За първи път съм толкова искрена в живота си. Изправена съм пред дилема.
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 956 пъти
Привет, скъпи читатели. :)

От няколко месеца пиша тук историята си, но така и не стигам до момента, в който да я публикувам. Днес обаче се оказвам пред дилема и аз самата не мога да повярвам, че стигнах до този момент, в който се осмелявам да споделя...Та, имам нужда от подкрепа и съвет как да постъпя. Бих ви била много благодарна.

Както забелязвате от категорията на историята ми, става въпрос за любов. :))
Въпреки че проблемът касае двама, ще започна с моята гледна точка и моята история накратко. Какво се случи с мен преди да го срещна, какво ме направи такава каквато съм и съответно много бих се радвала въз основа на това да ме посъветвате как да продължа напред.

Момиче на 21 години съм. Израснах бедно, мизерно, в семейство с кавги, разправии и много побоища. В много малка част от детството ми имаше обич, нежност и грижи към мен.
Често децата ме малтретираха, подиграваха ми се че съм бедна и слаба.

Израснах трудно и като погледна назад усещам миналото си като пръст попита с отрова, в която бавно се надига никому познато безцветно растение.

Бях на 15 години когато се запознах онлайн с едно прекрасно момче, с което в последствие и с хода на годините се опознахме много надълбоко и въпреки растоянието свързахме душите си. Всъщност в началото живееше в моя град, но много се притеснявах да се срещна с него. Не бях дръзка и смела...а трябваше. Замина надалеч, наложи му се, но подържахме връзка.
Искахме да бъдем заедно и в един прекрасен ден, когато бях готова за него и вече на 18 години си пожелах да бъдем заедно...Бях напълно сигурна, че това е момчето на което искам да се отдам...В него виждах утеха от всичко, което ме нараняваше в собствения ми живот. В него виждах сигурност на сърцето си и много ми се искаше да бъде мъжът, който да върви до мен.

Чаках го...И неземно много страдах, когато го изгубих няколко седмици преди уговореното време, в което щеше да дойде при мен. Бяхме планирали всичко за срещата ни. Нямахме пари, той беше доставчик някъде далеч, далеч от тук...а аз точно завършвах училище.

Инцидентът се случи 3 месеца след като решихме да се съберем.
През онези леки като пух дни, слънчеви и сладко-дъждовни...имах цялото му внимание. През цялото време през което бяхме будни си говорехме, докато вървях на някъде, в междучасията, преди да заспим...Стояхме до 4 сутринта само за да се чуем и видим на камерите. И винаги имаше какво да си кажем, винаги!
От време на време много съжаляваше, че е заминал...тъгуваше за нашата прекрасна България, но най-много липсвах аз. Понякога дори бягаше от работа, прибираше се за 10 минутки само за да ми звънне и да ме види. :))

Стигахме до някои моменти, в които четяхме мислите си, усещахме се...И въздишахме един за друг. Въпреки че и двамата като че ли си бяхме без особено бъдеще не ни беше страх да мечтаем...Толкова смели бяхме, толкова изпълнени с надежда и живот.

Въпреки че беше мюсюлманин, бях готова да се омъжа рано и тайно за него. Вече бях толкова сигурна и уверена във всяка стъпка по пътя към сърцето му.

Той много уважаваше българската народна музика и винаги ме окуражаваше да пея. Въпреки че не се бях развила както сега в това отношение той все ме хвалеше, искрено ми се радваше.

С времето бих казала че достигнах много високо ниво с подкрепата на една певица, жена която ми вдъхна усет не само към музиката, но и към живота.
И така, в крайна сметка...имаше песен за него, песента с която започна всичко. Важно беше за мен да му я изпея, когато се видим. Имах и подарък, на който щеше да се усмихне, който приготвях през времето, в което чаках да дойдат нашите дни за да му го дам.

Няма да изпадам в подробности какво се случи с мен когато го изгубих, как се случи погребението и балът, който роднините очакваха, в какъв шок съм дълго време от тогава.

Мога много да кажа за това, но нека продължим с историята...Защото животът от тогава сам си се обърна на 180 градуса. :)))

От дете без финанси, без подкрепа и изпуснало всички срокове за записване в унивеситет, но наивно до полуда стигнах до този момент, в който успях да открия правилните хора и да си намеря добра работа с помощта на която да мога да се изнеса от майка ми и да избягам от всичко, което някога е тежало над мен. С тази подкрепа, за която съм много благодарна и мотивирана да работя и да бъда вярна на фирмата си, имам шанс да порасна в сферата и да стана специалист, с който моят приятел само ако ме беше видял много щеше да се гордее.

Междувременно се появи той. :)) Човекът, с когото съм от една година. Приличат си външно, може би съвпадение или си падам по подобни мъжки черти...

На една възраст сме и много се обичаме, но така ли е всъщност ?

Запознахме се на първата ми работа, от която и двамата в последствие напуснахме. Изключително изискан, образован, умен, здрав, млад мъж. Син на военни, с добро потекло и възпитание.

Какво се случи с нас? В началото не бях готова за него, изобщо, и особено първите месеци исках да се разделим защото много страдах и не исках да го показвам на никого. Но се привързах и не исках да го нараня, защото все пак съм първата жена, в която се е влюбил.
Обаче напред във времето той така и не осъзна през какво преминавам, въпреки че много се старае за мен. Държи се мило, носи ми малки подаръци...Но само до там...

Обича ме и не позволява да се разделим, но не се и опитва да разбере сърцето ми. Има някои по-особени неща в характера ми, които той не разбира.

Едно от тях е че имам много силна нужда от сигурност, а от негова страна не я получавам. Когато бях безработна и без 2 стотинки в джоба, на дъното отново, той ме прегръщаше и казваше "Ще се оправиш."...Какво повече очаквах...Може би "До теб съм, можеш да разчиташ на мен."

Тогава видях че той наистина не осъзнава някои неща и няма как да го променя. Обаче замълчах и продължихме напред.

Сега когато живея сама...Нещата между нас започнаха да се влошават или поне аз започнах да виждам този човек колко малко държи на мен. Може би причината е че не може да осъзнае нещата...

Какво се случва? Да речем че идва веднъж седмично за една вечер и си отива обратно при семейството. Много добро и задружно семейство са бих казала, но аз сякаш не участвам в живота му до такава степен като тях.

Много се старае за майка си и баща си, всеки ден им купува разни неща. Дори сега по празниците въпреки че вече беше взел подарък на майка си, отдели още 3 дни всеки следобед да й търси нещо допълнитено, което искал да допълни към подаръка. Постоянно си е с тях вкъщи, а аз сама тук. И болезнено ревнувам, признавам си. Нормално е, нали? И аз искам някой да се грижи за мен, защото никой не го прави.
Звучи сякаш си има друга...Но съм сигурна че не е така, защото ми повтаря колко ме обича, а и постоянно си е у тях. Другото е че принципите му са такива че не би ме наранил така.

През голяма част от времето, в което не работя съм си самичка...Понякога все още оплаквам миналото си, понякога просто спя.
Нямам вече време за моите музикални лирика и драма, няма време вече за онези висини...

Наскоро ми откриха заболяване, за което той много добре знае. Започнах да приемам медикаменти, от които първите дни повръщах много лошо. Сякаш му мина през едното ухо и излезе от другото...

Друго нещо е че до преди 2 дни не ми звънеше изобщо по телефона, ей така да ме чуе.
Направих му малък скандал онзи ден, а рядко се случва да се говорят такива неща. Казах му "Как може колегата ми да ми звъни и да се интересува от мен а ти не?". Беше готов да затвори, защото не му се слушали глупости. Отвърнах му, че ако затвори много други неща ще приключат с разговора и той остана. Казах му че имам нужда да ми звъни всяка вечер преди да заспя и да идва за по-дълго...Защото всеки път като си тръгне е толкова празно при мен...

Ето днес за втори ден ми звънна и се чухме за 10 минутки, които обаче ме накараха да се замисля дали си струва да продължаваме да бъдем заедно...

Много неща ме отблъснаха от разговора, но най-вече това че като му казах че на Бъдни вечер и Коледа ще бъда сама, той никак не реагира /днес е 23ти декември/...Нарочно му разказах как ще си купя разни неща за хапване, как нямам елха да си оставя подарък под нея...И той каза "Нищо де, не е толкова нужна елхата."

...Просто съм озадачена, втрещена...Никак не реагира. Каза че ще ляга и така...Накрая каза, че ме обича. За пръв път не отвърнах на тези думи...

Не знам вие как го виждате...Това да не усетиш че любимата ти е самотна и така да реагираш на това че ще е сама по празниците, не знам как да го разбирам...

Естествено и аз имам вина за някои неща в общуването ни, но до колкото съм могла съм дала най-доброто. Винаги е било сготвено при мен специално за него, но той рядко яде от храната ми. Бях му пратила едни домашни бисквитки, и известно време по-късно баща му ми каза колко не били качествени. Приятеля ми никак не реагира на ситуацията.

И така...това бездействие и тази безтрепетност ме плашат.

Какво ме очаква, скъпи читатели?
Първоначално обмислих изцяло да огранича секса и достъпа до мен. Да се виждаме само навън за разходка, но не съм сигурна дали това ще го вразуми...

Адски болезнено ревнива съм и това да го напусна ще ме разбие, само мисълта че ще бъде с друга ме смачква. Искам аз да бъда семейството му, защото никога не съм имала...Искам аз да бъда там в грижите и обичта му, а получавам само едни трохички от тях. Искам на него да дам всичко, което съм, дори и да не успее напълно да го оцени.

Какво да правя? Кажете ми...дали сега като минат празниците и му дам коледния подарък да не си отида с достойнство? Дали да не му благодаря за прекараните мигове заедно и да не напусна живота му. Предполагам че ще го промени това и го виждам да бъде друг, но за друга, както казват в една песен. :))

А за себе си какво виждам в бъдеще ако се разделим? Честно казано чувствам се някак стара вече, чувствам се изморена от живота и се виждам все така сама. Виждам се работлива и мъдра, но сама...Виждам се наранена, но с чест. Виждам се студена и забравила колко наивна съм била.
Усещам бъдещето сякаш от безцветното растение от нашата история е поникнал ухаен цвят, но...

...ще има ли кой да му се порадва?




Благодаря ви, читатели, че прочетохте историята ми.

Бъдете здрави!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 4 месеца hash: 0ab194a979

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей, аз съм малко по-голяма от теб на години. Прочетох цялата ти история внимателно и вникнах в чувствата ти. Адски тъжна история, не знам какво да ти кажа, и аз съм се чувствала така. За мен този младеж не заслужава да му се обръща внимание, изглежда доста незрял и несигурен в себе си. Може и да те обича наистина, но по някакъв негов извратен начин, може и да има проблеми с техните, понеже сте с различни религии( доколкото става ясно от разказа ти). За мен ти си едно качествено, младо, умно и добро момиче и заслужаваш много повече и уважение, и любов. Според мен си тръгни и продължи напред, знам че е много трудно, аз три години не можах да си тръгна от човек, който ме наранява и психически и физически. А този човек те наранява, било съзнателно или не.Самият факт, че те оставя сама по празниците, без елха и един подарък, без компания дори....за мен говори колко е груб и безчувствен, което е отблъскващо. Много е трудно, знам, но трябва да мислиш за себе си на първо място, няма кой да го направи вместо теб! Тръгни с горно вдигната глава, след време ще го забравиш и ще намериш Човек, който да те обича и уважава. Представяш ли си да имате дете и той да се държи така с него, ще е ужасно...а той ще се държи така, повярвай ми( от баща ми го знам това нещо). И ще бъдеш някоя друга за друг, в което може би няма нищо лошо, също като в онази песен.Минала си през доста трудности, вярвам и че сега ще се справиш! Ще очаквам да се включиш пак под коментарите и да кажеш какво мислиш за моите думи! Успех и вярвай в себе си! :)

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: 16bf23ab11

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ти си срещнала любовта, опознала си я и си я изпитала на пълни обороти. За жалост не си имала възможността да я изживееш напълно физически, но това не променя факта, че знаеш какво представлява. Получава си отношение, което те е карало да цъфтиш и те е правило смела. Преди това не си го изпитвала, занапред няма да можеш да се примириш да си във връзка и тези неща да липсват. Сега си във връзка, говори ти за любов... Вярваш ли му? Ти познаваш чувството вече, знаеш какво е, виждаш ли го в настоящето? Знам, че думите ми са директни и е възможно да те разтърсят. Съжалявам, ако те наранявам, не ми е това целта. Искам да ти кажа, че аз също съм опознала любовта и също съм я изгубила. След това съм имала любовни трепети, но не се примирих с нищо по-малко. Накрая срещнах човек, чувствата не са същите, но са еднакво силни и аз го знам, усещам го и го виждам, макар разликите. Ако веднъж опиташ амброзия, после човешката храна не ти се струва вкусна и се храниш с нея, само за да не умреш. Това важи и за истинската любов. Ако веднъж я изпиташ, после по-слабите трепети не са ти достатъчни, не са ти приятни и не те зареждат по същия начин. Лъжа е, че няма втора любов. Има трета, четвърта, има много любов и за теб, и за всеки друг човек. Чувствата ти във всяка връзка ще са уникални и неповторими, но това не означава, че няма да усетиш чувства, които са еднакво силни. Ти в момента не усещаш толкова силни чувства, колкото ти се иска и колкото си усещала вече. Нещо повече, ти не получаваш нужното отношение. Приятелят ти, дори наистина да те обича, не те обича по онзи начин. Всеки мъж е способен да обърне света за жената, която иска до края на живота си. Всеки един мъж, независимо колко е инатлив, силен, досаден и прочие. Твоят приятел има семейство, не е готов да създаде свое собствено. Докато мислиш повече за майка ти, отколкото за потенциалната ти съпруга и евентуалните ти деца от нея, не си готов да си съпруг и баща. Можеш да чакаш дъжд в пустиня или да приключиш тази връзка, преди положението да е станало грозно. То вече не е много красиво, но сега поне имате шанс да запазите нормални отношения. Притесняваш се, че ще полудееш, ако го видиш с друга... а не бива. Ти си се вкопчила в този мъж, но наистина ли искаш точно това, което той ти дава? Пусни образа и виж реалността. Тази реалност ще я има и следващата, тази реалност може да я има дори съпругата му - трябва ли да ревнуваш, че друга ще живее и ще се чувства така? Моят приятел е по-обран и рационален човек, той обича да се дистанцира от най-различни ситуации. Карали сме се много, но дори да сме били скарани, винаги ми е носил лекарства, нещо за пиене и храна, когато аз не се чувствам добре. Този човек пътува в чужбина и не се сети да купи подаръци за когото и да е било, просто не мисли за тези неща, но нито веднъж не ме е оставял сама, когато се чувствам зле. Разбираш ли какво ти казвам? Аз не съм във връзка с романтик, но съм във връзка с човек, който го е грижа за мен и не се съмнявам. Може да не се сети да ми вземе цветя и да ме изненада, но ми взима сладко, когато наближават 'онези дни'. Не е нужно приятелят ти да вижда елхата като нещо много смислено, (моят иска да я прибираме с украсата) че поиска да сте заедно на празниците, да ти каже някоя добра дума и да се погрижи за твоето настроение.

 

...