 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Преди бях ужасен, а сега съм луд по нея!
преди: 3 години, 25 дни, прочетена 1942 пъти
Надявам се моята история да не ви отегчи, 100% ще има коментари от рода "почти винаги така става, видяхте ли" и подобни, знам го, но все пак да се изкажа и да ми олекне на душата.
Имах най-добра, все още я имам приятелка - жена. Луда по мен тогава. Ние бяхме в един клас в гимназията и още в началото седнахме заедно и кажи-речи не сме се делили. Седнахме заедно, защото всички други се бяха разбрали и ние бяхме изтърсаците. Първите години - деца сме били все пак и двамата леко задръстени, но падаше голям смях, не веднъж са ни гонили от клас заради нашите простотии, все говорене и хилене на най-задния чин до прозореца. И двамата си имахме и други приятели, но бяхме най-близки помежду си. Аз тогава силно вярвах в тезата, че приятелство между мъж и жена СЪЩЕСТУВА (то се оказа, че много рядко при определени обстоятелства съществувало). Тя много ме харесваше, аз нея изобщо не. Тя по всякакъв начин се е опитвала да ми го каже, намеквала го е, но аз бях твърд - идеалист, за жалост и перфекционист и все мечтаех за нещо друго, случващо се в главата ми (ако има значение дева съм). С други думи гледах на нея само като на приятелка и не защото е грозна, уверявам ви - тя не е. Аз съм доста по-грозен според себе си, макар че и това е малко въпрос на гледна точка. Но просто нямах мерак и това е. Аз обикновено като си харесах някоя, не действах, а отстрани наблюдавах, но други не поглеждах. Не знам защо така толкова години я вкарвах във френдзоната. На бала си бяхме кавалер и дама, защото нямахме гаджета и без това, а и като съученици и приятели от толкова години. Тя тогава още имаше чувства, но пак я отбих. И не, през годините не съм й давал надежди, но пък исках да сме приятели, което едва сега разбирам колко е жестоко към човек, който има чувства - тоест да си с него всеки ден. Е стана каквото стана. И двамата станахме студенти в УНСС, не сме една специалност. Последните 2 години само учене и саморазвиване са ми в главата, още по-малко исках приятелка. Останахме си приятели като малко по малко видях, че тя изстива към мен, но се радвах от тоя факт, защото се чувствах виновен, че толкова години все към мен има чувства. Да ви кажа не съм разбирал защо като тя е естествено хубава, не е кифла, но е общителна и умна, имаше много възможности, но покрай задръстеняк като мен и тя се задръсти. Та в София (иначе сме от Шумен) в общежитие с един пич от Стара Загора ме сложиха, в последствие той ми стана най-добър приятел наистина от мъжете надали имам по-добър приятел. Разказвал съм му за нея, защото се чувствах виновен и той много пъти ми е казвал, че съм голям тъпак, защото всеки друг мъж ще е късметлия с такава мацка - да ти и приятелка, и любима. Даже ми водеше лекции. И аз му казах един ден - "като я харесваш толкова да те уредя да я видиш и на мен да не досаждате". Точно от шега почна, но наистина ги запознах... и ТЕ СЕ ХАРЕСАХА. Просто тяхното беше моментално привличане на база външен вид, хумор и общи интереси. Докато нашето е изграждано с времето приятелство, постепенно. Аз бях много радостен в началото и исках да ги сватосам, но тепърва осъзнах нещо. Аз също съм ВЛЮБЕН В НЕЯ. Бил съм много заблуден да гоня дивото. И не я искам, защото той я иска. Просто неговото желание спрямо нея ми отвори очите. Както моят любим поет е казал за любимата жена "...за нея да се бият даже в Троя, а ти да разбереш това едва когато съм поискал да е моя". Тук идва дилемата. Моят приятел се е допитал до мен, все пак аз ги сватосах. Сега ми се вижда твърде късно и тъпо да кажа, че имам чувства и да я остави той. Нали и той има чувства. Но да кажем, че той може и друга да намери, то за нея е по-различно. Нямам право точно аз да взимам решения за нея при положение, че толкова години аз съм я отблъсквал и сега с извинение да й преебвам живота. Да не я харесваше той разбирам, ама кой съм аз изведнъж да изкачам с чувства и да я спирам да направи сама избор. Гадно и егоистично е спрямо двамата, но сега е моментът да говоря след като ако се хванат и вече имат интимност, сериозни чувства и т.н. ще е ужасно, а чувствата ми по-слаби няма да станат. Така че за мен има два удачни варианта.
Единият е да кажа на моя приятел, да го помоля да ми я остави и да се пробвам аз. Никога не съм правил крачка към момиче, но сега толкова неща осъзнах, че съм готов на колене да й падна, ако знам, че ще каже ДА. И вече е неин изборът, ако ме отреже, ще боли - да, поне няма да я гледам с най-добрия ми приятел всеки ден и да се преструвам, че не ме боли. Не знам има ли още някакви чувства към мен, според мен има - все пак до миналата година си падаше по мен, няма как да мине така бързо, но също така май иска да продължи напред. Ако вас, жени, ви режат толкова време, нима ще дадете изведнъж шанс?
Вторият вариант е да ги оставя да се съберат, защото и той е готов да предлага връзка с моя "благословия". Поне знам, че той няма да я нарани, защото го познавам като човек и той няма да си бута главата с някоя куха лейка и тя няма да си хване някой боклук и да страда. Просто го знам и да се разделят, ще е с добро. Но веднъж били заедно тя ще е ЗАБРАНЕНА територия завинаги вече за мен. Такъв мъж съм на честта. Но ще страдам всеки път като ги видя да се целуват, прегръщат, като знам, че това е жената, която обичам. Най-вероятно ще се отдалеча от тях и ще загубя двамата си най-добри приятели, ако се съберат.
А как разбрах, че е любов. Коя друга жена ще бъде до мен толкова време въпреки че съм задръстеняк и няма да се занимава с други момчета заради евентуален шанс от мен? През всички гимназиални години беше така. Смяли сме се заедно, споделяли сме си всичко, спорили сме за добро. Коя друга може да почувствам по-близка? Дреме ми на... че сега съм в университет и има много момичета, нито една според мен не може да й стъпи на малкия пръст що се отнася до моето сърце. Искам и обичам нея и веднъж получа ли я, ако стане, не бих я пуснал отново. Сега разбирам какво е да си само приятел на човек, който обичаш и да се мъчиш. Разбирам какво й е било на нея точно с мене. И въпреки това мисля малко като егоист. Много ироничен е животът ми. Дайте съвети, моля ви. Да мълча и да ги оставя за тяхно добро или да бъда искрен и да се пробвам? Най-много съжалявам, че това е жена, която ме е искала и съм имал 100% шанс. Който пропилях. Да беше някоя, която не е имала чувства или направо ме е отрязала, по-лесно щях да превъзмогна, но любовта да е под носа ми.
Момче, 21
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 24 дни hash: dfa209a2bf |
|
1. Грешиш, тя вече не те желае по този начин, поне не както преди. Сам си видял, че между тях се е случило малко чудо, това вече е начало на зряла любов, не полудетска, наивна и тийн. Пораснали са, страдали са, сега са открили нови любови. Остави ги! И ти ще си намериш подходящ човек, с който да имаш химия и да пожелаеш от раз. Или няма да си намериш, до късмет си е. Проблемът е, че ти дори и сега може да не я желаеш като жена, безумно, пламенно, а кротко да я обичаш само като човек. Един мъж няма как да не забележи, че е влюбен, внушаваш си, че в момента си открил, че си влюбен. Гони те носталгия по миналото и по приятелството ви, нищо повече.
|
| преди: 3 години, 24 дни hash: 64321d105b |
|
2. Действай веднагически! Признай и чувствата си възможно най-бързо, защото все още не е късно, но скоро ще стане. И пиши какво е станало. Успех! :)
|
| преди: 3 години, 24 дни hash: 71f1a886a6 |
|
3. Ами да ти кажа - и днес, около 35 години по-късно, продължавам да поддържам приятелски отношения с първата си любов. Имаше периоди в които почти се бяхме позагубили, през тях и всеки от нас е намерил своята половинка.
Приятелски семейства сме. Децата ни израснаха заедно. Често се събираме по празници, по екскурзии, гостуваме си, на театър ходим.. Понякога си спомняме добрите стари времена и се хилим :)
Според мен съм щастливец.
|
| преди: 3 години, 24 дни hash: 66361f61d1 |
|
4. Когато стане дума за любов, приятелство няма- всеки е за себе си. Имал си шанс, пропилял си го, даже си бил глупак да си разказваш всичко на съквартиранта си и да ги запознаваш, тоест отказал си се от нея. Сега ти е станало кофти, че тя вече има друг, а ти си сам. Съвсем нормално, да не мислиш, че ще страда до гроб и се е обрекла на теб? Наранено ти е егото и страдаш при вида на чуждото щастие. И ти не си никой в тяхната връзка, че да даваш благословии и да решаваш кой кого да оставя и какво да прави. Можеш да вземаш решения само за себе си. Щом на тях им е добре заедно, обичат се и се искат взаимно, не се бутай помежду им. Където са двама третият- тоест ти, е излишен. На мястото на момичето щях да те отрежа и да не ти давам никакъв шанс, просто няма за какво. Чувствата не са вечни, имало ги е, но са изстинали към теб, те са в миналото, а човек живее с настоящето, не с миналото. Освен това тя не е някакъв предмет, който ти не си искал, дал си го на друг и сега си разбрал, че е ценен, та да си го искаш обратно. Нещата в живота просто не работят така.
|
| преди: 3 години, 24 дни hash: 04b7446454 |
|
5. Действай веднага, докато не е станало късно. Кажи й в резюме това, което си написал тук.
|
...
| преди: 3 години, 24 дни hash: 22580dc830 |
|
6. Ако по някакъв начин се намесиш в отношенията им, или й признаеш за чувствата си, както те съветват, ще изгубиш и двамата.
Радвай се за тях - ако не беше приятелят ти, ти още щеше да я държиш във френдзоната си.
Ж 45
|
| преди: 3 години, 24 дни hash: 28029913db |
|
7. Нали няма да се сърдиш, ако ти го кажа директно, така както го почувствах, след като те прочетох? !?
След дъжд качулка, това е твоята история!
Ако бях на нейно място, щях да си кажа : “Сети се най-накрая, че съществувам и съм жена, но е късно, либе, за китка! ”
Съжалявам, ако звуча грубо!
Ти сам си отрязал клона, на който си седял и в момента пропадаш, оттам е и тази паника, не от любов!
|
| преди: 3 години, 24 дни hash: 0b372d1313 |
|
8. Толкова години ти е била само приятелка и не те е привличала, а като е харесала друг, изведъж осъзнаваш, че си много влюбен. Щом чувствата ти са толкова изменчиви, представи си варианта да се съберете и след половин година пак да не те привлича..
Според мен, тук нещата опират до его. Ти си свикнал, че имаш обожателка и загубата и те кара да се чувстваш зле.
В момента, ако се намесиш, ще изгубиш поне един от двамата. Другото момче едва ли ще се чувства комфортно да е около вас, ако се съберете.. Ако двамата се разделите един ден, също ще е трудно да поддържате приятелство. Ако пък тя те отхвърли заради него, пак ще е неловко..
Според мен, или не се намесвай, или се намеси, но с идеята, че можеш завинаги да изгубиш и двамата ката приятели.
|
| преди: 3 години, 19 дни hash: 7a2e3548d7 |
|
9. Авторът съм и идвам да ви разкажа какво стана. Първо. Знам, че хич не вярвате, но любовта се формира бавно, не всичко е моментално и много залюхави момчета като мен го разбират късно. Не завиждам. Определено я искам, защото чувствата ми не са променливи. Аз даже от една страна се радвах за тях. Но тъгата надделя, хората сме малко или много егоистични създания. Показах й историята първо на нея вместо думи, после й обясних всичко насаме. Помолих я независимо от решението й да си останем приятели и да не оказва влияние между нас тримата моето признание. Първо, тя не остана изненадана, някои хора явно имат шесто чувство, каза, че е забелязала моята промяна, но не е искала да вади изводи и се е чудила дали е защото съм сам, или защото имам нещо против те да са заедно и лично към нея. Каза ми, че винаги ще има някакви симпатии, но любовта й в момента е чисто приятелска към мен, защото както времената се менят, когато чувствата са в застой също се менят. Ако го е нямало него, можела е да ми даде шанс, защото нямало други момчета на хоризонта, към които да изпитва нещо в момента, но той в много отношения й прилягал и ако трябва щяла тя да се оттегли заради мен, но пак няма да тръгне с мен заради него. Много си пада по него. Дори беше много мила накрая каза - "приятели нали, без лоши чувства", усмихна се и ме гушна. На мен ми идеше да ревна. Нейните чувства са поминали около 5 декември 2020 нейния рожден ден, тя ми сподели, когато си е изгубила девствеността с едно момче, с което са имали краткотрайна връзка и въпреки че не се е получило е осъзнала, че не може да се обсебва от мен и така. Та ние сме били единствените й взаимоотношения дефакто с противоположния пол. Тоест не е само заради приятеля ми, но главно заради него.
С него говорих по-късно и му казах, че съм имал чувства, но давам одобрението си, защото това ми е главното желание. Просто нямам тайни от него и той трябваше също да знае! Той също ме попита сигурен ли съм, че ако трябва и той ще се оттегли, но настоях. Благодари ми за честността и мъжеството. Сега хем ми е много гадно, хем се чувствам облекчен. Моето одобрение не им е трябвало иначе, просто ТЕ го поискаха да подчертая. Дадох го и те няма да се откажат един от друг, да заставам между хора с такъв пламък ще е грях. Прибрах се малко в Шумен, те са си в София сега, щото работят и главно там стоят. Нека не им светя над главите. Ако занапред ми е трудно, временно ще се отделя за по-дълго. Това беше. Благодаря на всички! Няма начин да правя к*рвенски номера и те го знаят. Това е краят.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
