Разочаровах любимият
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 1306 пъти
Здравейте, аз съм мъж на 33 години и съм гей. Миналата година март месец се запознах с едно момче на 27 години в едно приложение. Всичко тръгна много лесно и естествено. 9 месеца бяхме заедно. Той е от София, аз от Пловдив. Всеки уикенд пътувах и си изкарахме страхотно. Но имаше една пречка- мен много ме беше страх от вируса и това, че в София има най-много заразени и не исках да излизаме много по София.
Лятото искаше са ходим на море, но аз отказах, после пак ми правеше намеци и накрая се съгласих.
През цялото време той се грижеше много за мен, бдеше като орлица и ми говореше колко много ме обича и иска да живеем заедно. Постоянно говореше как съм му целият свят и не може да си придстави ден без мен. Аз също се грижих за него, постоянно пътувах, носих му подаръци и какво ли не. Харесваше му да получава подаръци и не обичаше много да си бърка в джоба. Дори се е случвало без да ме пита, да ми взима портфейла и да плаща сметки, но аз го приемах, защото мислех, че сме като семейство.
Отидох да празнувам рожденния ми ден, края на ноември, при него и съквартиранта му изведнъж се разболя същата вечер. Тогава той ме попита какво ще направя, ако се разболее и аз му казах, че ще му взема всякави лекарства, но няма да остана, и се прибрах. След няколко дни го накарах и той да се прибере в родното му място, където е личният му лекар. Той го изкара много тежко, аз само безобоняние.
Дойде Коледа и той си отиде при тяхните. Попита ме кога ще отида за нова година, аз му казах, че ще се уточним другата седмица. След като си прибра в София, стана малко дръпнат и странен. Аз смятах да отида на 30ти да то изненадам, а той в 14:30 ми заяви, че си е взел билет и се прибира при тяхните. Оказа се, че се е разбрал и с най-добрата му приятелка дори да празнуват заедно.
Тогава полудях и му казах, че искам да се разделим и че иска за е все на неговото. Той го прие много мъжки и каза добре, ти си го решил. На нова година бях сам и ми беше ужасно, а той качваше снимки как се забавлява. И още повече полудях.
На 2ри като изтрезнях и ми минаха нервите му се обадих и му се молих да се сдобрим, разплаках се, какво ли не му говорих, но той не искаше и да чуе. На 6ти отидох в София да му се моля, но пак категорично не.
След 10 дни той вече беше в приложенията за запознанства.
( към днешна дата вече не е ).
Чуваме се през няколко дни, но той е супер студен и дръпнат и постоянно ми вменява чувство за вина, но въпреки това ми звъни.
Каза, че няма никакъв шанс да се съберем, а аз не мога да си простя вината. Не знам как да постя, да го спечеля обратно :(