 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Помогнете: Да продължавам ли да упорствам?
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 3242 пъти
Ще направя опит да разкажа моята история и терзания... въпреки че подозирам какви ще са повечето отговори...
Разведен съм с 1 малко дете, за което се грижа сам, след кошмарни няколко години с майка му, която превъртя, след като роди, и почна буквално да ходи по мъже.
Преди няколко месеца се запознах със страхотна жена, малко по-голяма от мен, с 3 малки деца. Също разведена, защото мъжът й имал проблеми с наркотиците.
Много бързо си допаднахме, започнахме да се срещаме при всяка възможност, с децата, рядко и без децата; децата много се харесват, както моето дете харесва нея, а нейните – мен.
(Мнозина ще кажат, че става въпрос за много деца (ако се съберем), но, честно казано, толкова добре се справям с гледането на моето дете, толкова добре се разбирам или поне се разбирах доскоро с тази жена, че 4 деца не ме плашат... включително финансово. )
Наистина я обичам, имам чувството, че никога не съм обичал никого толкова много. От нейна страна – тя казва, че чувствата са споделени, макар че стана много по-плахо и по-бавно....
Проблемът е следният... Аз се старая да я подкрепям и улеснявам по всякакъв начин, чакам я всеки ден с часове, за да можем да прекарваме време заедно, правя всичко, всичко, всичко за нея и за децата. Правил съм много подаръци, не скъпи, но все пак прилични; помагал съм и с пари, уж на заем, но аз на искам да ми се връщат.
От нейна страна обаче получавам постоянно обяснения как няма време, как само за малко ще се видим, как не можела сега и т. н. Тя живее заедно с децата си и с майка си, която е възрастна и болна и постоянно са в конфликти и пререкания. Децата са доста палави, тя постоянно „тича по тях“ за най-малкото нещо... най-малкото е още бебе. През цялото време е обсебена от децата, а те не само, че не я улесняват и не проявяват благодарност към майка си за това, че е отдадена на тях, ами даже напротив... (което не е неочакван ефект при това разглезено положение – само че според нея те са преживели много заради баща си и са изстрадали и трябвало да получават такова внимание... ).
Аз съответно идвам на най-последно място.
Уж на теория ме обича, иска да сме заедно, уж се старае да ми отделя някакво време и да се виждаме, имаме планове да живеем заедно, дори да работим заедно, дори да имаме и дете заедно... но... не получавам особена нежност от нея, да не кажа никаква... Няма мили думи, няма.. само целувки и те инициирани от мен...
В момента, в който повдигна този въпрос, почва да се сърди, че правела и невъзможното да се виждаме изобщо, а аз съм бил недоволен, едва ли не съм проявявал егоизъм... Последно време изпадна в депресия (има и финансови проблеми заради независещи от нея неуредици), но не се обърна към мен за подкрепа.. сама трябвало да се оправи.
Все едно аз продължавах да правя така, че да се виждаме, да се радвам и на малкото време заедно, да я подкрепям както мога, колкото мога и през колкото време успяваме да се видим.
Преди няколко дни обаче тя направи един коментар за мен, който счетох за обиден – според нея не е и не е имала това предвид. Понеже коментарът включваше и моето дете, тя твърдеше, че всъщност бил комплимент за детето ми, и аз трябвало да се радвам от това. Когато дадох да се разбере, че се обиждам, обаче, плюс това знае много добре колко е важна за мен всяка една нейна дума.... – тя не само, че не пожела да се извини, не пожела дори да каже, че не е искала да ме засегне – започна да ми се кара, стана нещо като скандал; при едно мое обръщане към детето ми – започна да ми забранява, за да не съм намесвал него в нашите спорове, което ме вбеси... На другия ден почна да се държи все едно нищо не е било... Казах, че трябва да говорим и да го изчистим като въпрос – защото за мен е много важно и го преживявам много тежко. Тя продължи да се кара, стана и си тръгна демонстративно. След това имахме още един такъв разговор. Мислех, че сме се разбрали и тя пак си тръгна.
Държанието й само по себе си един вид леко грубо, по принцип, не само сега, лесно се пали... докато аз внимавам за всяка дума... През последните два-три месеца на два пъти ме нарича с леко обидни думи, когато й разказвам за някаква ситуация, в която аз съм постъпил глупаво. Според нея, тя е много добродушна и наивна и аз трябва да знам, че дори да използва такива думи, никога няма предвид нещо лошо, а винаги казва всичко с добро... Т. е. нямало как тя да иска да ме обиди, винаги всичко било с добро чувство.
Аз обаче не мога да приема, че думи с обективно обидно значение може да се приемат по този начин или че изобщо имат място в отношения (бракът ми беше пълен със скандали и обиди, та не искам дори грам от нещо такова).
Според нея приемам всичко детински, незряло, какво щяло да стане при по-сериозна ситуация. Също така ме обвинява, че преиначавам думите й, а всъщност го прави тя, тя преиначава моите..
Виждам се в чудо. Доскоро бях убеден безусловно, че сме сродни души, един за друг... толкова добре се разбирахме.. Децата й почнаха да ми викат „тати“, моето дете почна да й вика „мама“... Но вече се съмнявам много силно, че сме един за друг, или поне, че аз ще бъда щастлив с нея...
Ужасно много я обичам... Ужасно съм влюбен в нея... Но тя не прави нищо за мен... освен това, че се виждаме по малко и то всеки път е „за малко“, „набързо“... и все „децата, децата, децата“... Казах й да не ме противопоставя на децата си, те освен това ме и обичат, а и аз се грижа за тях и ще се грижа много повече; че те ще пораснат и ще поемат по свой път... и тя пак „имам три деца“, децата, та децата. Даже по цял ден не успява да иде до тоалетната по малка нужда заради децата...
Тотално пренебрегва себе си, не се храни... и всичко заради децата. И майка й, която има много болести, чувства се зле, постоянно се карат. Пренебрегва ме – според мен – откъм виждане... Включително за да води децата си да ги виждат баба им и дядо им – които даваха пари на баща им да си купува дрога...
Аз не само че не получавам почти никаква нежност – при все че тя също казва, че ме обича – ами и сега и този скандал, в който тя не пожела да направи елементарен жест да се извини или поне да не реагира остро, когато й казах, че съм засегнат.... А аз съм от „чувствителния“ тип хора, внимавам за всяка нейна дума, всеки жест от нейна страна за мен има значение...
Не мога да бъда вечно пренебрегван – и няма причина да бъда – децата и отношенията на възрастните са съвсем различни неща, и то при положение, че съм дал да се разбере, че ще се грижа всеотдайно за тях и с удоволствие... Имам чувството, че тя има самочувствието на непогрешима и не желае да признава дори елементарни, дребни грешки.
Сега заради този скандал вече 2 дни не я търся (а досега съм я търсил всеки Божи ден и все сме се виждали под някаква форма, вече 6 месеца)... И нищо от нея – само едно съобщение, че щяла да ми пише...
Какво да правя... има ли смисъл да продължавам да тичам след нея....? Знам какво ще кажат повечето коментиращи – ти си луд, тя е с толкова деца – пак казвам децата не са ми проблем – проблемът е, че тя – колкото и да беше впечатлена от мен, колкото и да казва, че ме обича – не проявява нежност, дори не иска да направи елементарен жест, когато съм засегнат – не знам..
Ужасно съм влюбен в нея, ужасно я обичам... Тези два дни, в които не съм я виждал, направо умирам, не мога да правя нищо, сърцето ми се къса жестоко. Някои хора ме посъветваха така да чакам и ако й липсвам, ако иска да има нещо с мен, щяла да направи някакъв голям жест... Аз просто си знам, че тя няма да направи никакъв жест, не само голям. Всеки ден ми обяснява как нямала време (а може би ако дисциплинираше децата по-добре, вместо да тича след тях за най-малкото нещо, щеше да има... ).
Да продължавам ли да се мъча да имаме отношения?
Ужасно я обичам. Ужасно съм влюбен в нея. Но с тази липса на нежност, с това, което усещам, като налагане, като нейната непогрешимост... Доскоро беше толкова хубаво, разбирахме се без думи, довършвахме си изреченията един на друг... Сега изпадам в депресия, почвам да не работя и да губя доходи (понеже съм на свободна практика)... Толкова ли съм й безразличен, че не желае да направи и най-малък жест за мен – а аз съм правил хиляди жестове за нея и децата й... Посвещавам й и стихове, при това нелоши. Досега мислех, че наистина е любовта на живота ми... Много силно почнах да се съмнявам.
Моля ви, помогнете ми с някакъв съвет... Единственото, което се сещам, е да продължа по същия начин, и ако се случат още такива случки и пренебрегване, поне чувствата ми да изстинат, защото сега сърце не ми дава да отрежа въжето към нея... Дори днес отново им оставихме с детето ми букети пред входната им врата.
Още в началото тя ме предупреди да упорствам, защото между нас иначе нищо нямало да се получи...
Помогнете, моля ви!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 4fa45b18ee |
|
1. О, Господи, приятелю...
Толкова те разбирам, ама не така...Ние все така си правим нещата мъжете като теб и мен. Точно с ей това поставяне на "Толкова съм влюбен в нея" 3 пъти в текста и на първо място и готовност на всичко винаги. А има такива жени дето много им масажира болното его това. Знам, че не можеш и да си помислиш, че тя може да е каквото и да е отрицателно, камо ли егоцентрик, но се замисли дали не е свикнала да правиш и да си готов на всичко. не казвам, че е лоша, но се свиква с това, което правим и спира да се цени и точно хора като нас точно с хора като нея...Не е виновна, нито ние, просто така става. Тя не вярва, че може да те загуби и не внимава, отпуска се. Трябва да демонстрираш, че има граници, трябва да тропнеш и да повярва, че те губи, за да се стресне. Ти и появата ти в живота й и ефекта от това сте и дошли точно навреме и супер успокояващо и не го казвам в добрия смисъл. Като почнеш да лежиш на стари лаври става точно така, както описваш. Замисли се. Като я срещна не беше ли друга? Невярваща, че някой може да я приеме и децата й? Че някой ще е готов на всичко? Не оценяше ли всичко и не внимаваше ли повече с теб? Замисли се кога се промени. Точно когато най-накрая успя да я убедиш, че е наистина и може да е спокойна, че няма да изчезне. Прекаляваме ние...Знам, че го правим, за да ги компенсираме от всичко, което им се е случило и колко е било нечестно, за да им дадем спокойствието, което всяко живо същество заслужава, че всичко и утре ще е наред, но без да искаме ги променяме в това...И аз досега не съм успял да върна никой от там. Но от друга страна, аз не съм имал взимане-даване с някой, който се оправя с нещо толкова сериозно като 3 деца. Може би те ще са разликата, която ще и позволи да си прескочи егото и да признае, че те иска, има нужда от теб и държи на теб. НО! Само ако тропнеш и я убедиш, че те губи с действието си. Кво е това "тя ме предупреди да упорствам, защото между нас иначе нищо нямало да се получи"? Не и ли се иска много? Глупака там да се бичи, а тя като Цезар само палеца нагоре или надолу, задоволена от опитите му да и тича отзад...Боже...Давай нагоре и нека е грях! Покажи, че можеш и без нея и това просто не е ок. Че нямаш проблем и да си тръгнеш. Имаш стандарти за отношението към себе си и се е самозабравила. И без друго, ако не тропнеш там ще свършите, но след много, много още себеунижение. Не ти го казвам с лошо, братко! А защото те гледам отстрани по-обективно и знам, че ще ти е трудно да прочетеш това и добрия мъж в теб ще го отхвърли, но ТРЯБВА да допуснеш, че нещо не е наред като гледаш и усещаш сам как са нещата. А ако искаш да си мажеш очите и да се лъжеш сам не е трябвало да пишеш темата!
Пожелавам ти да прочетеш написаното с най-добро око и то не с влюбеното, защото то в момента не гледа в твой интерес! Учим ги как да се отнасят с нас, когато им прощаваме. И никой не ни е виновен...
Твърдо и със самоуважение и достойнство напред. А ако тя е достатъчно зряла и умна да се усети навреме, може и да е там с теб, напред!
Един като теб
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 01ed2e5d22 |
|
2. Не прочетох цялото бръщолевене. Но : как да се чувства жена с 3 деца, едното, от които бебе , с кофти майка и с бивш мъж, който доста мизерии й е докарал. Жената просто няма психическа енергия и физически сили да мисли само за твоята любов. За повечето нормални жени, добруването на децата е първостепенно, другото -ако има как. Сигурна съм, че и ти, ако се грижиш за 3 деца и досадна и болна майка, любовните ти срещи ще са по друг начин.
Второ, не се хвърляй с главата надолу толкова бързо. Опитай да си съставиш реалистично мнение за цялата ситуация. Честно казано, не знам как при 4 налични деца, мислите и за 5, но има и такива семейства и се справят.
Въобще, като видя някой ферман, разбирам, че човекът е доста затормозен и бих казала досаден.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: bf3056a054 |
|
3. Съветът ми е - направи си услуга и прекрати връзката преди да е станало късно. Просто не сте един за друг.
Щом дори сега, в първите месеци и най-силното влюбване ти си на последно място за нея, на кое очакваш да си след 3,5,10 години? Очевидно е, че тя не те обича толкова, колкото ти нея. Ти си добър, възпитан и внимателен човек, много чувствителен и раним, съдейки по написаното, докато тази жена ми се струва доста груба и безцеремонна. Човек , който смята винаги себе си за прав, не е склонен на компромиси и извинения, стреми се да се налага и доминира винаги, не е подходящ за съжителство(семейство).
На теб добре ти е известно това ,че бракът изисква търпение и ВЗАИМНИ компромиси. Веднъж си преживял скандали и обиди и края на едно семейство, в началото на което сигурно също си изпитвал любов и имал надежди. Сега трябва да си много по-разумен, защото освен за себе си, трябва да мислиш и за детето си. Как биха му се отразили още конфликти и раздели?
Връзката ви е още много кратка, съветвам те да изчакаш и да погледнеш по-трезво, воден не само от емоции и влюбване.
Казваш, че децата не са ти проблем, но го казваш сега, когато все пак не живееш непрекъснато с тях. И не е само финансовата страна, макар че не е за пренебрегване в тези несигурни времена. Никой не ти гарантира, че си все така здрав и ще имаш доходи за да издържаш толкова много хора. Личи си, че не си глупав човек, помисли реално как биха се развили отношенията ви, щом нейните деца не са научени на дисциплина, свикнали са да се тича подир тях за всичко (за мен думата е разглезени), а майка им не е склонна на компромиси? Първото нещо, за което ще се скарате са децата. Не знаеш как биха повлияли те и на твоето дете? Освен всичко получаваш и като "зестра" старата и болна майка, грижите за нея също ще споделяш, защото си добър човек. Щом най-малкото и дете е още бебе, много години ще минат докато децата ви станат самостоятелни, дотогава ти ще си един амортизиран емоционално и физически човек.
А това, че ти си този, който трябва да упорства , защото между вас иначе нищо нямало да се получи, пък ми изглежда така, сякаш тя поставя себе си над теб и няма желание да даде нищо от себе си за тази връзка. Между двама души добра връзка и хармония се гради с желанието и усилията и на двамата, не само на единия.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: c8b4d85043 |
|
4. Имам близка с три деца, които в никакъв случай не са лигави и с точен мъж до себе си, и пак и е много трудно. Постоянно е изморена и често - изнервена.
Явно твоята приятелка има и майка си на главата, което утежнява нещата.
Нормално е да те поставя на по-нисък приоритет при тези обстоятелства. Нормално е донякъде и да лигави децата, ако смята, че им е било тежко.
НО тези неща не и дават правото да те обижда.
Според мен, говори с нея, срещнете се само двамата. Обясни и, че ако тя иска да бъде с теб, трябва да проявява уважение; че думите могат да нараняват и тя ще трябва да ги подбира по-внимателно. Ти правиш много отстъпки за нея, редно е и тя да направи към теб.
Ако те смята за чувствителен, ок - това си ти, да се съобрази! Ти как се съобразяваш с нея. Нещата трябва да бъдат двустранни.
Малко ме притеснява и това, че твоето и нейните деца са се привързали и ще страдат при евентуална раздяла. Действай премислено.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: d8c0cd3e7d |
|
5. Много златна бе, тая слива, ееегааси!
Пълен откачалник си баце, или просто ни гъбаркаш.
Ама като си знам, че може и да е вярно, амма пък как се намирате краставите магарета- през 9 баира.
|
...
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 089ee0d50d |
|
6. Нещата между вас няма да се получат, ако се получат най-малкото ще бъдат катастрофални. Не изглежда тя да е влюбена и да те обича. Модерен феномен е да си казваме "обичам те" без дори да схващаме какво изискват тези думи в действителност. Жените днес казват "обичам те" на всеки, в когото са влюбени или на всеки, когото по някаква причина искат да задържат. Да казваш-обичам те, не е доказателство за любов. Това не е поведение на влюбена жена. Аз когато съм влюбена имам желание да докосвам мъжа, да му помагам, да го разсмивам, да го виждам и винаги намирам време, да го карам да се чувства добре и ако има външни фактори, които го натоварват да му вдъхна позитивност. Жените са различни все пак, шест месеца са достатъчно време да се влюби, но пък са били и достатъчни да покаже същността си, ти сам усещаш и разбираш, че не е това което търсиш. В почти всеки абзац споменаваш казвала, че те обича, повтаряш го, дори ти го поставяш под съмнение. Хората, които се обичат и имат синхрон между тях, повярвай ми, рядко изричат тези думи, действията им говорят. Ако наистина има някакви ИСКРЕНИ чувства към теб, казвам искрени, защото днес жените "обичат" само защото децата им ще имат втори баща и дом, някой финансово или морално ще им помогне, ще им даде дом, защото те нямат или ще използват, та дори да е искрена в това което казва, не показва (има разлика), дори тогава не си заслужава, ще бъдеш наранен повече. Търси си някоя влюбена и всеотдайна, която умее да съчетава нещата и не обижда. Аз като прочетох описанието, което си дал за нея, през главата ми мина мисълта, че какъвто наркоман да е бил бившият й, с това поведение, тя има най-малкото равна вина за раздялата им.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: b3ff17e04a |
|
7. На нея й идва в повече 3 деца и болна майка. Според мен се отдръпни и изчакай тя да те потърси. Ако не те потърси значи няма нужда от теб. Спри да тичаш след нея. Никоя жена не го харесва.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: e4079bf922 |
|
8. Казвам ти само едно -никакви наркотици е нямало при бившия, той я е оставил, защото Тя не струва, а ти изглеждаш свестен тип, защото и отглеждаш сам детето си, за което евала, като съвет -тя не е за теб, намери си някоя без деца или с едно, защото сега не са ти проблем, защото не живеете заедно, но като пораснат и са при теб друга песен ще пееш.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: a77a08679f |
|
9. Да продължавам ли да се мъча да имаме отношения?
НЕ. Ти се бориш с вятърни мелници. Караниците ще продължат с теб, ако се съберете. Ще си съсипан - психически, физически и финансово. Четири деца, дрехи, време, храна, такси, училище, КАКВО ЛИ НЕ, плюс голямо жилище... Плюс голяма кола, направо микробус. Предполагам не си милионер. Фокусирай се върху грижата за твоето дете. Влюбеността и любовта са второстепенни неща когато си родител. Тичайки след нея ти лишаваш от много неща своето дете. Спри тази връзка, защото горчиво ше съжаляваш. Успокой се, постой сам, ще се намери и твоята жена. И не е задължително да живеете заедно, защото така ще нарушиш комфорта на твоето дете. Мисли за него. Не за своите "чувства".
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 2231373074 |
|
10. Успокой се! Знам,че е много трудно,постъпваш правилно във всичко което си направил досега.Тя не е наясно със себе си и със себе си и теб,изчакай,ако не се усети дай последн шанс и продължи.Не зная как може да остави момче като теб. Сама, трудно би се справила,жена съм и не искам да го обявявам,но е факт.Семейство се гради от двама-жена и мъж,деца,ако си милионер можеш да отгледаш и сам. А ти авторе не си сам! Ще се справиш, браво за смелостта да споделиш тук.
|
...
| преди: 3 години, 7 месеца hash: d8c0cd3e7d |
|
11. Избива ме на смях.
С тая психопатка се хванал, че го и програмирала предварително - “трябва да си много настоятелен”.
От обувки, чехли, маратонки, сандали, гуменки, гащи, рокли, анцузи, клинове, потници, темиски, панталони, шапки, шалове, ръкавици, пижами, играчки, костюми, шоколади, сокове, слафоледи, храни, закусли, обяди, вечери, дрънкулки, висулки Х 5 умножени по пет, ще ти хвръкне шапката и сам по желание ще влезеш в лудницата.
Вместо разбираме, подкрепа, помощ и любов ще получиш - а ти калво си мислеше бе глупако! Че ще ни държиш в мизерия ли!
Не виждам как ще обслужваш дори физически по 20 часа денонощно 6 неблагодарника, освен ако нямаш 4-5 човека подръка с това да се замимават; за финансовата част даже и не говорим. Освен ако не си 2-3 Айтита с по 10 години стаж, или имаш едър бизнес.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 18a4d8b581 |
|
12. Авторе, излишно е да упорстваш и да се мъчиш, жената не те обича. Семейство се прави от двама, няма как да изнесеш сам връзката когато няма взаимност. Да, тя е много натоварена, с 3 деца, болна майка и работа дори не ми се мисли как се справя.
НО, в редките случаи когато се виждате, една влюбена жена би се държала по съвсем друг начин с мъжа, с когото е във връзка. Срещите за нея биха били отдушник и светъл лъч в битовизмите, в които е затънала. Вместо това тя те обижда, държи се заповеднически, кара се с теб...
Няма смисъл да продължаваш с усилията, явно не става. Да не говорим, че за да вземеш жена с 3 (три!! ) деца и твоето едно стават четири трябва мноооого, ама много сериозно обмисляне - достатъчно голямо жилище, децата ще пораснат, ще им трябва място, достатъчно голяма кола, направо микробус, учебници, дрехи, такси... Не ми се мисли как ще се справяте... То дори на почивка да отидете, ще ви трябват 2 апартамента... И на всичко отгоре мацката ще ти прави фасони, ще вдига скандали и ще прави номера! Не, не става тази работа!
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 005606b792 |
|
13. Най ме потресоха обръщенията "мама" и "тати" от децата! Абсурдна история. Вие на практика сте непознати, какви мама и тати, какви 5 лева? Добре си направи сметката, че освен тях четиримата, вземаш един бивш и една болна майка. Непосилен товар в дългосрочен аспект. Тя вместо да се радва, че се е намерил мъж, който иска да я носи на ръце, и то с 3 деца, седнала да прави фасони. Бягай с 200! Ще намериш някоя по-читава! И друго. Ако се съберете като семейство, голяма част от доходите ти, вместо да ги харчиш за своето дете и нуждите му, ще храниш 4 чужди гърла. Помисли си дали си струва!
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: a353acf07d |
|
14. От Автора:
Благодаря на всички Ви за коментарите, съветите, съчувствието. За това, че сте толкова добронамерени. Благодаря Ви, че почти всички, които сте коментирали, са взели темата ми и молбата ми за помощ и съвет толкова присърце, както е видно.
Действително чаках коментарите Ви (2 дни, докато бъдат одобрени).
Тепърва ще ми трябва малко време да ги осмисля, а виждам, че има и още, които очакват одобрение.
Днес най-сетне имах разговор с любимата след 5 дни... Смея да твърдя, че мина добре... Тя действително е малко темерут, "бавен реотан", както сама се изразява, не е много по многословието (докато аз съм обратното), но в момента наистина е страшно изтощена, направо смачкана психически и физически (от недоспиване)... Всичко й минава като на сън. Взимам го предвид, без да я оправдавам, и какво ме предупреждават много от вас - ще имам не едно, а няколко на ум.. Включително за бъдещето на моето дете... Все пак сега ще се опитам да я подкрепя всячески, да видим дали ще успея да я доведа до едни по-добри времена и състояние... И оттам вече... ще гледаме... Наистина я намирам за уникална по ред причини. Защото допреди месец-два, преди да й се струпат прекалено много нещастия (предимно обективни) на главата, нещата между нас вървяха направо вдъхновяващо.
Винаги мога да прекратя връзката... дори ако е в един момент заживеем заедно и видя, че нещата все пак не се получават.. или пък, че моето дете страда, не дай си Боже (защото във втория случай никога не бих бил от онези родители, които ще жертват щастието на детето си заради своя връзка).
Но истината е, че в момента и аз имам страшно много нужда от нея, и именно от тази връзка.. дава ми кауза, стремеж, разбира се, през призмата на любовта - но кауза, която след кошмарния ми брак ми беше изчезнала... И която "само" отглеждането на детето и работата не ми я даваха...
Прави са много от вас, че ако в крайна сметка нещата се разпаднат след време (от месеци до години), аз ще съм вложил много... но поне в момента съм склонен да поема този риск...
Тя наистина ме вдъхновява... и наистина в момента е много смачкана от живота - буквално допреди 2 месеца не беше такава... Сега по-скоро проблемът ми беше, че не ме търси, за да правя повече за нея, депресира се, затваря се... Мисля, че мога да бъда лекарството, искам да бъда, и мисля, че това не само ще ме накара да се чувствам полезен, но и ще вдигне отношенията ни до най-красивото ниво.. поне така се надявам. Но наистина ще внимавам много... Не умея особено да проявявам твърдост в тези отношения - просто не подсъзнателно не мога да възприема - уж двама души като се обичат - за какво ни е да си играем игрички, power games, нали, "Чакай сега аз тука да не й се обаждам, да видим колко ще изкара без мен" или такива неща - за какво е необходимо, вместо просто да се разбираме по най-добрия възможен начин и да се правим взаимно щастливи... Да, знам, че съм наивен по този начин, и че в отношенията между мъжете и жените просто няма такива филми, за каквито аз си мечтая.. И въпреки това подсъзнателно отказвам да го възприема и това е...
Както и да е - това стана отново много дълга публикация. Засега исках само да благодаря на коментиралите - знайте, че действително сте ми помогнали!
Сигурно ще отговоря на всеки или най-малкото ще пиша как се развиват нещата... Пак казвам, ще внимавам, ще имам много неща на ум, но днес просто като видях любимата ми в какво състояние беше... чак ме хвана срам, че искам да говорим "за нас". Все пак говорихме... И тя прояви разбиране и известна нежност...
Благодаря Ви още веднъж за коментарите. Приемете моите почитания за готовността Ви да отделите време и емоции, за да помогнете на непознат човек. Оценявам помощта Ви!
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: a353acf07d |
|
15. ОТ АВТОРА:
Здравейте отново. Пиша нов последващ коментар, макар че предишният ми още не е публикуван.
По-долу ще отговоря и на всеки от коментиралите поотделно – отново – с огромна благодарност за съветите...
Има доста интересни неща в нашия случай – или поне аз така смятам – и може би след време някой ще попадне на тази тема и ще я чете с развлекателна цел... На мен, разбира се, в момента никак не ми е „развлекателно“. Преживявам още една безсънна нощ заради любимата си и реших да ви пиша отново...
Ще го видите в предишния ми коментар – надявам се модераторите да го публикуват – малко преди да прочета вашите коментари, т. е. преди да се появят, успяхме да проведем разговор, в който тя обеща да промени нещата – най-малкото – по моя молба – да ме ангажира повече с нейните неща, вместо да ме държи настрана... за да не ме „въвличала, натоварвала и т. н. “ – на мен идеята ми за това е както да й помагам, така и все пак да прекарваме време заедно...
Този разговор беше онзи ден. „Заедно ли сме? “ „Заедно сме. “ – ми казва тя. И добавя: „Добре, добре, ще променя нещата... “ И на другия ден пак същото, т. е. нищо. Писа ми през деня – децата не успява да ги заведе на детска градина – те се тръшкат, заспиват посред нощ, спят до обяд... както и да е – писа ми през деня – обещава да ми каже след малко кога ще се видим, какви задачи имаме заедно, и после нищо. А аз чакам. Най-сетне следобед аз минах покрай тях на път за градината за моето дете. Видяхме се за 15 минути до блока... след редовното дълго чакане от моя страна. И какво мислите – едното дете отива на тренировка, а на тренировка отиват с бащата и с нея – и така 5-6 часа. Няма отношения с него, но с него прекарва 5-6 часа, а с мен, с когото уж има отношения – 15 минути.. И това е всеки ден – постоянно този идва да ги взима, после тя ходи да ги взима от него, после да се виждали с баба си и дядо си – т. е. майка му и баща му на тоя – и така нататък.
Познайте как се чувствам от това и как се почувствах. Крайно нечестно и несправедливо спрямо мен. Даже сега като го пиша, усещам какви коментари ще има, и аз го виждам същото. Тя на няколко пъти след скандали – понеже той в началото безуспешно се опитваше да проявява агресия към мен, а в мое отсъствие към нея – тя се заричаше повече да не му дава децата.. и после пак му ги дава (за да си почине за малко от тях... а на тях това не им се отразява добре)... и така по цял ден – оня да дойде да ги вземе, да се приготвят, минават 2-3-4 часа, докато стане това. После 2-3-4 часа тя да иде да си ги прибере, да се намерят, да им събере багажа, да ги качи в колата и т. н.
А онзи не работи нищо, наркоман, с когото не живеят заедно от няколко години (с неколкократни опити за събиране, пропилени от него, така става и бебето – няма да разказвам подробности) – но който е живял у тях, крадял ги, посягал й няколко пъти, децата виждат, това им се отразява много зле – сега се е „поправил“, откакто аз се появих в живота й – за пръв път от години е спрял да се друса, почнал да ходи на психолог, минал на диета – въобще, ако някой е спечелил от нашите отношения, това е той. И все се надява да се събират пак, очевидно. Аз й вярвам, че не иска да има повече нищо с него (макар че е хубаво човек да се съмнява във всичко). Но дори това ме дразни – той се бил поправил и тя си говори нормално с него... Аз с бившата си жена съм само на „здрасти“, след всички неща, които ми причини – при това ставаше въпрос за изневери, не за кражби, насилие и дрога.
И ето – с него 5-6 часа (по време на тренировката, преди нея, докато си тръгнат от нея, ама той бил стоял настрана, играел с едното дете, тя с бебето), с мен 15 минути, и то защото се появих неканен. Инак отново нямаше да се видим и на нея явно не й липсвам. Онзи ден тя пак ми каза – и една седмица, и две седмици да не се виждаме – ти знаеш, че сме заедно – нищо не се променя (т. е. не сме се разделили).
За какво по дяволите ми е на мен такава връзка? Нали така...
И въпреки това продължавам да я обичам... Всичко беше много различно допреди месец и половина някъде... Оттогава се сдуха страшно покрай всичките проблеми – но вместо да се обърне повече към мен, тя направи точно обратното. Майка й, която уж също много ме харесва, й казала да не ме натоварва и не знам какво си. А аз искам точно обратното, искам да сме заедно постоянно и да сме като семейство... Дори само самото й присъствие ми дава страхотни сили за всичко, вдъхновение... а когато не я видя, става точно обратното.
Така че за последните месец и половина – два – аз, от най-щастливия човек, и от положение, в което връзката ни се развиваше много добре, станах най-нещастният, а връзката ни е на път да изчезне. Допреди това толкова добре се разбирахме, че тя ми обясняваше как няма кой да ни събори, няма кой да ни раздели.. Пропусна обаче себе си. Има кой – тя. И то при положение, че твърди, че ме обича, че иска да сме заедно и всичко останало.
Пак ще кажа, ужасно я обичам, наистина я възприемам като страхотна, изключително специална.
Държа да подчертая, че след раздялата с бившата ми жена, след скандалите, тя се смахна, след като роди, аз мислех, че ще ми трябват поне 5-6 години преди изобщо да си помисля за друга жена. А в тази жена сега се влюбих, без да искам, само за 2-3 седмици... Т. е. съвсем спонтанно, не съм търсил. Нито пък тя.
И сега какво – след вчерашното изпълнение – утре/днес няма да я търся, да речем, че с дни няма да я търся (за мен ще бъде изключително болезнено, да не кажа невъзможно, агония) – и знам, че на нея изобщо няма да й направи впечателние – и седмици да минат, за нея ние сме си заедно, тя просто ще си гледа децата и ще ходи по задачите на майка си – да я вози тук-там и разни други. Иначе ние с нея сме си "заедно".
А аз от такова задочно „заедно“, което е задочно, направо агонизирам. (И по принцип, и защото си спомням, че преди няколко седмици изобщо не беше така - тя се мъчеше по всякакъв начин само и само да се виждаме. )
Понеже тази промяна в отношението, при която се виждаме много малко, вече продължава доста дълго, чувствата ми започнаха да отслабват. А нямате представа колко съм инвестирал във връзката ни. Колко съм я чакал, заедно с детето ми, колко търпение и разбиране съм вложил, колко... не е за разказване...
И сега какво, да се откажа ли? Много от вас вече ме посъветваха точно това... Как да се откажа от нея? .... Ако аз четях това, или ми го разказваше някой приятел, и аз бих дал същия съвет... И въпреки това не мога... Поне все още не мога... И нямате представа колко беше хубаво предходните няколко месеца – точно като в приказка – всичко пасваше – все едно аз имах половината парчета от пъзела, тя – другата половина – и го редяхме за отрицателно време...
|
...
| преди: 3 години, 7 месеца hash: a353acf07d |
|
16. Ще отговоря на всички, коментирали дотук, подред:
Номер 1 - благодаря за съчувствието, брат. Усещам справедливото ти възмущение относно моята ситуация, което е ясен признак, че си преживял същото. И знам, че си прав, изцяло.. И все пак аз това нещо с предприемането на определено поведение, за да се предизвика друг вид поведение у другия подсъзнателно така и не мога да го приема и това е. Разбирам го рационално, но подсъзнателно се съпротивлявам и толкова. Пишеш, че досега не си успял да върнеш никой от там... Май-май-май и аз няма да успея, а и няма да се върне сама.. Това е някакъв кошмар... значи като не се грижиш и угаждаш (въпреки че при мен не е имало такива моменти никога) – защо не го правиш; а като го правиш – айде, ставаш даденост, чао... Да речем, че ще се отскубна, чувствата ми ще притъпеят и т. н. Но тя няма да е „достатъчно силна и умна“ все едно, за да се спасят нещата.. Направо все повече почва да ми изглежда като изгубена кауза. Благодаря, брат! ..
Номер 2, има резон във всичко, което казваш – освен може би за „бръщолевенето“ – макар че знам, че съм многословен.. Затормозен съм определено, досаден – не, но няма как да го знаеш, като не се познаваме; но инак имаш право... :) Благодаря за наблюденията ти.
Номер 3, благодаря за добрите думи, за съветите, наблюденията... И аз бих дал същите съвети, ако бях отстрани... Просто все още съм много, много влюбен в тази жена... Сега и да искам, не бих могъл да прекратя нещата рязко... освен с много тежки психически последици за себе си.. но ако нещата продължат толкова нещастно и несправедливо спрямо мен още 2-3-4 седмици.. е тогава вече..
Номер 4, благодаря ти, да, и аз знам, че е нормално това, което казваш, че е... Аз съм най-добронамереният човек – самата тя ми казваше – „Колко си благороден, колко си внимателен, ти си нашият ангел“ – и т. н... Но нещата наистина отидоха в тази посока, че всичко това вече грам не се оценява..
Номер 5, историята е вярна, баце. Откачалник не съм в класическия смисъл на думата... но в някои по-особени смисли, определено може да мина за откачалник. Иначе и мен ме кефи поговорката, че „Краставите магарета се надушват. “ Едно време като малък даже я бях запомнил с кучета, не с магарета :)
Номер 6, благодаря ти, макар че коментарът ти е от най- „жестоките“, което не значи, че не може да е правилен... А къде да си търся „влюбена и всеотдайна“... Имал съм отношения и на различни континенти и все в крайна сметка... кофти... допреди да срещна любимата си – сегашната – казвах, че сигурно някъде има жена, която, освен всичко друго положително (красива, умна и т. н. ) да е и супер разбрана, и да оценява страшно много всичко, което правиш за нея – без да почва да го приема за даденост – като еднорог – може и да го има, но аз не съм го срещнал.. Е, когато срещнах тази и се влюбих, почнах да й казвам, че е моят еднорог.. И сега май почва да се оказва, че отново бъркам.
Номер 7, благодаря, кратко, ясно и категорично. Въпросът е, че, както споменах в един от коментарите си – според нея дори и да не се виждаме няколко седмици, ние пак сме си заедно и тя само си гледа децата междувременно... Да спра да тичам... – за мен е агония да не я виждам... толкова съм влюбен... и знам, че за да не агонизирам, трябва да се насиля да мисля, че я няма и не я имало... а когато това стане вече няма да има връщане, защото наистина това ще убие чувствата ми... Действително се чувствам все едно нямам полезен ход.
Номер 8, благодаря, както и за оценката за мен.. Бившият действително се е друсал няколко години, дори аз съм го виждал в това състояние няколко пъти, съвсем доскоро, преди да се „поправи“ заради мен – от ревност (виж коментарът ми по-горе, ако го публикуват) – онзи определено не струва, не тя. Тя обаче е много силна като личност и присъствие, доминираща, и почвам да се чудя дали оня нехранимайко не се почувствал просто смачкан от това.. не знам.. Той наистина е много коварен и подмолен индивид. Дето се вика, иска ми се да упорствам докрай за нея само и само да не му доставям удоволствието да види, че изчезвам от живота й... Въпреки че това разбира се не е сериозно. Но действително е толкова коварен, слаб, но коварен.
Номер 9, благодаря – пак ще кажа... от коментара си по-горе – не съм си търсил нова жена изобщо, след кошмарния брак и развод.. влюбването стана съвсем спонтанно и съвсем бързо... И аз бих да такъв съвет... Само че аз съм от тази страна... много ми е трудно да се успкоя, както ме съветваш.. ще трябват още седмици на такива кошмарни развития на отношенията, за да се притъпят чувствата ми – а пък аз ще се надявам да не се стига до там, а обратното...
Номер 10 – благодаря ти за най-позитивния коментар и за добрите думи :) Сега, това не значи, че е верен... :) Дали съм направил всичко правилно до момента – ами доскоро и аз така си мислех.. Между другото – точно това й казват и всичките й познати, съседи, дори децата и майка й – да не ме изпуска по никакъв начин... И въпреки това тя последните няколко седмици... все едно не е онази, в която се влюбих... Възможно е да депресия – и да няма общо с мен.. Но дори при това положение пак прави грешка, и не е справедливо да не се обърне повече към мен, а да се затваря. Благодаря ти още веднъж много за подкрепата и добрите думи!
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 0e02571da2 |
|
17. Не те съветвам да продължаваш тази връзка-на първо място четейки историята ти ми се струва,че тази жена не изпитва тия чувства,които ти изпитваш към нея.Затова се държи по този начин.За всяка жена,разведена,с 3 деца е печалба от лотарията да намери читав мъж,който приема децата и и я подкрепя финансово и емоционално.И не би се държала по този начин,а всякак ще се старае да не го изгуби.Би било чудесно и нейните,и твоето дете да израснат в нормално семейство,но не забравяй че децата и си имат баща и какъвто и да е той си е техния татко.Сега са още малки,но като пораснат бъди сигурен че и най-малката забележка да им направиш ще ти казват-ти не си ми баща и не можеш да ми кажеш какво да правя.Често съм го виждала в семейства където има такава надена работа.Освен за всичко друго не е зле и за себе си да помислиш-че няма кой друг да те мисли.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 0f73f534db |
|
18. Така...
1. Може би е добре да прочетеш какво е съзависимост. Тази жена твърде дълго е зависима заедно с децата си от емоционално нестабилен човек, какъвто е всеки употребяващ субстанции и на нея й се е наложило да изгради самодостатъчност за да оцелее.
После, грижата за болен човек изисква същото. Всъщност съзависимост се появява, както при хора със зависим партньор, така и при партньор с болест. Представи си състоянието хем нищо да не зависи пряко от твоите решения, хем да е необходимо да контролираш ситуацията и да носиш отговорност за нея.
И за капак - Ти г-н Свръх Чувствителност, който непрекъснато изисква внимание и да се ходи по терлички около него.
Жената не търси финансовата ти помощ, защото и без нея си я натоварил с ненормални очаквания. Тя иска да е убедена, че НЕ зависи от нечия помощ, защото животът я е наритал и й е показал, че трябва да разчита единствено на себе си.
2. Ти самият си емоционално зависима личност. Съжалявам, но е факт. Правиш жертви, непоискано добро и после изискваш в замяна някой друг да се погрижи за емоционалното ти състояние, че и го държиш отговорен за неспособността си да си стабилен във финансов аспект. А този някой даже не е наясно със сделката, той не се е съгласявал да ти дължи толкова много, пък и не е поискал нищо. И вместо стабилен партньор, от който има нужда за да се отпусне, че е в безопасност е получила един лабилен, който само я натоварва с чувство за вина за това, което е.
Студена е, затворена е, защото има нужда да е това в момента за да се справи. Ти се явяваш 5тото дете, дърпащо я за полата, просещо внимание и любов, а тя вярвай ми е изчерпана в момента. Процесът да си върне доверието е дълъг. За това ти е казала да си настоятелен. Едва ли, казвайки го е очаквала поредния зависим от грижите й.
3. Такива тати и мама след няколко месеца връзка, грандиозни планове дето си ги мечтаеш просто звучат адски несериозно на фона на това, че откази за виждане от очевидно много ангажиран с отговорности човек, те връщат в първи клас.
Знаеш ли какво е Rock to build on? Това й трябва на тази жена, не просто силен и стабилен човек, а по-силен и стабилен от нея. Тогава ще свали гарда. Повярвай ми, не й пука за цветя, сърчица и поеми, иска безопасност и опора. Не мъж дето "леко обидна дума" го сразява и разклаща из основи. Твоята чувствителност бие на емоционална лабилност да ти кажа. Чувствителните хора именно усещат другия, кой има повече нужда от подкрепа и разбиране в момента, м? Таткото с едното дете на свободна практика, или майката с 3, болен родител и финансови проблеми?
Стига й рева в скута, ами превърни малкото ви срещи в оазис. Бъди този, при който е приета каквато е, подкрепена и разбирана, ако наистина можеш да предложиш това. Знаеш ли колко ще й е приятно да има поне един човек, които не я упреква, а е доволен от нея и колко й е писнало от чувство за вина, че не прави и не дава достатъчно? Точно така се чувстват хората със съзависимост, отговорни за чувствата и състоянието на всички около себе си, за това не се грижи за себе си, не вярва, че има право. Ти затвърждаваш това й убеждение, тя нямала време за тоалетна, но трябва да има за любовна среща...
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 089ee0d50d |
|
19. Авторе, номер 6 съм. Не намирам коментара ми за жесток, а за обективен. Аз съм като теб, напълно те разбирам. Това бе и причината да си позволя да напиша коментара. Аз съм от жените, които когато се влюбят дават свръх много, такава любов не е за всеки, най-малкото трябва да намериш някого на когото това му е приятно или не го притеснява. Личи, че си емоционален, влюбен и мек. Никой не те спира да изживееш любовта си към тази жена, изживей я ако искаш, от всичко прозира, че ще страдаш. Ти страдаш и в момента, просто си влюбен, а когато сме влюбени губим представа за реалността.
В свят, в който любовта е сведена до забавление по екскурзии, правене на секс, ако те обидя няма да се извиня, защото съм по-важен, повтаряне на заученото обичам те като някакви малоумни папагали, хора като мен и теб трудно намират сродни души. Е, аз понякога тропам с крак, не съм лесна, но с това свръх, което давам компенсирам. Малко биха го разбрали.
В моя любовен живот имам две силни любови, гоня средата на тридесетте. С единия съм дълги години, може би твоят брак не е изтраял толкова. Този мъж никога не ми е повишил тон, не ми е посягал, на всяка глупост, която върша се смее, не ме обвинява, не ме обижда, смее се. Има търпение. Никога не ми е затворил или невдигал телефона, когато го търся, стига да чуе, разбира се. Огорчавал ме е, без да иска, аз се засягам просто, ти даде такъв пример с твоята възлюбена, показвам му, че ме е обидил, не се извинява, а просто ме прегръща и успокоява. Имаме си и своите търкания, но той рядко ме оставя с буца в гърлото, с него лесно я преглъщам, не остава там в гърлото. Любовта е усещане, не думи. Мисля, че те разбирам, защото и при мен всяко действие и дума режат сърцето, усеща се много надълбоко. Досадна съм понякога с любовта си дори след толкова години и когато му досаждам, гушкам и прегръщам, често ме избутва, казвайки ми да се махам, но винаги се смее и го намира за забавно. Надявам се, да намериш такава жена, защото хората като нас могат да виреят само в такава среда.
Другата ми силна любов беше с мъж, а буците в гърлото бяха много и не толкова, защото е бил груб или лош с мен, а характер. Може да отговори, може и да не отговори. В същото време за него бях разтърсваща и силна любов. Външен фактор го издразни, млъкне, буца. Осъзнае, че е сбъркал, после най-влюбените сме на света. Има личен проблем, не пише, буца. Споделяше, но често казваше - нещо се случи, ще се смееш, като ти разкажа, без да дава повече обяснения. Едва като се видим разкаже случката. Вътрешният му свят не е балансиран, затвори се, изключва всичко и всички, буца. Нещо го тревожи между нас, замисля се и мълчи, буца. Разбира се, в останалото време беше, както казваш ти "приказка", не съм изживявала подобна. Тази приказка, когато свърши ме остави с дълга депресия, а повярвай ми не сме се карали, не сме се обиждали, нямаше нищо грозно помежду ни. Приказката свърши нелепо, с неразбиране, глупаво затваряне в себе си и нежелание за комуникация. Нещата можеха да се изчистят с един разговор, какво да правиш - характер.
Авторе, влюбен си жестоко, но дори да заживееш с тази жена, буцата ще ти е в гърлото. И тя е там или защото не ни обичат, или защото ни обичат неправилно, така както не ни се иска. Надявам се да се откриеш в моя пример, струва ми се, че чувстваме нещата сходно и наистина е трудно да намерим такива поне малко като нас. Просто има много фактори, които като се съберат водят връзката ти към крах. Сега споменаваш и бившия, който се борил и я искал. Как го виждам аз, влюбен си, ще се бориш, ще пробваш, рано или късно ще осъзнаеш, че не си заслужава, дори и да сте заедно. Трудно ще се отдръпнеш или ще го направиш неочаквано, уморен и изтощен от всичко. Може и бившият да извади жокер от джоба и да спечели, жените вярват, че мъжете се променят. Пък може и да го обича и да се върне при него.
Пожелавам ти успех, и времето бързо да те извади от тази ситуация, защото е агония. Не вярвам да се развият между вас дълдотрайни отношения, ако пък стане дано да е дълги години занапред, ако ли не, дано срещнеш жена, която иска да живее в приказка и поставя любовта на пиедестал. Интересно ми е коя зодия си.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 089ee0d50d |
|
20. Авторе, пак съм номер 6. Сетих се едно-две неща. Интересно ми е как тази жена роди не едно, а три деца на някакъв, който е долен коварен наркоман (изричам тези думи само за контраст)? Самият ти казваш, че си го виждал няколко пъти в грозна ситуация, логично тя го е виждала ен пъти в такава ситуация и все пак му е родила три деца-уж случайно, първото да е случайно, ма другите две. Казваш разделяли се-събирали се, третото така станало, тази жена грам не се е погнусила от поведението и същността му, а го е прибрала пак и му раждала още деца. Бих разбрала да го прибере защото е баща, няма къде да отиде, но дотам. Тя не се гнуси от същността му, поне тогава. Поведението му, дори не я е пречупило в отношението й към него, а му е раждала още деца. Жените, които са способни на това или са много глупави или лудо обичащи, или и двете.
Сетих се за една позната, не мисля, че е твоята, тя беше, предполагам още е позитивен, усмихнат, ентусиазиран човек, с широка усмивка, не обижда. Преди години бяхме близки. Тя има три деца, както в твоята история. Реални хора, реална история е това. Има мъж, поне това се вижда в социалните мрежи. Много са щастливи, обичат се, взаимно си го казват. И не е бутафория, защото е искрен човек, който не се стреми да гради фалшиви образи. Имам и друга приятелка, която гради фалшив образ и разликата между двете е огромна, та тази е искрена. Пълна идилия. Преди време с друга позната си говорим за нея, и тя възмутена, с пренебрежение към мъжа й и това между тях ми заразказва, неща които не знам. Мъжът й взимал наркотици. Първото дете било бебе, когато той от никъде я издърпал и изгонил посред нощ с бебето, без яке, обувки, пари и телефон на минусови температури. Едвам му се примолила да й даде телефона, за да звънне на майка си.
Тази приятелка не й е също близка сега, били сме всички някога. Т.е. знае за една случка, разказана някъде, а със сигурност е имало не една, а много такива, за които ние не знаем. Как се развиват нещата, раздели-събирания, ражда му и другите две деца. Сега той й е безумно благодарен, че спрял наркотиците, обича я безумно, семейството му е щастието, не знаел какво би правил без нея. Тя също му засвидетелства безумна любов. По това което виждам сега, изглеждат добра влюбена двойка, независимо от лошите моменти.
Пиши тук след две години да разкажеш какво е станало, аз съм любопитна, да видим кой е бил обективен в преценката си. Стига с тия англо-американски простотии и слогани и термини кой бил емоционално зависим, кой бил нарцисист, дай да казваме обичам те на всеки и всички, защото утре може и да няма. Ти си просто влюбен, студените жени не биха те разбрали. Ясно е, че някои коментари ще ти се понравят, тъй като са в твоя полза и емоционално те задоволяват, но реалността е реалност. Пиши след две години, сега химичният процес в тялото ти не ти позволява дори да мислиш.
Вторият мъж от другия ми коментар, взимаше трева, кокаин и пиеше. Не мога да си представя да ми беше направил три деца, едно станало, ма още две. От любов правих доста неща за него. Реалността е реалност.
|
...
| преди: 3 години, 7 месеца hash: ba9d80663a |
|
21. Авторе, историята ти звучи доста сходно с моята, която приключи преди повече от 10 години. Разликата е само в това, че моята "изгора" имаше само едно дете и то не бебе, а на 10 години.
Колкото и да съм съгласен с теориите на Н18 (не знам мъж или жена е), няма как да пренебрегна и собствените си наблюдения, които са в разрез с теорията. От позицията на изминалите години мога да кажа следното - лутах се като теб близо 2 години, макар че нещата бяха ясни още след първите 5-6 месеца. Сложих край (знам, че звучи грозно), но е факт. След няколко месеца мълчание, "изгората" реши да ме потърси, дори беше учудена, че вече имам друг човек до себе си. Направи дори опит отново да сме заедно, коренно се промени в отношението си към мен, изведнъж се оказа, че може да зареже всичко, само и само да поговорим, да пием кафе или питие. Предполагам обаче си чувал за стомните за вода, нямах вече желание да лепя счупеното. Изводите ми са в няколко посоки - първо и аз като теб бях съкрушен от неуспеха с брака, трябваше ми вентил за изпускане на пара, трябваше да направя всичко онова, което не ми бяха позволили да направя у дома, но се оказа, че на момата и трябва само човек за задоволяване на физиологичните нужди, дори и през ум не и минава за ново семейство. Естествено, че в такава ситуация срещите се свеждаха до едното изчукване, а когато на нея не и се чукаше си намираше безброй оправдания с болна майка, грижа за дете, боли в главата, корема, сърцето и т.н. В добавка на всичко това кака спазваше строг пост, разбирай и аз трябваше да не си помислям за секс 2 пъти по 45 дни в годината. Няма да изпадам в повече подробности (миналото да си остане в миналото), ти сам ще помъдрееш и ще разбереш на собствен гръб, че си си строшил времето и си пропилял енергията, която би могъл да дадеш на човек, който заслужава и иска, а не на разглезена... която няма доходи, много и е тежко, но не слиза от колата, ходи на тренировки с децата и бившия си, който в същност изобщо не е бивш.
В заключене ще кажа само едно - трябва да се справиш със себе си, а не с нейния темерутски характер, тя не е, не е била и никога няма да бъде твоя човек.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: ba9d80663a |
|
22. Н6-19-20, не бих се наел да сравнявам мъж и жена по отношение на изразяването на чувствата. Не случайно е казано, че жените обичат с ушите си, а мъжете с очите си. Авторът е влюбен, това е безспорно, но е влюбен в образа, при това този, който сам си е нарисувал. Ти си разлюбила защото не са искали да галят ушите ти с празни приказки и обещания. Различни сте и дори и да се срещнете пак няма да си паснете. Знам какво те привлича в него и защо толкова много държиш да му се представиш, но той няма да те разбере или поне няма да е сега - остави го да съзрее, всеки трябва да направи своите грешки и да изтрезнее. На всички ни е ясно, че мацката не струва и пукната пара, но за него тя е Богиня и той сякаш е готов да и принесе в жертва собственото си дете. Нима има разумен човек, който да не се замисли как новата "мама" ще намери време за още едно дете след като не се справя със собствените 3? Нима тази мама ще може да даде добро възпитание, пример, кураж, да не говорим за любов на чуждото отроче? Мамата си е направила сметката и хладнокръвно е обявила присъдата си, но някой трябва да я чуе, а не да фантазира, че ще бъде помилван.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 2205279b11 |
|
23. Боже, Боже! Тя намала време да ПИКА от търчане по ТРИ малки деца (едното още БЕБЕ) нашият се затръшкал, че нямало нежност... Лелеее, колко си далече от реалността, не е за вярване просто!
Даже не си познал в каква ПОСОКА ще са коментарите! Точно в обратната!
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 0f73f534db |
|
24. От Номер 18
Номер 6 и др., този човек или е водна зодия (най вероятно рак), или е везни, те така успяват да се претопяват в ситуациите и да стават максимално удобни за обичане, според моите наблюдения. Вече и на мен ми е интересно.
Номер 21, благодаря за вниманието. Мислил ли си, че ако беше сложил този край на 5, 6 месец, когато си усетил, че не те устройват тези отношения щеше да получиш тази реакция още тогава? Защо е нужно да се унижи един човек до краен предел и да му се счупи стомната, че да се сети, че и той е важен и заслужава?
Много го наблюдавам този синдром напоследък и при жените, и при мъжете. Значи човек не се обича, не се грижи за душевни си комфорт, раздава се за другия и очаква този друг, разбираш ли, да го оцени. Еми... Кауза пердута. Човек, когато не си цени времето и ресурса, няма как друг да го направи. Ако си 24/7 на разположение на някого, ако ще и дете да ти е, пак няма да оценява времето ти, че даже и ще започне да го разпределя за личните си прищевки, защото ти явно не знаеш какво да правиш с него и не ти е ценно. И това няма нищо общо с любовта на другия, а с твоята към себе си.
Много е важно да си дадем сметка, че отношението, което получаваме от хората е огледало на собственото ни към нас.
Познай какво ще стане ако Авторът другия път каже на жената "Днес няма да мога, разбрал съм се да се видя с еди кой си". И следващия път като се видят вместо да изтъква нуждата й от помощ и да предлага такава, й каже " Изумително се справяш с целия този филм" и до там. Аз ще ти кажа. Първо, ще разбере, че той все пак има някакъв живот (а не обсебен от нея) и ще започне да цени времето му, защото то вече няма да е на тепсията. Второ, ще си каже "Най после някой оценява това, което правя и мисли, че се справям" (защото й е писнало навсякъде да е горкичката тя) после ще си даде сметка, че явно за да получи помощ ще трябва да го заявява ясно и конкретно, защото се е показала твърде саможива.
Извинявай, ама нашето момче не й дава мегдан, както се казва да му каже "Имам нужда от помощ", защото и помощта му е на тепсия та. Той не си дава този шанс да бъде потърсен, а това ще му достави огромно удоволствие, няма какво да се лъжем.
Много е ключово да се прави разлика между жертва и не поискано добро и помощ и добрина. Хората са го казали "Направи добро и го хвърли в морето", а не "Направи добро и хвърли цялата отговорност за личното си щастие в ръцете на длъжника". Тая сделка... Не е честна. Поздравления за мъжката солидарност, ама аз не подкрепям такава безотговорност към себе си. Да си отговорен за нечие чуждо щастие изцяло е непосилно бреме.
За съжаление, след последния коментар на Автора не съм оптимист за тия отношения, предполагам, че жената вече не го намира за ценен човек (защото той не се цени, не за друго) и даже й е станал досаден. Докато ония трупа точки, започвайки да се грижи за себе си и за семейното време.
Нищо, ще му е за урок, че сами си слагаме етикетчето с цената.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 63454ce60c |
|
25. „Не хвърляйте бисерите на свинете, защото те ще ги погазят и ще се извърнат срещу вас.“
Ев. Матея, гл. 7, ст. 6
Ей това те чака теб, авторе, жалко само за детето ти. Нямаш ли на кого да го оставиш, че го мъкнеш и по срещите си и да чака с теб тази ("Колко съм я чакал, заедно с детето ми") ?
"Мисля, че мога да бъда лекарството, искам да бъда?" Какво лекарство, бе наивнико? Най-обикновен провайдър ще и бъдеш и на нея и на майка и, че даже и на оня надрусания, може вече и да си. Защото каквито и да ти ги реди, де факто не е разделена с него. Ти имаш нужда от лекарство!
"Винаги мога да прекратя връзката..." Не, не можеш! Дори и след не знам какви гаври още, ако ще да роди и още едно от наркомана, пак ще и намираш оправдания, стига само да благоволи да излезе с теб и да ти каже две сладки приказки. Ти не си толкова добър, колкото си безволев, слаб и мекушав, без грам достойнство и самоуважение. Затова и тази не те уважава и те разиграва като маймуна. Може и три месеца да не иска да те види, но е сигурна, че като ти подсвирне и ти каже, че сте заедно (кога ли?), ще дотърчиш да си излива душевните отпадъци в теб, като в кошче за смет. Точно такива мъже жените НЕ обичат, само ги използват. Ако още не си го разбрал.
Сори, но истината боли.
Вземи си подреди приоритетите в живота, гледай детето си и себе си, длъжен си и си отговорен за това дете, което си създал, на за многодетната си Дулцинея, нейните имат баща. Бъди поне малко мъж, а не хлътнал до уши тийнейджър.
Кауза ти давала, да, кауза пердута.
Както и това, че на теб можем да ти помогнем с каквито и да са мнения. Каквото човек сам си направи, цяло село не може да му го направи...
|
...
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 33c79f911f |
|
26. Не знам на колко години си авторе, но сигурно съм по-малка от теб и ще си позволя да изкажа моето мнение, въпреки скромните ми 22 години и предвид факта, че нито съм омъжена, нито имам дете. Хората изписаха толкова много в нейна полза и са прави. С 3 деца е убийствено трудно, особено ако са момчета. Преди за направи избора да има 3 е била наясно с това каква отговорност я чака. Въпреки това според мен повечето разводи се случват, защото родителите се вглъбяват в децата и забравят за себе си. Не споря с факта, че децата са на първо място, но не мога да разбера защо забравят за себе си. Затова, че имат съпруг/а до себе си и този човек все пак трябва да му се показва, че е желан, обичан и нужен. Да, повечето казват, че любовта се доказвала с действия, да! НО ако не се казва с думи какво се случва? С ушите се обича повече, за да чуваш, че си обичан трябва да го чуваш. Така, тази твоята жена винаги ще дели нейните деца и твоето, не знам дали си се замислил затова спрямо отношението и "сопането" когато си се обърнал към него. Това, че тя те е засегнала по някакъв начин, начин включващ и детето ти и не е сметнала това за обида.... НЕ ЗНАМ! Бъди с човек с когото няма да ти се налага да правиш компромиси, те не са нужни при сродните души. Не всички са като теб, авторе! Ти имаш огромно сърце, което може да побере и 10 деца и да се грижиш за тях по един и същи начин, но жената, която обичаш не е така. Ако наистина държеше на теб щеше да показва грижовност, внимание и обич непрекъснато! За да му кажеш и покажеш на един човек, че го обичаш повече от себе си не е нужно да сте 24 часа неразделни!
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 0f73f534db |
|
27. "Стига с тия англо-американски простотии и слогани и термини кой бил емоционално зависим, кой бил нарцисист, дай да казваме обичам те на всеки и всички, защото утре може и да няма. "
Интересен съвет в заключение.
Всички тия "слогани" не са, нито англо, нито американски, нито нещо ново под слънцето. Нарцисизмът и голяма част от диссоциалните личностови разстройства са открити още през 1822г. от френски невролози и патолози като Жан Шарко, Пиер Жане- учители на Фройд, бащи на психоанализата. Супер, че ти се струват New age, обикновено качествената информация е винаги актуална.
Мога да се обоснова и чрез историята на Рамаданчо и Силвана от "Девришово семе", на чист българо-турски, както и с хиляди други. Тоя триъгълник един с антисоциално личностно разстройство (нарцисист, социопат или психопат) и двама съзависими си е абсолютна класика в световен мащаб, нали, само че на много хора съвсем няма да им светне лампичката и се ограничавам със слогани.
Обичам те!
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: 089ee0d50d |
|
28. Номер 22, 6 съм. Пропуснах факта, че такъв характер той прояви, когато го помолих за време с ясната мисъл, че може да почака, но и да се отдръпне. Това, което описах бе поведението му при отдръпването. Преди това не съм имала проблеми с него, което не изключва проявата на самовглъбяване от негова страна в по-дълга взаимна връзка. Да, не отричам, че е незрял. Отдавна направих своите изводи. Ни най-малко слушам с ушите си. Моделът на поведение на жените днес по отношение на мъжете е далеч от моето себеусещане.
Номер 18, винаги са ми били интересни индивиди, които не могат да вникнат в написаното, пък, изтъкват прочели не малко сериозни книги. Дори не схващат поантата на написаното, настроението, с което е написано,камо ли сарказма. Явно още си на Фройд и компания. С коментара към номер 21 лично за мен затвърди англо-американските глупости, които ни заливат на пазара и в мрежата-съвременни, съжалявам, че не съм споменала Фройд и компания, за да ти се издигна в очите като начетен камарад. Изкара поне шест човека с някакви отклонения. Трябва да ти спрат тази литература. Авторът иска жената реципрочно да му отвърне с някакви чувства и ако тя го правеше, а, о, изненада, тя го е правила, по това време сигурно не беше съзависима, той щеше и месец да издържи без да се чуе с нея. Няма да задълбавам тук. Да се върнем на глупостите, забавно е, мъжът е скала на жената, изискването е да се съобразява с нея, с нейния личен живот, нейните проблеми, нейните правила, но тя няма никакъв ангажимент към него и емоционалното му състояние. Той трябва да е скала, но не само, да промени своя характер, за да се впише лесно в нечия матрица от маниери. Или да се прави на студен идиот само и само да я привлече. Аман от стратегии, игри и манипулации. Нещата са далеч по-лесни, когато са взаимни. Както спомена номер 21, напрактика нещата стоят различно от теорията по-горе. Защо номер 21 не се отказал, няма по-големи манипулаторки от жените, ако разбираш. След всичко, което спомена не прочете ли, съвременните гурута какво съветват жени в ситуацията на възлюбената. Да си подредят живота и едва след това да мислят за емоционално обвързване. Двете неща са несъвместими.
По-уместни за автора сега са Страданията на младия Вертер и Фрагменти на любовния дискурс, биха помогнали на автора повече ми се струва.
Забавно ми е самозадоволството, което усещам от коментара към мен, отива ти на годините. Дати и имена се помнят и проверяват най-лесно. Лично аз ще запазя за себе си какво открих за твоето емоционално състояние и стремежа да психо- там каквото беше, автора и номер 21, мъжете тук и не само. Надявам се жените да разберат, че мъжете не са парцалени кукли, длъжни да се съобразяват само с техните емоционалности, да започнат да правят компромиси, по-точна дума би била отстъпват, но неоставяйки ги да се възползват от това. Много не биха били сами и биха изградили дълготрайни красиви отношения, е, трябва и любов. Задочната любов си я запази! Тия болните разбираме само от топла близка обич.
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: ba9d80663a |
|
29. Н18, 24 не знам за какво ми благодариш - 21 съм. Има една приказка "сакането не е като моженето". Аз не съм актьор, камо ли добър такъв - няма как да кажа нещо, което не мисля, да си измислям ситуации за да лазя по нервите на другия, да го провокирам с отдръпване и т.н. С две думи няма как да надскоча себе си, Авторът на темата също не може да се надскочи и съветите в прав текст не му помагат да разбере, че се движи срещу себе си и интересите на детето си. Именно поради това се опитвам да не давам съвети и да не звуча наставнически, опитвам се с личния си пример да го провокирам да се замисли. В интерес на истината, не на 5-6тия месец, някъде на 10-11тия се опитах да приключа, но тогава са ме разконспирирали или просто са си помислили, че блъфирам и ефектът на бумеранга се стовари върху умната ми глава т.е. аз се върнах с молба за прошка. Тъпо е според книжките нали! Едва след втората раздяла човекът разбра, че няма блъф и се промени, но вече казах за стомните. С две думи, в живота няма рецепти, няма и ясно разписани правила, има само някакви обобщения на база житейски опит (не само собствен). Та в този ред на мисли се сетих колко късно проумях, че "на сила можеш да вземеш, но не и да дадеш".
|
| преди: 3 години, 7 месеца hash: ba9d80663a |
|
30. Номер 6, аз съм 22, но също така 21 и 29. В съвременното консуматорски ориентирано общество не се толерират по-емоционалните мъжове, те дори са смешни в очите на модерните еманципатки. Не знам какви книжки са чели сегашните моми, не знам къде и с кого са се консултирали, но са станали хладнокръвни и пресметливи, "интересът, клати феса" е водещото във взаимоотношенията. Разсъжденията ми се базират не на някакви научни изследвания или публикации, последните оставям на академиците. Аз обаче съм най-обикновен човек и изводите си правя на база прочетеното тук и в други подобни сайтове, а също така на база личен опит. Това, което ми се набива на очи е, че повечето жени тук са на мнение "ако не следващия" т.е. лесно влизат в нова връзка, още по-лесно излизат от нея, емоциите се свеждат до доходите, жилището и колата, които са задължителен атрибут за мъжът, който евентуално би им подхождал. Казано с други думи, съвременните девойки, не търсят партньор, с когото заедно да изградят бъдещето си, те са в очакване мъжът да им кацне с всичките си придобивки т.е. както при мама и тате всичко да им е на готово и за тях да остане да се любуват на прекрасните изживявания от секса. Сексът, в този ред на мисли, се е превърнал в разменна монета, ако ти си дащен на тема парцалки, дрънкулки, ресторантчета, екскурзийки, то и аз ще съм дащна на... Ами едно момиче, което е стояло пред огледалото по 4-5-6 часа на ден, висяло е с часове в социаните мрежи, маникюрът и прическата му са по-важни от книжките, кафенетата са му като роден дом няма какво особено да предложи освен секс. Няма нормален, здрав мъж, който да не иска секс, но също така след секса очакванията са за качествена комуникация, а не за задоволяване на нечии капризи.
Напълних/ме темата на автора с разсъждения, за които той не е искал мнението ни и затова ще се обърна и към него с въпрос, на който сам да си даде отговора - с какво сегашната жена превъзхожда бившата му? Нима сегашната също не е тръгнала по мъже още преди да е уредила взаимоотношенията си с "наркомана". Може и да е станало дума за развод, но да не съм обърнал внимание, така или иначе "бившият" присъства в живота и доста здраво - там нещата не са приключили на емоционално ниво и ако той наистина се "поправи", вероятно печелившите карти ще са в него, а не в теб авторе. Дори и той да не се "поправи", пак първото раздаване ще е за него, ще мине време докато стане ясно поправил ли се е или не, а през това време ти ще си на резервната скамейка, ще те поддържат загрят, но няма да си в играта. Твой личен избор е дали да продължаваш да упорстваш, аз не бих се хабил, още по-малко да се доказвам на човек, който няма потенциала да ме оцени. Кофти, ама факт, сам си го усетил, но не искаш да си го признаеш - втора цигулка си в момента и рискуваш да си такава още много години! Както прецениш, само не забравяй, че със себе си водиши още един малък човек, който е като попивателна, каквото види сега, това ще пренесе в собственото си семейство.
|
...
| преди: 3 години, 6 месеца hash: 8fab0735df |
|
31. Още от самото начало си поставил нещата на погрешна плоскост. Стихове...Сигурен съм,у че не са лоши, дори са хубави, защото чувствата ти са силни и искрени, но тя няма нужда от такива работи. Просто е оплела, грубо казано, един льольо, който да я подкрепя и дундурка с трите й деца, защото сама е трудно... Жената няма нужда да бъде обичана, тя има нужда да обича... Тя теб не те обича. Казва, че те обича, като демо-версия, за да те върже, да си й под ръка. За да те обикне, трябва нещо да прави само за теб, да те спечели, да положи усилия... Ама защо да се напряга, като си й в кърпа вързан, със всичките си стихове и романтични чувства! Подозирам, че с доброта и непресторна емоция си разглезил и предишната си съпруга, за която прочетох в друга подобна тема за следродилна женска депресия... Аз мисля, че е въпрос на време, извинявай за откровеността, но и новата ти партньорка да почне да ти изневерява, стига да й се отвори време и сгоден случай. Защо? Защото ти за нея не се олицетворяваш със силния самец-осеменител, вожд на племето, с алфа-мъжкаря, достоен да я заплоди, а с някакъв чувствителен мекушав женчо. Може и да не си такъв, ама тия твои стихове и чувства, без да получаваш отсреща нищо в замяна, именно към това усещане са я навели... При разведена жена с деца винаги ще е така. Ти ще си последна дупка на кавала.
За изневерете - възможно е да почне да ти изневерява с бившия сѝ, защото тя на него цели три деца му е родила, такова нещо без чувства от нейна страна не става. А старата любов ръжда не хваща. Пиша ти право куме в очи, защото няма смисъл да те щадя. Все по-лошо ще стават нещата и щом те вижда безумно влюбен и в кърпа вързан без никакви усилия от нейна страна, тогава, питанката е- защо да си прави някакви усилия, като и без таях те има в най-горещ вариант??????????? Очевидно, за да получиш любовта й, тя трябва да заслужи твоята, а ти си й я дал даром. Е, логично е, че ответна любов няма да има. Затова, извод, или съвет, както искаш го наричай - или късаш с нея и си търсиш жена без деца - най-доброто и може би единствено правилното решение, или почваш незабавно да дозираш вниманието си към нея, така че тя НИЩО ДА НЕ ПОЛУЧАВА ДАРОМ!!!!!!!!!) Внимание само срещу усмивка и ласка! Ама, ще кажеш - това е търговия, а не любов... Ами да, жените любовта я разбират именно като сделка, това са много прозаични същества повечето. Избирай си вариант, но ако намериш друга жена, най-добре свободна и без деца, не прави същите грешки и с нея ,защото ще заприличаш на Гюро Михайлов. Не се откривай преждевременно и нежност САМО срещу нейна заслуга. Дресировка, с други думи. Тя ще те обикне, ако почне да влага свои усилия във връзката, а не да получава обич наготово. Трябва да я накараш да прави за теб някакви неща, да се жертва за теб - само и единствено тогава жената може да те обикне. Разбери ме правилно. Друга опция просто няма. Стига си повтарял все едни и същи грешки, просто ми е жал за теб.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: a353acf07d |
|
32. Аз съм авторът на тази тема. 2 месеца и 18 дни, след като я пуснах, реших да пиша на коментиралите, пък и на прочелите я, как се развиха нещата. Дължа ви го, защото голяма част от коментарите тогава ми бяха много полезни, и за поне известно отрезвяване, доколкото беше възможно към онзи момент, както и да изчерпя вариантите от опити да придвижа нещата напреди, или поне да ги спася под някаква форма. За това – благодаря на тези, които коментираха, малко повече на коментиралите с градивна критика.
Ще спомена конкретно номер 18/24 – дано да види, че съм писал пак. Неговите коментари може би бяха най-точни и полезно (но такива бяха и някои други – няма да влизам в толкова големи подробности, че без друго пиша пространно) – правилно ме определи, че съм с лабилна психика (заради преживени неща в детството, характер и т.н. – няма значение) – но това не е нещо, което крия, включително съответната жена беше наясно и с това, и с всичко. Прав е, че съм водна зодия. Засипа ме с тежки критики, почти изцяло верни. Аз подходих конструктивно, разбира се, като се опитах да извлека поуки и идеи от акцента, който той или тя постави върху съзависимостта, опитах се да приложа съветите му/й, за които благодаря. Но и те не доведоха до положително развитие. След това дълго предисловие, ето какво стана, откакто писах последно.
Стана едно огромно нищо. Но поне успях да разлюбя жената, за която писах. И която беше жената, която съм обичал повече от всяка друга през живота си (вече съм във втората петилетка на 30-е си години).
Още не мога да повярвам какво ми се случи, що за любов беше... колко бях влюбен... не съм бил толкова влюбен и в бившата си жена, нито пък през ученическите и студентските си години. Обичах тази жена с невероятен плам... който пламна много бързо, и угасна също така сравнително бързо. (А защо е угаснал толкова бързо ли, ако е бил толкова силен, ли? – Ами тя самата го угаси – плюс това се насилих с крайно напрежение на волята да постъпвам поне малко рационално – въз основа на уроците от проваления ми брак – където въпреки проблемите продължавах да се мъча и да се мъча и да се мъча – а можеше да прекратя нещата много рано... от друга страна пък нямаше да имам прекрасното си дете... както и да е.)
Обичах тази жена буквално до смърт. Бях готов да умра за нея на секундата. Не знам що за опиянение беше това. Обичах и децата й като свои, като моето собствено... Когато ме наричаха по име, или погрешка/съзнателно „тати“ – сърцето ми трепваше...
Два, може би дори три месеца бяха страхотни с нея – не се бях чуствал толкова добре, толкова успешно, психически, физически, професионално – от много години... Тя беше начертала бъдещето ни, обеща да ме подкрепя във всичките ми стремления и беше започнала да го прави – грижеше се за мен по начин, по който и бившата ми жена не го е правила, дори в началото на връзката ни... Тя не беше лудо влюбена както аз, но ме предупреди, че е „бавен реотан“, бавно сгрява, но когато се влюби истински, е наистина истински... и като че ли този момент беше дошъл. Тя ме убеждаваше, че няма какво и кой да ни събори, няма какво и кой да ни раздели.
Не можех да повярвам, но въпреки това мислех, че съм намерил жената на живота си... и с нея бях готов да превземам света...
Затова бяха и всичките излияния в тази тема – когато в един момент – или по-скоро след няколко седмици на проблеми – тези, които съм описал по-горе... Просто беше нещо, за което винаги бях мечтал – тя ме накара да се усещам много по-силен, отколкото някога съм бил. Отделно че самата тя наистина е страхотна – и като ценности, и като интелект, и като характер, и като външен вид...
Какво стана? След като писах тук – първо темата, после и коментарите – просто тя се затвори – в прекия и преносния смисъл – изпадна в тежка депресия и лека-полека – въпреки всичките ми опити, настоявания, молби – както ли не – някак си да поддържаме връзка (живеем на 1 км разстояние) – тя ми обясняваше как била изпаднала в някаква дупка и сама трябвало да се извади от нея – и аз трябвало да я оставя и да я чакам. Викам, добре – мога да те чакам до края на живота си – като в „Любов по време на холера“ – кажи ми само – нека да се видим, ако искаш, след 1 месец. Или 2, или 3, или когато и да било – определи ми дата! Аз ще чакам колкото е нужно...
В един момент да се срещаме й беше станало бреме – да намери кога, да се приготви, трите деца, майка й, не знам си какво, кой какво щял да каже... Спря да ми отваря, спря да ми отговоря и на домофона – защото децата щяли да чуят и веднага да искат да се видят с мен и с детето ми – а те наистина ни обичаха и ни се радваха – и тя не можела да се оправи с тях. Ако само минаваме за 5 минути, после не можела да ги успокои с часове...
Стана депресирана, затворена, нищо общо с онова, което беше само няколко седмици по-рано. Викам – добре, аз също съм минал през нещо подобно (с тази разлика, че тогава нямах любим човек, ако бях има някого всеотдаен като мен до себе си, може би дори това само по себе си щеше да ме спаси) – разбирам, ще те чакам, сама да се оправиш – щом не искаш моята помощ – само ми дай някаква определеност; поне ми отговаряй по телефона, в чата от време на време, определи ми някаква дата, след колкото време ти е нужно – просто за да знам, че имам някаква цел, че ще бъдем заедно, вярвам ти, просто, за да знам, че ще имам път към теб, към нас, към това да сме заедно, да бъдем всички семейство.
Е, не, го направи. Това, което направи, беше да – не, не, няма нужда от такива неща, уговорки, ще се виждаме, ще се чуваме – всичко ще се управи – и така седмици наред обещания за виждане, за телефонни разговори, за писане по чат – и всичките нарушени... Пълно игнориране с дни, без да ми отваря, да ми вдига – всичко в резултат на това депресивно състояние – разбирам го, знам какво представлява – с тази разлика, че трябваше да се обърне към мен, вместо да се отвърне към мен, при положение, че ме имаше – и с тази разлика, че поне трябваше да постъпи отговорно и разумно и да ми насрочи дата – ако ще, и за след 1 година, и т.н. – докато се оправи психически... Аз щях да чакам и да чакам, и да работя, за да я впечатлявам все повече и да сме осигурени всички.....
Нищо подобно. Вместо това само уговорки и всичките нарушени – десетки и стотици – и сърдене при най-малкото споменаваме за „нас“. И то при положение, че аз й помагах по всякакъв начин...
Дори я молих, многократно – хайде, докато се извадиш сама от дупката – поне ме използвай да ти помагам – чисто и просто ме използвай – дори да се разделим, нищо няма да ми дължиш, под никаква форма – просто искам да правя неща, нещо за теб, за децата....
Дори и това не направи – не е като да искала да ме използва и да ме захвърли – а можеше да ме използва много и за много неща – материални, всякакви....
И не е като да не е имала чувства... Който прочете описаното по-горе, ще каже – ами не те е обичала, не е имала чувства, не е искала да се виждате и това е. И аз си го мислих много пъти (при все, че знам какво е да си в депресия...) – но наистина – мислих си го много пъти... Затова преди околко месец и половина – направих символичен жест, равнозначен на скъсване на отношенията... Тя ми беше дала един неин скъп предмет, останал от баба й, който да държа в ръцете си, когато не успяваме да се видим, когато ми лиспва много, когато ми е мъчно за нея.. И това беше още преди месеци...
Пак казвам – щях да я чакам с десетилетия, ако ми беше казала, щях да направи всичко, което беше поискала от мен... просто тя нищо не поиска!!!!!!! Нищо не ми определи... вместо това – само обещания и нарушаване то им – в един момент по няколко на ден...
Така че реших да й върна този предмет с аргумента, че нямам моралното право да го държа, след като очевидно фактически спряхме да имаме отношения – просто самото състояние на нещата ме убиваше – преди да ми кажете, че на нея й е било много по-тежко и съм постъпил егоистично – пак ще изтъкна – от нейна страна трябваше само едно изречение – чакай ме, ще се видим еди-кога си (след седмици, месеци, години...)! чакай ме дотогава... Пък дори да се беше оказало напразно чакането – аз пак щях да имам цел, свързана с нея, пак нямаше да я обвиня. Тя обаче не намери сили, далновидност, егоизъм, ако щете, да ми даде това едно изречение – да се подсигури, за всеки случай с мен... ако не ме обича, а иска да ме използва.. да речем – нали... теоретично са възможни всякакви варианти...
Аз просто исках – при такъв труден период – да държим някаква връзка и да ми дава да й помагам с каквото мога, да се чувствам полезен за нея... или поне да ми определи нещо за близкото, средното или далечно бъдеще.... Чувствата ми към нея можеха и щяха да останат непокътнати с десетилетия...
Вместо това получих – безкрайни обещания и безкрайното им нарушаване... Пак казвам – исках съвсем малко – в краен случай само едно изречение – чакай ме еди-колко си време.. или пък, съответно, ако не иска да сме заедно и не ме обича и т.н. – Чао, сбогом.
Знам какво е тежка депресия, бях в такава навремето като студент в чужбина... Но дори и в най-тежката депресия човек може да направи едно съвсем дребно усилие, ако го е грижа за някого – а и, съдейки по това, което видях, те беше в депресия, но в никакъв случай в най-тежката, дотолкова, че мозъкът ти да е парализиран и буквално да не можеш да мислиш...
Така... няколко дни се опитвах да се получи лична среща, на която да й върна онзи предмет – не и не – обещания и нарушаването им. Най-сетне отидохме с детето ми и го оставихме пред вратата...
И това, което последва, ми показа, донякъде изненадващо, че може би наистина ме е обичала... или поне е имала някакви сериозни чувства към мен...
Не беше го намерила – привечер я уцелих в някакъв чат онази вечер – питах я дали го е намерила – тя беше изнадана, като гръмната, сащисана, от това, че съм й го върнал. Първоначално слисана, а малко след това вече се оказа силно афектирана и реагира вбесено... все едно когато се разделяш с някого, когото си обичал – последваха няколко часа преписки – от нейна страна с главни букви, обвинения... очевидна болка.. даже премина на друг език (българка е, но цялото си детство е прекарала в чужбина и съответният език й е повече като роден – аз имам прилични познания по него за щастие) – много се изненадах от реакцията й....
Един вид – тя си знае, че я обичам, че се обичаме, че сме си заедно и няма значение, че не се виждаме седмици и месеци, че не ми се обажда й пише (а съм й подарил два нови телефона с карти – просто почна да ги държи изключени), че клеча да я чакам с часове, че нещата се промениха коренно от това, което беше, че и аз съм човек, че имам душа, че имам чувства, че – най-важното – имам дете, за което трябва да се грижа – и което също започна да страда... и по нея, и по нейните деца, и по това, че аз бях започнал да се чувствам зле...
Жената си знае, че сме си заедно и точка. При това БЕЗ да каже нещо, да даде някаква определеност, някаква перспектива, някаква надежда, някаква цел – пак казвам, в краен случай, дори с едно изречение!!! Не, няма такова нещо.
И то при положение, че знае колко съм й помагал, как съм се грижил и за нея, и за децата й...
И в най-тежката депресия да се намираш, нищо не оправдава така да се отнесеш с близкия си човек. Без едно изречение на определеност, без нито една думица... Освен безкрайни празни обещания.
И така изгубих напълно доверие в нея. Може и да не съм имал право – но доверието и то е ирационално чувство като любовта – просто изчезна в рамките на няколко седмици – когато някой ти обещае нещо и не го изпълни – и то нещо елементарно – няколкостотин пъти – щеш, не щеш, подсъзнателно спираш да му вярваш. А нищо не убива любовта както загубата на доверие... И това ми е го беше казвала сама тя в добрия ни период – веднъж като се изгуби доверието – няма връщане назад – само че го беше казала по повод на бившия си мъж, нехранимайкото-наркоман.
Изгубих напълно доверие в нея. Няма оправдание да не можеш да кажеш едно-единствено изречение на определеност на човек, който знаеш колко те обича, колко ти е помагал, който също не е в цветущо положение, който също има дете, и когото уж обичаш и искаш да градиш бъдеще, семейство, и да ти помага да се грижи за децата ти. Няма. Никаква депресия не може да оправдае това. А и да може – ами душата си е душа – колкото и лудо да я обичах, спрях да й вярвам. И това уби любовта ми.
Сърцето ми, от което извираше поезия за нея – в прекия и преносния смисъл – се превърна в една огромна дупка – а тя не си мръдна пръста да се опита да предотврати това. Или пък да постъпи благородно – да каже, да ме излъже дори – не те обичам, чао, сбогом, за да не страдам, да не се измъчвам. Няма такива работи.
Вместо това, като й върнах онзи предмет, първо беше слисана, после побесня... Не очаквах такава реакция, признавам. Мислех, че ще й е безразлично. Затова – и понеже защото няколко седмици по-рано ми беше казала – когато почнаха признаците, че е изпаднала „в дупка“, т.е. депресия – и сама трябвало да се извади – че ако аз я оставя, това щяло да я довърши – но и тогава не звучеше особено убедително – а и впоследствие показа, че не я е грижа толкова – искаше да си стои затворена вътре вкъщи, с трите пощръкляващи деца и с болната си майка, с която непрекъснато са в конфликти... Та за да не я „довърши“ това, й дадох да разбере, че според мен имаме шансове заедно, че още я обичам, което си беше така, просто връщам предмета, защото смятам, че нямам право да го държа при това положение. И не я излъгах. Тя като че ли го прие и се успокои. Но на мен ми падна огромен товар от сърцето с това, че върнах този предмет и спрях да смятам, че сме заедно и сме във връзка, че се обичаме, имаме отношения, имаме бъдеще заедно и т.н. Просто аз самият бях започнал да изпадам в депресия, спрях да работя, положението ставаше страшно. А на нея очевидно не й пукаше за мен и за моето дете – ако беше обратното, трябваше съвсем малко усилие от нейна страна да ми даде цел и да ни запази заедно.
След няколко дни тя ми писа имейли – до там стигнахме – нищо, че живеем наблизо, че има телефони, чатове, месинджъри – пише ми имейли – че си мислела за мен и че още ме обича – на другия език, който й е като роден... И да съм й дадял време да се оправи. Викам – и аз още те обичам и имаш колкото си искаш време.
Оттогава мина повече от месец. Никаква комуникация повече. Буквално мога да кажа, че чувствата ми към нея – ако не изчезнаха, то поне потънаха някъде. Изстинаха, тя направи всичко възможно да ме излекува от тях – не положи грам усилие да ги запази, да ги съхрани, ако щете, ей така, за далечното бъдеще, за всеки случай, за зор заман, дето се вика на малцинствен език.
Странна жена... Как си мислеше, че – дори и най-силните чувства на света – могат да оцелеят безкрайно без ни най-малко усилие от нейна страна... при нарушени безброй обещания и при пълно игнориране... Или може би афектираната й реакция при връщането на онзи предмет е била плод на нещо друго, просто разклатени нерви.....
Да не говорим, че тя беше наясно, че аз съм безкрайно търпелив, но в момента, в който осъзная, че нещо безусловно е несправедливо, или безсмислено, не се колебая да използвам „ядрената опция“ – случвало ми се е на няколко пъти, и, смея да твърдя, винаги с право, и в личен, и в професионален план – независимо колко съм обичал съответното нещо, дейност, човек... Независимо колко добре ме е карало да се чувствам преди това.
Тази жена ме загуби. Не е ясно кой от двама ни загуби повече. Но винаги ще смятам това за колосална загуба за всички. Може би най-вече за децата ни. И може би най-вече за нейните... Защото вече бях успявал да ги дисциплинирам и да ги уча на неща, нещо, което тя не успяваше, и защото нямаше да жаля сили и средства да се грижа за тях като за свои.
Загуби ме. Знаете, когато чувствата ви към някого изстинат, почвате да си давате сметка за всичките отрицателни неща у тях, които сте пренебрегвали. Може да не сте били чак заслепени и да не сте ги забелязвали, но сте ги пренебрегвали.
Ето например – с децата й. Разглезила ги и после не може да се оправи с тях. Не успява да ги заведе на детска градина, защото най-голямото се тръшка – не й дава сърце да го остави там – съответно и средното копира всичко, и то се тръшка, и то губи, и то не ходи на градина.
На градина не ходят, въпреки че са записани, даже едното е в частна, и се плащат пари, но пък ги записва на разни частни заниятия, тренировки, уроци и прочее глупости, направени, за да измъкнат пари от свръхамбициони родители. Отделно едното дете има един проблем, вреден навик, който тя може да реши за една седмица с известно строгост, но го оставя така, понеже не може да понесе рева и сълзите, които ще дойдат, докато се отучи... Това не е добро родителство... За да си родител, трябва да си силен и твърд, поне понякога. И аз не съм образец за твърдост, но, когато знам теоретично, че нещо работи, се опитвам да го прилагам.
Съответно по-добре по цял ден децата й да са затворени вкъщи, вместо да ходят на детска градина, да не излизат, заедно с депресираната си майка и болната си баба. (Колко пъти ми обещаваше и на мен, и на тях, и на баба им – че ще ги води на градина и на другия ден нищо –включително защото имаше варианти да работим заедно по разни проекти.) По-добре да са затворени значи. И да излизат само с баща си, уж бившия наркоман, и морално деградиралите му родители, които години наред са му давали пари от пенсиите си да си купува за шмъркане, без да вярват, че го прави... Няколко пъти сам съм извеждата децата, заедно всичките, из града, на различни места, да правим различни неща – е, нямаше такава радост и такова щастие... за тях, за моето дете, та включително и аз мен, който винаги съм искал голямо семейство.
В добрия ни период тази жена ми казваше, че няма как да се откаже от мен, защото птиченцето веднъж кацвало на рамото. Тогава си довършвахме изреченията, всичко беше приказка... Но ето че някак успя... успя мен да откаже от себе си...
Не ми се обяснява как, но знам, че не се е събрала с бившия си мъж, уж вече излекувал се благодарение на ревността към мен бивш наркоман, нито пък нещо друго подобно. Знам обаче и че е в постоянна комуникация с него – заради децата... Който иска да мисли, че е нормално, но не е – след всичко, което знам, че им е причинил на всички... Тя си мисли, че така прави добро на децата, а обратното е вярно – веднъж на две седмици с този нехранимайко биха им били предостатъчни. Мисли си също, че прави услуга и на себе си – уж да си почивала от тях за малко – а не си прави сметката, че постоянните уговорки и приготоврления всеки ден да ги взима онзи, после тя да си ги прибира – й отнемат по 5-6 часа на ден – време, което тя на мен никога не ми отдели, поне последните месеци, може би за малко в добрия ни период. Криворазбрано родителство е това според мен, в много отношения, включително спрямо отношенията към бащата, бившия уж наркоман и насилник, и нехранимайко, и като цяло изключително подмолен, коварен и безчестен тип – това беше първото ми впечатление от него, когато го видях, още преди да се запозная с нея, което се оказа и напълно вярно.
Не виждам вече как бихме могли да бъдем заедно. Много страдах, преди да й върна онзи предмет, много страдах и след това, по това, което загубихме. Едва сега лека-полека започвам да се възстановявам психически. Нейната депресия ме прати и мен в някаква депресия... по-лека (като говорихме за съзависимост – ако номер 18/24 прочете това)...
За да сме заедно отново – трябва тя почне да прави неща за мен, каквито аз правих за нея.. и после да ме слуша и да изпълнява (а досега аз бях готов да правя каквото ми каже) за неща като възпитанието на децата и какво ли още не – като и първото, и второто са невъзможни.
Все пак трябва да й благодаря. Месец-два бях невероятно щастлив.
Винаги съм си търсил жена, която да ме подкрепя морално – нищо друго, само морално – за да мога да знам, че имам някого безусловно, за да мога да се разгърна... И от всички до момента, при нея бях усетил тази подкрепа най-силно, може би това допринесе да съм толкова лудо влюбен в нея.
Инак – понеже писанията, споделянето в този сайт е, и за да се учим едни други – дали от грешките си, дали от успехите си – ще пренебрегна възвишените си чувства и моралните си принципи за секунда и ще дам и реално финансово изражение на загубата от това скъпо удоволствие – човек като се разочарова, спокойно може да стане крайно циничен и често с пълно право. Загуба от това скъпо удоволствие – около 10 000 лв за шест месеца – като половината са „пропуснати ползи“, а част от останалото са пари, дадени на заем, които не искам да ми се връщат, и няма да взема, дори и да ми се дават, а другата част са всекидневни подаръци, както и някои покупки, повечето непоискани, но направени от моя страна с чисто сърце. Пиша го не толкова от цинизъм след разлюбването, колкото, все пак, за да дам и тази страна на нещата за мъже, които може да са в моята ситуация.. Прав е номер 18/24, че повечето от това добро беше непоискано. Но пък и жената ми даде да разбера още в началото колко й е некомфортно да се обръща към мен по подобни въпроси, така че, когато съм подразбирал какво е положението, съм се отзовавал самостоятелно.
Все едно – беше истинска, истински красива любов от моя страна, а поне до някаква степен и от нейна. Аргументите ми са – не пожела да се възполза от мен истински (не говоря за горното – имаше огромно влияние над мен, и ако искаше, можеше да ме използва материално в много по-голяма степен и за много по-дълъг период), както и явно беше афектирана, когато върнах онзи предмет.
Жалко за всичко... След годините мъчителен брак с развод, всичките нещастия... мислех, че ще минат години, много години, преди дори да се замисля да си търся отново жена.. Тя се появи изневиделица... Сега хем ми е огромна празнота в сърцето и душата, заради начина, по който свърши всичко, хем пък ми това преживяване ми показа, че не бива човек да отписва себе си..... но пък за какво ли... за да преживява още и още подобни неща, а вярата му в истинската любов и в съществуването на сродна душа да бъде раздирана парче по парче.
Осъзнах също така, че в онези месеци, значително пренебрегнах собственото си дете – въпреки че положих максимално усилия да не е така.. Всъщност не толкова че го пренебрегнах, а просто до тогава 100% от времето ми и вниманието ми беше насочено към него.. а когато бях с нея известно време не беше така... та... може би не е било пренебрегване.. може би и аз съм имал право на нещо за себе си... Все едно – сега се върнахме в изходното положение – като продължавам да внимавам за разглезването...
Тъжно, жалко и мъчно. Наистина никога не бях обичал никоя жена колкото тази. Никога, никога. Но пък всяка друга, която съм обичал, почти до самия край на съответните ни отношения, си е „мърдала пръста“ поне мъничко за мен. Тази – заради депресията си ли, заради характера си ли – от един момент просто спря, изостави ме – и то на фона на всичко, което ми БЕШЕ обещала, и на фона на всичко, което бях направил и продължавах да правя за нея, често пряко сили; пусна ме по нанадолнището, без да направи и най-мъничко усилие, без да даде и най-малък признак, че осъзнава, че и аз съм жив човек с душа и с чувства, че и други хора имат деца, не само тя. В онзи афектирания чат разговор – когато й върнах онзи предмет – тя ми заяви, че не съм бил дори близо до това да съм доказал любовта си към нея (смятайте ако това е вярно, тя колко „близо“ е била до това да е доказала нещо към мен...); а когато й казах колко страдам от това, че спряхме да общуваме, от празните й обещания – тя ми заяви, че не съм дори и знаел какво било истинско страдание (за сведение тя е загубила sibling в зряла възраст, а аз – за съм загубил родител в ранното си детство...)... Но тези думи може би са плод само на афект. А може би не. Вече е без значение.
Знам, че депресията прави ужасни неща с хората. Но ако някой ме обвинява, че не я чакам – не знам – може и да е прав... Но сърцето, душата.. колкото и да е рационален човек, да се опитва, често не се поддават на контрол – за влюбването, но и за загубата на доверие, за разлюбването...
Може би тя още си мисли, че ще бъдем заедно. Ще ми е много трудно да говоря с нея, когато или ако това най-накрая се случи някога.. но какво.. дали ще очаква „да плеснем с ръце и да се прегърнем“...?
Да завърша с някои изрази по народному: „развали се хубавата работа“, „хубавите круши свинете ги ядат“, защо не и „разбира ти свиня от кладенчова вода“ – идват ми на ум и разни други – но стига толкова.
Така и не мога да реша да съжалявам, за кое точно да съжалявам – тази година за мен в личен план завършва точно толкова нещастно, колкото и започна – все едно тази жена, всичките планове и мечти с нея, бяха някакъв божествен сън. Божествен, но сън.
Едно от нещата обаче е, че все повече ми се набива заключението, че не ми е писано да съм щастлив в личен план и толкова. Да не се пъна, да не се мъча, да не се напъвам. Да се мъча да си изгледам детето, да си работя на компютъра... и толкова. Тази работа с любовта, с отношенията може би не е за мен. Може би не е за мен и толкова. Това, че имаш да дадеш любов, че искаш да правиш някого щастлив – кой го интересува... Светът е жесток, гаден, по какви ли не начини, той седнал за някаква си любов да се окайва.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: e861aa105b |
|
33. Авторе, като ти прочетох последния коментар ми изплува едно заглавие на Шекспир- "Напразните усилия на любовта". Неговото обаче е комедия, при теб е драма.
Интелигентен мъж си, но пак ще го напиша- мекушав по характер и добър до глупост. Не искам да те обидя, но това ми е мнението. Мога да разбера да те излъжат веднъж, два, пет пъти и да простиш и да се надяваш, но да те лъжат нон стоп, а ти да чакаш години с надеждата, че ще бъдете заедно е абсолютна утопия, да не кажа по-лоша дума. Важни в този живот са делата, не думите. Разбрал си го най-после, макар и по трудния начин.
И стига с тази депресия , не може всичките глупости, лъжи и калпавия характер на някого да се оправдават цял живот с депресии. Който иска да се "измъкне от дупката" прави някакви усилия в тази посока - има психолози, психиатри, антидепресанти, терапии. В написаното не виждам тя да е предприела нещо. Общуването с такива хора влачи и здравия в дупката и осакатява малко или много и неговата психика. Както си го и почувствал.
Тази жена не е проявила елементарно УВАЖЕНИЕ към теб и чувствата ти, камо ли някаква любов. Когато обичаш някого, искаш да го виждаш и чуваш поне. Как когато разбра, че се измъкваш от влиянието и намери време и начин да ти пише и да беснее с часове? А когато си се обаждал преди не те е отразявала изобщо? Щом не е оценила какво е имала, не го заслужава. Остави я на съдбата и и толкова.
Каквото е било, минало е. Продължи напред, дължиш го на детето си. Занимавай се с него, вземи му някакво животинче и се грижете за него, чети, занимавай се с фотография, рисуване, писане, каквото ти се удава ...
Ако имаш приятели, общувай с тях (макар, че времената сега не са много за гости). И не спирай да очакваш и да виждаш хубавото около себе си. Светът не е нито само гаден и черен, нито само светъл и прекрасен. А животът е какъвто си го направим.
Ако все пак тя те потърси, подходи с разума си и не се вкарвай пак в същия кошмар. Каквото и да ти казва, пак ще е същото. При такива като нея развитие няма или е само към по-зле. Просто и кажи да не разчита повече на теб и да те остави на мира..
Не забравяй, каквото не те убива, те прави по-силен.
№25
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: a353acf07d |
|
34. Отново съм авторът.
Моля да ме извините за многото печатни (и една груба правописна) грешки, както и за разтеглените синтактични конструкции в коментара ми под номер 32. Пуснах го, без да го редактирам, което не беше добре, но пък отрази точно състоянието ми.
Номер 25/33 - Благодаря за коментара ти - както и че явно си изчел цялото ми излияние. Ако това се случваше на някой мой приятел, и аз бях този, който дава съвет, щях да говоря по същия начин - който е и правият, и правилният. Когато става въпрос за мен самия обаче, ми е страшно трудно. Все едно вече стигнах до това, което и ти казваш, по трудния начин - въпросната жена сама ме "излекува" от любовта към нея, зорлем...
Инак новият ти коментар е по-умерен, за което благодаря, онзи под номер 25 беше по-остър... Може и да съм мекушав, но всъщност не съм до такава степен, до каквато би си помислил човек от написаното. Просто съм много търпелив, винаги опитвам с добро, даже с най-доброто възможно... Много хора приемат това за слабост/глупост или каквото и да е там, и после остават неприятно изненадани, когато търпението ми се изчерпи... Включително бившата ми жена... Както казах, когато се е стигало до там, съм използвал и "ядрени опции"... управлявал съм няколко години и голям международен екип - пак на същия принцип и със значителен успех... това беше преди години, после се дауншифтнах доброволно.. както и да е - прав си почти на 100% за всичко (което значи, че си прав, не знам някога, някъде и за нещо дали има стопроцентна сигурност).
(Ето сега например - образованието и професионалният ми опит са ме научили да разглеждам абсолютно всякакви варианти като възможно, дори фантасмагорични, т.е. да не се ограничавам само до най-вероятните - поради което последните седмици все пак се питах от време на време - възможно ли е да греша, а тя да е права да прекъсне отношенията ни за известно време? възможно ли е да правя грешка да сложа кръст на всичко - ами ако тя се върне един ден и бъде същата, каквато беше в добрия ни период, кратък, но добър, и дори още по-добра - пак ще кажа - никоя жена не ме е разбирала и подкрепяла по такъв начин както тя, не съм усещал никоя друга толкова близко до душата и ума си... Правилният отговор тук е - дори да е възможно, е много малко вероятно, и няма как да се знае, така че по-добре сложи кръст веднъж завинаги. И въпреки това съзнанието се пита и винаги ще се пита... сигурно.. ако не срещна някого другиго, да не говорим за някой по-подходящ от нея... както и да е.)
Другият ми голям недостатък в посока "мекушавост" - всъщност два - Първият: все си вярвам, че истинска любов и сродна душа съществуват. Преди да срещна тази жена, казвах - "сигурно някъде има жена или жени, които са едновременно красиви, умни, добри, разбрани, мили и подкрепящи - просто аз не съм ги виждал - като еднорозите - може и да ги има, но аз не съм срещал такива създания." В добрия период на тази жена за това й казвах, че е "моят еднорог" - съответно и тя беше запозната с горния цитат, и се смеехме на това... Сигурно трябва да спра да вярвам най-накрая.
Вторият: на тези години разбирам на рационално ниво, че отношенията между мъжете и жените се свеждат до игри на сила/власт, влияние и надмощие, а явно не до възвишени чувства и взаимност, не до очевидно въображаемата истинска любов... и въпреки това СЪЗНАНИЕТО ми го отхвърля... разбирам го рационално, но не мога и не мога да го (въз)приема... не ми идва отвътре да си играя игрички и не мога да го приема като модел на поведение - "чакай сега аз тука ще й се обадя след пет дни, пък ще се държа еди-как си, пък после след три дни ще й смигна в чата, като се видим ще се държа на еди-какво си положение, да не си въобразява много-много..." - Е, НЕ МОГА И НЕ МОГА да го приема и възприема... за какво изобщо са му на човек такива отношения?! За мен идеята е да се сме спокойни заедно, да имаме пълно или почти пълно взаимно разбиране и да искаме да се правим един друг щастливи - нищо повече (по отношение на личните ни отношения, не говоря за други амбиции). Разбрах по трудния начин, че този мой модел с жените НЕ РАБОТИ. И пак не мога съзнателно да избера някакъв друг. Просто не виждам смисъл от пауър плей в отношенията с уж любимия човек... Който иска и може, да го прави... и му е приятно и интересно. За мен - явно остава да съм сам в личен план и това е. Или евентуално невероятната възможност да попадна на жена, която мисли и чувства огледално на мен - и към която да имам привличане (щото нали... *все пак*...)... Няма смисъл от друга връзка, в която да не можеш да се довериш на (почти) 100% на любимия си човек, просто няма. Имах и такъв опорочен брак... щях да си стоя в него, ако това ми е допадало. А явно такива връзки са много, много редки. Или дори като еднорозите - чувал съм за тях, но не съм ги виждал.
Знам една история от селото на едните ми баба и дядо. В началото на 40-е години - библиотекарката в селото - красива и умна, образована, мила, страхотна жена... на път да се ожени за любимия си, млад и напет момък, местна гордост... За зла участ през Втората световна война го убиват на фронта - не помня в Югославия ли, в Унгария ли, през 1945-а. И онази страхотна жена какво прави? Остава му вярна и остава сама до гроб. Почина преди двайсетина години. Въпреки всякакви кандидати кой от кой по-добър... И аз си мисля, че животът й до голяма степен отива нахалост по този начин... сигурно и любимият й, ако е можел да й проговори от онзи свят, е щял да я умолява да се омъжи, при положение, че него го е нямало вече... И въпреки това не мога да не се възхищавам на тази жена... и не е като да е влязла в манастир, да речем... остава си в реалния живот с всичките му съблазни... Сетих се за тази история, като спомена Шекспир.. За съдбата на тази жена, на тази двойка, знам от един местен краевед, който я смяташе за далеч по-достойна и трогателна от тази на Ромео и Жулиета - те отказват да живеят един без друг - а тази жена прави избора да изживее всичките си отредени дни, до старостта, но вярна на любимия... Не казвам, че търся чак такава възвишеност.. просто явно наистина има и такива хора, и такива жени и то някъде сред нас...
Както и да е... обратно по конкретната тема - нямам представа дали тази жена ще се появи пак някога сравнително скоро с презумпцията, че ние всъщност сме си заедно, тя се е оправила и може да продължим от там, където сме оставили нещата... тогава ще се връщам многократно да препрочитам новия ти коментар, за да ми помогне да устискам... Най-малкото ще ми е от помощ, ако имам още съмнения... Така че - благодаря!
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 1563a643fc |
|
35. Авторее, авторе.... за какво ти трябваше... идваш ми доста мазохист.. Тя не е била привлечена от теб... С всеки ход с който си опитвал да и спечелиш сърцето ти си я отдалечавал повече.Понеже твоите ходове са бил тип ,,лазене в краката и, и целуване на подметките и,, Приеми го като градивна критика, а не подигравка.В тоя консуматорски и феминистичен свят, такива чуствени и емоционално лабилни мъже, биват сдъвквани и изплюти от акулите.Коментара на номер 1 за Цезар и покорния роб и палеца на горе на долу е било най-точно определение на ситуацията ви.Дори и да се беше получило между вас, щеше да се захванеш с ,,Лозе на баир,, Грижите за нея и за децата, както и за майка и, щяха да те изцедят и трябваше да се зачеркнеш като човек.Тия деца са от наркозависим, и има голям шан и те да генетично предразположени към зависимости.Те сега са малки и сладки, но да не забравяме, че подобното прави подобно... Утре те пречукат за една доза.Самият факт, че му е родила три деца на тая утрепка, е трябвало още тогава да ти светне червената лампа... що за стока е.В момента има голям шанс да си резервна гума. Ако, те потърси някой ден, не се поддавай на женските сълзи.... те винаги са коварни...
Ченгиз Хан
|
...
| преди: 3 години, 4 месеца hash: a353acf07d |
|
36. Благодаря и на теб, Ченгиз Хане, за съветите :) Както и за това, че явно си изчел всичките ми писания.
За какво ми трябваше... ами наистина страхотна жена... освен че привлекателна, но и интелигентна, много, въпреки че може да не изглежда така от написаното - но допреди нея не ми беше случвало да имам връзка с жена, която винаги да разбира какво имам предвид.. включително по разни отвлечени, теоретични и академични теми... по "екзистенциални въпроси", ако щеш.. Плюс това наистина даваше вид, че ме подкрепя, и подкрепата й беше осезаема... Хайде, да не започвам пак.
Пак ще се повторя от по-горе: ако ставаше въпрос за някой друг, и аз бих дал същите съвети, при това още в началото. Част от приятелите ми го направиха.. друга част, като ме видяха толкова влюбен, казаха - "давай, да видим какво ще стане, може пък да е за добро..." - но и те разбираемо бяха много скептични. Както и да е - пак ще кажа - стигнах до разлюбването зорлем и по трудния начин, но стигнах...
Гледам в една друга тема от скорошните някои сходства - тази: " Жената, която обичам, ме търси, но вече има дете от друг" - там някои от коментиращите съветват автора на темата от "резервна гума" за жена с дете, която явно го търси заради сигурност, а той я е обичал истински, да се превърне в решаващата страна, т.е. да не тича след нея, а да поддържа "лежерна връзка" при неговите условия и да я "ползва" само за секс... За миг се замислих за нещо такова - разбира се не бих - не само защото би ми било твърде трудно да огранича нещата само до там, но и защото..... би било истинско душевно извращение - и при мен, както и при автора на другата тема - жена, която си обичал истински, повече от всичко на света, впоследствие да започнеш или поне да се опиташ да си играеш с нея и да я "ползваш" само сексуално... и тя, а не ти, да не получава насреща нищо в емоционален план... ужас, чисто и просто ужас, да направиш нещо такова - ужас на първо място за самият теб, за теб, който истински, истински си обичал - не казвам, че не би било справедливо - може би било, ако съответната любов на живота ти си е играла игрички с теб и те е държала "за резерва", след като се нахойка с разни отрепки. Може би би било справедливо да получи от собственото си лекарство... но кой би имал силите и защо да опорочава чувствата си такава погнуса - жената, която си обичал, да се превърне в нещо като предмет за теб... По-добре просто да запази красив спомен за възвишените си чувства към една жена, която просто е изчезнала... и така някак си да продължи напред...
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: a77a08679f |
|
37. Много думи, за да се оправдаеш пред самия себе си, че за единия гол секс от дъжд на вятър при това, си плюл на собствената си личност, собственото си дете и собствения си живот. Аз виждам един емоционално разнебитен лигьо. Ти мъж ли си, бе! Махай се от тая сложна и ненужна жена и си гледай детето, работата и живота.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: a353acf07d |
|
38. От автора:
Номер 37 ме "нареди" на бърза ръка :) Ще го разочаровам, уточнявайки, че сексът беше много малко - беше останал предимно за светлото скорошно бъдеще. Макар че там ни се получаваше много добре, въпрос на време беше да е невероятно. Нещата, т.е. това, което ме привлече у нея, се свеждаше до интелекта, отношението, разбирането и моралната подкрепа, които намерих у тази жена, и каквито не бях виждал у никоя друга, всичко на едно място. Поне за мен тези неща имат огромно значение, колкото и друго, може би дори малко повече.
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 0f73f534db |
|
39. Здравей Авторе, цяло чудо, че попадам тук, Номер 18/24 съм. Търсех друга тема в отметките си, исках да препоръчам една книга, свързана с детските травми. Сега като ти прочетох последните коментари се оказва, че съм отворила точно, където трябва. Искам да те посъветвам да потърсиш "Петте травми, който ти пречат да бъдеш себе си" на Л. Бурбо, има я и като аудиокнига в Ютуб... И да не бъдеш предубеден каква травма имаш, изслушай цялата книга, тя и като родител ще ти е ценна. Аз мога само да подозирам, едни твърде авторитарни родител/и и едно дете, което се е чувствало и унижено, и изоставено, дори май е ставало жертва на несправедливост. Буржоазно/аристократично семейство, интелигентно, но вероятно стерилно, вероятно един от родителите е емоционално студен, а другия има сходни на твоите травми. Само си гадая в момента, както ще чуеш травмите се виждат най-добре във физическото тяло, така че не искам да прекалява с дистанционните съвети.
Тук хубавата новина, е че като научиш нещо няма връщане... Няма как да осъзнаеш травмите си и да забравиш без да промениш мирогледа си.
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: a353acf07d |
|
40. Здравей, номер 18/24/39, аз съм авторът :)
И аз не очаквах някой още да коментира по моята тема, благодаря ти за новото включване. Определено ще прослушам аудио книгата, която споменаваш.
Не съм имал авторитарни родители в никакъв случай, нито стерилно семейство; не съм сигурен за втората част, единият да е бил емоционално студен, а вторият със сходни травми - възможно е... донякъде. Просто единият ми родител почина внезапно, който може би да е бил "по-студен", докато бях още в доста ранна възраст. Унижен не съм се чувствал никога, но може би става въпрос точно за тази несправедливост - внезапната загуба на родител в ранна възраст... определено чудовищна несправедливост. Благодаря, ще видя книгата.
Инак по конкретния случай - вече не помня какво писах в последния си дълъг коментар и нямам желание точно сега да си го препрочитам... но сега, когато минаха още 1-2 месеца, мога да кажа, че ми остана една огромна празнота от това как се развиха неща от една страна; от друга страна някакво смътно доволство, че се "отървах"... бях и бих поел огромен товар, ако нещата бяха продължили.. макар че ако пък бях получавал истинска любов, на каквато се надявах, може би бих могъл да го изнеса, дори с лекота... Факт е, че бях изпаднал в много тежка депресия - ноември, декември, дори началото на януари.. едва последните седмици се съвземам. Единственият път, когато съответната жена ми писа малко по-сериозно, беше в началото на януари да ме подпита откъм пари... да каже колко са зле нещата, как щяла да се връща на работа, но имало още време, и най-вече, дали мога да й помогна с някаква допълнителна работа в моята сфера.. а на времето имахме големи планове да работим заедно.. тя да ми помага и т. н. Съответно тя не направи абсолютно нищо от това, което обеща, независимо по какви причини. Все едно, в резултат от депресията си, причинена от темерутския начин, по който се отнесе с мен накрая, не бях в състояние да й помогна вече по никакъв начин.
Номер 18/24/39, знам, че това последното на практика няма отношение към твоите коментари, които са далеч по-глобални и ме тласкат по-важно нещо - себепознаване - но просто исках да напиша още няколко реда заради себе си. Благодаря ти за включването, ще видя книгата! Ако имаш други коментари, ще ги прочета с радост и благодарност.
|
...
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 6ac533818e |
|
41. Ще се изкажа само по въпроса с обидите и непогрешимостта и .Имам такъв близък.Ужасно е чуството което ми остава.Може да говори грубости това било "нищо" Аз съм била много тънкообидна.Аз дори не се обиждам просто ми е извън мярката да разговарям така.Камо ли с близък камо ли когато няма причина.И тои не с лоши тамерения.За мое добро да ми покажел грешките.Нима няма други изразни средства?Оказа се не авторе.В природата им е .Няма да се променят защото не виждат проблем.Живеейки от такъв човек освен да се обезцениш друго няма са получиш.Но ти и така си разбрал.Тя няма време за теб.Дори да иска в близките 10 г .ти ще си и последна грижа.И като майка я разбирам.Би могла липсата на време да компенсира с качество .Да не ползва епитети и да внимава за думите си .
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 6ac533818e |
|
42. Авторе, авторе чак сега прочетох и допълнителните ти коментари и обяснения. Мъжете като теб имат 1 проблем. Вие сте вечните спасители. И винаги намирате някоя Геновева Многострадална за спасяване. Жертвите които тя не прави за теб съм сигурна, че би направила за бившия си. Само гледай да не стигнеш и ти до зависимост, ако останеш с нея. Може да не ти стига да си само баща и само работещ. Но ако ще престрояваш детето си барабар с теб заради жена, нека поне жената да си струва. Не ти трябва Многострадална Геновева, за да я спасяваш, за да се почустваш мъж. Намери правилна жена с която ще си партньор, за да се почустваш Бог. На тази можеш да и бъдеш само слугинаш, а и детето ти по неволя.
|
| преди: 4 месеца, 16 дни hash: 90ee3cb7f0 |
|
43. Авторе, случайно попаднах на темата ти и реших да я "вдигна", за да те попитам как се стекоха нещата при теб?
Успя ли да преодолееш вече всичко?
Срещна ли друга жена? Създаде ли си ново семейство?
|
| преди: 4 месеца, 16 дни hash: 5ced7ab4fb |
|
44. Тая тема и на мен ми стана интересна, така че и аз ще очаквам новини от теб, авторе.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
