Истинската любов се случка един път.
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 1500 пъти
Здравейте прекрасни хора, имам нужда да споделя моята любовна история...
Момиче съм на 25 години от малък град родом, преди 10 години - едно прекрасно лято, може би най прекрасното повреме на море от училището се запознах с момче от София също на лятна ваканция от училището му, той беше с две години по-голям от мен.
И така хотелските ни стай бяха една до друга, огъня пламна може би още в момента в който се запознахме, това беше най- страхотното момче което съм вижадала или поне в моите очи беше такъв, което ми беше достатъчно. След морската ваканция започнахме да комуникираме по скайп -той беше на мода тогава. С течение да времето започнахме да се виждаме трудно, но се получаваше. По това време учех в гр. Пловдив, всеки петък идваше за уикенда, аз също ходех, всичко беше повече от прекрасно, бях супер влюбена в него, в очите ми той беше всичко - много забавен, умен, красив положителен, всичко приемаше с усмивка, беше сродната ми душа, както и аз неговата, допълвахме се във всяко отношение. След няколко години връзка от разтояние, завърших средното си образование и заминах да живея и уча при него в София. Живеехме само двамата в апартамента на родителите му, тъй като те живеят в село близо до София. Моите и неговите родители ни помагаха много финансово, но ние решихме, че ще работим и че ще се оправяме сами. Така и стана започнахме да работим в едно заведение, той барман а аз сервитьорка, тайни колеги. Бяхме по цял ден заедно и по цяла нощ, не си омръзвахме. ТОй се грижеше за мен, дори когато отидох в София, той се постара да ми намери приятелки, в нито един момент не се чувствах зле. Момчето Х, преобърна живота ми, двамата гледахме хубавата страна на нещата и живота, винаги усмихнати и щастливи. Между нас имаше огромна обич, дори и сега Х за мен означава любов, няма друго значение. Бяхме деца, пораснахме заедно, той беше и моят най добър приятел, казвах му всичко, моята опора. Една вечер отидохме на казино, понякога той си пробваше късмета, и с 50 лева залог спечени 14 000, това беше най странния ден в живота ни, чувствахме се богати.... все пак никога не сме имали такива пари наши си, след 20 дни имахме годишнина, тогава той ми предложи брак, на морето на колене пред цяло заведение.... вече този ден ми беше по любим от този в който се запознахме, и така на шега и на майтап след 30 дни се омъжих за него, в много тесен семеен кръг около 50 човека, в моя роден град. на 21 години вече омъжена, беше странно, но и хубаво, а пък и мъжът ми винаги го е искал, все ми казваше искам да си моя и с моята фамилия, да сме си истинско семейство, мислехме и за деца след няколко години, Семейният ни живот беше повече от страхотен, и въпреки, че бяхме малки си бяхме подредили нещата перфектно. СЕмействата ни рядко се виждаха, но аз уважавах много неговото, както и той моето. Всеки ден го преоткривах, няма такъв човек, с лекота движеше всичко и вървехме напред. Взаимотношенията ни бяха изключително чисти, взаимни и перфектни. Не го казвам за първи път- Връзката ни беше една приказка.
Лошото, обаче е че едни лош ден развали всичко, мъжът ми излезе с мотора си, за да отиде до един негов приятел за 30 минути, поне така ми каза, целуна ме и тръгна, аз приготвях вечерята.
Минаха 2, 3 часа не си спомням точно, телефона му беше изключен и вече бях много притеснена, след още час ми се обади майка му и ми каза, че тръгва към болницата, станала е катастрофа, Х е във влошено състояние... нямам спомени как съм стигнала до там, чакахме няколко часа на коридора, излезе един лекар и ни каза че е в реанимация и, че е в кома.... това беше най големия кошмар за мен, дори не ни позволиха да го видим, почти всички лекари казаха че най вероятно ще се събуди до няколко дни, но уви това не се случи, след 5 дни, една сутрин получихме обаждане от болницата, че е починал...
В първият момент не осъзнавах какво точно се е случило, не вярвах, бях съкрушена, любовта на живота ми почина по най нелепият начин, а аз бях нищо без него...
От тогава вече година и половина, за мен няма ден и няма нощ, той е винаги в мислите ми, все едно е в чужбина и ще се прибере, мъка и самота, живея в спомените от прекрасните ни 8 години, нямам представа как да продължа напред, и как да се събера, опитвала съм много неща в момента уча и работя на 2 места, опитвам се да заемам времето си с нещо, за да не мисля за него, защото изпадам в депресии по няколко дни, все още живея в апартамента на родителите му, и знам че трябва да се махна, защото вече го няма, но все още нямам смелост....
Дните ми са ужасни, правя всичко механично, при мисълта че няма да го видя повече изпитвам желание да се самоубия и да се съберем. Обичам го повече от всичко и всички, чувствам се сама.. , сънувам го почти всяка вечер, ходя на гроба му всяка седмица. Любовта ми към него е все същата, даже по силна, той е мъжът на живота ми.
Никога не съм очаквала, че ще остана вдовица на 24 години, и че живота ми ще се срути до такава степен, имам си всичко, но все едно нямам нищо. Всичко и всички са ми безралични, съжалението на хората също ме измъчва, та ние бяхме най щастливите хора на света, сега всеки ме съжалява... Отворена съм към всякакви съвети, как да продължа напред?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 7 месеца hash: e1e3232f3a

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Съболезнования за случилото се, и аз вярвам че истинската любов е само веднъж. Имах такава връзка преди години и знам какво чудо беше, за съжаление не можахме да преминем заедно през всички трудности и се наложи да се разделим...сега и аз се лутам, срещал съм и свестни момичета, но така и не успях да обикна истински никоя друга и в момента съм сам. Не знам какъв съвет точно да ти дам, остави на времето да излекува поне част от раните...

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: eb454ee69e

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

3.   Всичко това се е случило, за да те научи на нещо... Чак такава идилия - звучи ми чак нереално (обикновено хората не са толкова перфектни, нито отношенията им..). Ключовата фраза в твоя разказ е: "...а аз бях нищо без него..." - това не е вярно! Ти си това, което си била ПРЕДИ да го срещнеш, плюс това, което си постигнала/израснала докато сте били заедно! ТРЯБВА да намериш начин да продължиш напред... сама или с някого. Знам, че сега ти звучи нереалистично, но с времето ще се получи. Сигурно е, че и той го иска, понеже никой никога не умира истински.. - животът, битието - те нямат начало и нямат край, само преминават от една форма в друга, от една реалност в следващата... За самоубийство недей дори да си помисляш - това е не само признак на истинска слабост, но е и един от най-тежките истински грехове, който след това ще плащаш дълго и болезнено. Както те съветва №1 - остави времето да те излекува. Първата година-две са най-трудните, после с всяка следваща болката и вцепенението намаляват, жаждата за живот и развитие се връщат.. Млада си, здрава си, имаш своите таланти и силни страни. Един ден за тебе това ще е просто тъжен спомен като от детството... И отново - всичко това ти се е случило, за да те научи на нещо. Потърси, прочети, общувай със съответните хора, поинтересувай се. Използвай и яхни вълната на болката за да тръгнеш по своя духовен път, да научиш и си изясниш неща, които иначе не би научила... Бъди сигурна - ще го срещнеш отново някой "ден", съвсем буквално - "очи в очи" (или по-точно съзнание в съзнание). Какво ще му кажеш тогава? "Провалих се като глупачка! Не можах да преодолея зависимостта си от тебе!" ли? Тук, на този свят, си на нещо като театър и училище взети заедно. Театър защото много очи (включително и неговите) те наблюдават какви ги вършиш, и училище, защото си тук за да се учиш и да се справяш с наглед неразрешими ситуации...

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: c4a5d1504b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Съболезнования, миличка, но все си мисля, че когато станеш на 75, ще имаш малко по-обективно мнение по този въпрос (дали любовта се случва един път или пък не...). Разбира се, не е хубава и другата крайност: "Любовта е една, само мъжете се сменят!"...

 

...

горе^

преди: 3 години, 7 месеца hash: 76a16b0a03

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Моите съболезнования :/ Не искам да си представям колко ти е тежко, на твое място може би щях да замина някъде далеч на ново място, за да мога да се откъсна от всичко и да опитам да намеря себе си и да продължа напред по някакъв начин, а той винаги ще си е част от теб и не би искал младоста ти и живота ти да прекараш в скръб и мъка. Прочети поредицата аз преди теб, аз след теб и все още аз на Джоджо Мойс, мисля, че ще ти хареса и ще се откриеш в нея. Вещица

 

...

преди: 3 години, 7 месеца hash: 3fc17cd785

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Дай време на времето... ж

 

...