Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Искам да си зададеш един въпрос, ако се самоубиеш дали вашите ще си кажат, ей спестихме си 100 лв от храна или бихме дали всичко на света за още един час с нашето момче? Не се успокоявай, че ще им по добре без теб, това са пълни глупости. Ами ти - заради сегашното си състояние се лишаваш от всичко в бъдеще, което може да ти донесе щастие.
Относно работата, прав си, без стаж е трудно, но не и невъзможно, говоря от опит. Начина е просто да продължиш да опиваш, колкото и да е трудно.
Относно асоциалността, еми не всички са социални, това не е лошо, просто сме различни. Намери своето нещо, което те радва.
И помни - не прави глупости, просто си в дупка в момента. Трябва да я преминеш, ще е трудно, но с времето ще стане. Знам за какво говоря, бях на 23, когато ми мина такава мисъл. Днес съм на 34 и толкова много неща се промениха от тогава.

7.   Разбирам как се чустваш-много хора са интроверти и не се чувстват комфортно в обществото, но това е тяхната природа, а и социалните умения могат да се развият. Тук работният пазар винаги е бил много зле защото основният принцип за вземане на работа е шуробаджанащината. Много хора са безработни за дълго време но се борят някакси, или заминават навън

8.   Оф, писна ми от теми за самоубийство. Разберете, че живота не винаги е мед и масло, има и трудности, но всичко минава все някога. Всеки има трудности, и аз съм имал, и аз съм мислил за самоубийство, и аз бил дълги години в тежка депресия. Но идеята не е просто да се самоубием при първата трудност. Повярвай ми, не знаеш какво е трудност и нищо не си видял, че да се самоубиваш. Айде да не тръгвам да давам примери от моя живот и от живота на близките ми, че това твоето ще ти се стори детска игра. Всеки е оставал без работа, не е приятно, но чак да се самоубиваш. Знам, че в такъв момент е трудно да си позитивен, но поне опитай. Дори опита е добро начало.

9.   И аз не съм много общителна, но не и пука дали някой иска да му говоря много или не, ако имам за казва е, говоря. Ако не, мълча си, другите да си гледат себе си.
Сега вече имам деца и още повече не ми пука, просто всеки гледа себе си, на никой не му пука какво точно казваш, дори да не говориш много, ако някой му е приятно с теб, няма да е толкова важно.
Премахва подобни мисли.
Започни каквото има, ходи навсякъде, ще ти се усмихнеш съдбата и след време ще се смееш на този период.

10.   Иди в църква и поговори с някой отец, разкажи му това, което пишеш тук. Не губиш нищо от това, но ще намериш доброта, разбиране и помощ.

11.   Това все едно аз съм го писала... Виж, всичко ще се оправи. Същата съм като теб, само че ме и тормозят вкъщи, а съм на 23,което е още по-зле. От 8г мисля за самоубийство, но още не съм придобила смелост. От една страна знам, че е глупаво, защото има хора без домове, със сериозни заболявания, а продължават да се борят и искат да живеят. Ще си намериш работа, все ще има нещо и за теб. Приятели също можеш да откриеш, не е толкова трудно, просто бъди себе си и ще се получи. Не е лошо да посетиш психолог, дори и психиатър. Мисля, че ще ти е от полза, но не се самоубивай, живота е пред теб и нищо не е загубено. Млад си, горе главата.

12.   Моля те потърси помощ от психолог и психиатър. Животът ти е ценен и важен колкото на всеки друг човек. Няма значение дали имаш приятелка или работа. Аз съм сама като куче но няма да умирам. Помисли колко хубави неща може да ти се случат, но ако се самоубиеш няма как да станат. Има хора които те обичат.
Молитвите ми са с теб

13.   Аз от хора в църквата съм чул че ако се самоубиеш е грях и отиваш директно в ада. Нямаш право да се самоубиваш. Отиди на църква. Слушай молитвите. Кажи Господи Исусе спаси ме. Обезателно го направи. Аз вече се моля за тебе. Важното е да сме живи и здрави, а не да сме успешни и да имаме жена. Моли се още сега. Клекни на колене. Кажи Господи Исусе помогни.

16.   Приятелю, потърси професионална помощ от психолог (който и да е, няма значение). Дори и само за една-две сесии ще ти олекне много, казвам ти го от опит. Ако нямаш пари може да се допиташ и до свещеник, просто сподели с някой друг. Ти не си отпадък, нито пък си неспособен. Ти чувстваш болка, която изкривява възприятията ти.

Знаеш ли какво е самоубийството? Перманентно решение на временен проблем. Един самоубиец, който скочил във водата от моста Голдън Гейт оцелял по чудо. Това, което споделил после е следното: След като скочих от моста си мислех за проблемите си и все повече осъзнавах как абсолютно всички от тях са решими с изключение на един - този, че летях с главата надолу към водата.

Можеш да позвъниш на телефон на доверието. Там работят професионални психолози, самата услуга е безплатна, плащаш само телефонния разговор, който е без добавена стойност. Ето и телефонните номера (от официалния сайт на Българския Червен Кръст):

София - 02 492 30 30
Ямбол - 046 662 904

Абсолютно съм сигурен, че за твоите проблеми има решения и че те са наблизо!

17.   А, искам да добавя нещо, като препрочетох темата, че никъде не те взимат, като пуснеш CV... Просто да ти споделя един факт, има го в ЮТуб: че най-богатият човек на Китай и някъде пети или шести по богатство в целия свят Джак Ма, шефът и основателят на платформата за Интернет-търговия "Алибаба" на младини е бил абсолютен лузър... Неудачник, по нашенски. Той, например, си е подал документите в някаква фирма, не помня коя беше, заедно с други двадесет и шест кандидати. Бил е, разбира се, много млад и много беден. И от всички двайсет и седем кандидати всички били приети на тази работа във фирмата... с изключение на един. Сещаш ли се кой е бил? - Да, правилно - отхвърлили са точно него, бъдещия мултимилиардер Джак Ма, на когото сега всички се мъчат да подражават и завиждат. Е, това е. Първоначалните неуспехи не означават АБСОЛЮТНО НИЩО! Голяма грешка е да се спичаш заради това. Надежда има винаги.

18.   Братле, послушай коментари 6,10 и 13. Много е важно да се обърнеш към Бога. Това важи за всеки един човек. Започни да ходиш на Църква и да се молиш и ще видиш как всичко ще се нареди. Може и да не стане от днес за утре, но обезателно ще стане. Освен това искам да ти кажа, че не е вярно, че не ставаш за нищо. Най-вероятно са ти го казвали хора, които искат да прикрият собственото си невежество. Виждал съм много такива случаи и също съм го изпитвал на гърба си доста пъти. Важното е да не им обръщаш внимание и да си малко непукист. Успокоиш ли се, сам ще се учудиш колко много неща можеш и колко добре ги правиш. На твоите години имах подобен проблем. Бях изпаднал в някаква психологическа криза и по едно време не можех нито да спя, нито да ям нормално, да не говорим да работя. Молих се на Бога обаче и всичко се оправи за около половин година, а след още една беше само лош спомен. Завърших си университета през това време и сега имам прекрасна работа. Вярваш ли в Бога, няма от какво да се страхуваш.

19.   Хей! Аз съм жена на 28 години, и до преди 4 години бях в почти същото положение като теб. Не можех да си намеря работа дълго време. Не вярвах в себе си изобщо, нямах опит в нищо и имах ниско самочувствие. Започнах да изпадам в екзистенциална криза и имах самоубийствени мисли. Това, което ме спираше беше именно семейството ми. Какво щях да им причиня, просто защото, видиш ли, ми е тъмно пред очите... Егоистично е и направо малоумно.
И никой не можеше да ми помогне. Отговорността беше изцяло моя.

Започнах да мисля, че така не мога да продължавам и ако искам в живота ми да има някаква промяна, трябва да започна от някъде. Започнах да се интересувам от по-различни неща, които ще ме вдъхновят по някакъв начин и малко или много ще променят мирогледа ми. И не знаех какво да очаквам.

Започнах да медитирам, да чета книги за самоусъвършенстване и да гледам безброй видеа в Youtube по темата, да спортувам, да бягам. И който каквото иска да ми говори, тези неща помагат. Поразрови се из Youtube и намери Joe Dispenza и на какво учи той. Има и книги, които е написал, преведени на български и можеш да намериш във всяка книжарница. Сигурно си казваш, че това са глупости, в които не вярваш, но не са. Изпитано е.

Приеми, че мозъкът ти е един компютър, който е програмиран по определен начин от съвкупност от фактори. Защото той е точно такъв. Програмиран е с времето да мисли негативно, от там на сетне да създава негативни емоции в теб, емоциите те карат да имаш определено деградивно поведение и това поведение води до определени негативни резултати. Ти виждайки тези резултати в теб се пробуждат отново същите негативни мисли, които раждат вече познатите негативни емоции, които пък.... И те така - цял цикъл, който затвърждава тази ПРОГРАМА! Колкото повече се върти, толкова повече я затвърждаваш. Буквално утвърждаваш това, което не искаш да се случва. Случва се едно и също, защото не излизаш по никакъв начин от зоната си на комфорт и с мислите си и чувствата си затвърждаваш до болка вече познатото.

Имам малко предизвикателство за теб.
Така и така си решил, че животът ти за "нищо" не ставал и няма да се живее повече.... Това между другото не го вярвам, ако нямаше капчица вяра нямаше да пишеш тук с надеждата да прочетеш нещо, което би ти помогнало или нещо, което ще те накара да се почувстваш по някакъв по-добър начин.

Нека преди това се опиташ да направиш нещо, което ще е за теб. Преди да си взел крайно решение за каквото и да било, нека първо дадеш всичко от себе си да промениш този деградивен светоглед.

Да се опитаме тази програма да я променим. Гаранция, човече, отнема време, но тръгнеш ли по този път, ще започнеш да бъдеш свидетел как нещата в собствения ти живот се променят и ще си кажеш.... Благодарен съм на себе си, че не се отказах! След години ще се върнеш към този период и ще си благодарен за него, защото именно той ще те е тласнал като трамплин към прогреса ти. Нещо, което в момента не можеш да видиш.
Но трябва да си постоянен и да не се отказваш. Дори ще се научиш с времето на провалите в живота да гледаш по различен начин. Без грешки и трудности няма прогрес.

Та...
Вземи една тетрадка/хартия/нещо и се отдели сам някъде на спокойствие.
Напиши всички неща, за които си благодарен (И ако сега ти минава през главата мисъл, че няма нищо за което да си благодарен, си представи как едно виртуално шамарче се пресяга през монитора да те тупне зад врата, за да се опомниш, защото това не е вярно).
Има много неща, за които да си благодарен. И те предизвиквам да ги напишеш, колкото и нелепо да ти е. Предизвикай се сам себе си да се събуждаш с благодарност в сърцето си. За малките неща, за големите неща, за всичко. Напиши го и най-важното - опитай се наистина да го изпиташ. Като истинска емоция и чувство в теб, което можеш да предизвикаш. Благодарност. Най-красивата и могъща емоция, която вярвай ми, ще те спаси!

Хайде, начертай си някакъв план.
Казваш, че всичко си опитвал да се почувстваш добре, но това правил ли си го? Да си намериш КОНКРЕТНА цел. Каквато и да е тя, създай си една и тя ще си е твоята.
Създай си пред очите цял vision board - неща, които искаш да имаш някой ден и колкото по-конкретно, толкова по-добре. Ей така, като отвориш очи и да ги виждаш пред теб тези неща всеки ден. И не само да ги виждаш, но и да се чувстваш сякаш вече са твои. И така - всеки ден.
Знам, че е трудно, но най-важното е да си отвориш съзнанието за тази възможност и нов начин на мислене. Трябва да започнеш да правиш нещо ново, с което не си свикнал до този момент.
Имай предвид, че е адски дискомфортно за мозъка, а и за тялото да се опитваш да променяш вече познатите навици. Тялото ти ще се опитва всячески да те върне към тях - към негативизма, към лошите ти привички, мисли, т.н. Но не му давай шанс да те контролира. Ти имаш пълен контрол. И никой не ни е обещавал да ни е лесно.

Като за начало можеш също да започнеш и с малко физическа активност. Ободрява, изяснява ума и те тонизира.
Прочети за медитацията, визуализирането, закона за привличането или кой каквото иска да го нарича и действай.

Можеш да се промениш, но трябва да го искаш, защото никой няма да го направи вместо нас.
Ако не ти харесва, че си асоциален, това е поправимо и с леки, но сигурни стъпки можеш да станеш по-комуникативен. Наблюдавай се, виж какво ти се върти в главата всеки ден и го съгласувай с резултатите от външната ти среда, ще видиш пряка връзка между двете.

Най-смелото нещо, което човек може да направи е да бъде по-голям от собствената си среда.

За да си имаш някакъв пример ще ти разкажа аз когато имах този проблем и реших, че ще тръгна по моя път с мъничко вяра.
Отидох на място, където редовно ходих да бягам и помня как записах 3 неща, които исках да направя за себе си и да постигна.

-Да работя в IT фирма, въпреки че нямам никакво такова образование и никакви компетенции. :D ..................... Смело, нали?
- Да си взема шофьорската книжка (такъв бъз ми беше).
- И да стана по-уверен човек.

Всеки ден ходих да тичам и после сядах със слушалките на приятно и сигурно място и визуализирах как имам всички тези неща. Чувствах благодарност сякаш вече са реалност. Докато тичах подскачах от радост сякаш тъкмо съм разбрала как притежавам всичко.
Точно 2 месеца по-късно ме взеха на работа в IT компания и точно на следващия ден взех успешно шофьорската си книжка (след 2 нелепи неуспешни опита ;)).
И накрая усетих как увереността ми се връща и започвам да се чувствам добре, направо сюрреалистично.

Може би хората ще си кажат, че всичко това си е чист късмет, но от тогава насам толкова пъти съм си постигала неща по сходен начин, които сякаш сами ме намират. Нямам очаквания как ще се случат нещата, но знам, че ще ме изненадат по начин, по който не очаквам и когато най-малко очаквам.
Заради тази моя екзистенциална криза аз разбрах и стигнах до доста истини и толкова години по-късно имам още много да научавам. Животът в моите очи стана изключително интересен, магически направо. Колко е хубаво да го живееш!

Не казвам, че при теб нещата ще се развият по същия начин, а и със същата скорост. Всяка манифестация си отнема време - може 2 месеца, може и година да отиде и отгоре, и освен да го почувстваш, трябва и да правиш нещо в тази посока. Действие с дисциплина. Животът е пред теб.

22 години, ти си още много млад и те първа животът ще те грабне. Има още много неща да изпитваш и изживяваш, не ги изпускай заради ниското си самочувствие.
Отърви се от егото си и от това кой какво си мисли.
Ти си ценен и самия факт, че се тормозиш от всички тези неща означава и че има неосъзната амбиция и желание в теб за промяна.

По време на криза понякога се раждат възможности... Само трябва да си отвориш съзнанието за тях и да видиш малко по-далеко. Сега ти е тъмно пред очите и нищо не виждаш, но ако направиш една крачка напред към непознато погледът ти се прояснява и гледката става по-ясна. И няма да съжаляваш за това, което ще видиш!

Успех, приятелю!