Стари играчи !
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 1160 пъти
Има ли тук в аудиторията мъже които късно са зпочнали да се занимават с жени или които са имали успехи с жени но на по големи години, ще ми е интересно да знам. Обяснете причните според вас защо така се е получило и дайте някой съвет към младите.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 4 месеца hash: c6229b2a0c

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Аз. По-скоро успехите ми започнаха на около 30. Иначе се занимавам от пубертета. Мен ме спираше това, че живеех с родителите си до 27-28 годишен. Причината беше липсата на финансова възможност да живея сам. Развих комплекси и макар и да съм излизал с момичета и да съм имал интимни контакти, аз се чувствах като несигурен тийнейджър. След като се отделих ми беше нужно време от около 2 години, за да се почувствам, като наистина уверен и спокоен мъж. Жалко е, че доста години от живота си пропилях и то младостта си в развиване на комплекси. В момента съм на 33 и още не съм създал семейство. Можеше да го направя преди доста години, ако бях нормален. Но след като се отделих от родителите си, си казах, че ще си наваквам и връщам загубената младост. Е, наистина срещах се не с една или две доста красиви госпожици, за които като по-млад не съм си и мечтал, срещах се с по две три седмично. Дори в момента се виждам с три. Но в един момент осъзнавам, че това е един празен живот. Срещах се и с долни момичета, срещах се и със семейни жени, срещах се и с момичета със супер кофти характер, които не могат да имат нормална връзка. За съжаление се срещах и с много свестни, кротки и възпитани момичета, но не създадох връзка с някоя от тях, а ги отблъснах. Аз самият съм тих и скромен човек, но пусти ми комплекси. Не исках да се обвързвам, исках да съм играч. Всъщност не съм си мислил да съм играч. Тези, които се мислят за такива, са такива само на приказки. Аз наистина съм такъв. Малко хора го виждат това нещо, а аз изобщо не го мисля. Просто отивам и свалям, която реша и каквото стане. С времето така се изучих, че започнаха наистина да ми връзват всякакви и дори не съм се замислял за това нещо. Никога не съм си помислял с колко жени съм бил. Познати около мен само се опитват да се правят на интересни. То са разговори за жени, то се впечатляват, то се хвалят, а на мен тази тема дори ми е безинтересна и като си помисля съм бил с повече жени от всички около мен взети на куп. Аз в прав текст съм играч, ама истински играч. Аз свалям не с пари, не с професията си, не със статут в обществото. Когато излизам, излизам пеша, че кола не ми се кара. Облечен съм с най-обикновени, но винаги чисти дрехи. Обръснат и подстриган съм. Цял живот спортувам. Слаб и подвижен съм. Отивам и заговарям. Така "играя" аз. Не стоя на масата с чаша уиски в ръка, на улицата не хвърлям погледи, надявайки се да бъда забелязан, на плажа на морето не се пъча да ми видят тялото. Просто отивам, усмихвам се и се запознавам. Едни момичета са умирали от кеф, други са се стряскали, трети са ме мислили за луд, четвърти са ми се смяли. С колежки категорично избягвам да се занимавам. С три съм бил, като с едната имах връзка, но не си е работа. Мога още много да пиша. Но не е за мен този начин на живот. Характерът ми не е такъв. Аз съм добродушен, трудолюбив съм, вкъщи всичко сам оправям, че и доста неща по колата сам мога да оправям. Почитам семейните ценности и обичам децата. Но ето на 33 години заради комплекси, че като по-млад много не ми вървеше с жените още нямам семейство. Не е за всеки този начин на живот. Ако чувстваш, че за теб би било по-добре да имаш човек до себе си, да имаш деца, за които да се грижиш и които да възпитаваш, по-добре си търси момиче, с което да създадеш семейство, а не да се опитваш да бъдеш играч. Още по-лошо е да създадеш семейство и да кръшкаш. Това вече е непростимо. Това, че като по-млад не си излизал с момичета и не си се забавлявал, дори да е и по твоя вина (мързел, компютърни игри и т.н.) не е най-важното. Има много по-ценни неща в живота. А и не си мисли, че твоите връстници са големите играчи. Огромната част от мъжете имат в живота си 2-3-4 жени. Даже много са и с първата срещната. Само на думи са играчи. Като отидат в някое заведение само гледат, а не смеят да заговорят някоя. Истинските играчи не говорят по тези теми. Тях просто не ги вълнува, на тях това е начинът на живот и им е интересно за нещо друго да се говори.

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: 2b17e5f6e4

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Познавам един , натрупал сума ти бройки , над 300-400, всякакви- от прислужнички до интелектуалки, стари, млади, каквито дойде. Напуснат от жена си с детето, вече наиграл се, одъртява сам като куче.

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: 65895247c4

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Към 1. Може ли да ми отговориш как се чувстваш на следния въпрос: Ти каза: "Ако чувстваш, че за теб би било по-добре да имаш човек до себе си, да имаш деца, за които да се грижиш и които да възпитаваш, по-добре си търси момиче, с което да създадеш семейство, а не да се опитваш да бъдеш играч". Ти си станал играч, но ако не беше играч, а беше чувстваш че е по-добре да имаш човек до себе си, щеше ли да си достатъчно уверен да си търсиш човека до себе си? Не би ли ти трябвало да станеш поне "малък" играч за да можеш все пак да издействаш избора си? Ако срещнеш мацката, която решаваш, че те привлича, някъде си, но не си достатъчно играч за да я играеш, то не е ли било ок да станеш играч за да може да си намериш човека до себе си? Или имаш друго мислене по въпроса? Дали четеш, дали ще отговориш. Кога ли ще ми публикуват коментара :)

 

...

горе^

преди: 3 години, 4 месеца hash: d1ea434206

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От номер 1 до номер 3 Не е нужно да си играч. Главното е да бъдеш мъж на място - уверен, държащ на думата си и гледащ ведро на света.

 

...