 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
След 12 години заедно - тръпката още я има, но не и уважението. Има ли смисъл?
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 1496 пъти
Заедно сме от 12 години, с две деца. Винаги сме имали проблеми, най-вече с комуникацията, много трудно се разбираме, и двамата сме остри камъни и постоянно се караме за всякакви дреболии... Освен това в последните години той много пъти ме е лъгал (повече за дреболии, но все пак са лъжи) , нарушавал е обещанията си, крил е разни неща от мен (основно по финансови въпроси), разочаровал ме е ужасно няколко пъти, имаше случаи в пристъп на ярост дори да ми посегне (не точно удряне, по-скоро злобно стискане и силно отблъскване), адски ме ревнува, без никакво основание. В резултат на всичко това аз изгубих всякакво доверие и уважение към него, вече не го виждам като достоен и зрял мъж, а като мишка.
В същото време обаче все още я има тръпката между нас, привличаме се адски много и колкото и да сме скарани, щом дойде до мен и ме докосне, прегърне (в повечето случаи той идва пръв да се сдобряваме) и аз веднага забравям всичко лошо... До следващия скандал. Като огромен ураган от емоции е всичко между нас.
Винаги сме си били верни един на друг. Той все още твърди, че ме обича и че е готов на всичко за мен, но в същото време не иска да направи нищо за мен, дори дребно, което знае, че ще ме зарадва. Гледа преди всичко неговия си интерес и спокойствие.
Сеща се за мен само, когато съм му сърдита и му кажа, че ще си тръгна. В останалото време е погълнат изцяло от работата си и от това да спи. Като допълнение - никога не оценява това, което аз правя - за децата, за дома, за това че и аз ходя на работа и помагам финансово. Почти никога не ме пита как съм, имам ли нужда от почивка, все той е изморен и болен. Аз трябва да съм неуморна и винаги силна.
С децата се държи добре, обожава ги, гледа ги, но не показва по никакъв начин любовта си към мен специално. Аз се чувствам сама и самотна, а и вече му нямам доверие, след толкова лъжи, празни обещания и разбити надежди. Не смея да му повярвам за нищо, защото пак ще ме разочарова.
Предполагам, че и на него не му е лесно с мен. И аз си имам своите недостатъци - горда съм, властна, той очаква да му се подчинявам, а аз съм свободолюбива, не съм от жените, които си мълчат и гълтат жаби, дори понякога съм с доста хаплив език... Той твърди, че много го критикувам и затова ме лъже и крие всичко от мен. Казва, че съм го смачкала като мъж и все ми се сили, че само с бой ще се оправя. Но как да се променя, аз съм открит и справедлив човек, когато нещо не ми харесва, не съм съгласна или не е справедливо си го казвам в прав текст. Той пък се обижда и затваря в себе, слага бариери между нас и ме игнорира. Това пък още повече ме вбесява и скандалът е налице. След това ни е криво и на двамата доста дълго време, озлобяваме се един към друг и се заяждаме и нараняваме взаимно. За съжаление доста често това става пред децата и това им се отразява. Целият този сценарий се повтаря с години и не знам дали има смисъл вече да се мъчим взаимно и да нараняваме децата си най-вече.
Не знам дали е останала любов между нас, прекалено много обиди сме си нанесли и като че ли всичко е разрушено вече. Но и на моменти все още си мисля, че имаме шанс. Не знам какво да правя и какво да мисля. Понякога толкова ме вбесява и наранява, че си събирам багажа и съм готова да си тръгна с децата, но след това като видя мъката в очите му и нежността с която ме докосва, разбирам, че не ми е безразличен, както и аз на него и оставам.
Обикновено хората с дълъг брак изграждат уважение помежду си, но им изчезва тръпката. При нас е точно обратното. Моля дайте някакъв съвет - как да се разберем, изобщо нормално ли е това между нас, любов ли е, какво ли, има ли смисъл да продължаваме заедно в името на децата или да си търсим нови партньори, с които Евентуално бихме си пасвали повече.
Благодаря предварително!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 4d3b08680e |
|
2. "Гледа преди всичко неговия си интерес и спокойствие.
Сеща се за мен само, когато съм му сърдита и му кажа, че ще си тръгна." Удобна си му! Питомното ...
Вашите отношения са отровни и за вас, но по- лошото е че, децата ви попиват тази отрова също и в бъдеще за тях това ще е нормалният начин на живот и връзка. Не сте добри родители дори заедно, нито той, нито ти.
Поне временно трябва да се разделите и анализирате от дистанция кое е по- добре за вас и децата ви. Но раздяла без контакт за определенон време. Децата може да си разменяте чрез трети човек и ако трябва нещо за тях да си кажете- в чат/смс единствено орнасящи се важни неща за децата и нищо лично между вас докато всеки сам не сгугне първо до своите си изводи.
Вече нямате какво да си говорите относно компросни варианти, промени т.н. не можете. Той лъже, ти атакуваш.
Може би ако след 2- 3 месеца раздяла опитате със семеен психотерапевт ще сте готови да потърсите и приемете компромиси.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: c046e27027 |
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 9c42d5f0d7 |
|
4. Имате деца, такъв е живота не е по мед и масло. Те мъжете са си такива, искат да са главата, жената да чисти, ако може и пари да внася. Не се разделяй те.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: f67af50d9f |
|
5. Първо идентифицирай проблемите ревност, манипулация, ....и започни да четеш, примерно защо те ревнува, от къкво е породено и т.н. Прочети една поне от купищата книги за разликите между мъжа и жената, от там ще свалите поне част от скандалите, защото ще разберете кой как реагира и защо има ситуации в които масата от мъже реагират по един и същи начин. Започнете да си казвате по-често моля, извинявай, благодаря. И не на последно място имате 2 деца и те утре ще са като вас.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 006981b350 |
|
6. И при нас го има този проблем. Женени сме от почти 5 години. Още се привличаме и обичаме, но някак си загубихме респекта един към друг. Караме се много свирепо, тогава се псуваме, показваме си неприлични жестове, казваме си, че се мразим, заплашваме се с убийства, пожелаваме смъртта на близки, аз съм го удряла и драла, а той мен само ме е стискал и блъскал. Просто с времето уважението в тези моменти спря да съществува. Обаче имаме и дете и не планираме ряздяла сериозно. Според мен някои хора са такива по време на скандал. Не знам как да ти помогна, исках само да споделя, че има и други такива семейства.
|
...
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 8588843e4d |
|
8. Н. 2. - веднъж се наложи за 1 месец да сме разделени (по други причини), е аз се чувствах супер, дори не се и сещах за него, успокоих се, върна се усмивката ми. Той обаче се беше много изтормозил и ми рева, че ме е оценил, че не може да живее без мен. В последствие започна да се държи супер мило с мен, но само за известно време и после пак се върна старото положение.
Иначе сме ходили на семейна терапия доста пъти последните години, уж разбирахме къде са ни проблемите и се опитвахме да ги оправим, но подобренията бяха само временни (никак не е лесно човек да се промени и явно не става да се правиш на нещо, което не си, временно да, но не и завинаги).
Н. 4 - искаш да кажеш, че всички мъже са така??? Не оценяват и не зачитат половинките си, в момента в който спечелят една жена и престават да се стараят за нея, че са егоисти и манипулатори?? Ако е вярно.... Не знам... Много жалко! :(
Н. 5 - постоянно чета такива книги и правя всичко по силите си, за да се оправим, но както написах човек трудно се променя. А иначе в последните години в мен трайно се настани чувството, че мъжът ми наистина е голям егоист и манипулатор - знае, че ми е слаб ангела и че имам нужда от нежност и докосване и го използва ефективно, за да ме разнежи и да замаже положението. Точно заради тези си съмнения спрях да го уважавам, макар, че близките ни твърдят, че той много ме обича, че страда ужасно и е готов на всичко за мен (но толкова пъти вече ме е лъгал, че аз колкото и да искам, вече не мога да му повярвам за нищо, все ми се струва, че просто обича да се прави на жертва и да го съжаляват).
Друг път си казвам, че сълзите, любовта и нежността в очите му няма как да ги изиграе, колкото и да е добър актьор!
А, забравих да спомена нещо важно - вече няколко доктора казаха, че е с биполярно разстройство, но на нас ни е трудно да го приемем (макар, че има всички симптоми на болестта) - до сега все си мислехме, че му е от характера.
Просто не знам вече къде е истината... И какво да правя..
Авторката
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: ecdfddc03d |
|
9. Ако мъжът ти можеше да пусне тук една тема, как ли би те описал пък той? И той добре щеше да те нахрани сигурно. Защо се мъчите? След време и сексът няма да ви помага да стоплите отношенията. Тормозите децата си и им давате отвратителен пример за семейни отношения. Разделяйте се и кой от където е.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 6b8a0ac38e |
|
10. Какви нови партньори търсиш бе, жено?! Те с голям ентусиазъм ще ти изгледат децата, нали?
Кротни се малко, смени тактиката, не се конфронтирай на всяка цена. Това, че ще си премълчиш не значи, че си загубила битката, защото битка няма, и двамата сте егоисти. Направо се чудя как той те търпи още! Ами не само той трябва да се промени, ти също!
Щом имате деца, щом е добър баща, трябва да намериш начин да станат нещата по-добри, в името на децата и семейството. Остави го да бъде мъж, той!, не ти!
Я кажи ти в какво семейство порасна? Търси причините там, чети по въпроса, чети с разбиране и действай! За да получиш добри резултати и подходът ти трябва да е добър. Успех!
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 3354895845 |
|
11. Ж42 подкрепям №10
Авторке имаш прекалено големи изисквания с които подтискаш мъжа си. И да се разделиш с този, никой друг няма да отговаря на всичките ти изисквания, прекалено голям егоист си самата ти и неговия егоизъм се проявява в отговор на твоя. Прекалено много искаш да командваш във всичко, как той да се почувства като твой партньор, след като го поставяш в ролята на своето най-голямо дете?
Любовта е съвкупност от страст доверие и уважение, и двойките с дълъг брак се опитват да подържат и трите. Ти обаче не поддържаш ти изискваш.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 8585b49a36 |
|
12. Същата история,същият начин на живот.
Разликата е,че имаме 1 дете и сме заедно 13 години вече.
Беше свикнал всичко на готово,стараех се на се грижа за всичко още като бях по майчинство.Нормално,не работя,грижа се вкъщи,че е изморен.Но така свикна и си му харесваше.
После осъзнах,че аз съм си направила така нещата и като работех и аз имах нужда от помощ вкъщи. Не за чистене толкова,колкото загриженост,да си обсъдим какво ще вечеряме,да заведе понякога детето до педиатъра и т.н.Някакви дребни неща,или неща,които да правим заедно.Понякога исках време,само работа и вкъщи не става.
Ежедневието убива.За такива дребни неща се карахме.
Във времето се опитваше да ми помага и да прекарваме време заедно.Но предимно като се скараме вече,или много се разсърдя до крайност.
Когато му казвах,че имам нужда от подкрепа,загриженост и време..отговора беше "пак ли почваш"..или "ходя на работа,изморявам се".Понякога казваше "добре".
Много време ми струваше,направо беше ми писнало от неговото безразличие за всичко и като казвам какво мисля..караници.
На края осъзнах,че изобщо не ми трябва такъв човек,който не го е грижа как съм.Просто осъзнах нещата един ден,когато бях болна и не прояви загриженост,само каза отиди на лекар и си игра игрички на лаптопа.
Казах му,че не ми е нужен,много пъти се карахме и ме изкарва виновна.Но започнах да забелязвам с времето как иска да помага вече (за мен помощ е дори само с идея за нещо,например за вечеря да се интересува или отиваме на Рожден ден,да обсъдим какво да вземем),такива дребни неща.
Сега може да си помислят някои,че са глупости това за помощта,времето и загрижеността.Но много е хубаво,когато някой се интересува как си и като си настинал например да се грижи за тец.Аз винаги бдях над детето и него,ако нещо им е лошо,за детето съм длъжна,знам го на 100% и винаги съм била всеотдайна.
Но ми стана доста обидно,като осъзнах,че не се интересува.
С времето взе да се държи нормално,това са нормални неща,помага ми по малко,говорим си,вече обсъждаме и правим неща заедно.
Авторке,решиш ли да се разделите и че не можеш повече-направи го,ще ти е много трудно..но все пак.
Другият вариант е,да говорите и да обсъдите.
При мен бяха много разговори,и излизаше,че натяквам.Доста време се опитвах да обяснявам,за да ме разбере правилно,че не се глезя,не съм луда и не са глупости.
От една страна той е баща на децата ти,от друга страна ако не се чувстваш щастлива и че го е грижа за теб..и че ще ти е спокойно без него- разделете се.
Ние се разделяхме много пъти,към 3 или 4 вече в последните години.Но не издържаме много разделени.Не можем заедно,трудно ни е и по отделно.Срещаме се като гаджета и пак се събираме после :д
Може да опиташ и това,разделяте се временно.От начало ще ти е спокойно,после ще ти е мъчно.Ще му липсваш,после ще се държи супер,после пак старата песен и така.
Четейки твоята история,намерих и себе си някъде в редовете.
Ж 31
|
...
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 2870936ce1 |
|
13. Проблема на много жени е че слушате приказките, без да гледате действията. Еми това е то, колкото и да приказва и да се умилква той няма да се промени.
Аз съм на принципа - мога да дам 2ри шанс, но дотам. Ти щом вече си му дала, не знам какво повече очакваш от една дълга агония. Оттам нататък сама решаваш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
