после разбрах и го почувствах и бях щастлива и не се съмнявах. А сега ме боли. Може би затова съм толкова резервирана винаги, защото ме е страх, че ще повярвам, че всичко е истина и после ще ме боли много повече. Ще ми е двойно по-трудно и по-болезнено.
Но този път си позволих да повярвам, защото бях сигурна, че всичко е истина и то беше и не съм се съмнявала. Но вече не е. И сега не знам какво да правя, защото изпитвам такава болка, която сякаш започва от сърцето и продължава чак до върховете на пръстите ми. И няма как да я спра. Искам да се потопя в нея. И да плача, докато не пресъхнат сълзите, а тогава ще дойде най-тъжното чувство на празнота и безнадеждност. Защото нищо не мога да направя. А само да съжалявам.
В себе си имам толкова нежност съм готова да я раздам. И той я приема, само че не може да разбере, че и аз имам нужда. Да ме погали по лицето, да ми каже че аз съм една единствена, но не защото аз му дотягам с въпроси, а просто, защото го чувства. Да ме прегърне. Искам неща, които знам, че няма да имам. Дори и да е способен да ги каже на момиче, не аз съм това момиче. Няма начин да го накарам да ме желае както преди.
Макар той да казва, че всичко е наред и, че аз съм прекалено ..... и аз не знам каква. Не искам да го виждам. И това става все по-често. Вече не ме слуша, а не мога да му кажа нищо, защото ще се скараме и аз пак ще съм виновната. Не знам какво да правя. Чувствам се сама. Това е най-тъжното чувство.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 9 месеца hash: dd19f15c45 |
|
1. Здравей! Ако имаш и-майл дай го, може да си поговорим, да обменим опит... и аз съм в същото положение.
|
| преди: 15 години, 9 месеца hash: 483936f36c |
|
2. И аз съм в това положение и понеже понасям много трудно раздялите съм се оставила на течението, докъдето ме отнесе до там. Моя съвет е направи и ти това, ако искаш разбира се. Ти си знаеш най-добре. Късмет.
|
| преди: 15 години, 9 месеца hash: 913e8206be |
|
3. ПОЭНАТО ЧУВСТВО. Отдръпни се от него... това помага понякога...
|
| преди: 15 години, 9 месеца hash: c1f19025c9 |
|
4. Колкото и да ти се иска не можеш да върнеш тока което е било. Просто всичко се е изчерпало, а така ти се иска да продължи както в началото. Същото чувство и аз изпитах скоро. Това беше агония, която продължи повече от година. Повярвай ми - много боли, но по-добре сега да приключи и да можеш да се съвземеш и да продължиш напред, отколкото да агонизираш всеки ден. Кажи "Край" и си наложи да не мислиш за него и вярвай ми ще се почувстваш по-добре.
|
| преди: 15 години, 9 месеца hash: 0b0c0b3929 |
|
5. Аз бях като него, приятелката ми ме остави, вече 1 година не съм на себе си. Сега тя е с друг, аз осъзнавам грешките си, но е прекалено късно. Покажи му от какво имаш нужда, защото мъжете не сме от досетливите а и той просто не осъзнава, че това е пагобно за връзката. Късмет.
|
...
| преди: 15 години, 9 месеца hash: e229fe38b8 |
|
6. Много ми е интересно какво му говориш и най важното, с какъв тон, за да не иска да те слуша и да се стига до кавги? Потърси ли някаква вина в себе си за промяната спрямо теб?
|
| преди: 15 години, 9 месеца hash: 33b0275287 |
|
7. Ех, миличка! Ние, женичките сме си такива. Хиляди пъти ми е идвало да се хвърля от някъде, точно заради това. От скоро си мисля, че може би ние очакваме прекалено много. Всички онези филми, които сме гледали с онази изпепеляваща любов, с хубав край, с тръпката до края... може би очакваме и в нашия живот да стане така. Обаче, знаеш ли какво ?! Наистина ще стане, напук на онези, които казват, че любовта и тръпката и милото отношение са до време. Просто вярвай! Аз вярвам!
|
| преди: 15 години, 9 месеца hash: e31c0b03b7 |
|
10. Тук коментарите се дават лесно особенно от не семейни или сами хора. Просто казват напусни го. А ти си написала изповед изключително от сърцето и нищо за фактическите обстоятелства. Жените имат различно мислене от мъжете и често именно тук е проблемът. Мъжете се чувстват отговорни да печелят пари и да дават сигурност в семейството или просто връзката. Понякога нещата вървят добре, понякога не. Има силни периоди и такива на спад. Случва се напрежението при неуспехи или от самата неизвестност да се отразяват именно на нежността и вниманието на което си била свикнала преди от негова страна. Може да нямаш реална представа за съществото на неговите проблеми и как те му се отразяват.
В мъжа е заложено той да бъде "силният" и много често жените грешат именно защото не тръгват да анализират всичко от този крайъгълен камък. Мъжете искат да изглеждат силни и никога няма да ви споделят за много неща, за които счетът че биха уронили престижа на "стабилния и силен мъж". А животът е една река която носи не само приятни изненади и романтика но и лайн-та на други хора с извинение. Защото това е действителността колкото и да не ни харесва понякога.
Ако има един безгрешен човек в този форум то нека той ни даде светлината и ако ти каже "напусни го" послушай го и действай. Но докато той не ни осени с мъдростта си все пак намери сили в себе си и се пребори с проблемите, а не бягай от тях. Всяка трудност отминава и всеки проблем има разрешение. Виждам че си млада и объркана, но не бягай от проблемите. Започнеш ли да го правиш от сега, ще го правиш цял живот. Потърси подкрепа само от семейството си и се вслушай в това което те ще ти кажат. Често погледнато от страни нещата не изглеждат толкова драматични и безнадежни. Поздрави и успех :Р
|
| преди: 15 години, 9 месеца hash: 47d073aca3 |
|
11. От авторката:
Знам,че в една връзка има и добри, и лоши моменти и не всичко върви така, както го искаме. Но също така знам, че не мога да обърна гръб на тази връзка и на този човек, независимо как се чувствам в момента. Ние се обичаме искрено и истински, правим си съвместни планове, иксаме да сме заедно. Не само, че не мога да си предствя света без него, аз не искам да си го предствям. И да, може би проблемът е в мен, защото съм жена и като почти всяка жена искам прекалено много. Искам постоянна нежност и внимание, искам всичко да е като във филм. Може би просто още съм прекалено млада и не съм видяла достатъчно от живота. Но това, което знам е, че в една връзна винаги единия е по-отдаден. В нашата това съм аз. И може би това понякога ми дотежава. Но колкото и да ми е тежко в тези моменти, още по- тежко ми е като си предствя живота си без него, затова и писах тук, за да ви питам вие как преодолявате тези моменти. Благодаря ви за съветите.:)
|
| преди: 15 години, 27 дни hash: a543a0a959 |
|
12. Здравей Миличка.
И аз минах през този период на тези мисли и чувства, по същия начин усещах нещата, разбирам те напълно.......Но искам да ти кажа че докато времето ни минава в такива съмнения, въпроси и т.н., живота си тече и може един ден да съжаляваме за пропуснатото и за това че сме се тормозили напразно....Усеща се по това което си писала, че наистина обичаш и то истински, така както не всички могат и се раздават в този наш кратък живот........Казват че докато си търсим мястото под слънцето и се лутаме, то може да залезе, така че миличка просто продължавай да ОБИЧАШ И ДА СЕ РАЗДАВАШ ИСТИНСКИ и не съжалявай, не се тормози..... бори се за тази любов, докато усещаш че си струва.........
Аз се раздавах до последно на моята любов(истинската) и пак чувствам празнота от това че имаше още мн какво да му дам, никога времето не ни стига за да се раздаваме на правилния човек, затова прави го докато сте заедно, докато ви има на този свят......Как само искам да мога пак да му кажа колко го обичам, колко го желая, как искам да го прегърна, да го целуна, да му се усмихна, да го гушна, да му кажа че той е др моя половина.............НО НЕМОГА, ГОСПОД МИ ГО ОТНЕ.........
Дни преди да почине ми прати смс, който чета и препрочитам вече стотици пъти......(болката е ужасна),
"Понякога ще идвам във съня ти, като нечакан и неискан гост ще влезна, тихо, кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя и като се наситя да те гледам, ще те целуна и ще си отида............."(Вапцаров)
Моята история тук е "В памет на моята вечна обич........."
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
