Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   В кол центровете пък са все млади и там е злоба. Не е до възраст, а до професия. Тези тип офис планктон привличат злобари.

8.   Всяко лято през студентските години работих в един голям цех.
По мои наблюдения, точно в такива големи цехове, заводи, предприятия се събират най-големите утайки, мързеливци и посредствени типове. Гледай да не се задържаш много на тази работа, дори и парите да са добри. Освен изпростяване и превръщането ти на подобен тип, друго няма да стане.
Дори Георги Марков има един разказ за един завод в който група жени завързали и съблякли друга жена и започнали да я бият, защото била любовница на мъжете им... Абе все простотии по тея места.

9.   Не е проблема с млади-стари, а просто си попаднала в такава среда на низши работници. И на 38 да беше щяха да ти се видят точно същите.

10.   Купувам си презарвативи от 2 различни били, като си пазарувам от там попринцип.

Видят ли презарвативите се намръщват, не искат да ме погледнат в очите, рестото от стотинки ми го подават с ръка без да гледат, изсипват стотинките и падат на касата и трябва да си ги събирам.

В DM ми се случи подобно при покупка на лубрикант.

В билата имаше само една, главен касиер много усмихната и едва ли не се кефи като си купя презарвативи.

Кво да ти кажа...

11.   Да навсякъде са диви селяни. По-добре е да не работиш с дъртаци над 40 че са злобни всичките.

12.   Млади сте, надъхани сте, перспективни... А от това да работиш с комплексирани и злобни дърти жени по-лошо няма... Опичай си акъла, направи си достатъчно опит и се махни.

Не се занимавай по никакъв начин с тях.

От хората на 40 или над тази възраст освен да чуеш как младите не стават за нищо, друго не можеш да чуеш. После се сърдят, "ами тееее младите не ни уважават"... Ми няма, това не ти е керливия и пропит от помия соц. Живееш във времена, в които уважението е двустранен процес.

13.   Не. Точно така си е.

16.   Може би , имаш неподходящо поведение , с което дразниш околните .

17.   Те жените са си злобни по между си, без значение възрастта

18.   Нищо особено. Не е от възрастта. Всеки голям женски колектив е така. Тъжно, но вярно.

19.   Да права си, има завист!

20.   Така е, за съжаление.
Веднъж дочух коментар от колега, който си търсеше колеги (да, объркано звучи - при нас всеки сам си избира хората, с които работи поради спецификата на работата);
Въпросният колега е на около 40 (колкото мен), но това, което изцепи докато разглеждаше CV-та ме втрещи: "глей бе все някви 99/00 набори ми кандидатстват тука".... закво му били, цитирам "някви пикли и келеши".
На мен ми се е налагало веднъж да търся човек - нарочно гледах да са току що завършили кандидатите, защото съм на принципа - че като работиш с по-млад човек има какво да научиш от него. Както и, че самият той ще запомни и научи по-бързо нещата по време на обучението.

22.   Навсякъде е така, мила. Приятелят ми е на 33, а аз - на 22. Когато излизаме с неговата компания мъжете и техните приятелки , всички ме гледат злобно, дори не комуникират с мен. Аз си говоря само с мъжете, те ми обръщат повече внимание.

23.   И аз съм го забелязъл, по принцип съм на 21, но изглеждам на външен вид като 16/17-годишен и това ги озлобява още повече. Имам чувството все едно, че си казват "тоя как ще е пълнолетен, аре стига" :д . Понякога се чудя дали просто завиждат, че сме все още млади, а те не са. Те винаги са се имали освен това за нещо повече от днешните поколения. Те са живели в по-intense времена, с доста по-малко удобства и повече трудности и завиждат на добрите времена, в които ние растем. Предполагам си казват, че имаме толкова много възможности, а ние ги пропиляваме или изпускаме. За тях сме винаги хленчещи, мързеливи, разхайтени, без ценности и така нататък.
Добре, донякъде са прави и аз съм виждал такива хора на моите години, но обективно погледнато какво би се случило - на един възрастен двама млади му правят лошо впечатление и е възможно да генерализира. Примерно после ще засича само свестни млади хора, но възгледа му няма да се промени въпреки това и дори да работи с тях, той ще се превърнал в консерва и ще се отнася с неуважение и пренебрежителност към тях.
Все едно имат автоматично негативна нагласа в подсъзнанието си към младото поколение. Разбира се, може и да съм много далеч от истината, кой знае.. това е моето виждане все пак. Или просто да ги дразни факта, че са дърти, а ние млади и т.н. хд

25.   Нямам подобни проблеми в офиса. Повечето колеги, с които работя са все млади и способни мъже и жени на около 25 - 30 годишна възраст. Аз съм на 38. Перфкетно се разбираме и ходим на обяд заедно. Дори, смея да кажа ,че с тях общуването ми е много приятно. Зависи от сектора в който работиш. Ако си в държавна администрация, там е прсото ужас някакъв. Една моя близка приятелка се оплаква постоянно.

26.   Има нещо вярно. Не всякога проблем е младостта точно. Аз много се дразня, че едно такова момиче във фирмата беше назначено по втория начин, уж избрана измежду интервюираните, а всъщност не беше така. Но това го знаят само вътрешните, разбира се. Момичето не е виновно, кой не яде от баницата, ако му я дават, освен хора със здрави принципи, но реално заема по нечестен начин място на някой, който се бори сам. И точно това ме настройва зле и съм показала в някои моменти неприязън... Но всъщност нека само Бог съди. Никога не знаем къде е истината.

27.   Не винаги е вярно това, което твърдиш. Аз например винаги много се радвам на по-млади хора в работата си. Но беше дошла една, учила-недоучила връзкарка, която се държеше все едно, че всичко и е бащиния. Нагла, интригантка, нямаше грам респект към по-опитните и по-можещи от нея. Всичко почваше и свършваше от нея. И въпреки, че беше роднина на шефа, след две години сам той я изгони от работа. Та аз твърдя, че тука нещата не опират до това-стар или млад, просто всичко си е до самия човек. Гадовете са си гадове и като млади, и като по-възрастни. Това в пълна сила се отнася и за добрите хора.

28.   Проблемът не е във възрастта, а в характера. Те и на 20 са си били същите, че даже и преди това. Който си е кисел и злобен от рано, най-често си остава такъв. И обратното, като си готин, си оставаш готин и на 60 и на 80! Баба ми, Бог да я прости и на 80 си беше модерна и готина и нямаше такива изпълнения. Така, че проблемът не е във възрастта на колежките ти, а че просто си попаднала в кофти колектив.

29.   Аз бях стажантка миналата година в 2 детски градини, 2 училища и една социална институция, навсякъде колективът беше дамски и навсякъде получавах супер добро отношение. Нашите ме бяха подготвили за друго, баба ми е директор на училище, дядо ми, баща ми и леля ми са педагози и логопеди. В средите са, обаче ги намират за "змиярник". Баба ми дори ме предупреди, че менторката ми може нарочно да ме саботира пред комисията, от страх, че може да ме харесат и да ми предложат работа. Нищо общо.
Менторката ми сама ме предложи пред комисията, после въпреки, че й казах, че не искам работа, защото съм в майчинство и уча магистратура ми изпращаше всички конкурси в училището й и ми пишеше, че ще се радва да работим заедно.
От 64 човека през този стаж, аз видях лошо отношение само към една колежка. Мадамата е гримьор по професия и има много екстравагантен вид, идваше да преподава по плюшен анцунг и кило злато. Тя буквално остана без ментор. Жената, която трябваше да й помага и даде програмата на децата и до там, дори си нямаха телефоните. За сравнение, моята менторка ме чакаше до посреднощ да си подготвя уроците и да ги обсъдим почти всеки ден месеци наред.
В крайна сметка мадамата се отказа, не се яви пред комисия, не завърши и аз я разбирам, защото без помощ и аз бих се отказала. Пострада от предразсъдъци, защото реално учеше, 4 години присъстваше, взимла си е изпитите. Желанието й беше да стане учител в родния си град, малък град в Родопите. Там, наистина можеше да е съществено полезна за обществото, като цяло. Знаете какво се случва с училищата в този регион. Ама... Не можа мадамата да се "пречупи", да си свали миглите, златата и да се облече адекватно. Реши, че това е да бъдеш себе си и си струва да се отстоява пред"дъртите злобарки". Оставям изводите на теб, кой прав, кой крив. Аз лично често избирам като в оная поговорка - "По-добре щастлив, отколкото прав. ", не от малодушие, а защото не всяка битка си струва вложената енергия. Ако не ме разбираш, прочети какво е Пирова победа, Цар Пир. Като човек, който се занимава с психология и социални дейности бих казала, че в мига, в който си повярваш, че можеш да промениш чуждо поведение, без първо да промениш отношението си към себе си, вече работиш за Пирова победа, не за висшето си благо.
Аз имам следното наблюдение за "възрастните", взимам предвид приблизително възрастта на моите родители 70 и 72 набор и по-възрастните. Мисля, че комунизмътнги е направил много... Угоднически настроени, много зависими от одобрението на обществото и най вече статуквото, много... несигурни в собствената си стойност. Вече живеем в различно време обаче тази настройка, тези първи 7 години, ако щеш, са си останали дълбоки убеждения. Изобщо нямаме право да им се сърдим за леко подмолния манталитет, те са продукт на този тип възпитание. Можеш само да го приемеш и да се възползваш от това. Аз непрекъснато им повтарям, че са супер специалисти, много квалифицирани, много ценни и опитни, те се чувстват добре и ми предлагат най-доброто, на което са способни, защото много им е липсвало да бъдат оценявани, особено на по-интелигентните среди. Пробвай да оцениш високо човек преди да е направил, каквото и да е било и гледай, какво става. Пробвай с колежки, или със служител в институция, казвай им неща от рода на "Трябва ми компетентният ви съвет, ти имаш ценен опит, трябва ми специалист като вас за това, ти знаеш повече, ти винаги си ми давал много ценни напътствия, сега какво да направя... Ти, като поставиш човека на високо, той сам регулира поведението си за да стигне критерия ти, защото много му е харесало да го оцениш и иска пак. Най-просто казано. Ако го приложиш с колежките си в ежедневието ви общуване, скоро ще имаш отбор любящи майки. Колкото и зле да се отнасят в момента, ако ти редовно им показваш, че очакваш висота и нищо по-малко и как оценява висотата, те ще започнат да я проявяват. Това ти го гарантирам. Трудното е да укротиш Егото да си пусне претенциите, ама как така ще кажа, че тази знае повече. Или защо ще му казвам на този, че е компетентен, той и без това е длъжен да прави еди какво си. Да бе, най-вероятно си прав, ама щастлив ли си с тоя факт, е въпросът?

30.   Правилни са ти наблюденията. Специално в България масово старите злобеят срещу по-младите. За мен лично е чиста злоба, защото сме по-отворени към света, нахакани и с повече възможности, по-самостоятелни (масово) и оправни, отколкото те са били на нашите години и адски много ги е яд и им личи. Както и завиждат на нашето свободомислие и свобода да изразяваме себе си, а те дори не са имали право на това. За съжаление докато не измре поколението израснало по време на комунизма с маниери на селски плебеи, няма да тръгнем напред, защото масово знаят само да плюят, мрънкат, изискват, но не и да дадат нещо от себе си, за да се подобри положението.
А дъртите лелки над 40 си злобеят и защото те вече са прецъфтели рози, не могат да го приемат и завиждат на младостта ти.
Ж22

31.   Послушай номер 29, очевидно е много емоционално интелигентна жена и ти е дала мъдри съвети. Най-лесно е да кажем, че дъртаците са злобари и да им обявим война. С рогата напред обаче битка не се печели. Печели се с ум и стратегия.

32.   29, ти е дала прекрасни примери и съвети. Замисли се! Успех! :)

34.   Номер 30, изобщо не сте за завиждане 20 и кусур годишните. На кое да ви завиждаме? На това, че с една заплата млад човек със средно образование и без квалификация трудно може да оцелее, ако въобще си намери работа, защото работодателят иска три чужди езика, десет години опит и ако може да работиш по 12 часа за 700 лв.
Аз съм на 50 години, бях дете по време на социализма и не съм видяла много, но помня, че беше немислимо да влезеш в театър без костюм за мъжете и рокля и високи обувки за жените. Не, не ви завиждаме за това, че нямате и понятие за каква социална ситуация е подходящо дадено облекло и поведение. Ние, хората с "манталитет на селски плебеи", ви съжаляваме за това, че пушите и пиете по улиците, че крещите и псувате в метрото, че натрапвате присъствието си, че в крайна сметка дори не знаете какво е това "обноски". А ви съжаляваме, защото в крайна сметка така и няма да разберете какво е добро общество, защото то няма да ви допусне в кръга си. Но най-много ви съчувстваме за "свободата да изразявате себе си" като обезобразявате телата си и осакатявате ума си. И ако е останала и частица от здравия ви разум, би трябвало да се боите точно от момента, в който ще измре и последния от поколението, към което днес спадат ваши родители или преподаватели. Ние все още с последни сили се съпротивляваме срещу възможността България да заприлича на Содом и Гомор. Как си представяш ти това "да дадат нещо от себе си", номер 30? Вероятно да ви дадем пари, познах ли? Или да ви оставим имотите си? Или да продадем земите си, че да профукате наследството на Малдивите? Дали сме ви много от себе си: библиотеките, които имате по домовете си, образованието, което ние си знаем как успяхме да ви осигурим и не на последно място - търпението да ви приемем такива каквито сте, въпреки тревогите ни за вашето бъдеще.

35.   Аз пък не съм забелязал такова нещо. Има всякакви злобари на всякаква възраст и ти си попаднала на такива.

36.   Авторке, 29 не ти е дала съвет да се подмазваш, а да се държиш по - възпитано, човешки и дипломатично. Очевидно ти липсва възпитание. Обидните епитети, които си използвала в последния си коментар, казват много повече за теб самата, отколкото за възрастните ти колежки. Нямам други съвети, но докато се държиш високомерно и грубо, където и да започнеш работа, все другите ще са ти криви, дори да са на твоята възраст. Работила съм на различни места с различни хора, на различна възраст и никога не съм се оплаквала от по- възрастни или по - млади от мен колеги и колежки. Изводите са за теб. Случва се да има конфликти на работното място, но те се решават бързо. При теб има следното явление: Аз съм най- способна, млада и добра, другите сте боклуци ,глупави и плиткоумни. Еми, sorry, но не си права и колкото по - рано го осъзнаеш, толкова по - добре за теб.

38.   бе и ти не звучиш особено благо и зряло. усеща се доста злоба в думичките ти. каквото повикало, такова се обадило.

39.   Пълни глупости. Аз съм на 34, гаджето ми е на 22. Имам приятели от 16 до 60 годишна възраст. Никаква злоба, даже като съм с млади хора ми е много кеф. Много по-зареждащи, оптимистични и весели са.
За мен възрастта няма никакво значение. Важното е какъв е човекът. И от всеки можеш да научиш по нещо.

40.   Не, номер 34, аз лично нямам предвид да си дадеш имотите, за да профукаме паричната им стойност на Малдивите.
Тези същите, които плюеш, че пият, пушат и псуват като диви селяни съм сигурна, че са копия на родителите си. Крушата не пада по-далече от дървото, и е много правилна тази приказка. Много ми е интересно защо винаги в такива теми се пропуска, че младото поколение, в крайна сметка, не е паднало от небето, а за неговото възпитание и ценности е отговорно предишното (в случая вашето), щом според вас идващото поколение не става, значи сте провал като родители и е под въпрос дали въобще е трябвало да се размножавате. Къде и как трябва да се носиш трябва да те научат ВКЪЩИ, а не в училище, театъра и т. н. Пак ваш пропуск. Сърди се на твоите набори, че са възпитали лекета.
Аз за себе си мога да кажа, че в чужбина такова отношение стар към млад не съм видяла и съм сигурна, че няма да видя. Не мога да отрека, че съм срещала и добро отношение и в България на работното си място, но в масовия случай е каквото описва авторката. Аз лично не заради пари избягах, а заради отношението и негативната среда. И да ти кажа - правилно постъпих. Родителите ми не са ми помогнали с нищо, защото аз сама не исках, пък ти ме съжалявай.
Може да съм на “20 и кусур”, но едно нещо със сигурност съм научила - че акълът и възрастта нерядко са обратнопропорционални, силно забележимо е в България.

42.   Правят го от страх и недоверие. Усещат, че тяхното време си отминава.

И аз съм се сблъсквала много с това, но му намерих цаката - държа се мило и открито. Просто трябва да се поставиш на тяхно място и да си представиш какво им е. И аз очаквах, че е нормално по-възрастните да са по-ларж, едва ли не да ме въведат на работното място, но и те са хора и се чувстват несигурни като малки деца понякога. Дори повече и от нас, 20-тина годишните.

Преди, още когато забелязвах как ме гледат със злоба, се свивах в черупката си. Явно с това обаче съм им изглеждала още по-дразнеща.

Сега си споделям с тях, държа се все едно има какво да науча от тях, тук-таме ги похвалвам за някое бижу (ама, само ако наистина ми харесва). И те се промениха - и двете ми колежки-лели, които в началото се държаха с мен като мащехи или като някакви състезателни квачки, сега са ми луди фенки и първи приятелки. Едната ми прави чайчета и ми ги носи на бюрото редовно с шоколадче. И всъщност се оказаха готини хора. Ако някой ми го беше казал в първите месеци на работа, когато буквално ме разстрелваха с поглед, щях да му се изсмея.

Всичко е въпрос на отношение - винаги можем поне ние да сме готини, ако се държат лошо с нас. Това променя.

43.   Личният ми опит показва, че хората, които се оплакват, че всички се държат зле с тях, не осъзнават, че проблемът е в самите тях. Не може пък всички да са гадни, а само ти да си много готина. Не искам да те обидя, но съм виждал доста такива хора, които не осъзнават собствената си злоба и надменност и се чудят защо другите се държат така с тях. Извинявай, ако има нещо, казвам го градивно, за да осъзнаеш своята същност, което би ти било от полза, ако разбереш думите правилно и подходиш правилно към себе си.

Макар че се съмнявам, че ще извлечеш полза от думите, защото човек обикновено търси грешката в себе си чак на края. Обикновено са му виновни първо всички други и всичко друго, но не и той.

45.   Вие на работа за какво ходите? Да си изкарвате заплатата, полагайки определен труд или да си запълвате ежедневието с интриги, клюки, сплетни, да си избивате комплексите, да си търсите приятели и любовници, да си показвате тоалетите и фасоните, да коментирате каквото сте видели "по телевизора" или семейния си и личен живот, пиейки кафенце? Важи за тези по офисите главно, защото има места където наистина се работи.
Никой не е длъжен да харесва никого, колегите не са ви майка и баща, леля или чичо, племеници, нито обект за свалки, а са хора, с които извършвате обща работа. За съжаление огромен процент от хората не схващат тази проста истина, оттам и подобни отношения.
И не забравяйте - уважавай другите, ако искаш да да те уважават. Да те обичат и харесват не са длъжни, както и ти тях.

46.   Така е

47.   До всички, които така неоснователно нападат авторката искам да кажа, че не винаги, когато не пасваш на дадено място проблемът е в теб. Да, има лоши хора, с които няма как да се разбереш, но тук случаят не мисля, че е такъв. Много често групата/масата хора се възползват от по-неуверените, по-затворените и потиснати, ако щеш хора, за да се освободят от собствените комплекси и неудовлетвореност в живота. Такива по-чувствителни и раними хора се превръщат много често в мишена, защото е по-лесно да бъдеш лош с тях, при тях рядко има ответна реакция. Има ситуации и ситуации и обобщаването, че проблемът е в авторката е неуместно.

Аз лично в колективите, в които съм работил също съм получавал лошо отношение и не мога да направя обощението, че аз съм си виновен, защото съм ставал свидетел на същото отношение към други хора. Ако пък е по-неудобно същите хора избират да говорят клюки зад гърба на човека, когото не харесват. Истината е, че омразата, завистта и лицемерието са станали толкова масови, че на огромна част от хората дори не им прави впечатление ненормалното отношение. Нормалното се превръща в ненормално. Заставам твърдо зад мнението на номер 8, че обикновено в големите предприятия не се събират особено интелигентни хора, като човек работил в такива колективи мога да го твърдя.

29, дала си чудесен съвет да се цени опита и труда на тези с повече стаж. Късмет е да попаднеш на хора, склонни да подадат ръка, за да вървиш напред. Аз лично - това ми е като убеждение в живота, винаги подхождам с уважение към човека отсреща, защото за мен всяко човешко същество заслужава да се държиш с него така, както ти искаш да се държат с теб. Когато обаче остреща получаваш надменно отношение, злоба и се опитват да те сринат, мислейки се за нещо повече точно поради опита, който имат, мисля че е добре да се очертае една граница, с която да кажеш на хората отсреща, че тук стои човешко същество, способно да защитава достойнството и себе си.
Поздрави и успех на авторката! От ном. 4!