Споделена история от Любов и изневяра |
Много объркана относно чувства
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 1007 пъти
Здравейте. Момиче на 19 години съм. Накратко, това, което ме измъчва е, че в последно време имам много силна нужда непрекъснато да съм с някого, да си споделяме, да се забавляваме. Аз съм много социална принципно и обожавам всякакви събития, събирания и пр. Въпросът е, че обаче все едно съм зависима от тази емоция, от адреналина, от това да си все с някого и ми е много трудно да съм сама. Остана ли цял ден вкъщи без да изляза започвам супер много да премислям всичко и да ставам негативна, а реално съм много по-различна, като съм с хора, по-позитивна, над нещата, забавлявам се. Обаче като съм сама просто ми е трудно, чувствам някаква голяма липса в себе си и искам да си дискутирам с някого, само че да е истински жив контакт. Имам нужда от физически и чисто емоционален контакт, не обичам чатове и просто не ми е интересно просто да си пиша с някого. И понеже в последно време, може би нормално предвид възрастта, много се променям и непрекъснато си сменям мнението за почти всичко, и съответно- емоциите ми са все различни и ме побъркват, не знам как да ги изразявам и изливам и лошото е, че имам огромна любов в себе си и просто имам нужда да я давам, да я споделям, като се свързвам с много хора, или дори с някого, но специален за мен човек, и всичките си тези силни чувства, ги давам в грешната посока... разбира се, късметлийка съм що се отнася до приятелите ми, всички са уникални и много ги обичам, но относно момчета.. винаги избирам най-неподходящия, защото към него тръпката ми е именно най-силна и не мога да променя това, а най-често аз страдам, поради което. В мовента преживявам трудно едно момче, пак същия тип и ми е много гадно и съм много объркана, не съм сигурна какво точно търся и искам в мовмнта, но от друга страна, знам в сърцето и душата си, че искам да чувствам, давам и получавам огромна любов.. И да.. като цяло, това е. Мисля си, че може би в тази карантина, особено като спряхме да ходим на училище, това много зле ми се отрази и ми се отключиха някакви неща като перфекционизъм, свръх амбиции, оувъртинкване и подобни..
Просто явно имам силен страх от самотата и аз не знам защо. За семейството ми.. нашите са разведени, обаче и с двамата имам хубави отношения, особено майка ми- тя винаги ме подкрепя много и иска да съм най-щастлива, за баща ми- с него се виждаме често, но ми е много трудно да му споделям и да му имам доверие за някои неща, все едно смятам, че може да го използва някога и да ме предаде, знам, че това звучи ужасно, но са разни така да се каже :д, ‘травми’ от детството и лоши спомени.
Благодаря много предварително
|