Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   В момента, в който се влюбя в някого,никой друг няма значение.
Не забравям бившите си, все пак са живи хора и сме били заедно за някакъв период от време, живеем на една планета.
Но със сигурност нямам чувства. Когато човек е щастлив с човека до себе си, защо ще му е да мисли за подобни неща.
Според мен просто си го изненадала с въпроса.. не е ок да се ровиш в миналото на партньора си така безпричинно.

7.   Старите връзки ги помниш, обаче като един вид досие, хронология... Ако си допускал грешки (а ти си!), да не ги допускаш отново. То ест, няма ги вече чувствата, сокът, който тече по жилките, всичко е хербарий. Няма от какво да се плашиш. Колкото и продължителна да е връзката, тя преминава през еднакви стадии, докато стигне до логичния си край, и почнеш да си я спомняш, като покойник, повече или по-малко драг... Два пъти в една и съща вода не можеш да влезеш, защото животът не е вана, или басейн, а река. Единственото, с което предишната любов е по-добра от настоящата е, че си бил по-млад! Ама пък си бил и по-неопитен, по-глупав.

9.   Защо трябва да се забравят бившите? Всеки един от тях е някакъв урок за личността и то по-скоро би било грешка да забравиш, отколкото нещо хубаво.
Аз не съм забравила нито един от бившите си. Спомням си хубавите моменти, но и какво се е случило като цяло. При нито един от тях не копнея да се върна, не мечтая да видя и т. н. Нямам чувства към тях. Но, разбира се, че си ги спомням. Че ще ги поздравя, ако се видим някъде, и даже с някои бих седнала на по кафе. С някои би ми било хубаво да си поговоря след като и от двете страни е преживяна връзката ни просто защото като хора са били интересни и ми е любопитно дали са се променили и в каква посока.
Обичам човека, който е до мен сега. Това не означава, че се отричам от връзките си преди него. Имало ги е, научила съм нещо, развивала съм се. 8 годишна връзка не се забравя. Въпросът ти е неуместен. Попитай дали я е преодолял, а не дали е забравил - няма как да изключиш от съзнанието си толкова дълъг период от живота си.

10.   Не ме интересуват, помня ги като име и толкова. Важен ми е човекът, с когото съм сега.
Като не можеш да игнорираш миналото, стой си сама или се хвани с някое хлапе, което не е било с жена.
Като живееш с миналото, няма да си добре в настоящето.

11.   Буквално - не, не ги забравяме. Помним ги. Дали сме ги преодолели и оставили в миналото - зависи. Повечето бързо ги "забравях". За един обаче ми бяха нужни години. Днес мога да кажа, че е в миналото.
Ж

12.   Не знам какво разбираш под "забравяне", но аз към хората, с които не съм в момента имам само някакви спомени :)
Ако някой не е част от ежедневието ти, какво значение има дали си го спомняш или си го забравил?

13.   Аз разбирам страха ти и че не става дума за комплекси както нвкой каза, а за това че не искаш да играеш ролята на нечия сянка и заместител.
Преди да отговаря на въпроса ти, нека ти кажа, че дори и да се страхуваш от това, няма никакъв смисъл да питаш преодолял ли я е. Много малко хора ще си признаят, че не са, в случай, че не са, порафи многи причини (да не те наранят, его, знаят, че не са, но имат желанието и много други варианти). По-добре вместо да ги питаш опитай се да го усетиш, често можем да усетим когато съзнанието на човек не е с нас. Също така, ако можеш изобщо не говори за бившите им, не разговаряйте на такива теми така само напомняш за тях. Човек колкото повече говори за някого е склонен повече да мисли за него.
Напук на предишните им връзки бъди тази позитивната, скоято им е приятно, бъди тази която ги привлича и шансовете са в твои ръце. Всеки има минало, никой не забравя бившите си, някои са загубили човекът който са считали за най-голямата им любов, но товя е живота.
Другото което съм забелязала, че по интелигентните мъже дори и да им е такъв случая, са склонни по скоро да продължат нсистина напред отколкото да циклят с мисли по нея. Ще си позволят да си мислят за нея, да, но, рядко и понякога, докато тези които не са особено умни, при тях верояъността да си просто заместител е по-голяма.

14.   Бившите си никога няма да забравя. За някои се сещам по-често, за други не. Най голямата ми любов обаче ще ти дам за пример. Бяхме 4 години заедно. Разбирам те откъде изхождаш. Има един период от 1-2 години, в които наистина имаш чувства към този човек. Ти и от това се страхуваш и те разбирам. Бил съм с такова момиче, което току що беше скъсало с 9годишно гадже. Чувствах се като някакъв натрапник, още повече че тя не спираше да го споменава. В началото не ми пречеше, но неговото споменаване почна да става досадно. Особено като се стигна до той каква кола имал, аз каква кола съм имал(моята е по хубава, ама пак беше досадно самото споменаване. )

В такива връзка се иска голямо търпение. Така или иначе човек уляга, но със сигурност не могат да се заместят едни чувства с други. Единственото, което се случва при "rebound "-а е, че човек си излива душевната помия на новия. После се усеща ама късно. Затова най добре се хвани с някой, който поне от 2 години не е бил в сериозна връзка. Това е моето мнение.

15.   Не, разбира се! Някои ги помним с добро, други с лошо.
И защо трябва да ги забравяме? Били са част от живота ни и толкова. С времето спомените избледняват, понякога хубави моменти се прокрадват и ни усмихват, но толкова. Те са част от миналото и си остават там. Животът е сега, с настоящата любов. Няма нужда да си вгорчаваме живота с минали неща. И без това е толкова крехък и кратък.

16.   Ако е било любовта на живота ти не се забравя, всички други определено бързо се забравят. Но, ТЯ, истинската любов, не се забравя и е жалко, когато човек не е съумял да я запази.

17.   Ако виждаш в предишната му жена или приятелка заплаха, не си права. И сега след като те успокоих, ще ти кажа нещо за начина, по който мъжете възприемат въпросите, които им задаваме. Ами - буквално ги възприемат. Попитала си го дали я е забравил, той естествено помни човек, с когото е бил 8 години, но не го обича вече и просто не знае какво да отговори, освен с колебливото "Мисля, че да".
Ако искаш от един мъж истината, питай в прав текст, а не чрез намеци. Те просто не ги разбират. Не казвай: "Защо не ме обичаш днес? ", а "Проблеми в работата ли имаш? " Недей да хленчиш "Не смяташ ли, че съм дебела? " А "Ще ядеш ли броколи, ако сготвя? " В първия случай ще ти каже "Ей че подло копененце бил колегата Митка, жена, сега ще ти разправям". Във втория случай би казал: "От какъв зор пък ще готвиш броколи, то товя храна ли е? " И на твоето "Струва ми се, че пълнея", би те погледнал невярващо и посъветвал да не си пълниш главата с глупости. С мъж се разговаря директно. Ние, жените, сме по метафорите.

18.   Проблемът е в честото споменаване на бившите, правенето на сравнения, съпоставки, което за мен е обидно. Бившият ми беше първият приятел, а той - мъж на 35 години, естествено имаше голям опит и особено неприятно ми беше как споменаваше по-често отколкото ми се искаше голямата му любов (към която уж от години не питаел чувства и не се сещал за нея), дори като я споменаваше в негативен аспект (била зла алкохоличка и т. н.), но и за другите ми е разказвал. Също ме дразнеше като ми говореше за сексуалния си опит с други жени (а пък аз - девствена, без опит...). Като цяло бях в много уязвима и неравностойна позиция в тази връзка и може би не е било за мен, колкото и да ми е мъчно още. Накрая при раздялата си позволи и да каже, че еди коя си била по-оправна от мен, еди коя си - по-не знам си каква. Но ми е казвал и че някоя си била по-пълна от мен и че аз съм по-хубава от оная, алкохоличката. Но това често говорене за другите жени в живота му ме правеше още по-несигурна и ме караше да често да си мисля за тях и да се сравнявам, дори и да не ги обича вече. Обидно е и не бих го причинила на някой мъж, ако ще да е общ работник следващия ми приятел, при положение че бившият ми беше мнооого висок левел. Не бих засегнала някого като му разказвам подробности за него.

19.   Няма как да забравиш някого, когото наистина си обичал, но може с годинките любовта ти да угасне.
Аз, например, за пръв път се влюбих на 14 години. Освен първа, тази любов беше зверски мъчителна и болезнена, защото не беше взаимна. Цялата мъка (любов) продължи около 3 години. Оттогава минаха 9 години и винаги си спомням с някаква носталгия, не знам какво я провокира. От човека вече не изпитвам нужда, не ме боли, много рядко се сещам за него, но нещо ми липсва, може би не самият човек, а времето, в което беше любовта ми към него. Може би той просто ми напомня за това сравнително безгрижно време, което ми липсва. Тогава живеех много зле и не вярвах, че може да е по-зле, но ето на. Минала съм през много повече перипетии в своите 23 години, отколкото няколко столетника заедно. Животът е непредвидим. Това, което вярвах, че никога няма да ме сполети, ме сполетя, и то как...

20.   Мъж на 33 години съм. От своя личен опит бих казал, че няма две еднакви любов! Един човек дори и да е имал 10 години връзка с някой, то тази връзка ако е приключила, няма причина човек да не създаде нова по-вълнуваща и страстна връзка, защото човек с годините става по-зрял и мъдър във всяко едно отношение. Да и аз не съм забравил първата си любов, когато съм бил едва на 15-16 години и съм изпитвал за първи път това чувство, но за мен тя си остава любовта на онези години и няма как да я сравнявам с настоящата си връзка и да искам да я върна обратно. Последната любов винаги е по-зряла и по-пълноценна, независимо дали продължава по-кратко от предишните, защото ние самите ставаме по-зрели. Човек просто трябва да се отдаде на настоящето и да изживее мига пълноценно, без да поглежда назад във времето. Много голяма грешка е, във всяка една нова връзка да търсим човека от миналото си, като по този начин ние не можем да оценим адекватно качествата на новия си партньор, и по този начин при повечето случаи ние наистина изпускаме човекът, с когото можели сме да имаме наистина по-пълноценна връзка!

Арис