Споделена история от Любов и изневяра |
Спогаждане с дете ревнуваща куче.
преди: 3 години, 5 месеца, прочетена 804 пъти
Здравейте, живея на квартира в къща, има различни хора, къщата е голяма хазяйна(накратко х) също живее там.
Х и жена му вече дядо и баба си взимат куче и го пускат в двора много често. Аз никога не съм бил близък с куче, но обстоятелствата да минавам всеки ден през двора ме прикараха да изразявам себе си.
Кучето порасва, беше едно малко, сега като ми скочи право да ме прегръща е почти колкото мен високо 186. Кучето много ме обича, не знам защо :D добре се отнасям с него нищо, че първо ме беше страх, защото никога не съм бил близак с куче. Понякой път не ми дава да излизам докато не го галя 2 минути. Аз ходя, то си промушва лапите отстрани на единия ми крак, прекръства ги и така ме натиска надолу и ме хваща да не бягам. (направо ми промени мнението за всички кучета). Когато се прибирам ако е в двора на вратата ми казва здрасти и ако няма нещо интересно на улицата ме изпреварва преди да си вляза в квартирата и с тяло застанала напряко на стълбите не ми дава да мина, докато не я пообичам малко. Случва се и да прекалява, но разбира като й кажа. Х има внучка на около 8г, тя си играе с кучето обича го и т.н. Обаче внучето вижда, че кучето иска да дойде при мен дори за 1 пипане когато минавям и детето ревнува. Стиска го до стената и му казва Не Не да не ходи при мен. Или ако се срещнем на улицата, то тича да е първо за да спре кучето да ми обръща внимание.
Разбирам, аз не ревнувам, но ми се иска да не пряви така това дете и не знам какво да му кажа много често детето е заедно с родителите си, бащата е вечно намръщен както и на 1-2 пъти се бяха държали лицемерно с мен и аз не им обръщам много внимание. С бабата и дядото си говоря особено бабата.
Попринцим мислех да питам детето нещо от сорта, може ли да погаля ***, и ако каже не да кажа ние сме приятели с кучето, че ако я помоля дали ще ми позволи тогава и т.н. Но не знам, един път се карахме с родителите, глупави причини мисля че ме мразят и дори чувам детето казва от време на време "той еди си какво ли" пита баща си, с което разбирам че са ме обсъждали. Заради това ми е странно как точно да постъпя. И дали да правя нещо.
Спомних си сега, че един път детето си играеше с кучето и аз просто ги подминах и се прибрах, като точно преди да затворя вратата детето го хикнаха от горе да хапва, затича се да се прибира, а кучето си показа главата точно преди да си затворя вратата от вътре. Реших да го погаля 1 път да не му затварям вратата под носа и видях как детето беше се обърнало и ме гледаше всякаш искаше да ме изяде :D
Някакси ако мога да се сближа с детето да ми позволява да галя кучето без да ревнува. И това, което казах за отношенията ми с родителите се чудя да правя ли изобщо нещо. Не знам детето какво мнение има за мен вече...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: bac31d9303 |
|
1. Детска му работар кво се палиш
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: 9be920c7cd |
|
2. Хаха влюбил си се в кучето :) и сега търсиш начин да имаш спокойно контакт и достъп.
Не можеш нищо да направиш относно малката, предполагам че, реагира по каквото е чувала от родителите си. Много родители са така, изобщо и не си дават че, тровят съзнанието на децата си като коментират негативни неща пред тях.
Не отказвам на кучето да се поздравяват и да му покажеш че, ти също се радваш да се видите. А останалото "добър ден- лек ден/довиждане" и до там.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: aad36d2570 |
|
3. Разбра се, че си висок колкото кучето - 186 см, но не пишеш на колко си години и с какво се занимавош, май си още с детско мислене. Зрял мъж не би разсъждавал така!?
|
|
