Той е всичко, което искам
преди: 3 години, 27 дни, прочетена 1769 пъти
Здравейте на всички,
ще опитам да бъда кратка, но надали ще мога.

И двамата сме на по 25, запознах се с него на един курс преди около 3 години и впоследствие започнахме работа в една и съща фирма. Висок, строен, тъмно рус, синьо-зелени очи, красив, излъчване, усмивка имаше всичко. Бях обвързана от 4 години години по това време и макар че още с първия поглед ме грабна, не обърнах внимание, а и той не ме забелязваше по никакъв начин. После започнахме работа и от първия работен ден той се превърна в най-близкия ми човек. Все пак нова фирма, никого не познаваш, а с него поне на физиономия и име се знаехме и се сближихме много и доста бързо. Той е доста по-уверен и спокоен от мен, аз съм доста срамежлива с нови хора наоколо докато се отпсуна, имам малко т. нар. "социална тревожност", иначе сред познати и приятели нямам този проблем. Той бързо се запозна с нови хора от фирмата и мъже и жени, сякаш ги спечели от нищото. Той направи така, че ме накара да се отпусна около него за нула време, а после и с новите колеги, с които покрай него се запознах. Буквално ме интегрира, макар че бяхме на равни начала, както се казва. Не мина повече от месец и ние вече флиртувахме леко, после по-силно, а по обедни почивки, извън фирмата и т.н направо си го прегръщах като за последно. Бях лудо влюбена, умирах да ме погали, да заметне косата ми, да дойде по-близо или просто да ме дръпне и да ме гушне. Но не знаех какви са намеренията му, два дни беше мил, на другия малко го раздаваше по-нахакан и отворен, на четвъртия леко ме игнорираше. Бяхме 2 пъти за по няколко дни на хижа с колеги и там изцяло бях в ръцете му, разходки само двамата, стоях в скута му и го гушках с часове и това е време прекарано с него, което няма да забравя. Там се случиха и двете ни и единствени страстни целувки. Не сме правили секс, макар че го исках повече от всичко. Бях обвързана, макар че връзката ми вървеше само надолу и сякаш бях пред раздяла, но се чувствах ужасно гузно. Бях по-объркана от всякога, не знаех той какво изпитва, не знаех връзката ми накъде върви, не знаех и аз какво да направя. Не сме си писали много или често по соц. мрежи, той не е никак активен там, но понякога го търсих, липсваше ми, понякога той търсеше мен. Винаги около него се чувствах колкото спокойна, толкова и трепереща, но той знаеше как да ме накара да се смея, да се отпусна и да бъда себе си. Той никога не каза да напусна приятеля си и да съм с него, никога не ме е убеждавал в нищо, не знаех какви са намеренията му и какво искаше от мен. Паралелно с всичко растеше и гризенето на съвестта ми колко неоткровена към приятеля ми съм и колко объркана съм.

Една вечер след работа бяхме с няколко колеги навън и после той ме изпрати до вкъщи, разходихме се малко и напрежението витаеше във въздуха. Бяхме пред блока ми и се погледнахме по онзи начин. Понечи да ме целуне, но аз го отблъснах. Казах му, че не е редно, защото съм обвързана и обичам приятеля си. Наговорих му глупости, че се е объркал, че съжалявам и не съм искала да се стигне до тук, че сме само приятели и не сме били нищо повече и не е имало нищо повече между нас. Дори го обвиних, че иска само секс от мен и няма да му се получи. Спомням си изражението му в този момент, беше изписано огромно разочарование, вероятно и болка също. Прибрах се, облегнах се на вратата и затворих очи, осъзнавайки какво направих и колко го нараних. Истината е, че го направих от страх, той беше новото и непознатото, от което ме беше страх, защото съм много нерешителна, а приятеля ми беше познатото и удобното. И избрах второто. Следващите няколко дни той си търсеше причина да е около мен, вероятно да поговорим, но се държах ужасно с него, не му обръщах внимание и типично "по женски" го рязах с отношение. След тези дни, той тотално обърна палачинката, промени се и ме изтри от обкръжението си.

Минаха малко повече от 2 години от тогава. Отдавна се разделих с приятеля си и не спирам да мисля за тази вечер и за този момент. Нямам представа как се е чувствал, разбила ли съм му сърцето, наранила ли съм го или му е било все тая. Поведението ми след това също не беше подобаващо. В мига, в който той сякаш се отказа, тотално започна да ме игнорира, да ме избягва, сякаш не бях наоколо. Стоеше колко е възможно по-далеч от мен, избягваше дори да ме погледне. Осъзнах как е изглеждало всичко в очите му, дадох му напразни надежди, давах му всички сигнали, че го искам и наистина беше така само за да го изхвърля. Той изглеждаше наистина смазан следващите седмици, но скоро се върна усмивката на лицето му, сякаш беше преживял всичко. Говореше с другите колеги, както се казва завърна се, но аз продължавах да съм невидима за него. Мина почти година, в която сякаш бях прозрачна за него, чувствах се ужасно, но нямах смелост да отида да поговоря с него, поне да опитам да се извиня. Така отмина почти година, после започнахме малко да си говорим, но той беше леден, строко колигеален и бързо прекратяваше интеракцията помежду ни. После дойде и ситуацията с вируса и работихме от вкъщи дълго време, не бях го виждала може би почти година до преди 2 месеца. Когато го видях, той беше чисто нов, дълга коса, страшно натрениран и атлетичен, направо си беше възмъжал, беше по-красив, по-хубав, по-уверен отвсякога, беше най-добрата версия на себе си. Изглеждаше толкова спокоен, уравновесен, беше като прероден. Сърцето ми се обърна като го видях, исках да му скоча да ме прегърне. Работихме около месец в офиса и пак се върнахме от вкъщи и този месец беше най-трудния в живота ми. Всеки ден го виждах и той си говореше с мен, беше усмихнат, позитивен, изглеждаше страхотно. Закачаше се леко, но всеки път се изчервявах пред него. Беше ме много срам от него, от миналото ни, от постъпките ми, а и аз съм си същата като от преди 2 години, а той излгеждаше невероятно. Говорихме си кой как е изкарал карантини и т.н. Той беше отново онова невероятно момче, което печели всичко и всички, беше си същия само по-пораснал, по-красив, по-мъжествен, по- от всичко. Аурата, която го заобикаляше излъчваше самочувствие и спокойствие. Казах му, че излгежда страхотно и много се е променил, макар че и преди си е бил супер, той само ми благодари и ми каза, че съм станала също по-красива. Един-два пъти ме погали и докосна по неговия начин, по който само той го е правил, заметна ми косата зад ухото, а аз не можех да го погледна в очите. В следващия момент обаче пак ме игнорираше леко или се държеше само приятелски и говореше за работа. Така беше през целия месец и малко в офиса. Сега пак сме вкъщи и не спирам да мисля за него, за случката от преди 2 години, за какво е можело/трябвало да стане. Искам да говоря с него, а не мога, много ми е неуобно, защото го харесвам, защото знам какво му казах и как се държах. Чувствам се страшно слаба пред него. Само като ме погледне или докосне, дори неволно, се разтапям и знам, че той го усеща. Не знам дали го прави, за да ме измъчва, но както е усмихнат и добронамерен, така и не знам какво му е в главата. Зодия скорпион е, не знам дали има значение. Нямам представа дали е обвързан, влюбен или нещо друго. Знам, че чувствата ми към него ги има и винаги е имало, дори да казах и направих обратното. Знам, че сгреших много, защото съм нерешителна и страхлива, може би не го и заслужавам. Но искам отново в прегръдките му, искам да сме заедно и да е мой. Искам онова, което трябваше да имаме още преди 2 години. Обичам го, дори да не сме били заедно, и искам да поправя всичко, което обърках. Но не знам как и от къде да започна.

Може да ме критикувате, да оставите съвет или каквото и да е, ще съм благодарна на всичко. Съжалявам ако досадих на някого, бъдете здрави и ще се радвам да прочета мнение, съвет, критика или каквото имате да кажете.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 26 дни hash: 2747c2474d

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

1.   Човекът и преди 2 години, и сега е разбрал, че не трябва да се занимава с обвързана , но мечтаеща си друг да я гали жена. Може да я опъне няколко пъти, но до там.

 

...

преди: 3 години, 26 дни hash: d6092017a5

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

2.   Ако искаш ти се получи любовта, няма място за толкова много вътрешни размишления, предположения, анализи. Има нужда от малко думи и още толкова действия. Моят съвет е да се събереш и да го питаш какво е настроението му към теб към момента, обяснявайки, че ти още тогава си съжалила за поведението си, че просто те е било страх от това животът ти да не се промени и си постъпила по най-нелогичния начин за сърцето си. Има ли все още някакъв такъв интерес към теб и иска ли да пробвате. Не му го пиши. Помоли го да излезете. Нека вижда, че ти е неудобно да говориш за нещата, но си там, защото желанието ти към него е по-силно спрямо личностните ти характеристики. Съветът ми се базира на изгубени две години любовен живот с моята половинка заради предисторията ни. Когато се запознахме, и двамата бяхме ангажирани, но поддържахме контакт покрай работата и в кратък срок от време просто нещата ескалираха, влюбихме се силно и си споделихме един на друг чувствата. Не ме е молил, но аз реших да се разделя с приятеля си. Той обаче не взе подобно решение за своята връзка. Изкарахме няколко месеца в някакви полулюбовни отношения, като тук визирам, че сме били достатъчно близки, за да може всеки, който ни е виждал заедно, да си помисли, че сме заедно, но междувременно достатъчно овладяни, за да не сме правили секс и да не сме се виждали голи. С всеки ден моята любов се повишаваше, а той... Той се учеше как да овладее чувствата си. Докато един ден каза "край", взе си парцалките от работната среда и изчезна. Аз не успях да го "преодолея". По-влюбена не съм била. По-лошото е, че в етапа, в който той си тръгна, аз вече го обичах и не бях просто влюбена. Обичах малките ни ритуали, обичах да чувам гласа му, бях се привързала към това да е на телефонния ми екран рано сутрин, да заспивам чак след като ми е написал "лека нощ". Обожавах го. Първите два месеца търсих контакт с него, но в края им бях блокирана от всякъде като някаква супер голяма натрапничка. Това ме нарани и обиди, но продължавах да го обичам и горчивината не успяваше да сломи чувствата ми. След две години по случайност се срещнахме на живо и изкарахме няколко дни заедно (по няколко минути на ден в общи линии). Аз не помня своето поведение добре, но според него съм била студена. Реално аз не помня нещо такова, но пък си спомням, че бях смутена, което може да е довело до хладина. Исках да го питам за преди, но сметнах, че не е добра идея. Няколко седмици след това той вече ми звънна, поиска да се видим и се разбрахме кой колко обича и всичко нататък е песен. Но по-важното е, че се оказа, че той се е разделил с приятелката си няколко месеца (под 6) след като си е взел парцалките от работа. И не е спирал да мисли за мен и ме е обичал. Но понеже се е държал така гадно, го е било страх да си помисли дори, че бих го пуснала пак до себе си. Така че решил да не пробва. Мислел по празници да ми пише поне, но го било страх, че ще го изритам. Отгоре на това аз точно след него развих някаква тенденция за развитие на социалните мрежи, съответно съм публикувала снимки с познати и приятели не само от женски пол, така че си е вадил на моменти и грешни изводи. И в крайна сметка заради тъпата му несигурност и нежелание за провал, ние сме изгубили близо две години, в които всеки е мислил за другия. В които е можело да бъдем безумно щастливи. От една страна, разбира се, това време и на двамата ни се е отразило по някакъв друг начин добре и сме пораснали, и сме се развили в някакви посоки, но пък сме изгубили споделянето, което е можело да се случи междувременно.

 

...

преди: 3 години, 26 дни hash: 98ea010499

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Чувстваш се слаба, защото си раздвоена, т. е. не знаеш какво искаш. Типично, в повечето истории тук се повтаря същият рефрен, обвърана съм, ама искам друг. Т. е много ми се иска, ама не ми стиска. Ами тогава гледай отстрани и се облизвай. Още римляните са казали "Щастието е за смелите. " А той щом/ако е толкова готин, както го описваш не страда от липса на жени. Ако беше сам и толкова влюбен в теб, колкото ти в него, за 2-3 години щеше да ти предложи и да направи нещо повече от закачки и натискане по хижите. Имал е жена за чукане и по го е кефило да си играе с влюбена глупачка като котка с мишка и да ти гледа сеира как се пържиш в собствен сос. Красивият и желан мъж го осъзнава и си знае цената, както и красивата жена. Ти си го отрязала, но тайно в себе си очаквала да не се откаже и да продължи опитите, но не си познала. Станало му е неприятно, но не си му разбила сърцето, не значиш нещо чак толкова важно за него- просто лек служебен флирт, да минава по-приятно работното време.... Ти си се поставила в ситуацията "Пусни питомното, гони дивото. " Това, което е минало, вече го няма и няма да е както преди, колкото и да го искаш. Ако имаш самоуважение, спри да се въртиш около него като сгафило куче, това изглежда жалко и само му подхранва самочувствието. Ако те иска, той ще прояви инициатива, ако не, насила хубост не става.

 

...

горе^

преди: 3 години, 26 дни hash: 5518cd9481

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

4.   "Там се случиха и двете ни и единствени страстни целувки. Не сме правили секс, макар че го исках повече от всичко. Бях обвързана, макар че връзката ми вървеше само надолу и сякаш бях пред раздяла, но се чувствах ужасно гузно. Бях по-объркана от всякога, не знаех той какво изпитва, не знаех връзката ми накъде върви, не знаех и аз какво да направя. " - Това е биографията на всяка днешна жена, като пчелички са, скачат от цвят на цвят, много са работливи, медеца им е сладък, но най често опитваме само жилата им!?

 

...

преди: 3 години, 26 дни hash: f8e1611125

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Щом нищо не е предприел, нищо няма да стане. Всичко друго е в главата ти. Искаш да си с него, но си изпуснала момента. Освен това ти си го отхвърлила така гадно, едва ли ще ти прости. Той сигурно те мрази за начина, по който си го накарала да се почувства тогава. Според мен няма надежда. Ако тръгнеш да му се натискаш, може да стане по-зле. С други думи сама си, искаш го, но светът не се върти около това, което ние искаме. Сега е времето да го разбереш. Продължи напред.

 

...