Не се обичам
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 714 пъти
Да! Точно така, както прочетохте НЕ се обичам! Реших да се жалвам тук, въпреки че не вие до мене. Ама нали пък е сподели. Нет. Уж съм жена, цялата :крака, ръце, сърце и душа апък съм само вагина за мъжете, който съм срещала в живота си. Само на 26 съм, но съм омъжена с деца.
Днес се постригах "гола глава" "мъжка прическа". Изхвърли всички гримове, кремове, рокли, всичко женко което имах.
Явно я нямам тази женственост, нежност и не мога да бъда жена.
В семейството ми е имало и насилие над майка ми. Баща ми беше по затворите. Били сме си само аз, мама, сестра ми, баба и дядо, който си бяха възрастни. Те също нямаха добри отношения помежду си.
Винаги съм била леко луда. От малка съм мислела за секс. Дори не знам как да обясня.
Още от 11, 12 годишна са ме насилвали сексуално. Дали аз съм го предизвикала. Някак. Не съм се обличала или държала леко, но може по аурата, която излъчва. Също така изглежда и големичка не на свойте си години.
Това ми остави травма. Сега ми е трудно да се справя сама и споделих с мъжа си преди години. Той не ме разбра. Държи се с мен гадно а казва че аз съм лоша. Да лоша съм казах му, че имам проблеми да е до мен ако найстина ме обича. Явно всеки трябва сам да се справи с проблемите си.
От тук идва проблема, че аз не мога да се справя сама. Искам и се да викам да плача и някой да дойде да ме гушне и да каже, че е с мен и вижда че това зло в момента не съм аз.
Много ми е трудно. Срам ме е да споделя с хората как се чувствам, защото ще ме опрекнат че съм слаба. "какво толкова минало е, забрави и продължи"
Много съм лабилна. Емоционално изтощена. Съсипана
Не съм ходила на специалист. Нямам и средства за това. Един час 200 лева. И то не стига да разкажеш всичко а камо ли да чуеш съвет или да получиш помощ.
Трябва да си чакаш часа а друго е някой да е до теб докато си в срив.
Знам, че съм лош човек. Бързо се паля, трудно прощавам.
Уж не съм живяла с баща си ама съм същата като него.
Посягам на мъжа си, обиждам го и дори се чудя дали почва да ми харесва. Така получавам внимание.
Да, да определено не съм ок.
Не знам как да се държа като жена. Нямам търпение да го чакам докато се сети за мен.
Как една жена вече майка да получи или заслужи (защото някой казват, че трябва да се заслужи) уважение от мъжа си
Как се заслужава уважение след, като всичко си дадох. Търпение нямам вече искам сега да се чувствам жена. 5 години чакам отлагам.
Мъжа ми ме бие и казва, че съм си го заслужил, защото съм го предизвикала. Олеквало му е че ми причинява болка, както аз на него.
Все гледаме да си го върнем, като децата.
Не съм пораснала а явно съм станала зле.
Не разбирам след като той ме обичал, защо се държа с мен така през годините. Дори и сега пак няма уважение към мен.
Семейството му не е на 1 място.
Приятелите му му званят и той хуква. З искам разговор не няма.
Защо на мен да ми угаждал.
Разбирам, че и аз имам вина, като видях какъв е да бях избягала а аз останах да се правя на жертва.
След като съм останала не мога да забравя миналото и при най малкия гаф се караме.
Найстина не съм ок. Незнам как да продължа нормално да живея.
Благодаря, че прочетохте моята изповед.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 1 месец hash: 7957dd2590

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Няма човек, който да не се обича, въпросът е дали го осъзнаваш. Дори, когато се мразиш, се мразиш, защото искаш да си по-добра версия на себе си, което пак е от любов. Ако не се обичаше, нямаше да ти пука, че не си достатъчно добра.

 

...

преди: 3 години, 1 месец hash: 6694eb3af0

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   От български червен кръст предлагат безплатно консултация с психолози и терапевти (поради пандемията). Обади се там и сподели. Ще ти помогнат все по някакъв начин. И аз имам проблеми и на мен много ми помагат тези консултации.

 

...

преди: 3 години, 1 месец hash: 3b733db0c3

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Спокойно, никой не се обича, това е животът и после умираш. Ся разни нюейдж гурута ще ти говорят глупости, човек се кефи на себе си за 5 секунди и после битката продължава... до следващата постигната цел. Имах приятелка, баща и по затворите, кофти преживявания, бита от бившия си, колкото по-внимателен бях, толкова по-виновен ставах, разправих се и с бившия, показах и нормален живот, секс по 2 пъти на ден, абе рицар на бял кон... докато накрая мрънкането и пиленето на мозъка мина в агресия, почна да налита на бой, аз си мълча и трупам, и и вкарах един цигански шамар, падна на земята... и после се кротна и влезе в добро настроение... Викам си "брато, бягай!" и след седмица я напуснах. Естествено аз бях лошият в страшния филм, с такива типажи като вас няма печеливша карта, такива сте си. Това беше преди 5 години някъде, оттогава се разбрахме с нея въпреки грозната раздяла. Мисля че се е пооправила, кротнала, има си приятел, но не съм им в къщата. Но нямаш право да обвиняваш мъжа си, всъщност ми отне години, докато се оттърся от калта, която се беше изсипала върху мене. Съвет нямам. Но не си го изкарвай на околните. Те не са виновни. Емоциите ти са неадекватни и никога няма да се поправят. Но можеш да коригираш поведението си, така че да не отразява тях. Всъщност и аз така правя. И всички възрастни хора изобщо. Порасни, защото ще се отрази на децата ти, ще станат като тебе.

 

...

горе^

преди: 3 години, 1 месец hash: 3c900ffc18

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Не знам при какъв психолог си гледала цената, има и по-ниски,но с една визита не става. Има и видеа в нета, има литература, колкото искаш. Но като ти гледам писането, не си от много четящите. Трябва да осъзнаеш, че не си ли помогнеш сама и не се ли вземеш в ръце, никой няма да ти помогне. Не може да оправдаваш всички простотии само с тежкото си детство и с "ами аз съм лоша". Като си лоша как някой да е добър с теб? Като ти самата не се обичаш и харесваш, как пък да те харесат другите?Ако темата изобщо е истинска, как искаш да си жена и да привлечеш мъжа си да стои при теб, да ти обръща внимание, като си се остригала и изхвърлила всички женски дрехи и пр.? Че кой нормален мъж ще хареса подобно нещо? Като не можеш да прощаваш, няма да ти се прощава и на теб. Като крещиш и истерясваш, че и посягаш на бой, няма как да очакваш ласки и мило отношение, а скандали и шамари. Нямал бил уважение към теб, че ти самата имаш ли уважение към себе си, а после и към него? Според мен -не. Можела си да напуснеш този човек още преди да родиш или като си имала 1 дете, вместо да оставаш и "да се правиш на жертва". Явно си свикнала да се приемаш и да гледаш на себе си като на жертва, вместо като на човек със собствена воля и отговорност за живота си. Освен това ми прави впечатление, че пишеш все за мъжа си, но нищо за децата ви. Как се чувстват те при родители, които се карат непрекъснато и за най-малкото нещо, че и се бият? Какви хора ще отгледате и възпитате в такава среда? Ти не си ок със себе си, както пишеш, а децата ти как да са ок с такава майка? Къде е отговорността ви като родители? Правите така, че утре и децата ви да имат нужда от психолози.

 

...

преди: 3 години, 1 месец hash: 379bf33d11

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   От авторката Не пиша само за мъжа си. Писах и за себе си. Искам да кажа, че в началото на връзката си съм се държала грижливо и с любов към съпругът си, но той не ме от цени и показваше агресия всеки път, когато пойсках нещо за себе си или отказва да направя това, което той иска. Знам, че нищо не ме оправдава и съм отвратителна. Бием се и се трепем, когато децата спят. През деня не си говорим. Вечер аз отивам при него да говорим, като възрастни а той бяга

 

...