Наблдение за любовта и политиката...
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 563 пъти
Ако сте живели повече от пет години в тая държава, няма как да не сте забелязали как всеки се оплаква от политиците ни. И наистина само трябва да ги видиш как изглеждат, и какво излиза от устата им при опит да съчинят изречение, за да осъзнаеш колко зле са нещата... Да оставим настрана дори оптитът им за комуникация чрез раждането на някаква идея, то самият им изказ и диалект на който говрят, показват селяния ( в лошият смисъл на думата ), просто един келеш излязал от махалата, който продължава да продава махленски номера. И до голяма степен, повечето хора в тази държава го осъзнават.

Но... ето тук е интересната част - не могат нищо да направят. Интересното е, че дори не се змислят даже защо. Вероятно ще им се наложи да стигнат до заключението, че и те не са надминали това махленско ниво особено... Повече им изнася да си се представят като по-добри, и че са "жертва" на цялата ситуация, отчаяно опитвайки се да си създадат един балон. И психически, и физчески, в опит да се изолират. В крайна сметка обаче, това което правят тези политици с държавата ни, пряко засяга всички ни. И ако някой реално пробва да направи нещо, трябва да се изправи срещу истината за собствените ни дефицити - и лични, и колективни като народ. А кой иска това... По-добре, по-лесно ни е да си стоим вкъщи и да се плюем от разстояние...

Абсолютно същото поведение го виждаме и в "любовта". И реала, и виртуала. Стига ти да прочетеш няколко профила в някой сайт за "запознанства" да видиш как тези хора мислят. Когато жена трябва да опише себе си (гледам тях, защото съм мъж), тя е неспособна. В 90% от случаите - описва това което не иска. Така както и някой ще се опише политически - чрез партията/политиците която ненавижда. Само че, като махнеш отрицателно, какво остава положителното? Нищо... наистина нищо. Много малко от тези профили на жени, могат да опишат себе си като собствени субекти, и какво търсят от друг, чрез реални положителни качества които притежават и ценят. Много малко са способни да създадат интелектуална концепция като - ок, не обичам да ме лъжат - значи търся честни хора, и ще е много лицемерно (а и нереалистично), ако аз самият/самата не съм такъв човек. Ако аз не ги притежавам, няма как да знам какво е честност и достойнство, та да го разпозная, и оценя у някой друг. Виждате ли, това изисква работа. Изисква ти наистина да си нещо повече от хората срещу които плюеш. Това поставя под въпрос собствената ти "идеалност". Защото ако не получаваш резултатът който търсиш... може би... просто може би, ти не подхождаш към ситуацията толкова обективно колкото си мислиш.

Прави ми впечатление, колко стабилна във времето е тази роля хем на жертва, хем на фалшия образ, че ти си нещо повече и заслужаваш нещо по-добро, в тези сайтове за запознанства. Разумен човек би си помислил, че тези хора ще осъзнаят, че нещата не работят и ще пробват по друг начин. Все пак прецакват собственият си живот. Но, това че в техният ум, могат да обвинят някой друг за проблемите си, ги успокоява, и то напълно. На него биват прехвърлени всички негативи, и някакви оправдаят всяка пасивност. Даже се получава обратното - според мен жените търсят точно тези мъже от които се оплакват в профилите си. Както вече писах - първо, те чрез тях се дефинират ако не на съзнателно, то на подсъзнателно ниво. Второ, чрез тях се оправдават, за собственат аси пасивност и незгоди. Но и трето - ако се опиташ да им представиш друг тип поведение, няма как да го разпознаеш, защото не си на нивото да се идентифицираш с него. Ако някой и представи честност на тая жена, но всичко което тя търси е приятни приказки и забавление... Как да я оцени. Истината често боли, и от нейният модел на поведение, честността е всъщност нещо неприятно, нещо отрицателно. А отрицателното, всъщност е нещо положително. С една дума - само-мазо...

Абсолютно същото е и в политиката според мен. Тези маси от хора недоволни от политическото ни управление, извинявайте, но реално не могат да се разпознаят в нечий друг по-добър образ. Затова и преизбират отново и отново уж това от което бягат. И няма как нещо да се промени, защото всички взаимно преиграват тази садо-мазо игра отново и отново, и отново... На никой просто не му изнася да потърси някаква по-добра версия на самият себе си. Дори някой страничен да се пробва да покаже каква е тази по-добра версия на нещата, той ще бъде оплют и даже още повече намразен. Ще дам дори политически пример. Не мога от България, но от Щатите - Д-р Рон Пол. Тук малко хора сигурно го знаят, но той е един от малцината стойностни истински политици. Но дори в страна като Щатите, той не може да бъде разпознат достатъчно добре. Защото и тамошните маси, са на нивото на нашите, и двупартийната игра. Там определено не могат да се оплачат от липса на избор и фигури които да им представят различни модели и различно бъдеще за държавата им. Но са неспособно да се възползват от това... Буквално магаре да им извадят демократите / републиканците, те ще си го изберат.

Така че, една тема за замисляне - какво е наистина свободата. Човек дори да е физически свободен, не е свободен от самият себе си. В такава ситуация "демокрацията" е безсмислена, и се превръща просто във фалш. Също както и "свободната любов"... Напоследък ме забавлява да виждам паралелилите между личният живот и обществото като цяло, и как провалът в едното - е провал и в другото, защото в крайна сметка и двете са плод на собствената ни психика, и никакви външни правила, нито дори примери не могат да променят реалността на тази психика. Тази психика реализира себе си навън, и това е най-достоверният начин да бъде оценена, не как тя има тенденцията да се оправдава сама пред себе си изолирайки се от последствията на собствените си действия.