Дали изобщо сме един за друг? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120660)
 Любов и изневяра (29583)
 Секс и интимност (14307)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18386)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Дали изобщо сме един за друг?
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 1638 пъти
Здравейте, аз съм жена на 28г., а приятелят ми е на 32г. Заедно сме от почти 5г. Живеем заедно от 2, 5г. Запознахме се онлайн в социалните мрежи (наша общо колежка му пратила профила ми). След известно време писане започнахме да се виждаме, и в началото не ми се занимаваше с него (не успяваше да ме впечатли така, че да изпитам тръпка, такава не съм изпитала и до днес спрямо него). Но въпреки това, все пак реших да му дам шанс, защото виждах, че е добър и свестен човек. За да обясня какво имам предвид под "не ме. впечатляваше" - не държеше на външния си вид, идваше на срещи измачкан, с измърсени обувки, разлепени обувки, и като сядахме на кафе или ресторант, имаше един момент в който той все си отваряше портмонето и почваше едно демонстративно броене на стотинки (тук искам да вметна, че той не е беден, не е и богат, но със сигурност имаше възможност да поеме половината сметка, тъй като аз поне докато се опознавахме винаги плащах своята част). Другите неща, които малко или много ме караха да му се дразня са, че той е израснал в семейство, което е странно за мен, но са сплотени, не са лоши хора, просто са много ограничени, не се интересуват нито от филми, нито от музика, (поне не съвременни и модерни), нито от техника, интернет, не ходят ня гости, не ходят по екскурзии, нямат приятелски семейства и компании, и общо взето той и брат му цял живот са раснали в тази среда, пак казвам родителите им не са лоши хора, но моят приятел и брат му не смятат, че трябва да имат по- широки интереси и амбиции от това, което са постигнали до момента. Моето семейство от друга страна също е обикновено, даже майка ми и баща ми са разделени от години, но майка ми държеше да имаме разностранни интереси - и музика, и рисуване, караше ни да помагаме в къщи, което сега като сме на тази възраст се усеща как всичко това ни е било от полза. Лишавали сме се от много неща, но те та ни изградили като хора. Докато моят приятел и брат му никога почти не са помагали в домакинската работа, майка им не им е настоявала, те все са чакали на нея да изпере дя сготви, да изчисти, което моят приятел не го казва, но аз го усещам по поведението му. Приятелят ми никога не ми е разказвал за миналите си връзки, но твърди че е имал доста такива и бил доста харесван, но според мен не е точно така, защото както аз така и той взаимно се определяме като смотаняци, спрямо всеобщо приетите черти, по които хората се определят като готини. Просто поведението му не е на мъж, който зное как да се държи с една жена... сясаш толкова години не е свикнал с мен... Неговата смотаност се изразява в това, че не е комуникативен, не предприема инициативи, няма много приятели, по -скоро близки колеги от работа, както обясних по-горе на е в крак с никакви съвременни неща, като изключим политика и футбол. Не се интересува и не разбира от техника, модерните неща, често изпада в комични ситуации за това, например купи ти лаптоп, защото му харесва на външен вид и накрая се развали. за 1г. Иначи чете много книги, някои худ. Литература, други биографични или исторически. Но те са адски скучни, гледа и публицистични предавания, а не по-лежерни и младежки, пенсионерски неща, ако рядко среша музика то все са стари шлагери, и стари филми.. никога не ми прави изненади, не е романтичен, ако ще ходим някъде на почивка всичко трябва да е планирано и уговорено, никога нищо спонтанно не е правил, никога не ми е правил закуска в леглото, когато имаме рождени дни последните години сме ги прекарвали само двамата, на него не му се занимава да си направим празниците по-запомнящи се... нямаме кой да поканим или може би не искаме да каним никого, не знам. Продължава да не се интересува от външния си вид и да ходи неугледен, носи много скучни дрехи, които са 2 номера по-големи от неговия, защота е висок и уж нямало как да намери неговия размер. Въпреки че спазва стриктна лична хигиена, има. проблем с много лош дъх и аз какви. не неща му взимах, за да му помогна, но той не ще и да чуе... смята, че си измислям, мен това ме отблъсква и не искам дори да се целуваме и дори това не го стимулира да си оправи дъха. Когато му кадвам тези неща за външния вид, той все казва "ти да видиш колегите ми".... все се сравнява с някакви неудачници, а не с хора, които са по-умни и повече постигнали от него. Моята смотаност се състои в това, че и аз почти нямам приятели, много рядко познатите ми се сещат за мен, все аз ги търся да излизаме, на работа съм почти невидима, повечето колеги изпъкват с подмазване без да работят толкова колкото мен, а аз се счупвам от работа и нямам време да се подмазвам и да "блестя", плаха съм, доста неуверена в много насоки, трудно взимам решения, много често съм тревожна и не мога да спя вечер, понеже си задавам куп въпроси за всичко, лесно се демотивирам и изпадам в депресии, а ако срещна свестен човек, без да искам съм склонна да си разказвам целия живот пред него, за да ми олекне, и ставам като прочетена книга, впоследствие някои от тях злоупотребяват със споделената информация. Качествата, които харесвам у приятеля си са, че е добър човек, но много често при него тази добрина граничи с наивност, все като му се обади някой и веднага тръгва да помага, без да очаква нищо в замяна, умен е, има много фактологически знания, като цяло ни и мързелив, склонен е да работи на 2 или. повече. места, за да имаме финанси и да си помагаме, но в домакинството рядко ми помага, което ми демотивира понякога и аз да чистя и готвя. Но от последните месеци, дори 1 или 2г, нещата не вървят добре. Аз реших за себе си, че всичко което ме дразни у него и което ме вбесява, директно ще му го казвам, за да знае за друг път. Това за съжаление са страшно много неща, предимно битовизми, и понеже е интелигентен човек, все си мислех, че ако държи на мен, ще се старае да не ги прави и да вървят нещата между нас. Допълвам, че аз искам същото от него- и той да ме критикува, да ми казва кое според него е ок и кое не, и по този начин поне в моите мисли, да израстваме заедно и да се движим напред. Обаче той все казва да, права си, да така е, няма повече да правя еди как си, и аз се успокоявам, но всичко започва от следващия ден наново. Например, рядко ми помага в домакинството, никога нищо вкъщи не е ремонтирал ако се развали, напротив даже изпада в нещо като паника, почва да сумти, да се ядосва, че аз очаквам от него да го оправи, все казва не знам, и дори в интернет не се сеща да потърси начин как нещо да се поправи. Друго, и до ден днешен почти не знае нищо у нас къде се намира, например ако ми е зле и искам да ми даде някое хапче, той почва да се върти като пумпал, някак си успява за 1 седмица да си скъса всеки нов чифт чорапи, не си поддържа дрехите, ходи със мръсни и засечени дънки, които бият на кафяво, якето му у мръсно, не си купува нови дрехи и обувки, защото били. ненужни разходи, защото си спестява за апартамент, окей, но според мен нищо не пречи някакви евтини обувки 3 или 4 чифта да има да сменя, а не да ги къса;; не държи на себе си като че ли, и се дразни като му го кажа, ходи с мръсни обувки и скъсана раница на работа, ходи страшно прегърбен и докато аз си правя прически и се гримирам, за да изглеждам добре до него, той не прави обратното за мен; до ден днешен не ме е запознал с нито един от познатите си, "Защото били. смотани"; едва миналата година ме запозна със семейството си, а той познава моето от много време;; не се интересува от моите интереси, нито какви цветя харесвам, купува ми само след скандал или. ако ги спомена и все някакви хризантеми като за погребение.... не се интересува нито какви книги, музика, филми, дрехи харесвам, -нищо! Почти всичките ни разговори са за работа и колегите, работим в една сфера. В моите разбирания мъжът трябва да се стреми да е интересен, забавен, да дава идеи, да помага на, и да мотивира жената до себе си, да е инициативен във всяко едно отношение, да се поддържа и външно и физически, да иска да има стил, да държи на качествените неща и хора, да се старае всеки ден да се обогатява с информация и преживявания и да предава всичко това и на половинката си и да изисква всичко това и от нея! Всички тези неща, малко и полека започнаха да ме отблъскват от него, и интимните ни отношения ги няма никакви, и аз съм му казвала кое е причината за всичко това, но на него не му пука. Покрай него, и аз станах човек, който само гледа да си почива вкъщи, нямам мотивация за нищо и се самосъжалявам, че почти никой не ме търси, спрях почти да давам идеи за всякакви неща, да съм инициативна, да се интересувам от света около мен. Всички тези неща аз съм ги обсъждала в най-големи подробности с него-устно, чрез писма, чрез скандали.... на всички тези отделни неща, които ме дразнят, той отговаря или със добре, или с мълчание и сумтене, или вика какво да направя, такъв съм! , или казва ами в моето семейство така се прави! Но то й явно не си дава сметка, че той е с мен от няколко години и уж често ми казва как иска да имаме семейство и деца, . тоест това, какво се е правило у тях, не би трабвало да има значение, нали уж искаме да си имаме наше семейство с наши правила и ценности? ! Всеки път след скандал, минават дни, в които не си говорим, и когато започнем да говорим, му казвам, че няма смисъл да се мъчим, че аз се чувствам недооценена, че явно не сме един за друг, че явно искам прекалено много неща от него, и той започва да се кълне как щял да се промени, как щял да излиза постепенно от зоната си на комфорт, че ме оценил, че аз съм най-хубаво нещо в живота му, че чакал мен толкова време, че си представял бъдещето с мен, че. щял. да се опита на е по-романтичен, по-инициативен, по-комуникативен... Но аз му казвам, че на моменти не мога да го понасям, защото той когато му се каже някаква истина за него самия, се ядосва, не я признава, и се затваря в стаята си и така стои дни наред. Но ако двама души не си казват истината един на друг, то тогава кой? Все ми повтаря как никога не ми правел забележки, как никога не ме обидил, под предлог да не се засегна, но истината е че той не обича никога да си отстоява мнението, никога не тропа с крак да каже аз съм прав, защото еди какво си.... той предпочита да не се стига никога до разправии, нито на работа, нито със хазяите, нито с бившите съквартиранти, той "бил такъв". В много случаи сме били заедно и някой непознат е постъпвал несправедливо с нас в дадена ситуация, и когато го помоля да направи нещо за нас, да ни е по-добре, да ни защити, един вид да се опълчи, той седи като... ако искам нещо, трябва сама да кресна за него. Не се държи като мъж на място, ами като... И това страшно много ме дразни, защото аз съм повече мъж от него, въпреки че и двамата сме смотаняци. Когато сме у нас и аз се карам с него, той почти винаги мълчи и не реагира, нищо не казва, трае си, ако не му изнася, отива си в стаята. Аз искам насреща ми да застане човек, който да ми каже ако греша-къде и защо, да се обоснове, а не да мълчи като пън. Човек е на оправданията, за всичко се оправдава- за поведението си-така бил възпитан, за мърлявите си дрехи и обувки- нищо им нямало, аз само съм се чудела за какво да се заям, за липсата на приятели- ами хората не ставали, за липсата на инициативност и идейност- много му било. трудно, някой "трябвало да му помага да се научи", за липсата на романтика-също, за това, че рядко помага в домакинството- че работи на 2 места. и бил преуморен;; за липсата на съвременни интереси- пак не знам си какво, искала съм да го променя, нямало как да стане. Била съм се налагала, искала съм всичко да става по моя начин, а истината е, че той никога почти не изразява мнение за нещо, дори като му споделя и очаквам реакция, пак мълчи. Дори като не е съгласен с мен, тръгва си. Няма никакви почти стремежи да научава нови умения и знания, като кон с капаци е, . каквото го вълнува отпреди, това ще е, нищо повече. Аз постоянно му говоря как се радвам на двойки, които се подкрепят и заедно правят някакви сериозни неща, например свой бизнес, на хора които са превъзмогнали себе си и трудностите, и са се доказали в нещо, защото са излезли от зоната си на комфорт. Всички скандали завършват със "ами намери си някой по-добър! " Но ако ти истински държиш на човека до себе си, така с лека ръка ли ще му казваш да си търси друг? Все ме лъже, че се променя, но реално не е така! За него не е проблем ежедневието да минава в ядене, работа, сън и нищо друго- уж 90% от хората според него живеели така, но това не е живот, това е съществуване! Никъде ни излизаме, нито по екскурзии, нито на кино, нито на бар, като пенсионери сме. Писна ми да гледам снимки на влюбени двойки от моето обкръжение, той дори не прави снимки на мен или на двамата, "Не бил фотогеничен". Аз го питам ами какви спомени ще имаме тогава?? На моменти се държи като хлапе, говори някакви глупости чул от телевизора и се забавлява на някакви страшни простотии, които дори не са смешни. Задава ми глупави въпроси, което не прилича на човек на неговите години и професия, и аз му казвам да си потърси в интернет и после да ми каже, за да го стимулирам да се интересува от нови неща, но той дори в гугъл не иска да се разрови.... като гледам момчета много по- млади от него колко са знаещи и можещи, имам предвид с неща от живота, които практически могат да се приложат, и просто се побърквам. Уж държи на мен, а нищо на света не би променил. у себе си заради мен.... какво е това.... знам, че няма идеални хора, още повече аз не съм идеална, но дори и до ден днешен не знам кое у мен го дразни.... знам че стана прекалено дълго и се извинявам, но надявам се все някой на прочете и да ми даде съвет какво бих могла да променя у себе си и подхода ми... благодаря.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 2 месеца
hash: b38185f5e6
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Трябва да се запознаем и ние горе долу сме така
Ж30

 
  ...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: 19a98fc472
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

3.   Все едно слушам майка си ...
Държа да отбележа, че прочетох цялата тема. (От - до. Направо съм горд със себе си)

Ти не го обичаш, поне не такъв какъвто е. Направо си го тормозиш. Защо трябва да променяш човека, когото обичаш? Защо не го приемаш такъв какъвто е? Не искам да те обиждам, но не разбирам, защо е с теб. От написаното излиза, че ти го мачкаш и депресираш. Другото което е аз, аз и само аз. Ами той? Защо той трябва да изпълнява всичките ти прищевки и да задоволява капризите ти. Ти само изискваш от него, а защо? Длъжен ли ти е? Според мен ти харесва да го мачкаш и затова не си го напуснала. Чешеш си егото, гледайки го от високо и си вдигаш самочувствието като тъпчеш неговото. Останала си с впечатление, че тази връзка се върти около теб. Ще ти издам една тайна. Никой мъж НЕ ти е длъжен. Защо той трябва да се променя заради теб? Защото те обича? По тази логика и ти трябва да го приемаш такъв какъвто си е , защото го обичаш. Да ти кажа честно не ти, а той теб те търпи. Няма да споря с теб, защото е безпредметно. Ти мислиш, че си права и си е твое право, но ще ти кажа нещо. По написаното излиза, че си едно егоцентрично, самовлюбено , разглезено и вечно мрънкащо момиченце. Искрено съжалявам човекът, който е до теб. Раздели се с него и го остави да бъде щастлив. Ако го обичаше нямаше да говориш за него по този начин. Щом не отговаря на стандартите ти за мъж , защо не го напуснеш и не си намериш друг? Нека позная той трябва да е такъв какъвто ти искаш, трябва да е облечен така както на теб ти харесва, да има твоите интереси, да те води където поискаш и като цяло да се върти около теб. И всичко това само и единствено, защото ти си го удостоила (по-скоро прокълнала) с присъствието си. Горкият човек. Възможно е да си го смачкала и да не може да те напусне, а може и да те обича ТАКАВА. Вечно недоволна и оплакваща се. Горкият човек.

Ронин

 
  ...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: cd48c4c50d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   То за 5 години тази връзка като чета няма никакво развитие. Май само си запълвате времето един на друг. След като не можеш да го приемеш с недостатъците му, разделете се.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 2 месеца
hash: 97a1277034
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Извинявам се, не искам да те обидя, но аз и ден не бих те търпяла. Направо му се чудя на този човек как те издържа. От цялото излияние разбрах, че ти грам не го харесваш този човек, но понеже се имаш за смотана, мислиш явно, че друг няма да те хареса и си стоиш с този и му скачаш и скачаш на главата. Направо ми дожаля за него. Ти искаш изцяло да го промениш, да е коренно различен човек от това, което е. Леле някой да ме беше подложил на това щеше да е изхвърчал с 200!!! И какъв е проблема, че харесвал стари филми и музика? Че те новите са боза. Аз обожавам ретро музика, също рок. Ми не се имам за смотана. И изобщо защо някой трябва да се извинява за вкуса си??? Ти явно като слушаш съвременните бози и се чувстваш по-модерна и готина. Ми човекът до теб е по-осъзнат и няма необходимост да се зори да харесва нещо, което не му харесва! Хората сме различни! На един му харесва едно, на друг друго. Също бих ти казала като не те устройва, остави го този човек на мира, да си намери жена, която няма да го тормози. Пък ти си търси идеалния с нз си колко си интереси и прочее и прочее и прочеее.. Егати претенциите и чудото. Също съм жена, случва се да мрънкам на мъжа ми за някакви неща, ама това твоето е чудо.

 
  ...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: 97a1277034
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Извинявам се, не искам да те обидя, но аз и ден не бих те търпяла. Направо му се чудя на този човек как те издържа. От цялото излияние разбрах, че ти грам не го харесваш този човек, но понеже се имаш за смотана, мислиш явно, че друг няма да те хареса и си стоиш с този и му скачаш и скачаш на главата. Направо ми дожаля за него. Ти искаш изцяло да го промениш, да е коренно различен човек от това, което е. Леле някой да ме беше подложил на това щеше да е изхвърчал с 200!!! И какъв е проблема, че харесвал стари филми и музика? Че те новите са боза. Аз обожавам ретро музика, също рок. Ми не се имам за смотана. И изобщо защо някой трябва да се извинява за вкуса си??? Ти явно като слушаш съвременните бози и се чувстваш по-модерна и готина. Ми човекът до теб е по-осъзнат и няма необходимост да се зори да харесва нещо, което не му харесва! Хората сме различни! На един му харесва едно, на друг друго. Също бих ти казала като не те устройва, остави го този човек на мира, да си намери жена, която няма да го тормози. Пък ти си търси идеалния с нз си колко си интереси и прочее и прочее и прочеее.. Егати претенциите и чудото. Също съм жена, случва се да мрънкам на мъжа ми за някакви неща, ама това твоето е чудо.

 
  ...


...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: 2d839e256e
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   По разказа ти разбирам, че не сте един за друг. Още в началото не си го харесвала, но си се хванала с него, защото се мислиш за смотана. На 28 е идеалното време да започнеш начисто. Разделете се като зрели хора и си потърси мъж, в когото да се влюбиш. Защото, когато не обичаш истински, всичко в партньора те дразни и обратното - когато ви влюбена, си сляпа и за лошите черти.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 2 месеца
hash: fa06a1040a
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Остави го.Рискуваш скоро да се превърнеш в някаква мрънкаща леличка,да събираш чорапите му с досада от пода и да се молиш да спите в отделни стаи.Млади сте още. Така ли смяташ да се прецакаш.

 
  ...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: fae5d4e418
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   N3 Ронин, забравил си да разкритикуваш и него. Аз бях в такава връзка 6 години и на 90% припокритие на твоята история. Нищо хубаво няма как да излезе от подобни. Най-добре е да се разделите
М,26

 
  ...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: d62ecacfc7
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   Идеални хора няма в това ме убеди животът. Като бях по-малко и аз мислех всичко или нищо, но не съм била съвсем права.Всички снимки, които хората се надпреварват да публикуват са демонстрация колко са щастливи, но всъщност не са. И аз така мислех преди няколко години, че само моят живот не е романтичен. Да, ама не. Започнах да се вглеждам по-добре в хората и отношенията им, да чета и да слушам внимателно какво казват, проблеми има и при най-влюбените, за някои не подозираш. Винаги човекът до нас ще се различава и ще откриваме недостатъци,особено като минат години.Другото нещо са критиките: като изключим мръсните дрехи (не понасям мръсотията), не виждам кой знае какви проблеми. Като омъжена жена със стаж вече някакъв, минала през различни трудни моменти, както във всеки брак, ще ти кажа,че нещата не се променят с критика, а с похвала и с мила дума. Сети се за нещо хубаво и му го казвай, така той ще мотивира малко по малко да промени още нещо, с което да те зарадва. Понякога е трудно, но си заслужава. С критики не се прави семейство(убедила съм се сама). Животът не е само рози и излизания, но ако искаш да получиш и тях, трябва да не го мачкаш. Според мен той се напряга как да поправи нещо заради твоите очаквания. Да приемем,че не може, остави го да направи, колкото може и го остави да пробва и да се научи.И да не стане веднага-кажи: " ОК, много ще се радвам ,когато го направиш". Майка ми все много критика и опасения нещо да не би да не е перфектно и баща ми не пипваше нищо вкъщи.Много се дразнех, а аз уговарях собствения ми баща да върши нещо по домакинството. Майка казваше ,че не може. Той ми споделяше ,че от страх не пипва, ама като бях тиийнейджърка, а мама на работа, си го карах да измие чинии и да бърше прах, а аз минавах с прахосмукачка или обратно. Казвала съм й го и тя разбираше грешката си. Аз реших,че нещата ще са различни. Гледам си много добре семейството,детето си,работя и не се занимавам с глупости, но често делегирам задачи и на мъжа ми. Оставям го сам понякога да ми сготви (казваше в началото,че ще е ужасно,че не може, казах му "няма проблем, ще го изядем, каквото и да е, няма да имам претенции"). Яденето беше ужасно доста пъти (аз готвя доста добре и по-често от него, обичам готвенето, но понякога съм уморена ) След всяко лошо сготвено ядене му казвах " вкусно е, браво, благодаря,че сготви, уморена съм от работа и нямаше да се справя") Вече готви много добре и по-често, отменя ме, когато се налага без проблем. Пазари за семейството, поправя уреди, прави много неща, но аз винаги изказвам благодарност и показвам,че оценям направеното. Той в началото не искаше, не можеше, но се научи. Помагаме си заедно. Вече даже ми прави закуска и кафе. Има недостатъци и аз си имам, но не му меля за тях(налагам си го), понасяме си ги и гледаме хубавото. Той също не обича да харчи, рядко почиваме,не ходим по заведения, интроверт голям, не обича да се снима и не е от най-приказливите,студен и обран човек е за околните, но виждам, че в трудни моменти вече не го е страх да действа изобщо и решава сам, а беше несигурно момче, когато се запознахме. Когато щяхме да се женим близките(майка му и баща му) и приятелите му съчувстваха,че бил много труден характер, но щом ме бил избрал, явно бил преценил,че ще го понасям. Факт, че е чешит голям, но се справихме, опитомихме сме, то и аз не съм лесен характер хич, но аз явно го прикривам за околните, защото никой не твърди това за мен. В началото ми идеше да се предам, имали сме много трудности, но си казах на инат " не", да не би друг човек да е много по-свестен, ами не. До тук с отношение и думата " благодаря" се справих, дано така да е и за в бъдеще. В момента сред околните двойки не познавам някой мъж да е така грижовен вкъщи и не бих го сменила за никого, а беше доста зле, израснал в доста патриархално семейство. И още нещо никога не обяснявам колко помага вкъщи пред приятелите му мъже и пред баща му, хваля го за други неща, които биха оценили, но за домакинската работа не.Избягвай да си много обяснителна, говори кратко, точно и ясно, иначе мъжете загубват какво трябва да се направи от нашите приказки. Давай му възможност да се изявява и не взимай всички решения вместо него. Няколко пъти може да си трае и да ти каже ,че не знае или няма претенции, но в един момент, ако си търпелива това ще се промени. Гледай хубавите качества, лоши всеки има. Успех!

 
  ... горе^
преди: 3 години, 2 месеца
hash: a5c045be86
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Честно казано, не го дочетох до края. Няма и смисъл, според мен.
На въпроса от заглавието - не сте един за друг. Никак.
Един съвет- прочети няколко пъти коментара на Ронин. И направи услуга на приятеля си и на себе си, остави го.

 
  ...

...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: 57e308be58
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

13.   Виж сега...

Съдейки по начина по който говориш за него мисля, че е ясно че не сте един за друг. Той не заслужава такова вечно недоволно, меркантилно мрънкало без никакви ценности, а ти заслужаваш някой истински мъж който ще те задововоли. Ще слуша чалга, ще кара бенве, ще има много приятели точно като него и ще ходи с анцуг правилен размер.

Направи на себе си и на партньора си услуга и просто си хвани друг. Даже най-добре му покажи какво си написала тук, че да знае колко всъщност го обичаш и уважаваш. Късмет.

 
  ...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: 115568167a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   5 години сте си загубили в една безсмислена връзка и двамата, потресаваща история, нямам думи, намерете си други по скоро

 
  ... горе^
преди: 3 години, 2 месеца
hash: 4f8d71c7a0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Обичай го такъв какъвто е!Като не ти изнася се раздели със него!

 
  ...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: a5264f8757
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Авторката съм. Благодаря на всички за коментарите. Вероятно излиза, че и аз съм трудно поносим човек, аз приемам критика и съм склонна към промени, затова и съм поискала вашето мнение тук. Приятелят ми има много позитивни качества, което е и причината толкова време да сме заедно предполагам. Да, аз рядко му го признавам, което си е мой проблем, но не мога да си изкривя душата за хубавите неща заедно, но с течение на времето и двамата вдигнахме ръце от поддържане на връзката, колкото и да смятате че съм непоносима, защо според вас той досега не прекрати нещата, никога не съм го държала на въже или съм го заплашвала с нещо, винаги е бил свободен да прави каквото иска, дори и да се раздели с мен. Смятам, че и двамата имаме вина, кой повече кой по-малко, но не смятам че съм само аз. От публикацията ми излиза, че съм меркантилна, но повярвайте ми в сравнение с повечето жени изобщо не съм. Израснала съм в бедно семейство само с 1 родител и никога не съм гледала да се простирам извън възможностите си. Не очаквам това и от човека до себе си. Става въпрос за малко жестове на внимание и грижа, което всеки човек би искал да вижда. Аз под това не разбирам нито д ами се подаряват скъпи бижута, нито да ходя по круизи или т. н. За мен е достатъчно дори без повод да дойде и да ми каже хайде излизаме на разходка. Ако вие смятате, че е нормално само единия човек на "влачи връзката", добре.

 
  ...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: 64796ecce9
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

17.   От това което успях да прочета /някъде 2/3 от текста/ мисля, че пичът е много готин, но просто днес такива хора се определят като смотани - различни ценности и идеали.
Постоянно повтаряш, че няма интереси, а той чете книги и гледа публицистични предавания.
Най-неугледният ми приятел от детството сега е с 5-цифрена заплата, не защото беше инициативен, а много умен - навремето имаше предложение да работи в немска фирма, но отказа, защото го домързя да учи немски, след това отказа и предложение за Канада. Гаджето му го заряза заради това и заради неугледния му външен вид.
Сега е щастливо женен за румънка - тя не работи, но пък е инициативна и добре му инвестира парите - в имоти, в антикварни предмети. Той все още не обръща внимание на външния си вид - лятото излизахме заедно и след това позната ме пита дали не съм била с някой клошар. Жена му каза, че последно си е купувал обувки и дрехи преди 3 години. Има хора, които са над тези неща, но явно не се приемат добре от обществото. А и твоят приятел не е толкова трагичен случай.
Ж 42

 
  ... горе^

...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: 64796ecce9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   Съчувствам му на приятеля ти - заслужава нещо по-добро!
Ж

 
  ...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: 2980e42125
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

19.   Съчувствам ти на теб, момиче. Чета коментарите и съм "wtf". Оставяй го, няма смисъл.
Обичаш го, еди какво си..

Въприса е един

Искаш ли така да прекараш остатъка от живота си???

Според мен не, аз също не бих. В момента той е товар за теб, колкото и ужасно да звучи. Не може хем да иска връзка, хем да не иска да се развива, хем да не прави нищо за тази връзка. Всеки адекватен човек иска до себе си опора. Нали за това са връзките, да разчитате един на друг.

Ти за какво му разчиташ?

Ако съдя по текста ти... много малко неща. Той си живее, работи си, спи си, мрънколясва си. Ами ако стане нещо важно? Недай си Боже се случи нещо, за което се изисква нещо повече от това, което той прави. Той си има някаква негова си дупчици и си стои там.

Устройва ли те това?

Че знаеш, че ако изникне дори някаква ситуация да се разправяте в хотел или някой те засегне (примерни неща давам, не се втелясвайте) той ще е там и... какво ще направи? Ще те защити? Ще каже " Дайте да се разберем". Абсурд! Ще си седи и кротко ще напуснете хотела, за който сте платили. Защото той просто е такъв, а ти не би се примирила с това. Чета даже и на почивки не ходите...


Егоистично е, да не полагаш усилия за другия и да кажеш АЗ СЪМ ТАКЪВ, КАКЪВТО СЪМ! Не, това е ужасна заблуда. Аз също съм такава, каквато съм, НО това не пречи да се усъвършенствам, не пречи да погледна през друга гледна точка. Да се забавляваш с другия, да създавате весели моменти. И аз не разбирам от игри, ама играя с приятеля си, и е много забавно :Д. Той хич не може да танцува, ама св записа с мен на народни танци, защото аз много исках. Дори да не му хареса в последствие, да се откаже. Няма никакъв проблем, опитал е, позабавлявали сме се. Аз оценявам това, че е опитал и се е интересувал.
Ти се интересуваш от интересите на момчето ти, нали? А той интересува ли се от твоите?

Не си смотана, ти си красива, искаш прогресивна връзка, искаш и човек, с когото да я постигнеш.

Не бъди страхлива и ти. Няма да останеш цял живот сама ако го напуснеш, няма да свърши света. Можете да продължавате да разчитате един на друг, просто искате различни неща от живота, имате и различни виждания за любовта и връзките. Сигурна съм, че го обичаш, но не може да загубиш своя живот, заради това.
Бъди на първо място ти. Така ще си по-смела. Ще вярваш повече в себе си, сигурна съм.

Не плачи, живота е хубав. Всичко зависи от теб. Знам, че си несигурна, но трябва да вземеш решение. Ще продължи ли всичко така или искаш нещо различно. Случва се на всеки да трябва да избира.

Аз не съм на твое място, но те разбирам, аз имам същите виждания за живота, предполагам и същите тревоги. Мислиш за много неща, обвиняваш се, обвиняваш него... помисли и вземи решение

:)

 
  ...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: cb8933e09b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   Към номер 19 - благодаря! Благодаря за разбирането и окуражителните думи! Благодаря и на останалите, които ме критикуват - аз съм човек, който търпи градивна критика и дори искам да я получавам, за съжаление приятелят ми не ме и критикува, склонен е да се примирява с всичко у мен, което го дразни, не знам защо е такъв. Не ме разбирайте погрешно, не си представям типичната картинка той да пие и да ме бие и така да показва "мъжество ". Не това разбирам под мъжко поведение. Иска ми се да е по-голям индивидуалист, да има мнение за нещата, да го заявява и отстоява. За съжаление разбрах от негови колеги, че и на работата му не смее да се противопоставя на никой, и няма собствено мнение, което ме натъжава... Тези дни говорихме многократно за нас, естествено предимно аз, защото той се държи така, сякаш нямаме никакъв проблем. Когато му кажа, че не сме един за друг, и ме е по-добре да се разделим, той като че ли явно се страхува, не знам, като че ли не осъзнава, че ние се самозалъгваме. Аз не искам да го наранявам за нищо на света, но осмисляйки какво всички останали написаха, а и какво се случва с нас в реалния живот,
осъзнавам, че и аз го задушавам, явно изисквам прекалено много от него, виждам че му е криво. Казах му, че и той заслужава да е щастлив, наистина го искам и за двама ни, но просто отношенията ни се изчерпаха, никой от нас не иска да промени изискванията си и нещата, на които държим (което като цяло смятам, че е глупаво, но ако само аз ще правя компромиси, не съм съгласна ). Не знам дали е егоистично, но съм склонна да давам всичко от себе си и ако ще, да се променям, само ако видя че и човекът до мен е склонен да прави тези неща, а той очевидно не е. Всеки наш скандал се потушава с думи как и двамата ще се стараем, ще се променяме, ще се забавляваме повече, ще си обръщаме повече внимание, но от негова страна аз не виждам абсолютно нищо. Знам, че е натоварен, работи на 2 места, но аз също. Това за мен не е оправдание за липсата на личен и социален живот.... имам познати, които работят и на 3 места дори, и пак намират време за половинките си.... следователно това отново е личен избор.. Смятам, че ако бях толкова важна за него, щяхме да намираме начин да синхронизираме графиците си и да намираме време за нас двамата. Да, признавам си, много пъти съм си представяла нашия бъдещ живот заедно, дори деца... Но имайки предвид как сега отношенията ни са на това ниво -никакви, дори отровни, след време не виждам как биха могли да станат по-добре, ако само аз се старая... Натъжавам се, защото и цялото ми семейство ни възприема едва ли не като съпрузи вече, а ние си станахме чужди.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 2 месеца
hash: 2980e42125
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

21.   19 съм

Ще следя темата и каквото и да решиш, ще те подкрепям. Не те познавам, но понякога човек има нужда от непознат :D Някак на него можеш да споделиш повече.

Взимай се в ръце и всичко ще се нарежда по малко :)
Лек и хубав ден :)

 
  ...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: 7d9152c941
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

22.   Авторке, кажи какво реши накрая, ще се разделяте ли или си останахте заедно

 
  ...

...
преди: 3 години, 1 месец
hash: 7793ad3950
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

23.   Ами... продължаваме да се караме, ама приятеля ми не иска да се разделяме, и никой от нас ня се държи по-добре с другия. Аз си търся квартира, но той като ме види да разглеждам сайтове се натъжава и ме спира, само се мъчим... И на мен мен е тъжно и вече не знам наистина как да постъпя.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 1 месец
hash: 6379715e9f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

24.   Аз съм в същото полужение. Моят мъж също е много затворен човек, не иска да говори. Когато излизаме с неговите приятели говори а, когато сме с мойте (което се случваше много рядко) той мълчеше. Казваха ми че е здуханяк и аз го защитавах и казах, че щом не го приемат такъв какъвто е няма да излизам с тях. Обаче той дори с родителите ми се държа студено едвам казваше Да или Не. Дори с мен не говори само някакви общи неща. Скучни ежедневни. Попитах го, защо е така? Той ми каза, че не можел да говори с хора, който не познавал от дълго време. Аз говорех с неговите приятели и роднини. Мисля, че така е редно и той да се постарае, заради мен. Така си останах аз Без приятели. Той все още не ме оценява и не се старае да мен и аз много се отчайвам. То и нормален разговор не можеш да проведеш с него. Обикалям апартамента да му се моля като куче а той като не му харесва айде махай се или не знам какво да кажа такъв съм си. Обаче с жената на неговия приятел веднага станаха дружки без да се познават преди. Питах го дали я харесва не я харесвал. Мойте приятели и семейството ми не са се държали зле. Напротив. Дори и това нее готов да направи за мен. Като цяло и ние си седяхме вкъщи. Той си излизаше с неговите приятели, който аз не харесвам. Защото са по големи имат деца и са наркомани и пияници. Той не уважавате мойто изискване да спре да излиза с тях и да излизаме само в парка 2та и така. Човек може да се промени обаче колко ядове и грижи ще ти струва. Много, много и ти ще се промениш, ще станеш нервак и ще ти е трудно да се възстанови Затова реши готова ли си да платиш цената имаш ли толкова нерви, че да търпиш. После е възможно да натякваш какво е било и бля бля. Много енергия и висша сила се изисква.

 
  ...
преди: 3 години, 1 месец
hash: 5aadb97ce4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

25.   Направих грешката да споделя за проблемите си с майка ми и сестра ми, които че ме нападнаха с упреци, че аз съм имала много високи изисквания, което смятам,че не е така. Че т.ябвало един вид само аз да правя компромиси. В те ните очи моят приятел и ангел небесен, понеже е тих и скромен и те смятат ,че това означава най-големи щастие едва ли не. А майка ми каза някаква страшна тъпотия, че един вид да остана с него поне има собствен апартамент .... Просто не знам какво да кажа. Апартамента няма да ни стопли отношенията.

 
  ...
преди: 3 години, 1 месец
hash: a5c045be86
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

26.   И аз съм жена, но никога не съм разбирала такива като авторката и подгласничките ѝ. Защо се хващате с някой мъж, който очевадно не отговаря на критериите и вкусовете ви и после започвате да го мачкате като пластелин, да го моделирате за да получите нещо, което на вас да ви харесва? И което няма нищо общо с личността на мъжа, когото сте избрали и уж сте харесали? Защо вместо да "давате шанс" на невзрачни мъже, които не са ви тръпка и не ви подкосяват краката, не си търсите специалния, романтичния, инициативния, знаещия, можещия, доказалия се, издокарания и т.н. носител на желаните от вас качества? Риторичен въпрос- защото ТОЙ не желае жена, която сама се определя като смотана. Хората не са нито пешки, които да местите, както пожелаете, нито животни, които да дресирате. И съвсем естествено е да срещате съпротива, по-силна или по-слаба в зависимост от човека. Приятелят на авторката върви по пътя на пасивната съпротива, не се противопоставя категорично, но си прави каквото си знае. А най-несмислено, да не кажа нещо друго ми се струва да упрекваш човека, когото ежедневно мачкаш, пречупваш и превръщаш в плужек, че проявявал мекушавост и безхарактерност. Ами той ако не беше такъв, отдавна да ти е бил шута, авторке!
Затова остави човека да си живее живота, както може и както го разбира. Това е най-голямото добро, което можеш да му направиш- на него, а и на себе си.
За мен това вашето е пример за токсични отношения.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker