 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Опитах да се самоубия, изслушайте и мен.
преди: 3 години, 1 месец, прочетена 2143 пъти
Тези дни четох истории като моята - било то на желаещи да се самоубият заради любов, както и на партньори на такива, включително на онази дама, чийто приятел се е обесил и всички обвинявали нея. Гледах и ТикТок видеа за самоубили се близки. Искам да разкажа и другата страна, защото усетих какво е да си на мястото на момчето. Не порицавам такива действия, но просто искам някой да се опита да ме разбере и да каже какво мисли.
Аз също имах дълго време сериозна приятелка, първата ми на мен и аз на нея обаче. Бяхме от един клас. Преди нея бях щастливо момче. Бях пълен, нисък, но наистина бях щастлив. С нея тръгнах вече на 16, постепенно направих тяло, харесваха ме и много други, но аз ги отсвирвах. С моята приятелка имахме много токсична връзка, но и двамата се ревнувахме (моето е било с причини поне се оказа), обичахме силно, карахме силно и имахме страстен секс. Абе връзка на крайностите (аз - овен и тя-рак) . При всеки скандал накрая обаче аз бях все виновен, тя ревеше дори когато сама е осрала работата. И се чувствах като боклук. Нейните всичко знаеха, а моите нищо следователно моите не са виновни ако съм бил зле психически, защото всичко съм крил от тях и е нямало как да забележат. 2019, вече навършил 20 години, с приятелката ми имахме 4-годишнина и тя отмина, когато я хванах в изневяра. Много пъти по-рано съм я питал ако не иска да сме заедно да ми каже, но тя ревеше и ме молеше да се борим още веднъж. И накрая с общ приятел я хванах на калъп! Едвам съм се сдържал тогава да не ги пребия и тъй като други приятели ме опътиха и ги проследих. Бях в тотално умопомрачение. Казах си, че няма да съм глупакът, въпросната вечер или ги убивам, или се самоубивам. Изпих уиски и водка микс, бях на път да взема ловната пушка на баща ми и да ги застрелям, но осъзнах, че не мога да сложа такова петно, пияният ми задник обаче ме потикна да си сложа край на живота, та да не могат живеят спокойно, в мир и щастливи, щото знаех, че тя пак мен ще натопи. А аз не съм я тормозил никога. Прибрах се пиян и с още водка нагълтах една кутия силни приспивателни на майка ми, която тя държеше в аптечка. Написах едно изречение само за мама и тате, никого не съм винил и прочие. Добре, че не реших, нямах смелостта да се хвърлям или беся. Майка ми решава да ми донесе храна в стаята и вижда бележката, веднага набира спешна помощ. Е за една нощ ми спасиха живота, но за една нощ този на нашите беше преобърнат на 180 градуса. Ако бяха закъсняли с няколко часа, щях да съм натровен и мъртъв. В последствие седмица бях в болница, като бълнувах името й, споделях на майка ми и като всяка майка тя се нахвърли като орлица като й се обади и я попита дали няма поне да дойде да ме види. Не са ме писали вестници и новини, защото не е водено съдебно дело, тоест нашите направо ме заведоха в болница и не е било сензация от рода скачане от сграда, полиция не е идвала. Е милата ми кучка дори не дойде. Вместо това разправяше из града, че май съм препил и съм се дрогирал заради мой филм и тогава окончателно поставих края. Просто станах лабилно леке заради нея, но исках да го върна, да си тръгна с достойнство, което ми беше отнето като ми сложи рога. Тогава нашите няма как да са били виновни. И разбирам, че е голяма глупост на пияна глава, защото ако всеки, на когото му е изневерено реши да прави така. Но бях типичен рогат овен, какъвто съм си. След това баща ми много се отдалечи от мен, майка ми още повече ме върза, защото никой не го очакваше. Не съм бил ненормален, не съм социопат, имал съм чувства и его. Съзнавам, че много невинни хора щях да нараня. Но във въпросната вечер просто някаква сила ми каза "убий ги или умри ти". Сега вече съм спокоен човек, с цели и планове, но на 20 април 2019 бях побъркан от любов. От тогава много помъдрях, когато за пръв път видях последствие от собственото си действие. Грандиозно последствие.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 940eb1ec97 |
|
1. Това са инцидентни решения, прибързани и необмислени. Не ги подценявам, защото никой не е виновен за чувствата си, но не могат да се сравняват с дългогодишна депресия, ежедневно желание за самоубийство, обмисляне и т.н. За много хора няма лечение, няма хапчета или специалисти, които да са им от помощ. Просто животът не е за всички - понякога се получава, друг път не. И това е ОК... в крайна сметка никой не ни е питал дали искаме да бъдем раждани. Ако можехме да видим "трейлър" на живота си, съм убедена, че доволна част щяха да се откажат. Затова трябва да имаме правото да си отидем от този свят и това да не се счита за нещо лошо, срамно и прочее. Животът погрешно се смята за най-висшата ценност - да изкяриш още някакво време като зеленчук, да се мъчиш и страдаш, ама да си "жив". Това е съществуване, мъка, жестокост. Основната ценност е качеството на тоя живот. Какво ти носи, как те кара да се чувстваш, какво можеш да дадеш и прочее. Когато наистина няма смисъл и не виждаш себе си в този свят, трябва да можеш да си отидеш. Както правим с животните - състрадателни сме към тях (някои от нас) и ги приспиваме, за да не се мъчат, но за хората все да изцедим още малко, все да поддържаме един жив труп, защото изпадаме в ужас от най-естествения и единствения сигурен процес на тоя свят - умирането. Тотално сбъркана логика. В някои от по-нормалните държани отдавна има асистирано самоубийство и то не само за физически болни. Всичко това го казвам като човек, който е сметнал, че този свят не е за него и съм напълно наред с това решение. Приемам, че в някакъв момент ще се самоубия по един или друг начин. Притеснява ме, страх ме е и не ми приятно, че ще трябва да ме събират изпод някой влак, но не мисля, че с годините положението ще става по-добре, затова го приемам като нещо неизбежно. Щеше ми се да е друго, но до момента нищо не е имало ефект.
Та така... в много случаи самоубийството е прибързано емоционално решение, което става внезапно заради силен афект. Но в други не е и единственото хуманно решение.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 49e84ac749 |
|
2. Добре, че са те спасили. Ами, така се расте. Поне сега знаеш какво не трябва да правиш. Дано тази история стои като обица на ухото ти. Продължи напред, любовта рано или късно ще те намери отново, ти нея също. Само този път опитай да не е толкова крайно и драматично
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: cb720cd7a2 |
|
3. Срещата с трудностите обикновено или ни прави по- силни, или ни сломява на земята. Ти си се изправил и си продължил напред, за което те поздравявам.
Има друг начин да си отмъстиш и това е твоят успех и твоето щастие. Бившата ти трудно ще намери друг да я търпи, поради простата причина че качествени мъже се срещат рядко, но ти вече ще си я преодолял напълно и ще си гледаш целите и плановете, а тя ще си бие главата, че е предала добро момче. Скромният ми житейски опит ми е показал, че обикновено така става. Животът е едно колело - днес ти си паднал духом, утре тя. А за да не дойде в болницата при теб, вероятно я е било срам и дълбоко вътре в себе си съжалява за това, което е направила.
Black Sabbath
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 6276671cbf |
|
4. Май ще се окаже вярно, че алкохолът идва от дявола. Много ми е страно как са ти внушени тези мисли " убий ги или умри ". Защо трябва да си отмъщаваш чрез самоубийство ? ДА ГЛУПАВО Е... Смисъл ти вредиш на себе си, дори и, ако умреш, ако на нея не и дреме за тебе след смъртта ти то това няма да е никакво отмъщение. Тя пак ще си живее живота каквато е шафрантия....Има толкова много други начини да и отмъстиш, но отмъщението е загуба на време като цяло, но пък може и да ти донесе някакво моментна радост след като си си отмъстил... Да тик ток не ти влияе добре....Леле колко тъжно ми стана след като прочетох как хора от тик ток са се самоубивали. Недете бе хора, недейте заради някаква тъпа любов...
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 0366c22274 |
|
5. А седна ли вече да говориш с родителите си поотделно и заедно и да кажеш че, това никога повече няма да се повтори?
Баща ти се е отдалечил в самозащита... ясно ти е предполагам, по- слаб е емоционално от майка ти.
А майка ти вероятно дори не спи пълноценно оттогава.
Време е да си поговориш с тях и им дадеш спокойствието им.
|
...
| преди: 3 години, 1 месец hash: 40ff6c518d |
|
6. Разбирам те човек и аз съм на твоите години. И на мен момичето, което обичах, ми сложи рога, но за щастие в такива ситуации не съм попаднал. Най-голямата простотия, която направих е да карам бързо колата, но за щастие нищо не се случи на никого. Естествено не бях в добро душевно състояние, минаха 6 месеца от случая и до ден днешен си ме мъчи, но се и мъча да продължа напред. Не знам дали живота си го връща по един или друг начин, но наистина най-добре е човек да се фокусира върху себе си и да е егоист. В края на краищата виждаш, че няма нищо вечно и незаменими хора няма. Виждаш как хората масово си изневеряват и развеждат. При такива условия обичай себе си и живей за себе си, друго не ни остава.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: d147f65736 |
|
7. До 1. Това са разсъждения, валидни единствено ако приемеш медийната версия за смисъла на човешкия живот, а именно че целта му е наистина безспорното удоволствие, безкрайният празник, тъпото, видиотяващото задоволство и себеугодничество... Лапането докато можеш, което някак ненадейно свършва в нищото... Уви, ако се занимаваш с изкуство, ясно ще видиш, че живот без страдание няма стойност, за което точно свидетелство дава изкуството. Например, ако сравниш музиката на днешно време с музиката преди 100-300 години, изобразителнто изкуство, литературата, днешните ще ти се сторят много постни, еднакви, еднопланови... Борбата на човек, страданието на човешкия живот - като някаква нередност, подлежаща на корекция; драмата на настъпващата старост - като някаква грешка на реалността; непознатото, неизвестното - като някакво досадно стечение на обстоятелствата, което е попречило на науката да го разсече все още... Възвишеното - като заблуда; Въобще - човекът сведен до една физеология. И наистина, с приемането на тази лъжа, един такъв живот става взаимозаменяем, expendable, оттърваем...
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 929a808b69 |
|
8. Аз съм авторът. Забравих да добавя малко инфо. Моето семейство беше задружно, имам сестра почти на 10 (като стана беше на 8) - много привързана към мен малка сладурана, баща ми е тих и възпитан човек, но не си показва открито чувствата - след малко ще обясня, майка ми е детска учителка, педагог и това е било голям удар за нея, защото един вид се обвинява, че тези неща трябва да се надушват. Определено тя е главата на семейството в много отношения. Но истината е, че НЯМАШЕ как да знаят, усетят и помогнат, защото аз не позволих. След бурни скандали съм крещял и ревал навън с гаджето, но съм се прибирал вкъщи с усмивка и съм сядал да ям с тях, а като ме питаха какво става с НЕЯ, отвръщах, че всичко е идеално. Аз съм много добър в прикриването на чувства. Докато момичето намесваше нейните във всеки наш скандал и те затова и я вардеха, аз манипулирах нашите до толкова, че да не знаят нищо, а тя манипулираше нейните до такава степен, че да пеят нейната песен. Когато изневери и аз в чат влязох в спор с нея като се събудих в болницата и майка ми не ми даваше телефона, когато я скъсах, още същия ден нейните ме блокираха и махнаха от ФБ също. Знаете ли кое е жалкото - щото с нея бяхме 4 години, познавахме се от 6. Яла е у нас, спала е у нас, моите я обичаха, а тя даже тях не подкрепи тогава. Аз бях до нея в нейната депресия, а в трудния ми момент освен че ме предаде и ме остави, дори като приятел. Тотална липса на човещина. Аз и при познат, който не харесвам, ще отида в болницата и ще го подкрепя, а тя... Много от проблемите във връзката ги създаваше тя, а аз просто не исках да пускам. И накрая нараних тези, които ме обичат заради някой, който май не ме. Затова предоставям другата гледна точка и ползвам историята за изкупление и един вид начин да говоря с родителите си и всичко да остане в миналото.
Точно това, че беше рязко и неочаквано ги смути. В един момент всичко е идеално и не показвам никакви наченки на депресия и в друг синът им се нагълтва с опасна доза хапчета и алкохол. След цялата драма съм се прибрал и направил това към 23 и нещо, а майка ми е влязла в 00:15 дори помни и ме е заварила по потник и шорти и в краката ми бележката - "Съжалявам, мамо и тате, моля ви да ми простите - при други обстоятелства щеше да е друго, не е заради вас, вие бяхте идеални". Тази бележка майка ми я пазеше до миналата година докато не я изгорих. Аз помня само как след двайсетина минути след хапчетата и пиех поредната глътка водка, просто се унесох и заспах. Събудил съм се като човек чак след 3 дни някъде, през другото време бях в съзнание, но мега изтощен като парцал и с някакви несвързани сънища, като напушен, дрогиран точно. Няколко промивки са ми направили още първата нощ. С майка винаги сме били по-близки, но с бащата също имахме типично мъжки занимания, а след всичко той се прави, че просто не е станало, но сякаш като говори с мен не е там. Убеждавам ги, че повече никога няма да се повтори, но майка само изтръпва при мисълта, че мога да имам нова приятелка и да мина през същата драма. Първата тежка любов боли, мен ме удари повече отколкото трябва. Но сега като се връщам назад осъзнавам, че е по-добре. Ние само се карахме, токсичността бликаше, станах депресиран заради нея, отдалечих се от приятели и близки. Тя беше центърът на живота ми. Сега вече уча в София, сега съм си в Добрич заради пандемията, но майка ми се обажда всеки ден по няколко пъти като бях в София да ме провери. Просто обърнах нещата. Спомням си в болницата ключовия момент, когато осъзнах какво съм направил. Тогава исках майка ми да даде телефона да говоря с ОНАЯ, майка ми се дърпаше и ревна. Каза ми - "още ли искаш заради нея да нараняваш мен". Тогава видях истинските майчини сълзи на жена, която е била на косъм да загуби детето си. А аз просто исках да нахуля и да скъсам с ОНАЯ, но помислих какъв егоист съм бил спрямо любимите. Винаги има причина да живееш, винаги има нова мечта, а и любов ще дойде. С мацката съм се срещал само 2 пъти случайно след това и хвърлих най-убийствения злобен поглед, който имам, до там, че да гледа в земята като ме види. Самоубийството е избор, грешен при това, но изневярата и предателството също са. Не одобрявам някой насила да държи друг чрез такива заплахи и поведение, но аз никога не съм го правил, а по-скоро беше да си върна за причинена болка. Но да, както някой каза, тя не изпита болка. Тя изпита вина заради собствения си егоистичен задник. Най-виновни се чувстваха майка, татко. Тя ми каза как е треперила ако ще трябва да обясни на малката къде е батко й...
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: c289a8d93e |
|
9. Номер 7 едно време е имало хора като теб в казармата - наричали са ги политически офицери. Сега има гурута, лидери на секти, хора мислещи се за новия Месия и т. н
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 70387e16a8 |
|
10. Номер девет, съжалявам ако ти се струвам, че си мисля такова нещо за себе си. По-скоро историята ме провокира, понеже е доста драматична и истинска, особено в частта където родителите на момчето се отдръпват - излиза, че авторът е проявил егоизъм спрямо тях, тъкмо от този който ни се насажда от масовата култура, психологията и прочее модерни мурафети. И който е изобличен от любовтта на родителите към автора - ако ще да не е била идеална, но я е имало, за да ги нарани толкова много.
А иначе сектите и гурутата само могат да подражават неуспешно на онова, което си имаме у нас ( :
Номер седем
|
...
| преди: 3 години, 1 месец hash: 2e99311b04 |
|
11. И това е писано от момче???
Айде стига лиготии!
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 5adfbfa881 |
|
12. Човече не се чувствай виновен за неща за които ти нямаш вина. Не си струва човек да си прецака живота заради друг на който не му пука.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
