Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   Възпитанието не опира само до "ще има ли шамари, няма ли да има". И с шамари и без, липсват ли други неща, то възпитанието ще се провали.
Мен ме шамаросваха и станах човек, но познавам и много хора, които без нито един шамар са станали много по-успешни от мен.
Ако едни родители са безотговорни, прости и нехайни, колкото и да шамаросват, нещата ще са загубени.
Имам позната психоложка, която не е била шамари, но децата ѝ са топ, със стабилни семейства, доходи и тн.

9.   За мен това не е никакво възпитание а издевателство. Каквито и покости да направи детето с разговори се постига
М27

10.   Аз пък да ти кажа честно, никога не съм удряла 6 годишната ми дъщеря, НИКОГА. Да повиша децибела на говор - да, но да я ударя никога не е било това. За сметка на това като малка, майка ми ме удряше за щяло и нещяло и нека ти кажа последствията при мен какви са: ниско самочувствие, изключително ниска себеоценка, безсилието да казвам “не”, деструктивно поведение и т. н. Това е само една част от коктейла на това “възпитание”. Мнението ми като дете не се зачиташе, нито гласа ми се чуваше. Затова моя подход към дъщеря ми е съвсем различен, при нас всичко става с много говорене и обяснения, тя знае че може да ми се довери. Никога не се е случвало да се въргаля на земята в супермаркета, нито да прави изцепки.
Искаш уважение от детето си?
Третирай го с уважение и един ден то така ще те третира.

Bluebell

11.   Какво му е абсурдното. Едно малко дете не можеш да го убедиш с логика, а има неща, които просто не бива да се позволяват.

12.   Шамар- ДА. Побой- НЕ.

13.   Само изродите си бият децата и ги правят същите изроди. Това е положението.

14.   Не използвам шамари за възпитание, педагог и психолог съм и предпочитам други подходи. Но ми се случвало да ударя дъщеря си през ръката, когато беше на под 2 и тръгна да бърка в един разклонител. Детето ме погледна сякаш съм извършила предателство и аз знам, че точно това почувства. Ударът ми нямаше възпитателен ефект, детето още повече поиска разклонител. Аз го вдигнах на високо, както трябваше по-рано да направя, а тя ходеше под него, после идваше да ме "удари" по ръката и така 20 минути през рев, напред - назад. Някъде половин година по-късно на двора на баба си пак видя разклонител на земята (беше изключен), веднага тръгна към него, огледа се, дали я наблюдавам и като видя, че я гледам се разплака, че иска да го види и пак си спомни удрянето и го направи. Ако не бях гледала към нея, със сигурност щеше да го вземе. Това правят децата със забраненото, правят го тайно, или правят "на пук", само защото в момента могат (влошаването на поведението навън, защото родителят няма да реагира толкова зле, както вкъщи).
До 7 годишна възраст детето оформя жизнена позиция (по новите неврологични изследвания основно до 3 и вторично до 7), която е трайна, защото възрастният човек я доказва неосъзнато от следните:
Аз не съм добър - Другите не са добри.
Това са деца, които чуват "Не" твърде често. Те оформят вярването аз не съм добър, щом постоянно съм в грешка, но и другите (до 7 родителите) също не са добри, защото ме нараняват. Такива деца в училище доказват вярването си като се държат неприемливо педантични в постоянството си, принуждавайки неподготвен педагог да реагира в крайна сметка зле към тях. Тогава жизнената им позиция е защитена в стил " ето, всички са лоши", колкото и да се прави на добра учителката, ето че доказах, че не е такава.
Такова възпитание в зряла възраст води до крайности в подчинението или налагането. Такъв човек нито вярва, че може да постигне нещо добро в живота си, нито вярва, че животът изобщо е добронамерен към него. Такъв човек няма мотив да се развива, защото вярва, че никога няма да е достатъчно добър, така или иначе.
Аз съм добър-Другите са лоши
Е позицията на детето, което е преживяло насилие в ранна възраст, често, жестоко и непредсказуемо. Може би с неувавновесени родители, които много ярко сменят позициите си. Както татко е мил и играе, детето си бръква в носа, казва нещо или друго и получава като изневиделица шамар, без нормална забележка. Родителят може да казва "колко пъти съм ти казвал да не правиш", но това е след внезапния шамар обикновено. Такова възпитание може да доведе дори до личностно разстройство, ако детето е генетично предразположено. Както е в масовия случай, защото очевидно има родител, който вече проявява това поведение. Това се наблюдава и при родител алкохолик, или зависим, който ту е мил и глези, ту е жесток и наранява. Както и при деца, които едновременно понасят насилие и материално разглезване.
Тази позиция може да създаде един човек, който вечно е неразбран, който мисли, колкото и да съм добър, просто никой не разбира, те са лоши. Те не виждат старанието ми, те осъждат моята инициативност и действия и са опасни. Хората са зли, не са като мен. Хората направо не ме заслужават, аз ще си спестявам постоянно чувствата, мислите, защото и да ги разкривам няма никакъв смисъл. Аз няма да съм автентичен себе си, защото това е опасно, ще се правя на рак в черупката си, ще се потисна. В моя свят ще съм велик, но никой няма да разбере това във външния свят.
В един лош сценарий това е и позицията на психопатите, диктаторите, в момента пиша за Саддам Хюсен конкретно (малтретиран от 2ри баща, отглеждан ту от майка си, ту от вуйчо си), но те винаги имат такава житейска позиция. Аз знам най-добре всичко и всички освен мен са потенциално зли, или недостойни, лоши.
Ако агресията не се прояви навън, не се преработи, тя става автоагресия. Зрелият човек изпада в зависимости и се саморазрушава, много е възможно и автоимунно заболяване.
Аз съм лош - другите са добри.
Родителите ми ме бият за мое добро, но аз съм просто винаги ужасен. Малоценен съм, нищо не мога правилно, както другите. Не ме бива. Не искам никой да узнава това. Няма да нараня никога никой, ако трябва ще се изолирам от хората. Ако не се изолирам ще живея в саможертва. Аз като не съм добър, не заслужавам нищо, не искам да преча, колкото мога ще помагам и ще се разрушавам, правейки се на добър. Ще ходя на работа дори болен, ще мълча, когато ме раняват, няма да се защитавам, ама никога. Ще помагам не поискано, ще се претопявам в компаниите за да съм като другите, макар че изобщо не се чувствам като тях, нито на място. Ще поемам лошо отношение, защото шефът ми ме унижава за мое добро и мъжът ми има право да ме шамаросва. Аз не съм добър, какъвто съм и не заслужавам друго явно. Просто искам да съм като другите, да се слея и да ме одобряват, нищо, че аз самия не се харесвам, даже се ненавиждам. Никога няма да се застъпвам за себе си, това е лошо възпитание. Аз може да съм неуверен, може да съм скучен, спрял, сив, безличен, глупав в очите на хората, вероятно това мислят за мен, но с цената на всичко ще се правя на правилен и приемлив. Ако трябва ще съм кош за душевни отпадъци, подметка, каквото изисква ситуацията за да не ме отхвърлят "Добрите други"
Аз съм добър и другите са добри
Имам право да се ядосвам, имам право да се гневя, да плача, да греша и родителите ми са там за мен безусловно обичащи ме. Дори да не съм самото съвършенство, аз съм добър, какъвто съм. Добрите се учат и аз ще се науча. Това е процес, никой не ме напъва да съм възрастен човек, докато съм дете. Няма ненормални за възрастта ми изисквания. Никой не ми казва, че съм лош, че не ставам. Казват ми тази постъпка е лоша, а ти си добър. Казват ми "имаш право да се ядосваш, и аз се ядосвам понякога, това е временно, ще отмине, това не те прави лош, постъпката ти, когато си ядосан може да е лоша. "
Когато детето вярва, че родителят е добър то иска да се учи от него. Както казват децата не слушат, а гледат.
Такава жизнена позиция обикновено ние родителите трябва да имаме за да я предадем, но тя се изгражда и с времето и опита ни. За да приемеш детето си, когато плаче, трябва да си приел себе си, когато го правиш. За да приемеш, че детето ти е егоистично (абсолютно нормално и задължително за всяко малко дете), трябва да си приел, е ти понякога си такъв и това не те прави лош. Защото егоизмът в доброто си проявление е да се грижиш за себе си, да се отстоява, да не се жертваш. Освен ако не искаш да възпиташ жертва, приемащата експлоатацията за норма.

Хора не знам за след 50 години, нито дали е либерално възпитание да вярваш, че ти и детето ти сте добри, точно каквито сте и заслужавате любов точно тук и сега, не защото сте върха на съвършенство днес, а защото сте живи, съществувате следователно можете да се учите, можете да вървите към по-добрата версия на личността си. В крайна сметка никой не се е родил съвършен нито вие, нито детето ви. Дали то ще има добро поведение за да прилича на добрия родител, който го обича, или за да се предпази от насилие е съществено не за детството, когато родителя е в ореол, а за целия живот. Можем да предположим как се справяме по-добре, когато сме в спокойствие, приемане и обич, когато знаем, че имаме право да се опитваме, да грешим, да се изцапаме, да се разплачем, да искаме най-хубавото, да имаме изисквания, мнение, да се гневим, че са ни прередили и да има някой, или сами на себе си да кажем "Еми, имам право да се ядосвам, това не ме прави лош, имам право да се объркам, имам право на опити и това не ме прави тъп, а опитен. Постъпката ми, когато съм ядосан може да е лоша, но не е никак зле да се ядосвам, дори е здравословно да го признавам. Аз съм добър и се уча от добрите си родители, гледам те как се справят, когато са ядосани. Крещят и изпадат в гняв-безсилие (от тълковен речник), удрят, хвърлят. Или си казват спокойно признават, валидират, изказват на момента "г-жо, не ми е приятно да ме пререждате". А може и да замълчат, да се нацупят, изнервят, тряскат вратите на колата, мърморят, карат се на детето, че диша, дъвче, абе изобщо, че съществува в момента, в който родителя е ядосан.
Дали шамарещите знаят най-добре. Дали са в позиция аз съм добър, ти си лош към детето си неосъзнато?
Ако знаят най-добре, би трябвало да са на 1, 2 и 3 място информирани. Какви са етапите в детското развитие, какво е детски пубертет, какво се случва. Може би детето не иска да вгорчи живота ни, а да заяви, че съществува, че започва да се осъзнава като отделно същество, изпитващо границите на свободата си, току що осъзнал, че е отделен човек. Етап между 18 месеца и 4 години, който е известен като "ужасните две" години. Децата имат чувство за другия, не искат да го наранят, да го обидят, да го ощетят, искат да са справедливи, а не егоистични след 4 годишна възраст. А много родители имат нереалното очакване, че 3 годишното момче ще се раздели с мъдрост и добрина с любимата си играчка за да я даде на друго дете да си поиграе, или да не казва своята истина на момента без да съобразява с другите. Да го отбележим-така не се говори, прави, това не е хубаво, разбира се това е фундамент, подготовка. Но не да очакваме преди 4, детето да разбере чужда гледна точка, истинско чувство за другия.
"Ако се справиш с родителство то до 3 години, можеш да си отдъхнеш. Ако не се справиш до 7, ще родителстваш завинаги. "
"Родителят е връзка, отношение, доверие. Другото е роля на родител, да е нахранено, изпрано, дисциплинирано, здраво физически. Ако сме в само в ролята, а не в отношенията нямаме връзка с детето. "
" Авторитет - като, когото искам да бъда, който е добър, на когото съм ученик, защото се доверявам. Или авторитарен, който подчинява детето с психическо и физическо насилие? "
Др Габор Мате
Пак напомням, ако шамарещите родители знаят най-добре, трябва да са информирани. Нашите родители са имали едно ниво на информираност (вероятно от своите родители и наблюдения), но ние имаме друго ниво на информираност. Наистина ли отвътре чувствате това нормално? Как се чувствате след това? Не е като някой, който е свършил чудесна работа, нещо вътре се бунтува, не го усеща правилно, нали? Ами не е. Това, което знаем от родителите си, те го носят от друго време, от друга реалност, когато да не си подчинен е било опасно, да говориш свободно е било опасно и т. н. Нашите родители вероятно нямат добра житейска позиция, такова е било времето. Това не е актуално за днес. Днес не искаме подчинени възрастни, отличници, които не правят нищо с живота си, не търсят правата си, не са свободни да са себе си, потискат цялата си личност за да влезе в рамката ви и на обществото. Страдат от травми, депресии, боледуват хронично от нещо.
Наистина ми е интересно колко от нас, които сме били шамарени обичаме живота си и това ни е направило добри, амбициозни, творящи? И за колко живота е... лош. Колко от нас мислим, че страданието в живота ни е научило?
Колко "послушни деца" сред вашите връстници в момента са щастливи? Може би взимат хубава заплата и страдат от болест, депресия, изолирани са, или обратното избиват комплекси демонстрирайки съвършенство, съдещи, но неосъществени, без жизнена енергия, просто псевдо щастливи, сещате се.
Истина е, че чрез болката детето се "учи*. Но възрастният, като че живее един живот в учене как да преодолява болка, а не щастлив.

15.   Имам дете и много се надявам мерките, около закрилата над децата в Бг, да се затегнат.
Всеки, който посяга, пошляпва, потупва, агресира, подтиска и унижава деца, трябва да бъде воден под отговорност.
Никой не трябва да има право, да посяга на друг, особено ако този друг е по-малък и беззащитен.

16.   По принцип слушайте психоложката. Майка ми ме шамареше здраво, веднъж ми засили холската маса в носа за беля, която не бях направил и го счупи, а бях голям вече, 8-ми клас. Тези работи не се забравят. Много и беше къс фитила като по-млада, за което си има обяснение в нейното минало, но едно дете не може да схване тези работи. Като мина 40 се кротна.

Иначе старият винаги е бил готин, един път само ме би, но за кражба, имаше си причина. Наистина бях буйно дете, ама половината от шамарите, дето съм изял не ги заслужавах.

Станах индивид, който никога не е доволен от резултатите си, не се обича, не може да приема комплименти, почерпки, както и критика, фалшив индивид. След 22-3 и една неуспешна връзка се усетих и започнах да си променям поведението. Сега съм на 28 и ми е доста по-добре.

Тия работи се отразяват на всички аспекти от живота, да не задълбаваме, но не бийте децата си.

17.   Също психоложката много добре описа "др. Джекил - мистър Хайд", родителят (в случая майката), както те гушка и ти казва колко те обича, в един момент от незначителен дразнител откача и става страшилище. Естествено това е просто една женица, но като си 10 кила се шашкаш.

От 15 до 20-23 години минах и през наркотиците и крайния алкохолизъм, в един момент се освестих, защо аджеба не ми е ОК, но не виних майка си за дълго, не е продуктивно, а се постарах да променя поведението си, което донякъде промени начинът, по който се чувствам

Оттогава съм постоянно нащрек и гледам навътре в себе си, нон стоп интроспекция, друг вариант няма. Веднага почна да си личи ефектът, започнах да привличам много по-нормални жени.

та не бийте децата си

18.   "Малоценен съм, нищо не мога правилно, както другите. Не ме бива. Не искам никой да узнава това. Няма да нараня никога никой, ако трябва ще се изолирам от хората. Ако не се изолирам ще живея в саможертва. Аз като не съм добър, не заслужавам нищо, не искам да преча, колкото мога ще помагам и ще се разрушавам, правейки се на добър. Ще ходя на работа дори болен, ще мълча, когато ме раняват, няма да се защитавам, ама никога. Ще помагам не поискано, ще се претопявам в компаниите за да съм като другите, макар че изобщо не се чувствам като тях, нито на място. Ще поемам лошо отношение, защото шефът ми ме унижава за мое добро и мъжът ми има право да ме шамаросва. Аз не съм добър, какъвто съм и не заслужавам друго явно. Просто искам да съм като другите, да се слея и да ме одобряват, нищо, че аз самия не се харесвам, даже се ненавиждам. Никога няма да се застъпвам за себе си, това е лошо възпитание. Аз може да съм неуверен, може да съм скучен, спрял, сив, безличен, глупав в очите на хората, вероятно това мислят за мен, но с цената на всичко ще се правя на правилен и приемлив. Ако трябва ще съм кош за душевни отпадъци, подметка, каквото изисква ситуацията за да не ме отхвърлят "Добрите други""

Ето и това е право в десятката, наистина бях точно такъв плужек, сега съм много по-добре.

съжалявам за спама

отново, не бийте децата си

19.   Пиша от гледната точка на човек, който е бил бит (буквално) от цялото семейство. На 23 години съм и се боря с така наречените anger issues. Изпускам си нервите твърде лесно, посягала съм на половинката си, много пъти съм налитала на бой без адекватна причина. И защо според вас? Точно така, защото така ме научиха вкъщи. Бях в типично балканско семейство и са ми били шамари, защото съм счупила чаша или чиния. За двойки и отсъствия са ме посинявали и познайте станах ли редовна отличничка? ! Ами не, просто се научих да се крия по-добре. Трябваше да набия сума ти пари по психолози за да осъзная, че проблемите с гнева и яростта ми идват именно от детството и юношеските ми години, от НАЩЕ. Да, виновна съм за действията си, но проблема винаги е по-дълбок, много по-дълбок и не знаеш кога и какво можеш да отключиш, особено в дете или тийнейджър.
Ако детето се държи неуважително, лъже, обижда родителите си и т. н. един шамар за него, един шамар и за вас, защото очевидно сте се провалили като родители.

20.   Кой ще заблуждавате ве?

Едно е родителите да са изтерясали и за счупена домакинска посуда или за нещо изцапано да те пребиват, съвсем друго е, когато детето не разбира от не, не се държи уважително и не поддава на възпитание с меки средства.

Виждал съм за какво става на въпрос - бясно дете, чиято майка се побъркваше от дивотиите и крясъците му, от злепоставянето й сред хората, за заяждането на сина й спрямо чужди хора, за обидите й към нея пред чужди хора! И как постъпваше майка му? Като тази неадекватната по-горе, поемайки си въздух и дишайки дълбоко - пълен абсурд, а детето вилнееше и вбесяваше маса народ!

ТАКИВА МАЙКИ НЕ ЗНАЯТ, КЪДЕ СЕ НАМИРАТ И НЕ САМО ДЕЦАТА ИМ СА ЗА БОЙ, НО И ТЕ СА ЗА...

Отглеждате и възпитавате по този начин бъдещи социални дразнители, нагледци и неадекватни хора.

Кой е за бой, а?

Вместо да слушате психоложки, които са не по-израснали от вас, търсете добрите примери за отглеждане на децата. Всяко дете и всяка ситуция е индивидуална.

от 1

21.   "На 23 години съм и се боря с така наречените anger issues. Изпускам си нервите твърде лесно, посягала съм на половинката си, много пъти съм налитала на бой без адекватна причина. И защо според вас? "

! 9, на коя половинка по точно си посягала? Да не би половинката ти да е лесбийка? Защото ако посегнеш на мъж като мен, бедна ти е фантацията какво ще ти се случи след това. Само с два бързи и ще започнеш да пелтечиш. А и кой казва, че децата трябва да ядат шамари? Шамари трябва да ядат майките от мъжете, за да знаят какви са им задълженията. №3, аз и теб ще шамаросам ако си ми жена. Ще ти дам едни права за децата, че ще се чудиш от къде са ти дошли. Мъжът е глава на семейството и неговата дума е закон. Жената днес си позволява волности, които заслужават мъжко насилие над жени. Истината е, че малко се бият жените от мъжете днес и за това е този хаос, лошо възпитание на децата и голяма престъпност. Либералната простотия и феминизмът трябва да се ликвидират с физическа мъжка сила, и мъжете да си влязат в ролята на мъже с консервативен подход, за да се предотврати крахът на цивилизацията! Всяка жена трабва да слуша мъжа си, за да не влязат в употреба мъжките шамари, които са сигурно средство за превъзпитаване на жените.

22.   Номер 21, по-добре лесбийка отколкото с такъв комплексар. Ако си показваш мъжката сила върху деца и жени - значи си слабак. Дано си стоиш сам. Аман от идиоти. Мъж ти го казва.

23.   Н 22 каква "мъжка" сила в 21, той няма нищо мъжко...

26.   21 е абсолютното дъно на обществото ни и за пореден път показва дълбокия проблем на балканския манталитет. Буквално, прочете само тва от всичко останало, което написах и обясних. Скрий се.

27.   21, по-скоро ще си отрежа ръката с тъп нож, отколкото да слушам м*ж селяк като тебе, слез на земята и си намали малко самочувствието, много си жалък

28.   аха, така ли 21? ти можеш да раздаваш шамари, а жените не? леле, как ти личи какъв си комплексар, не си попадал на откачалка като мене, ама дано попаднеш, че да те сложи където ти е мястото, бавняр

29.   21, пий си хапчетата и отивай на проститиутка да се успокоиш, че нормална жена няма да погледне нищожество като теб.

30.   22, мното отдавна не съм сам и съм се размножил още преди 27 години. Ти да му мислиш, сами остават само лесбийките-феминистки. Тях мъжете не ги искат за жени и търсят нормални жени за майки на децата им. От сега свиквай да живееш с котки!

31.   Номер 21 като ти чета изцепките, предполагам че пред вратата ти има опашка от красиви жени, които се надпреварват коя да има честта да предотврати краха на цивилизацията и да продължи консеративните ценности заедно с теб. Чак се чудя как ти остава време да пишеш във форума.
До момента има 20 отговора със споделяне на лични преживяваня, и като родител и като дете, както и цитиране на проучваня и тн. и всичките сочат към една истина - ако си калпав родител шамарите не помагат, ако си добър - не са нужни.
Но естествено трябва да има и 2-3 отговора в стил "УГА БУГА, аз бие малък човек и негова мама за добро бъдеще наш вид, УГА БУГА." Да, точно така изглежда написаното от теб.
И това ти го казва мъж с консервативни ценности, защото не си по-добър от върлите "феминацита" които искат всички мъже да се кастрират. Точно такива гюмпени като теб винаги служат за пример когато се въвждат се по "либерастки" и абсурдни закони. Волностите на жените се коригират със закони, и с прилагането им, не с бой. Това е същността на цивилизацията. Но кроманьонският ти мозък едва лои може да го асимилира.

32.   Модераторе, ако обичаш, пусни ми последния коментар, който не го виждам одобрен!

Ето, всички прочетохме цветущите обиди, адресирани към н.21, но не всички сме на едно и също мнение.

Напълно го подкрепям и бях написал коментар за това.

Тези под н.21 очевидно са хора с доста по-малък житейски опит от нас и не умеят да разчитат посланията дори в един изчистен от намеци и символика текст.

Не става въпрос за бой, момичета и момчета, става въпрос за правилен подход, справедливост, ред, дисциплина, ценности и морал. НО на вас тези неща още не са ви понятни.

1, 20

35.   Ужасни женски коментари и чудо!!! № 21 и 30 съм, направо се изприщих, докато чета тези страховити женски коментари, заканващи ми се много грозно!
26, какво му е на балканския манталитет? Защото при него мъжете поставят жените на мястото им ли? 27 пък щяла да си отреже ръката и забележете с тъп нож отколкото да слуша м*ж селяк като мен? !? 27, ти явно не си яла шамари от мъж селяк, и за това си толкоз наперена. При два мощни мъжки шамара, ушите ти ще дават "заето" една седмица и ще забравиш за тъпия нож, с който искаш да си отрежеш ръката. Моли се мъжът да не ти строши главата заради женските ти простотии, ако въобще имаш мъж до себе си. 28 пък ме заплашва, била откачалка и иска да ме набие? !? Е, те това изобщо не го очаквах! Мен жена да ме набие??? Че аз тогава ще трябва да се самоубия! 28, не се е родила още тази, която да може да ме набие! Мъж с мощност три конски сили съм, и като си поема дълбоко въздух и жената до мен решила да ме бие умира, защото остава в безвъздушно пространство. : D 29, аз хапчета не пия. Пия само безалкохолни напитки и минерална газирана вода. Виж, да ме пращаш при проститутка не е зле. Правил съм го, но само когато съм на работа зад граница. Питал съм в женски форум и ми отговориха, че не било изневяра. У дома не изневерявам на жена си, защото съм с патриархално възпитание и разни либерастки простотии не ми се нравят. 31, правилно предполагаш, пред вратата на офиса ми има много жени дето ме свалят, но не им се получава. Казах вече, че не изневерявам, а и красиви жени освен моята няма. Женската красота я определя мъжкия полов нагон, и тя е за кратко. Всички жени са грозни, мазни и целулитни, за това ходят с тонове грим и си правят безброй пластични операции, за да скриват недостатъците по тялото си и да излъжат мъжете да ги харесват. Е, понякога успяват. 31, времето за развлечения го отделям за да пиша тук във форума и не е повече от 1 час на ден или през ден. А ти си толкова консервативен мъж, колкото аз съм снежния човек Йети! Един консервативен мъж не говори глупости да казва, че шамарите не помагали. Ако си ме чел внимателно, щеше да забележиш, че когато дипломацията с жената е изчерпана, влизат в употреба шамарите. Трябва да се шамаросва майката и то пред децата, за да знаят, че мъжът командва у дома и думата му е закон. Ако децата правят бели, майка им пак ще яде бой заедно с тях. Хаджи Генчо предварително набивал децата за да внимават да не счупят стомната за вода, че ако я счупят боят ще е без значение. Волностите на жените днес не могат да се коригират със закони, защото законите са репресивни само за мъжете и както сам си подчертал, феминистките искат да кастрират мъжете, щото мъжествеността била токсична. За това мъжете трябва да излязат от летаргията си, масово да набият вироглавите жени и да ги сложат там, където им е мястото, за да спрат да лаят за женските права, които още никой не им е отнел. Само че с такива "мъже" като теб това няма да стане скоро. Същността на цивилизацията не е даване на неограничени права на жените, а отнемането им, и ако това не стане, цивилизацията загива.
32, благодаря за подкрепата, днешната женска извратения е насърчавана чрез закони, жалко е, че хората не проумяват, колко вредно нещо е феминизмът, особено за жените, които ще опъват наравно каиша с мъжете, но не могат да издържат на темпото, защото са физически и умствено много по-слаби!