Случи ми ми се нещо необяснимо
преди: 3 години, 5 месеца, прочетена 1740 пъти
Случи ми ми се нещо напълно необяснимо, поне аз не мога да си го обясня, така че за мен е почти чудо. Момиче, с което един единствен път сме били на среща, отидохме на кино - преди цели осемнайсет години!! – и за което почти никога не съм си спомнял досега, може би съвсем бегло, смътно, като в сън - на пет години по веднъж - на което нито помня името, нито пазя телефона, или нещо друго, защото всичкото това време ме тресяха какви ли не други страсти и тревоги, ненадейно предизвика у мен такава буря от емоции, че досега още не мога да дойда на себе си. И не – не си мислете, че съм я срещнал отново, или нещо такова – де да я бях срещнал!
Изведнъж, в тая изолация, карантина, принудителна отпуска - разпуснаха ни от работата и си клеча в къщи - и не щеш ли, изневиделица, живо си спомних за нея и за тия усещания, които тя предизвика у мен – много, много мило момиче, стори ми се скромна, сдържана, със светла кестенява коса, добре облечена, оригинално дори – с някакви охра-велурени дрехи, велурен панталон… Не знам вече, как сме се запознали, вероятно в Интернет, но си спомням, че минах да я взема от един безистен на ул. Лавеле, след пл. Гарибалди, където тя работеше, и отидохме двамата на кино в НДК. Гледахме „Местни новини“, с Кевин Спейси и Джулиан Мур. И филма бях съвсем забравил – спомних си само за Кейт Бланшет, която там дори не играе главна, а някаква епизодична роля, и по нея открих заглавието му. И просто не се усетих, как при тези спомени и едно такова топло, разнежващо чувство за мило, приятно същество, редом с което ми беше толкова хубаво, и тези нейни леко смутени, леко въпросителни погледи, които ми хвърляше, изведнъж осъзнах, че съм изпуснал най-хубавото нещо, което е могло да ми се случи в живота. И… усетих, как очите ми се пълнят със сълзи, и всичките ми усилия да ги сдържа останаха напразни, нещо се отприщи, и така плаках цял ден… И си тананиках песента „Синева“ на Васил Найденов. А на другия ден ме болеше глава.
Не си мислете, че това е привично за мен. Повярвайте, не ми се случва често, да не кажа никога. Но точно това беше съсипващото, че нищо не може да се поправи, да се върне, да възкръсне… Останало е някъде далеч назад. И това смазващо съзнание за непоправим пропуск… Цели осемнайсет години след тази единствена среща. И след нейната последна реплика в чата: „Ех, какъв си…“ Да, тя нещо ме издразни, нали казват, че съм чепат, кибритлия, и аз й написах нещо рязко, може би дори грубо.
Повече не се потърсихме след това. Нямам си идея, какво ме е ядосало, нито помня какво съм й написал, но тази нейна последна реплика: „Ех, какъв си…“ ми е оцеляла в паметта и сега ме гори отвътре, като жарава.
Не съм вярвал, че сам ще пусна тема, макар че охотно коментирам чужди теми. Защо пиша ли? Защото неистово искам с някого да споделя. Тежи ми. И също толкова силно ми се прииска да я срещна отново! Не че нещо може да стане, не - просто да я видя. Аз даже мислех че е било още по-отдавна, но се ориентирах по годината на излизането на филма - 2001. И да - от близка дистанция не винаги виждаш в кое ти е щастието, а гониш разни илюзии и химери.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 5 месеца hash: 750cf88dce

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Добре е,че го споделяш това,не помниш ли как се казва?Всички помним нещо такова,занаеш ли защо, защото сме допуснали да ни видят истински и са ни приели без много критика, такива кавито сме.Няма ли начин да я намериш? Или Опитай и потърси друго момиче

 

...

преди: 3 години, 5 месеца hash: 80989e2ce4

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Фактът, че навремето не си я потърсил пак, трябва да ти говори, че в момента ти я идеализираш, преценката ти е нереалистична. Предполагам, че от известно (ако не и от доста) време си сам и изпитваш някаква самота и празнота в живота си, за да се вкопчиш в някакъв мимолетен спомен отпреди 20 години и да го идеализираш, да плачеш за него и т.н. Единственото, което може да ти помогне да се разсееш от тази натрапчива (и повярвай ми, нереалистична мисъл) е да преживееш нови емоции, и по-конкретно такива с жена (или с жени). Ако имаш някаква форма на депресия, което е твърде вероятно, за да изпитваш такива чувства и да мислиш за такива неща, а и покрай карантината, работата от къщи и т.н., препоръчвам да взимаш някаква хранителна добавка за увеличаване нивата на серотонин в мозъка ти, тогава и тези натрапчиви тревожни мисли и чувството на тъга и безвъзвратност/безнадеждност ще си отидат. Повярвай ми, това, което изпитваш и мислиш в момента е крайно нерационално.

 

...

преди: 3 години, 5 месеца hash: 6ba96330a2

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Чехов е казал "Хубаво е там, където ни няма. В миналото нас вече ни няма и за това то ни се струва прекрасно."

 

...

горе^

преди: 3 години, 5 месеца hash: fa15f9c5e9

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   След 18г какво очакваш да видиш - една повяхнала нервна леля. Не разбрах само удари ли поне една чекия за нея или бяха доста?

 

...

преди: 3 години, 5 месеца hash: 8ea66c77fe

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Случи ми се скоро, така от нищото да си спомня за един човек от миналото и той много да ми залипсва. Просто ми липсваше общуването с него, идеите му, мирогледът му, въпреки че едно време много ме дразнеше, спорихме и аз му се обидих за глупост. Помня, че ми каза нещо от рода на, ти по - добре да не четеш, че след всяка книга си променяш мирогледа и ценностите. И аз се обидих, защото ми беше авторитет и ми стана неприятно, че има някакво ниско мнение за мен и започнах да го отбягвам. Брат е на моя близка приятелка от детството. Скоро след като си спомних този човек се запознах с нов колега от университета, който страшно много напомня на него, има същите интереси, цитира ми същите автори, подобни маниери и също много ме провокира. Но това вече ме забавлява. Мисля, че си спомних за човека от миналото, за да осъзная, че неувереността ми може да коства ценни хора. Както твоят чепат характер. Но ние вече не сме тези хора от миналото, вече сме по-пораснали. Вярвам, че те очаква среща, която да те изпита дали е така и тези спомени са един преговор, няма случайни неща.

 

...