Виртуална любов, но реално боли - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (90352)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20992)
 Секс и интимност (10560)
 Тинейджърски (19509)
 Семейство (4427)
 Здраве (7370)
 Спорт и красота (3857)
 На работното място (1899)
 Образование (5311)
 В чужбина (1180)
 Наркотици и алкохол (876)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1429)
 Други (12058)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Виртуална любов, но реално боли
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 2446 пъти
Здравейте, реших да споделя своята история тук, защото може би не желая да я споделям лично пред приятели, семейство и познати. На 26 години съм от София, случайно влязох в е дин чат, защото скуката взе надмощие. Запознах се със една жена, която беше доста магнетична и ме привлече веднага, принципно ние( различните), хора привличащи се от същия пол принципно търсим запознанства по сайтове, чатове и така нататък. Все пак живеем в 21 век, вече дори е може би нормално да бъдеш би-сексуален, или може би не.

Жената с която се запознах ме привлече в първият моменj, знаех че тя ще бъде, просто знаех! Разменихме си скайповете, след това снимки, всичко беше чудесно. Писахме си половин година, защото ни деляха 800 км, и нямаше как да се видим веднага, аз работяq тя също... и така решихме да се срещнем тук, в София. Тя дойде, когато я погледнах сърцето ми заби доста бързо и силно, стомахът ми се сви, ръцете се изпотиха... просто се влюбих в нея, обикнах я...

Дойде вкъщи, остана една седмица, беше невероятно, просто едва ли бих могла в няколко реда думи да опиша онова, което преживях. Тръгна си, но аз обещах да заживеем заедно, така и стана. Слеo нsколко месеца заживяхме заедно, всичко беше прекрасно, любов, емоций-страхотни взаимоотношения, аз работех тя също си намери работа, нямахме проблеми от никакъв род. Така изкарахме 4 години заедно, влюбването беше постоянно, всяка минута, секунда, всеки миг беше вълшебен.Вярвах, че съм открила истинската любов (ако все пак има такава)...

Една вечер тя закъсня чаках я да се прибере от работа, аз бях отпуска, приготвих вечеря и всичко останало... но тя така и не дойде! Звънях, телефонът беше изключен, излязох търсих я.. разпитвах, но не я открих... И така дойде новия ден, беше странно, неописуемо, сякаш една част от тялото ми се отдели от мен... позвънях да съобща в полицията, че я няма, и след няколко часа ме извикаха! Едва тогава започна целият ужас, двама пияници я изнасилили и пребили почти до смърт... беше в болница, едва оцеляла, беше загубила доста кръв, но нашите кръвни групи са еднакви, веднага дарих кръв за да я спасят.

Така и стана, спасиха моето момиче, но само от смъртта... след като се възстанови се прибрахме вкъщи, тя не беше същата (което е съвсем нормално), нямаше я усмивката, топлината, спокойствието... депресията едва не я съсипа, аз опитвах всичко, взех отпуска не се отделях от нея, ходехме на психолог, ходихме и на почивка, но нищо не можа да помогне. Грижех се за нея постоянно, обичах я все така силно и погубващо бих казала, минаха часове, дни, седмици, месеци... тя си остана все така...

Всеки казваше, че няма да издържи, да я оставя, да я изпратя в специализирано заведение, но аз не исках да загубя смисълът на живота си, не исках да бъде далеч от мен, не исках да я загубя, точно това беше най-голямата ми грешка! Една сутрин се събудих, и когато се обърнах за да видя първо лицето и, след самото събуждане... нея я нямаше! Отидох в другите стаи за да проверя, накрая отворих банята... а тя беше там... бутилка белина беше паднала до нея... тогава пулса ми спря за секунди, изпотих се няколко пъти, очите ми кървясаха, сърцето ми се сви силно... оттогава не се е отпускало.
След експертизата установиха че е изпила голямо количество белина, но същевременно е установено и голямо количество медикаменти (най-различни хапчета)...

Това уважаеми читатели, е моята история... Моя, защото можеше да бъде "наша", но най-лошото нещо (смъртта) отне част от мен. Може би е било писано така, или пък не съм заслужила да получа истинското щастие... имах всичко, имах нея, обичах, бях обичана, давах и получавах ВСИЧКО, но може би света не е устроен така, може би това е недостатъка, че не може да бъдем истински щастливи! Няма нищо вечно.. е казал някой, но аз знам че вечното, се крие точно във сърцата на всеки един от нас, вечните спомени за отминали дни, спомените, които са ЕДИНСТВЕНИЯ РАЙ, ОТ КОЙТО НЕ МОГАТ ДА НИ ИЗГОНЯТ!

Е, това беше моята история, това което бих казала в заключение е "реалността е фалшива, мечтите са истински", защото попаднах в света на мечтите, където не можеш да различиш реалността от мечтите...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 3 месеца
hash: 2b2351864a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Мойте съболезнования.
Нищо друго смислено не може да се напише по темата.
Дано някой ден да се влюбиш отново.

bile

 
  ...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: baa1173a58
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Незнам какви думи да събера и измисля за едно просто изречение. Ядасана съм на лошотията на безпрезорните психопати, които са навсякъде.. Службата на улицата на спирката, в автобуса. Но най лошо е, че никой не ги отразява.... И всеки си прави квот си знае, чак като стане лошо, всеки се услушва, и опиянява от сензационната новина. Ам как, къде, какво... А тези престъпници са сред нас. Лошо, ей това вече е жестоко... Не смятам, че приказката пълно щастие няма.. има нещо общо с твоята история.

Такива неща се случват, защото всеки от нас трябва да си носи големия пищов, а пък нека ни съдят после. Викам си аз абе страх ме е по тъмното да се пребирам от кучетата, ама май от хората трябва да се паза.. Мисля, че за една жена да преживее нещо подобно последствията са много фатални. Мен изнасилиха, и от тогава не съм същата, и всеки го казва, усмивката от лицето ми исчезна.

И до ден днешен не мога да се влюбя, направо е тъжно. Та трябва без оръжие за самозащита да не си показваме носа навън.... А на теб ще кажа, че това, че си решил да бъде покрай теб е било от любов, не от егоизъм. Тъжно е тва с теб е тъжно смятам, че сега си полувин човек вече. Моли се за нея, нека душата и намери покой къде то и да е.

 
  ...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: 31db2483f9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Мойте най-искрени съболезнования! Не пожелавам на никого да попадне в света на мечтите и да бъде изтръгнат от него по този ужасен начин. Обещавам ти че един ден ще започна да изтребвам боклука на България в нейна памет и на много други. Дано някога отново да обичаш и никога не забравяй това вече изгаснало слънчице!

 
  ... горе^
преди: 8 години, 3 месеца
hash: adbd3e94ec
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Съжалявам за болката ти, дано ти стигнат силите да преживееш това! Моите съболезнования. Много сили и вяра ти желая!

 
  ...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: 8c9886332d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Авторката: Здравейте отново, благодаря за коментарите!
Към номерцата 3 и 4 : всъщност, успях да намеря и аз някакъв покой до известна степен, все пак осъзнах, колко е и било трудно, и е намерила изход само в самоубийството, от една страна се опитвам да я разбера, от друга не мога... Важното е, че вярвам в момента е на някое по-хубаво и безопасно, може би това ми помогна да се изправя и да се държа така. Написах историята си също, защото за огромно съжаление има много такива случаи, тежко и жалко е, но живеем в такъв свят, злобата дебне от всякъде, главната ни цел е да се стремим да оцелеем, сред тези извратени и болни мозъци!
На никого не пожелавам случилото се, силно се надявам някой ден нещата да се променят, и да се отървем от цялата тази утайка!
Към номер 2: повярвай, наистина те разбирам и ти съчувствам, радвам се че си силна и все пак продължаваш напред, недей да погубваш живота си, както и на околните, дано се влюбиш отново и да бъдеш щастлива, няма невъзможни неща искренно ти го пожелавам!
И към номер 1- благодаря, и аз вярвам в това, че ще се влюбя отново.
Успех и късмен на всички!

 
  ...


...
преди: 8 години, 3 месеца
hash: 37b87de646
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Четох историята ти още първия път, когато я публикува тук, преди година.
Съболезнования!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker