Делене на деца
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 1871 пъти
Така хораа, ще се опитам да бъда кратка. Проблемът ми е следният: имам чувството, че родителите ни делят мен и сестра ми. Ще дам няколко примера:

Когато бях малка (на 6-7 години) винаги ми се караха за училище (първо беше за това, че не пишех красиво, после за оценки и т.н.). Искам да уточня, че винаги съм била отлична ученичка, но не и най-добрата. От първи до седми клас дори ме сравняваха със една съученчка, която беше наистина най-умната в класа, но това породи в мен комплекс за малоценност. Докато при сестра ми нещата стояха точно противоположно. Не й се караха никога. Все казваха “Дай да не я тормозим. Това не е най-важното”. До ден днешен тя няма нито една година, в която да не е завършила с тройка поне по един предмет.

Когато ходех на училище моите джобни за месец бяха точно 100 лв. като плащах 48 лв за автобус всеки месец. Останалите пари давах за уроци по математика. Много рядко си позволявах да закуся в училище, защото или не ми стигаха парите или преценявах, че трябва да ги спестя. При сестра обаче не е така. Тя ходи всеки ден с 5-10 лв на училище и нея специално я закарват с кола.

Когато със сестра ми се караме, те винаги са на нейна страна. Уж аз съм по-разумна като по-голяма и винаги трябва да си мълча.

Домакинската работа със сестра ми я делим. Тя мие чиниите, аз пускам пералня (примерно). Въпреки това, на мен родителите ми винаги ми казват как не правя нищо, как нищо не става от мен и т.н. Уча в Медицински университет, не е като да не правя нищо по цял ден и да си клатя краката. Докато сестра ми винаги е “злато”, “пиленце” “красавица”, “принцеса” и т.н.

Това са някои от примерите, които мога да дам. Кажете ми честно според вас в мен ли е проблема, тъй като аз всеки ден се обвинявам, че съм достатъчно добра.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 2 месеца hash: 8fea25f92f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Да, и мен ме деляха. Брат ми, понеже бил мъж, винаги имаше повече права и привилегии от мен. Нищо, че аз бях отличничка, а той - не. Това ме накара някак да се отдръпна от родителите ми като пораснах. Чувствах го като обида.

 

...

преди: 3 години, 2 месеца hash: 0dd279e3be

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Аз вярвам, че хората имат път, който за да извървят понякога имат трудности. Едва ли щеше да учиш медицина ако редовно имаше 3ки по нещо. Учи си пари сама ще си изкараш много. Гледай да не взимаш нищо лично, живота не е честен като цяло.

 

...

преди: 3 години, 2 месеца hash: 558865f8d7

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   За съжаление, твоят проблем е много чест. В такива случаи, наистина се радвам че съм сама.... Но моят баща има сестра, и винаги нея са обичали повече, делели са ги ужасно много. Ето ти случка Леля ми, ядяла хляб със салам, и баща ми е поискал, малко салам тя му отказала, и му казала " на мене салама, на тебе хляба"... И баща ми я набил, тя като ревнала баща им, набил баща ми дори и белег има... но сестра му, няма нищо - тя винаги гледаната-глезената. И така е било цял живот с баща ми, не е само този случай. Съвет не мога да ти дам, но не си само ти.. Родителите не могат да обичат равно децата това е доказано. Учи, намери си лубим човек и се махай от там, там добро няма да видиш.... Накрая родителите ти, като паднат, нека гледаното дете да ги гледа, но едвали. Ж-24

 

...

горе^

преди: 3 години, 2 месеца hash: 51af70d5ff

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   Сядаш един ден с тях и всичко това им го казваш за да ти олекне. Ще отричат, но бъди твърда, кажи каквото имаш стани и ги остави да им увира главата. За съжаление в моя случай дава резултат за кратко, но при теб дано да има ефект. Боли много, аз отраснах с роден баща и мащеха. Тяхното общо детенце, растеше, като принцеса. Мащехата ясно, обиди, унижения, но баща ми същия. Пораснахме, имам дете. Моля го за малко да дойде до вкъщи, не може гледат нейното дете целият уикенд, тя релаксира някъде, аз влача детето с температура. Казва ми, Ти ли си най-цле БЕ, другите как си гледат децата? Води ми да гледам на сестра ми детето, защото са на погребение, нея пак я няма целият уикенд е някъде. Носи ми едно месо и ми казва, сготви и можеш да оставиш половината ядене за вас. Да крещя ли какво да правя и това е ежедневие. Да не говорим за детството ми, едната върви облечена, като принцеса, а аз с вехтите дрешки вървя най-отзад. За едната идват вкъщи частни учители, за мен нищо, нямам един частен урок. Сама във вкичко, а и натяквания и обиди. Последно се беше изцепил, как хубаво си гледала сестра ми децата. Тя която не чисти, това прави майка и й вечер ядът сандвичи, защото не готви, постоянно е някъде и живота им се върти около нея.

 

...

преди: 3 години, 2 месеца hash: c2993458c9

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   И мъжът ми и сестра му ги делят, че и децата ни. Знаеш ли каква е истината, той е силен и може да го понесе, винаги е разчитал само на себе си. Той е от хората дето и апокалипсис да дойде щом си около него си сигурен, че ще си добре. Това не е само мое мнение, всички го виждат. А сестра му е една лабилна, без характерна, на 30 плюс не мисли, че може да се оправи да си свърши работа в институция като КАТ сама, ходи с баща си още. И те са завършили медицина. Когато мъжът ми се похвалел, че е взел изпит баща му отговарял "И? Да не си го взел за мен? ", когато сестра му влязла - кола. Предполагам, че със слабия се чувстват по-значими, по-важни и необходими, полезни. И затова са по-привързани. Някъде бях чела, че човек обича заради грижата, която дава повече, отколкото заради грижата, която получава. И съм го усещала, обичала съм някой, който 5 пари не дава за мен и нещото, което ме държеше беше колко съм вложила от себе си до сега, колко компромиси, колко жертви за да се откажа от тази връзка. Аз даже толкова бях врътнала тогава, че в главата си бях нещо като герой, като Майка Тереза. Мисля, че родителите се чувстват по подобен начин със слабите деца. До сега са ги бутали, изнежили и вече няма как да спрат, пък и чувството, че са полезни и необходими гали Егото им. Докато за силното дете нищо не могат да направят, нито да го контролират, то е по-зряло и от тях и те според мен го знаят. "Ти се справяш по-добре сама, отколкото сестра ти с наша помощ. " е истината, но за съжаление няма да я чуеш от тях. Ти ще си го знаеш. Така, че веднага си избии от главата, че тяхното отношение към теб има нещо общо с твоите ценност, успехи и потенциал! Ще дойде време ти ще си даваш грижата, каквото никога не са саумели да ти дадат. Ти ще бъдеш толкова доволна от себе си, че ще ти е все тая за нечие одобрение. Така, че по-малко енергия в такива размисли и повече в грижа за себе си.

 

...