 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
За свръхчувствителните хора и страховете
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 1358 пъти
Привет на всички!
Ще ви разкажа една история за живот изпълнен с постоянна трежовност, изкривени емоции и депресия - нещо, за което доста често се пише в този сайт.
Ще започна с това, че страдам от депресия и тревожност, т.нар. смесено-депресивно тревожно разстройство от около 13 години. Доста гадно състояние, което ти прави живота един малък ад. Но нека се върна назад във времето.
Израстнах в обикновено семейство в годините на прехода. Нашите се разделиха докато бях малък и в повечето време съм живял с майка си. Майка ми е супер грижовен човек и съм и благодарен за всичко - лишавала се е от много за мен. Може би липсата на достатъчно контакти с баща ми и честите караници са ми повлияли по някакъв начин и съм станал доста "мекошав" и уязвим към критика.
Като ученик бях малко аутсайдер. Имах ниско самочувствие още от дете. Бях хилав, не бях добър на футбол, бях срамежлив и децата в училище често използваха тези мои слабости, за да ми се подиграват и да ме смятат за "смотльото на класа". Това беше някъде до към 5-6 клас, когато вече бях намерил няколко по-добри приятели и започнахме да излизаме повече навън.
Когато отидох в гимназията в началото тръгнах с една идея повече самочувствие. Това беше като възможност за нов старт и изграждане на един нов човек в чуждите представи. Няколко месеца след това разбрах, че не притежавам никакви качества, за да се интегрирам в класа и да бъда нещо повече от "онзи странния". Липсваше ми опит в комуникацията - най-вече с момичета. Липсваше ми чувство за хумор и способност да изразявам свободно емоциите си. Бях някакси самодостатъчен на самия себе си. Не умеех да се забавлявам и да общувам на публични места - кафета, дискотеки, кръчми. Винаги стоях в ъгъла, гледащ уплашено, чудейки се "как хората се забавляват". Няколко момичета все пак проявяваха интерес през тийн годините към мен, но понеже бях неопитен в общуването, не успях да уловя тези сигнали и нищо не се получи.
След завършване на училище започна един нов период за мен, в който постепенно започнах да осъзнавам проблемите си и да ги анализирам. Сблъсках се с истинските си личностни недостатъци.
Отидох да уча в университет в друг град - нещо съвсем нормално. Тогава започна кошмарът за мен. Бях тотално неподготвен да живея сам, извън дома си. Все едно бях попаднал в затвора. Точно така се чувствах!
Забавлението не ми е силна страна и въпреки възможностите да ходя по купони и да се запознавам с нови хора, аз не го правех. Бях стресиран, точно като първи ден в казармата.
Така постепенно отключих тревожност. Не панически атаки идващи от нищото, а една постоянна тревожност. Не потърсих компетентно мнение на специалист, за което същалявам.
Завърших все пак университета с добър успех и започнах работа в родния си град. Добих малко самочувствие, но това бе временно. След това започнаха истинските ми проблеми. Развих депресия с тревожност. Постоянно се притеснявах за неща, които ми предстоят в работата, в ежедневието. Започнах да се чувствам неспособен и непълноценен. Появиха се проблеми със съня и стомаха, които имам и до днес. Често мислех за самоубийство - може би в продължение на 10 г.
Сега съм обикновен работещ млад мъж в неголям град. Нямам семейство въпреки, че съм в 30-те. Не съм никакви сериозни връзки с жени и изглежда няма и да имам.
Често изпадам в тревожно състояния, свързани с работата. Всяка нова задача или предстояща работа, за която аз ще отговарям ме плаши. В главата ми се въртят различни негативни сценарии, анализирам, изграждам си несъществуващи проблеми. Постоянно анализирам живота си и това какво ми предстои. Колкото повече мисля, толкова повече страхове изграждам.
От време на време се появява депресията, която ме смачква. Интересното е, че когато съм си вкъщи липсата на работа ме плаши, а когато съм на работа, работата ме плаши. Не откривам "златна среда" за себе си. Чувстам се нереализиран, неуспял и най-важното без мечти и надежди.
И да това е най-плашещото - в последните години останах без мечти, без планове за бъдещето. Появиха се и някои сексуални проблеми - спрях да мисля за секс. Спрях да мисля и за това да си намеря най-после приятелка. Казах си "ти не си способен да имаш връзка, не си способен да бъдеш съпруг, баща".
Макар, че живея с близките си започнах да се отдалечавам от тях. Все едно седим на една маса, но няма какво да си кажем. На всяка тяхна дума аз отговарям или с апатия или с гняв. Чувствам се виновен и пред тях, че не им обръщам достатъчно внимание и не им давам нужното уважение.
На скоро прочетох един материал за свърхчувствителните хора. Всичко написано е все едно за мен. Неможех да повярвам, че всички с тази характеристика на характера сме толкова еднакви.
Едва сега се замислих, че аз съм от тези свърхчувствителни хора, които чуждата критика, дребните препятствия в живота ги повалят емоционално.
Това ми пречи и в обикновените ежедневни дейности. Например, имам час за лекар или някакъв друг планиран ангажимент и дните преди това постоянно имам тревожни мисли "дали няма да мога да изляза от работа", "дали няма да се случи нещо и да не отида" и неща от този род. Започвам да пия успокоителни, които траят два часа и всичко се връща отново.
Записах се на едно обучение, което исках. Е прекъснах го, защото още от първия ден започнаха да се прокрадват тревожни мисли от рода "дали ще мога да отсъствам от работа", "дали ще успея да взема изпитите", "дали обучаващия ме смята за пълен провал". Това ми донесе страхотно психическо напрежение. Е, прекъснах обучението си! Олекна ми, че съм се отървал от този ангажимент, но остана чувството, че съм започнал да правя нещо сам, нещо за себе си и съм се провалил едва в началото.
Наското ми дойде идеята да се преместя в по-голям град и да търся вариант за емигириране. Исках някакво предизвикателство, което ще ме накара да бъда самостоятелен и да намеря нова среда, в която да се изградя от нулата. Бързо тези мечти бяха попарени, след като видях, че не умея да се справям с елементарни перипети в живота.
Чувствителността и страховете ми пречат да поемам отговорности, да изпълнявам обещания, да давам обещания. Излъчвам неувереност от един километър и това е причината да нямам жена до себе си.
Какво оказа влияние върху мен - още студентските години ми показаха, че немога да бъда самостоятелен. Това все едно затвори всички врати за това да опитам да потърся реализация другаде.
В службата - бързо се отегчавам, плаша се от новостите. Работя на едно място доста години, два пъти напускам и се връщам и все същия филм...
В личния живот - немога да поемам отговорности, нямам нужната увереност, за да привличам момичета. Дори за малкото ми приятели от едно време вече съм безинтересен.
И във всичките тези ситуации изниква едно нещо - тревожността и изострената ми чувствителност. Това блокира пътя ми.
Преди години започнах антидепресанти. Първия не ми помогна. Втория (Сероксат) ме тласна една идея напред, но не можех да спя. Спрях го и него. Изглежда лекарствата не ми помагат, а напротив.
Хора, дайте съвет какво да правя? Всяка измината година е все по-зле за мен.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: c78855c0ad |
|
1. Много бих искала да ти дам съвет и да помогна, но и аз съм абсолютно същата. На 20 съм и се отказах от университета, поради същите причини, които теб са накарали да се откажеш от това което си започнал. И при мен беше така - първо изпитах облекчение, а после се почувствах като провал. Последва и разочарованието на родителите ми. Понякога ти се иска някой да види, че нещо не е наред и сякаш крещиш, но не излиза звук. Не знам за теб, но при мен участва още един плашещ елемент и това е, че май съм пристрастена към тези депресивни състояния. Имам чувството, че без тях няма да ми остане нищо.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: dda94df639 |
|
2. https://strahbg.com/ Прегледай този сайт, този млад мъж се е справил.Ще успееш и ти. Тук всичко е ситематизирано добре
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 86a19b1c77 |
|
3. Здравей. вместо постоянно да се обвиняваш започни да правиш неща полезни за себе си. Ако ти не се обичаш няма кой да те обича. За да си повдигнеш самочувствието започни да тренираш нещо,което ти е интересно, прави си комплименти. Подобрявай всеки ден себе си, гледай мотивиращи личности. На мен лично ми действа успокояващо Юли Толкин. Ако искаш след още 10,20,30 години да погледнеш живота си назад и да е по същия начин не прави нищо. Предполагам не искаш пропилян живот. Ако човек сам не си помогне нпма кой да му помогне. Имаш проблем с комуникацията, аз също имам, но започнах да чета книги да се интересувам от повече неща. Започни работа с психолог ще ти се отрази добре. И секса действа добре на депресията, подтиска я. Успех.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 86a19b1c77 |
|
4. Здравей. вместо постоянно да се обвиняваш започни да правиш неща полезни за себе си. Ако ти не се обичаш няма кой да те обича. За да си повдигнеш самочувствието започни да тренираш нещо,което ти е интересно, прави си комплименти. Подобрявай всеки ден себе си, гледай мотивиращи личности. На мен лично ми действа успокояващо Юли Толкин. Ако искаш след още 10,20,30 години да погледнеш живота си назад и да е по същия начин не прави нищо. Предполагам не искаш пропилян живот. Ако човек сам не си помогне нпма кой да му помогне. Имаш проблем с комуникацията, аз също имам, но започнах да чета книги да се интересувам от повече неща. Започни работа с психолог ще ти се отрази добре. И секса действа добре на депресията, подтиска я. Успех.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: dda94df639 |
|
5. Мозъкът работи по определен начин,не се давай.Не е трябвало да спираш обучението,но ще има време да започнеш отново.Опитай да не се караш с близките си,опитай вид терапия като работа с терапевт или .Точно днес 15.12.едно младо момиче ,като теб пише за подобен проблем.Погледни тената и и пиши.Не спирай да опитваш, моливи,визуализации, работа с терапевт, лекарства, открий нещо,което ти харесва хоби,книги.Страхът е илюзия, трябва да се научи да се сменя мозъчната вълна,защо влизаш в тази ниска вибрация,как се излиза от това състояние работа за отстраняване на проблена,упоритост,вяра.Не се отказвай,не си неспособен човек,трябва да поискаш да попаднеш на точните лекар и терапевт в живота си за да излезеш от тази ситуация Прочети strahbg.com
|
...
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 701d4ed196 |
|
6. Приказката "Нероден Петко" чел ли си я? Е, твоите тревоги сам си ги създаваш от много умуване. Вместо умуване си трябва действие. Самосъжалението и очакването, че някой ще те съжали е пълна загуба на време! Конкретни действия да се научиш да си по-самостоятелен правил ли си? И какви са тия сравнения с казармата, като въобще не си бил там и незнаеш, какво е. Имах една такава колежка... по два часа репетираше, какво ще каже еди кой си преподавател, та да изкрънка повече време... Е, като влезеше и една минута не й отделяха време. И всичките сценарии, които измисляше, ама никога не се случваха. Работа и нищоправене вкъщи... Ами намери някакво хоби. Желателно е да е такова, че да си сред хора. Като бебе си се научил да ходиш, да приказваш, а сега се пънеш на всичко останало. Човек се учи да преодолява трудности. Някой друг провал не бива да създава допълнителен страх. Като си прохождал и падал, нали си ставал? Същото е с всичко останало в живота!
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 0e3753efc7 |
|
7. Започни да бягаш! Звучи много лесно и просто, но всъщност може да се окаже ключово! Харесай си някое състезание (5, 10, 21км) и си предвиди 6-9 месеца подготовка. Бъди постоянен, не се пренатоварвай. Гледай да си сладко уморен накрая нан всяка тренировка. Бягай без значение от времето, напук на липсата на желание. Това движение буквално ще изгони тези мисли от главата ти. Успех!
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: f6a6c32df4 |
|
8. Потърси помощ от психолог (за поведенческа терапия).
Много добре те разбирам, защото и аз съм свърхчувствителен човек и страдам от тревожност. Нещата, които си описал са ми до болка познати.
Прочети "Свръхчувствителните хора" от Йлейн Арън, за да разбереш, че всъщност не е никак лошо да си свръчувствителен и това НЕ е автоматично причина за тревожността и депресията ти.
Страховете са кофти нещо, да знаеш обаче, че като бягаш от тях и се отказваш от разни неща, всъщност ги подхранваш и те стават по-големи.
Затова започни да правиш неща, от които те е страх, а тревожните мисли ги оборвай с логика.
Тревожността и депресията не са дошли от нищото, те не са присъда. Те идват от мислите ти. Докато си мислиш "няма да се справя", "ще се случи нещо лошо" и т.н., в мозъка ти се пораждат емоции, освобождават се вещества, които пораждат тревожност или депресия. Затова трябва да оспорваш мислите си.
Като ти дойди мисъл "няма да ме пуснат от работа", си кажи "ако не попитам, няма да ме пуснат със сигурност, но ако питам има реален шанс да го направят".
И когато се изправиш срещу страха, когато направиш това, което искаш (макар да трепериш и стомахът да ти е на топка), ще се почувстваш по-добре. Утре пак ще те е страх, ти пак ще се изправиш срещу страха, ще го победиш и напук ще правиш каквото искаш. И един ден започваш да виждаш, че ти се справяш и страхът започва да отстъпва. И тогава удовлетворението от изпълнените мечти и желания е много по-голямо, защото ще си преборил и собствените си "демони". Споделям ти тези неща от собствения си опит.
Не се отчайвай. Но пак ще повторя - потърси психолог, защото той/тя може да прецени, че ще ти е по-добре и с лекарства към терапията (съответно ще те насочи към специалист, който да ти ги изпише). Тревожността, съм чувала, се подава много лесно на медикаменти (мои познати са пили, аз лично - не съм).
Ако в твоя град няма такива специалисти, знам, че има и възможност за онлайн провеждане на час там, където ходех (а сигурно и на други места).
Ж32
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 075f4d800d |
|
9. Леле това все едно аз съм го писала.
Ами не знам какво да ти кажа, освен, че не си сам. Чувствам се по същия начин. Единственото, което ми е помагало са доста силни седативи, изписвани от психиатър, които са само временно решение, докато си ступя на краката или примерно от серия 7 дни, в които не съм могла да спя. Тези тревожни епизоди ми пречат на нормалния живот, на вземане на решения, дори и в най-обикновените дневни неща. Лошото е че седатива ти действа 4 часа и после какво правим? Аз лично питах психиатъра дали съм от качила, но той ли заяви, че нямам този лукс :Д. Без никакъв срам ти казвам,че започнах с срещи с психолог. хапчета антидептесанти отказах да пия, защото получавам сърцебиене, а аз сърцебиене от тревожност си имам и без тях. И точно него искам да премахна. Ако имаш близки хора, на които можеш да споделяш, опитах с тях. За съжаление мен никой от тях не ме разбира, защото човек, който няма подобни проблеми няма как да те разбере. Според специалистите съм перфекционист и това ми пречело.
Не пречи да се консултираш. Просто питай, психиатърът, дали може да си говорите, вместо да се тъочеш с хапчета.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 67161ff039 |
|
10. Още от тийнейджър е трябвало да започнеш редовно да спортуваш -кикбокс, бойни изкуства и пр. И сега ти го препоръчвам-започни да спортуваш редовно. Запиши се на кикбокс, на бойни изкуства. Спортът изгражда и калява човек. Успех.
|
...
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 9c35c13216 |
|
11. Аз съм така,само че на 22. Интроверт съм и асоциален донякъде.За момичета,почнах да им пиша в Интернет с момичета от други държави и понякога успявам да задържа по-дълъг чат или разговор. Преди бях по-стресиран и не знаех какво да кажа,но лека полека почвам да се променям.Не съм бил с момиче никога,но имам някакъв напредък и да ти кажа колкото повече говориш с тях по-уверен ставаш. Може в някой сайт или приложение да пробваш да си пишеш с някоя и сам да се изненадаш,че всъщност ще се окаже че не си толкова скучен за една жена. За работа съвет немога да ти дам, защото съм безработен и не ме взимат никъде.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 9399cbf6c4 |
|
12. Здравей
Аз съм може би момичето, за което номер 5 говори(благодаря му, че е прочел историята ми)
Реших аз да пиша в твоята тема и да се опитам да помогна по някакъв начин, за да сме си полезни взаимно.
Разликата в годините е голяма, но се надявам да приемеш нещата насериозно.
Като за начало искам да ти дам кураж, относно решението ти да заминеш за друга държава.
Живяла съм няколко години в Англия, държава с която нямаме никаква прилика. Може да си представиш, колко трудно е било за момиче на 15, почти незаещо език, да учи там с меко казано странни тинейджъри :D
Супер сантиментален човек съм, който не обича промените, няма да лъжа трудно ми беше, но след като завърших бях наистина горда със себе си и с нещата които бях научила, защото вече бях успяла да направя нещо, с което връсниците трябва да се сблъскат едва сега. Живота извън България и извън зоната ти на комфорт може да ти даде само увереност, защото буквално разчиташ главно на себе си.
По написаното от теб мисля, че имаш симптоми на ОКР или по-скоро частта с натрапливите мисли, както съм и аз.
Бях подложена на голям стрес преди няколко месеца, поради здравословен проблем и буквално ми се отключиха натрапливи мисли "какво ако сега се нараня сама, какво ако посегна на мой близък, какво ако.... "Като малка съм имала симптомите, където нещо в теб те кара да направиш нещо отново и отново, примерно 20пъти да се завъртиш в кръг, защото някой твой близък ще пострада. Това го израстнах и мислих, че всичко е минало, но явно не.
Неконтролирани паник атаки също. Неща, които просто не ме описват по никакъв начин, човек със самочувствие съм, комуникативна и всеки би ме описал, като човек, който е над нещатата. Със сигурност на теб ти е много по-трудно. Аз съм така само от половин година и помня себе си преди и се боря да бъда както преди или даже по-добра версия, не мога да си представя да съм в това положение 13 години. Вероятно си забравил същността си или е възможно изобщо да не си я намерил. Сигурна съм, че не е късно. Вярата в себе си му е работата, да се познаваш и да знаеш, че каквито и мисли да ти минават през главата, са само и единствено страхове и си в безопастност. Имай малко вяра на живота и още повече вяра на себе си и всичко ще е по-добре. Погледни от една добра страна, ние виждаме най-лошите ни черти и най-лошите ни мисли, няма как наистина да обикнеш нещо ако е само и единствено хубаво. Хората без тревожност, без депресивни състояния не познават напълно себе си. Едно е да кажеш да аз съм готин човек, всичко ми е наред и много се обичам, друго е да можеш да оцениш добрите си качества и да познаваш лошите си страни. Това важи и за взаимоотношенията ни както със самите нас, така и с другите. Може да разгледаш в интернет известни и влиятелни личности с депресивни съсътояния и с ОКР, хора които са успели да постигнат много въпреки тези си недостатъци.
Пожелавам ти всичко най-хубаво.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: ca56ec1c11 |
|
13. Абе хубаво някои препоръчвате спорт, но според вас Джошуа защо победи Кобрата, защото е по-усърден, по-трудолюбив, по-мобилизиран, мисли по-малко "за разни неща" поради това, че тренира повече? Или по-скоро защото е по-уверен в себе си.. е, и вероятно от години има екип от специалисти, които се грижат специално за емоционалния му баланс, увереността и самочувствието му. Аз мисля, че второто.
Не ме разбирайте погрешно, не съм против спорта. Не ми е цел да ви се заяждам.
Спортът е полезен за здравето, но не е панацея, особено за хората с емоционални проблеми, депресивни състояния и т. н.
Например ако някой се оплаче, че е разбрал, че жена му му изневерява или че са го измамили с голяма сума пари, пак ли ще му кажете "започни да тичаш", "запиши се на кик бокс", ами не, нали. Ще започнете да му пишете подкрепящи неща.
Защо хората стават депресирани, някога замисляли ли сте се по-сериозно? Защото не са получавали емоционална подкрепа и разбиране години наред.. , често още от детска възраст. Емоциите на депресирания човек са като разваления зъб, който не е получил лечение навреме, когато е бил още с малко кариесче. Затова, вече съсипан напълно, този зъб трябва да бъде изваден. Но какво би могло да се направи за емоциите точен отговор нямам и не мисля, че някой има такъв.
Също съм против всякакви медикаменти.
Само да добавя нещичко още - ако тази тема беше пусната от жена, сто процента щеше да има коментари от сорта на: "грозна си", "тъпа си", "капризна си", "намери си тъпкач", "хвани се с възрастен мъж", "стара си", и. т. н., и т. н.
Желая душевен мир и спокойствие на автора и всички хора, които се чувстват по подобен начин.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: ff9bbfa75b |
|
14. Аз съм същата. На 20 години съм и годините в училище ме съсипаха психически. Подиграваха ми се, винаги бях аутсайдерът на класа, момчетата от гимназията ми не ме поглеждаха и си мислех, че никой друг не би ме поискал. Заради неувереността ми, си казах, че няма да мога да се справя със специалността, която исках, и сега понасям последиците от това - искам да си сменя специалността, но ме е страх, че вече е твърде късно за каквато и да е подготовка...
Би било много хубаво ако хора като нас се съберат и изказат проблемите и тревожните си мисли. За съжаление сме пръснати по всеки град, на различна възраст сме... но едно нещо ни обединява... и според мен това е чистата душа. Ние, вътре в себе си сме едни деца, които имат нужда от чиста и безусловна любов.
Авторе, искрено ти желая да получиш тази любов!
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 193d91baad |
|
15. До 14 да щеше да е хубаво, но си права всички сме пръснати предполагам от пишещите тук, а и сайта няма да позволи все пак е анонимен.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
