Споделена история от Любов и изневяра |
Как да намеря път към него?
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 1008 пъти
Тази тема вече я пусках, но забравих да спомена някои важни подробности.
Пишем си от години. Не постоянно, разбира се, но от време на време. Говорили сме за почти всичко. Признавам, че много пъти съм го игнорирала, много негови съобщения са оставали без отговор. Най-често, защото съобщенията му бяха смотани. Въпреки това той винаги пишеше отново, не е слагал егото си на първо място. Винаги полагаше усилия, които аз ценя. Никога не ми е казвал, че ме харесва или нещо подобно, но го намекна веднъж, и то по много красив начин. Всъщност за всички деликатни неща не пишеше директно, а само чрез намеци казваше мнението си. Струваше ми се красив, поне на снимките, освен това е много скромен, добър, възпитан, но и затворен. По негова инициатива вчера се видяхме за пръв път. Честно казано не беше удобен моментът и въобще не исках да се виждаме точно сега, но той избърза, а нямаше как да му откажа, понеже отдавна искахме да се срещнем. Уж беше за следващата седмица, но стана за тази, уж щеше да тръгне по обяд, но тръгна сутринта... Мина доста километри, за да дойде. Самата среща не мина особено гладко, беше ме адски много срам, страх да не се изложа и страх, че може да не ме хареса. Аз, обаче, много го бях подценила и бях почти на 100% сигурна, че няма да е хубав на живо. Особено като си знам късмета... Само че не познах. На живо е много, много, много красив, освен това е висок, но и страшно слаб. Както и да е. Хареса ми доста, чак се учудвам, че толкова хубав мъж е сам толкова години и е дошъл толкова далече, за да види точно мен. Не, че съм грозна де, но такъв като може би не заслужавам. Да е толкова красив наистина не го очаквах. На раздяла уж се разбрахме да се видим пак някой път, но не знам дали и той ме хареса. По-дръпнат е, хладен, както винаги. Дали просто не бърза с близостта или не ме хареса? Няма как да го питам, а и да направя, едва ли ще ми каже. Искам да го видя отново скоро, искам да му покажа някак, че го харесвам и искам да скъся дистанцията. Искам поне да го гушна, но не мога. Как да действам?
Забравих да спомена, че отдавна искам да отида в чужбина и откакто се познаваме той е наясно с това. Дори и да ме е харесвал, предполагам, че желанието ми да се махна оттук поне малко е променило отношението му към мен. Все пак връзките от разстояние са голяма мъка и той сигурно го знае. Често ме пита кога мисля да тръгвам, даже помага с разни съвети. Странно би било влюбен мъж да се опитва да ми помага да замина. Противоречиво е, неестествено, макар че това може да значи, че човекът е изключително великодушен.
Другото важно за казване е, че от много години съм влюбена в друг. Не съм с него, но си обещах още тогава, че никога няма да се откажа. И ще удържа на думата си. Признавам, че за момчето, за което пиша, в началото гледах като на заместник. Знам, че е долно това, но когато човек е непоносимо наренен, самотен и го боли, търси утеха където и да е. Аз я намерих (слабо казано) в писане с другото момче. С времето, обаче, се зароди някаква обич, симпатичен ми е много, уважавам го, уважавам всеки мил негов жест към мен, искам да е добре, но въпреки всичко не си представям бъдещето си с него. Ще ми се да се виждаме от време на време докато замина, да поддържаме връзка, а фори и след това. Любовта и способността за обичане вече ми я взе друг преди години.
Ще ми се да го поканя вкъщи, но ме е срам. Живея на квартира. Апаментът е стар, безобразно студен, мрачен и отвсякъде плаче за ремонт. Банята е особен кошмар, също и двете тераси. Искам да спим заедно (не за секс), да го нагушкам, намачкам, липсва ми тази мъжка топлина, ласката. От друга страна той вече идва и се е охарчил веднъж за гориво, не искам да се охарчва пак. Би било най-хубаво аз да отида при него, но няма как да му кажа "Искам да спим заедно, идвам у вас утре."
Някой спомена, че е хубаво да му пиша по-често. Да де, ама какво да му пиша? Не обичам баналщини от сорта на "Как си?" "Какво правиш?" Искам да съм различна. Последно преди 3 дни му писах да сме двамата на Нова Година, ако иска, той ми отговори, че няма планове, но неговото семейство можело да иде при него, макар че е слабо вероятно. Така се и случи, че са отишли. Въпреки това останах с впечатление, че иска пак да се видим.
Как да процедирам? Как да се отпусна и разкрия пред него, как да го накарам да направи същото? Ако има значение, на 25 е, а аз на 22.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: b5afde7990 |
|
1. "Учени откриха какво иска една жена и тя си промени мнението". Такива фурнаджииски работи. Ту единия, ту другия. Пиши му като искаш - че искаш да се видите и че е по-редно ти да отидеш, а не той при теб. Кажи му че няма къде да спиш, намекни му. Зависи от човека, но понякога директното " Искам да те гушкам " е достатъчно . Но явно не си толкова смела. Липсата на смелост много често обърква нещата и при двата пола.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: f4c8759d57 |
|
2. Бил съм в подобна позиция на тия години. Нямам какво да кажа на теб, но на него ако случайно чете - забрави я... Никога не я играй "заместител" особено като сте в различни градове. Това са момичета с тежки психически проблеми. Те не могат да намерят път към себе си, с друг ще намерят...
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: b1167c7f8a |
|
3. Това с влюбването в друг, но не си с него и си щяла да си удържиш на думата е пълна глупост.Животът е тук и сега, този висок и красив младеж пропътувал километри да не е мираж и най-важното има шанс да сте заедно.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: d0315bc67f |
|
4. Как така си влюбена в друг и няма да се откажеш?! Вижда се, че той не е влюбен и няма изгледи да го направи. Направо звучиш...психопатско, извинявай, не искам да те обидя!
А заместителят, на разстояние, без добра комуникация, наясно ли си какво всъщност искаш?
Номер 2 ми прочете мислите...нямаш път към никого от двамата. Намери пътя към себе си. Ако ти е трудно- потърси помощ. Успех!
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 9c5e50cc68 |
|
5. Привет, благодаря на съдниците за глупостите им. Всичко си ми е наред с мен самата, не усещам проблеми. Явно съдите по себе си, че не сте добре и ми слагате същите диагнози и на мен.
Не виждам какво лошо има да излизам от време на време с някого докато замина. На никого не изневерявам, никого не лъжа. Не се месете в най-личното, защото не знаете каква е ситуацията. Нелепо и идиотско е да пишете за хора и отношения, от които грам понятие си нямате. Ама то акълът не е за всеки.
Авторката
|
|
