Бой с вятърни мелници?
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 1185 пъти
Хей, здравейте!
Страхотно е, че подобно на някое племе под нощното небе, тук може да споделяме историите си, и да черпим опит от животите си. А дали имам нужда от съвет - не знам, но мисля, че поне ситуацията ми е необичайна. Затова и я споделям.

Тук е момче почти на 30 години. Мъж - дали?
Не се оплаквам от живота си, предполагам за всички е труден. Дори, считам се за късметлия - имам добра работа, свободно време, здраве, добро място за живеене.

Но уви, за мен хората, които имат семейство са достойни за почит. Защо - израстнал без баща, с много жени около себе си, в днешно време не съм привлечен вече от жени. Имах влюбвания като малък в момичета, но след една история с педофил (работник, който една вечер, докато родителите ми бяха навън, а баба ми ме беше оставила да си играя на двора, ме прилъга. Нямаше изнасилване, но имаше опипване на члена му, аз не знаех какво става тогава, нямаш и понятие на 11 год., после - полиция, съд, присъда, т.н. ) ... Та, не зная дали това ми повлия, но момичето в което бях влюбен, повече не ме привличаше. Дори не помня как се разделихме, преди това всяка вечер се чувахме по телефона. След това имах дълги години без влюбване. Докато не се усетих, че се изчервявам от мъже вече към 10 клас. Бях открил порнографията, хетеро, но от към 14 годишен преминах и на хомо. В един момент нямаше хетеро...
После една по-възрастна от мен жена се беше влюбила в мен, към 12 клас. Аз не исках да я наранявам, затова й позволявах все повече да се приближава. Беше ми наистина приятно на всяка среща да стигаме все по-далеч, връщах се с червени бузи и изправена походка... докато не се стигна до опипване, че и до проникване. Но дотам, казах си, пробвах, без да съм се отдал на секс - само проникване. Тя беше със семейство. А аз - със вяра в Бог и нежелание за впускане в такива отношения.
След това - студент, няколко опита за връзка, едно преспиване у състудентка - бельо, спане на едно легло, масаж, ерекция, възбуда и у нея, член леко допрян до гърба й, но отново не исках да я натискам за нещо повече, пък и тя не пое инициативата, но си беше сложила ръката на правилното място... Това стана на сутринта. Тя стана, после ми направи яйца на очи, след това се държахме за ръце на една пейка и ми беше невероятно приятно... И дотам. След това бях разстроен, понеже това си е грях, съблазняване. А тя пък взе да излиза със един приятел - почти от по-следващият ден тръгнаха заедно.

След завършването си започнах работа у нас, същевременно времето си минаваше. Слава Богу, имам си нещо като спорт, на който отдавам цялото си време. Това ми е занаята, не съм си го избирал сам, но вече съм го направил свой...

Всичко това съм го споделил със родителите си, парадоксално, откакто споделих на баща ми, той започна да иска да бъде по-близък с мен. Е, нищо че е вече късно, но нали е от сърце ( ; .

Никого не обвинявам, поне така си мисля - всеки идва на този свят със своя си кръст. Уви, сега живота ми се изразява в работа, почти денонощно - но работа изпълваща и осмисляща; но и във някакви тъпи игри, с които убивам време, и в контакт с майка си, който отново усещам като градивен.
Тъжно ми е да бъда с приятелите си, макар и че имам -
нито мога да споделя директно проблема си, нито ще ме разберат - защо трябва да се бориш с нещо, което в днешно време всички приемат с отворени обятия? Пък и не искам да имам нови приятели - за какво са ми, като и момчетата с които съм си писал в сайтове за запознанства - от любопитство - в крайна сметка наранявам, като казвам, че не искам връзка, пък и момичетата наранявам, тъй като те се влюбват в мен, а аз не мога да се свържа с тях емоционално. Та, остава ми занаята, излизането навън, спорт - като започна да имам повече време. А, да, и има едно състезание, за което се готвя, което е с краен срок - усилията са ми насочени главно натам засега.

А, да. И имах две силни влюбвания в момчета. И на двете споделих, като не исках да имаме връзка - едното се отдръпна, другото няколко пъти се явяваше, като сме пътували заедно в една група и преспивали навън, почти без дрехи до мен, веднъж на едно парти дори седна до мен след като ми даде да пуша кос (не бях пробвал и нямам намерение повече) ... но се борех със себе си. И съм убеден, че това беше правилният избор, така че ... няма проблем, де факто.
Подозирам, че просто не съм се впуснал в живота си, от работа. Има още някакво време, така го чувствам, ако ще и да се смеете ( ; . Пък защо да не опитам нещо, което другите не правят?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 1 месец hash: 8b3371392c

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Братле, очевидно си бисексуален, в което няма нищо лошо. Аз също съм на твоите години (29 предполагам), но си падам само по жени. Кофти е това дето ти се е случило с педофила, не мога да преценя дали това е расковничето на проблема или не, обаче. Твоето отношение към случая, към настоящия момент, какво е?

 

...

преди: 3 години, 1 месец hash: 3c3cb030fc

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   От какъв съвет се нуждаеш? Аз така и не разбрах?

 

...

преди: 3 години, 1 месец hash: 9d39d483d4

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Хей, благодаря, с ужас видях че е станал огромен пост! 1 - Ами нямам осъждане към него или към себе си, но малко или много приравнявам хомосексуалността си със педофилията му - и двете са влечения, при които изпитваш любов, съвсем реална, истинска любов, което е зловещото за вторият случай. Аз го видях от опита си, понеже мога да сравня - оттогава не съм се влюбвал пак в момиче, но като се влюбих в момче, за ужас или не, беше същото чувство, същият механизъм каквото беше и с момичето което съм изпитвал. Така че никак не се съмнявам, като съм чел бегло за педофилите, че и те изпитвали любовни чувства... Значи, излиза че механизмите на природата са неумолими, и борбата с тях не е патология... Ако можеш да я издържиш... До 2. Ами и аз самият изпитвам нужда просто да споделя, може би в търсене на хора с подобна на моята борба. Или може би защото не съм писал досега тук и подхождам като във някой форум, където се представяш със свой пост. Не мога да преценя - макар и да звучи супер зле онова с племето с което започнах поста си, но тези човешки механизми - на споделянето, понякога ди показват път напред, или поне ти дават увереност, че не бъркаш!

 

...

горе^

преди: 3 години, 1 месец hash: 84be024178

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

4.   Здравей, аз съм жена. Навремето и на мен са посягали мъже, отраснала съм без баща и сега имам проблеми с доверието към мъжете. Не мога да бъда покорна жена а се серевновавам с мъжете. Това разбира се е проблем от моето минало. Ти също имаш проблеми от миналото. Да си обратен е вид психическо заболяване, това нее нормално. Чети Библията и се моли, отиди на психолог и се опитай да живееш нормално. Виждам, че малко или много си вярващ. В Библията пише, че мъж с мъж и жена с жена е мерзост пред Бога Гледай клипове на пастор Джим Стейли в YouTube. Този човек ми отвори очите.

 

...

преди: 3 години, 1 месец hash: 35edb56139

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Търсиш нещо, приятелю, което е изключително рядко на този свят - любов, само че платоническа. Интимна близост, но без задължително сексуалност. Човек, пред който да можеш да разкриеш напълно, с който да споделяш всичко и да го правиш без страхове от отхвърляне, защото... ще те приеме такъв, какъвто си и даже ще те харесва заради това. Човек, който разбира че всеки има своите силни страни и слабости, както и че смесицата от тези добри и лоши качества е именно това, което ни прави човеци. Човек, който не гледа тялото ти с похот, а се взира в душата ти и я адмирира. Нещо почти като... братство. Еми, да. Борба с вятърните мелници е наистина, защото такова нещо не съм срещал и аз. Като отживелица от предишна епоха, ако въобще е съществувало някога.

 

...