Истински ли са тия хора?
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 1161 пъти
Здравейте, мъж на 20 години съм от голям български град. Мнението ми може да стане отчайващо дълго, ако тръгна да обяснявам в подробности, та ще гледам да бъда по-обран.

Никога не съм бил от хората с много приятели, то не мисля и че реално има нещо такова като "много приятели", голяма част от хората, с които съм излизал през годините... да ги наречем като компания за излизане. Малко хора биха си го признали, забелязвам, че е много модерно да си пишеш като приятел някой, с когото излизаш 2 пъти в годината. :)
Та въпреки всичко никога не ми е липсвала компанията, и сега към момента имам грубо към 10-12 човека за излизане, друг е въпросът, че половината вече не са в града ми, някои от тях никога не са живеели тук дори и ги виждам още по-рядко, трети са тук, но се виждаме 2 пъти в месеца.
Мислите ли, чу приятелството се измерва в това колко пъти излизате с даден човек? По принцип съм по-затворен като човек и дори съм малко изненадан, че въпреки това има немалко хора, с които съм излизал през годините. Давам всичко за моите приятели(истински такива), но оставам с неприятното усещане, че отсреща невинаги получавам същото. Мога да кажа категорично, че не съм нито интригант, нито лицемер, но пък и забелязвам, че когато си прекалено добър с пората, те имат склонност да ми се качват на главата. Има 2 момчета само които са супер стабилни и никога не са ме предавали по никакъв начин и до днешен се чуваме редовно, излизаме, споделяме си всичко. Ето, един друг приятел не съм го виждал от октомври, да той работи и то доста, пишем си рядко, за него също знам, че ми е много добър приятел, но и много рядко излизаме. Винаги ми е помагал и се е отнасял приятелски, но ей така да излезем... не казвам, че никъде не сме ходили, напротив, но последната година специално сме излизали доста рядко.

Какво мислите? Трябва ли да бъда така всеотдаен към хората или да ми е все тая? Винаги съм бил леко притеснителен и много ги премислям нещата, възможно е тия филми да са само в моята глава, но някак си мисля, че не ме взимат на сериозно хората.. преди време и с едно момиче не се получиха нещата и се чувствам много самотен дори когато съм сред хора..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 3 месеца hash: 4276f61cf2

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей! Първо не се отчайвай, ще завързваш още много контакти и с други мъже и с жени. Животът е пред теб. Второ трябва да знаеш, че истинските приятели са много малко, много хора нямат нито един такъв и е добре да правиш разлика между приятелство и познанство. Приятелят трябва да помага, да изслушва, да не завижда. Всичко друго са познанства, компании, сходни интереси и хобита, уплътняване на времето. Ти сам си го казал - хора, с които да излизам. Приятелството не се отсява с това колко често излизаш с някой и т. н., а с това дали може да разчиташ на даден човек и дали те подкрепя. Задай си следните въпроси за хората около теб: 1) Ще искат ли да излизаме, ако нямам пари? 2) Готови ли са да ми помогнат за някой проблем и да ме изслушат или по-скоро ще им досаждам? 3) Излизат с мен, защото ме смятат за ценен и важен, или защото имат някаква полза или им е скучно? 4) Ще се радват ли ако имам успех в нещо, или ще се дразнят и завиждат? 5) Ще могат ли да пазят в тайна ако им споделя нещо важно за мен? Ако някой според теб минава теста с "Да" на повечето места, значи честито може да считаш, че имаш истински приятел и трябва да се радваш, защото такъв се открива трудно. Като цяло да намериш истински приятел е много трудно, защото това са определен тип честни и прями хора. Такива не се намират навсякъде. Успех

 

...

преди: 3 години, 3 месеца hash: 29fadf0987

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Към 30 ако имаш 2ма приятели ще е изненадващо

 

...

преди: 3 години, 3 месеца hash: 22caa69332

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Не! Имам позната, с която се виждахме един път в годината, а сега само когато се улучим да сме в родния град и това е нормално. Когато хората пораснат те поемат по своята линия/път на живота и е нормално да се отдалечат от теб, но това не значи че щом ги виждаш рядко не са ти приятели. С тази въпросната приятелка всеки път като се видим си казваме: "Добре видяхме се последно еди си кога, почвай от тогава разказвай". Аз нямам време да излизам всеки ден с приятелки, но това не значи че не ги ценя. Много зависи и те как мислят по този въпрос.

 

...

горе^

преди: 3 години, 3 месеца hash: 458037d6a7

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Авторът е. Благодаря ви за мненията! Номер 1, съгласен съм с всичко, което си написал. Аз се определям като малко по-различен сякаш от масата хора, но въпреки това щом съм успял да завържа някакви контакти, значи не съм чак толкова зле. :D Преди имах много големи проблеми с комуникацията, но с времето си го изчистих и този проблем. Като негативна черта в себе си отчитам това, че понякога правя от мухата слон и за неща, които не са толкова проблемни...оревавам света. Не мрънкам, но просто приемам разни случки и събития една идея по-навътре от повечето хора, случвало ми се е и да поплача дори. Не знам дали това е признак на слабост, но си мисля, че отблъсква хората. Не знам дали да се променя и как..

 

...

преди: 3 години, 3 месеца hash: 8be388b2ba

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Аз не разбирам приятелството като "излизане". Да в студентска възраст наистина се виждахме постоянно, ходехме големи компании на море, една кръчма не ни събираше, катерехме планини, пътувахме много... Но с времето всеки създаде семейство, навлезе в работата си и животът ни завъртя. Това не значи, че сме се забравили и отчуждили, а че просто нямаме възможност да прекарваме толкова време заедно. Аз съм човек с изключително много приятели. Част от тях са в чужбина и много рядко се виждаме, но държим връзка и когато се срещнем се радваме от сърце. С други имаме професионални отношения и да ви кажа - поне за мен няма нищо по-приятно от това да работите с твой приятел по общ проект, разбирате се просто без думи. С трети пък си имаме редовни срещи на по питие. Както дойде. Но никой, никога и при никакви обстоятелства не е отказал услуга или помощ на другия, пък дори и да не са се виждали от 5 години. Да, авторе, това са напълно реални приятелство. Когато останах без работа, поне 10 човека от приятелския ми кръг ми се обадиха да ме поканят в тяхната фирма, без изобщо да съм ги молила, просто дочули от някъде, че са ме съкратили. В момента работя по един проект за издателството на мой приятел. Няма такъв кеф! И с него, и с тримата му съдружници, и с главния редактор сме приятели от 30 години. Душата си влагам в тази работа, защото става дума за бизнеса на мои близки хора. Те пък знаят, че безпрекословно могат да разчитат на мен. И нещата се получават. Но истинското приятелство има и своята тъжна страна. Някои от "нашите" починаха, други претърпяха тежки житейски изпитания, трети се разболяха, четвърти се разведоха. Последно, почина синът, момче на 22 години, на един от приятелите ми и всички сме съкрушени, чудим се как да го разведрим този човек, какво да направим, защото той се затвори в себе си. Но сме заедно и плътно зад него.

 

...